Решение по дело №69/2023 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 32
Дата: 9 юни 2023 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20233320200069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Кубрат, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20233320200069 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. Ю., ЕГН **********, с адрес в ***,
представляван от адв. Д. Д. от АК – София против Наказателно постановление №
23-0290-000139/21.03.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград,
РУ Кубрат, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Сочи се, че административният орган е постановил акт при
напълно погрешна представа за действителната фактическа обстановка, тъй като
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. На посочената в акта и
НП дата – 16.01.2023 г. в 12:00 часа бил на зъболекар в гр. Разград, за което
представя и писмени доказателства. Твърди, че актът е издаден в негово
отсъствие, а нарушението, за което е санкциониран е установено от двама
свидетели, с които са във влошени отношения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. Д. от АК–
София, който поддържа изложените в жалбата доводи за отмяна на атакувания
1
съдебен акт, като моли за присъждане на сторените от доверителя му разноски.
Въззиваемата страна – ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат,
редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Разград, ТО–Кубрат, при редовност в призоваването,
не изпращат представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по
административен ред, съгласно НП № 22-0290-000088/21.03.2022 г., влязло в
законна сила на 08.04.2022 г.
По повод жалба от З. Ю. Р. до главния секретар на МВР, препратена до
компетентния орган – Началника на РУ Кубрат, са били снети сведения от
свидетелите З. Ю. Р. и А. А. Ю., и двете живущи в село Прелез. В Участък Завет
пред св. А. – мл. Автоконтрольор в РУ Кубрат, и двете заявили, че на 16.01.2023
г. около 12:00 часа са възприели своя съселянин и кмет на село Прелез – С. А. Ю.,
за който знаели, че е лишен от право да управлява МПС, да шофира бял
микробус. Твърдят, че Ю. е пристигнал откъм гр. Завет и спрял пред пощата. След
снемане на сведенията, св. А. А. съставил АУАН серия GA № 817689/10.03.2023
г., с който повдигнал обвинение срещу С. А. Ю. за извършено нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 16.01.2023 г. около 12:00 часа в село Прелез,
обл. Разград, като водач лишен от правото да управлява МПС по административен
ред, е управлявал МПС „Мерцедес 208 Д Спринтер“ с рег. № РР1524ВК.
Нарушителят подал възражение в указания срок, по повод на което е
извършена проверка приключила с докладна записка, приложена по преписката,
че възражението е неоснователно.
Впоследствие АНО – ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, е
издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка и правна квА.фикация на нарушението и е санкционирал въззивника
налагайки му глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства – преписката по АНП, вкл. АУАН,
докладна записка, жалба от св.З. Ю. Р. и др. и от гласните доказателства –
показания на св. А., св. Р. и св. Ю..
2
От показанията на свидетелките Р. и Ю. се установява, че на последните
местни избори Р. е загубила от своя конкурент – жалбоподателя, който е бил
избран за кмет на населеното място, а от втората – че именно С. А. Ю. е
работодателят, който е прекратил трудовото й правоотношение.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не е спорно, че Наказателното постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи – съответно – Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат и
младши автоконтрольор. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че така издаденото НП е неправилно и необосновано. В
случая извършването на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е
установено не от полицейски служител, а от двама свидетели, чиито показания
обаче са дискредитирани. Това е така, защото се установи, че и двете свидетелки
са заинтересовани от това жалбоподателят да бъде санкциониран и подведен под
административнонаказателна отговорност, тъй като първата е загубила изборите в
надпревара с него, а втората – е останала без работа, след като нарушителят е
прекратил трудовият й договор. В образуваното административнонаказателно
производство липсват други безспорни и обективни данни, въз основа на които да
се проверят изложените от посочените две свидетелки факти. Отделно от това
представените от жалбоподателя доказателства, че на посоената дата е бил на
зъболекар в гр. Разград също разколебават обвинителната теза, че той е автор на
деянието, за което е санкциониран.
3
С оглед събраните доказателства съдът приема, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, а издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
въззиваемата администрация ОДМВР Разград следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя сторените от него разноски по производството в размер на
400.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0290-000139/21.03.2023 г.,
издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, с което на С. А. Ю.,
ЕГН ********** от ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно
ОСЪЖДА ОД на МВР – Разград, на основание чл. 63д от ЗАНН, да заплати
на С. А. Ю., ЕГН ********** от ***, за разноски по делото сумата 400.00 лева
(четиристотин лева, нула ст.) – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4

Съдържание на мотивите

за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. Ю., ЕГН **********, с адрес в ***,
представляван от адв. Д. Д. от АК – София против Наказателно постановление №
23-0290-000139/21.03.2023 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград,
РУ Кубрат, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Сочи се, че административният орган е постановил акт при
напълно погрешна представа за действителната фактическа обстановка, тъй като
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. На посочената в акта и
НП дата – 16.01.2023 г. в 12:00 часа бил на зъболекар в гр. Разград, за което
представя и писмени доказателства. Твърди, че актът е издаден в негово
отсъствие, а нарушението, за което е санкциониран е установено от двама
свидетели, с които са във влошени отношения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. Д. от АК–
София, който поддържа изложените в жалбата доводи за отмяна на атакувания
съдебен акт, като моли за присъждане на сторените от доверителя му разноски.
Въззиваемата страна – ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат,
редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Разград, ТО–Кубрат, при редовност в призоваването,
не изпращат представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по
административен ред, съгласно НП № 22-0290-000088/21.03.2022 г., влязло в
законна сила на 08.04.2022 г.
По повод жалба от З. Ю. Р. до главния секретар на МВР, препратена до
компетентния орган – Началника на РУ Кубрат, са били снети сведения от
свидетелите З. Ю. Р. и А. А. Ю., и двете живущи в село Прелез. В Участък Завет
пред св. А. – мл. Автоконтрольор в РУ Кубрат, и двете заявили, че на 16.01.2023
г. около 12:00 часа са възприели своя съселянин и кмет на село Прелез – С. А. Ю.,
за който знаели, че е лишен от право да управлява МПС, да шофира бял
микробус. Твърдят, че Ю. е пристигнал откъм гр. Завет и спрял пред пощата. След
снемане на сведенията, св. А. А. съставил АУАН серия GA № 817689/10.03.2023
г., с който повдигнал обвинение срещу С. А. Ю. за извършено нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 16.01.2023 г. около 12:00 часа в село Прелез,
обл. Разград, като водач лишен от правото да управлява МПС по административен
ред, е управлявал МПС „Мерцедес 208 Д Спринтер“ с рег. № РР1524ВК.
Нарушителят подал възражение в указания срок, по повод на което е
извършена проверка приключила с докладна записка, приложена по преписката,
1
че възражението е неоснователно.
Впоследствие АНО – ВПД Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, е
издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението и е санкционирал въззивника
налагайки му глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства – преписката по АНП, вкл. АУАН,
докладна записка, жалба от св.З. Ю. Р. и др. и от гласните доказателства –
показания на св. А., св. Р. и св. Ю..
От показанията на свидетелките Р. и Ю. се установява, че на последните
местни избори Р. е загубила от своя конкурент – жалбоподателя, който е бил
избран за кмет на населеното място, а от втората – че именно С. А. Ю. е
работодателят, който е прекратил трудовото й правоотношение.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не е спорно, че Наказателното постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи – съответно – Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат и
младши автоконтрольор. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34 ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че така издаденото НП е неправилно и необосновано. В
случая извършването на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е
установено не от полицейски служител, а от двама свидетели, чиито показания
обаче са дискредитирани. Това е така, защото се установи, че и двете свидетелки
са заинтересовани от това жалбоподателят да бъде санкциониран и подведен под
административнонаказателна отговорност, тъй като първата е загубила изборите в
надпревара с него, а втората – е останала без работа, след като нарушителят е
прекратил трудовият й договор. В образуваното административнонаказателно
производство липсват други безспорни и обективни данни, въз основа на които да
се проверят изложените от посочените две свидетелки факти. Отделно от това
представените от жалбоподателя доказателства, че на посоената дата е бил на
зъболекар в гр. Разград също разколебават обвинителната теза, че той е автор на
2
деянието, за което е санкциониран.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, а издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
въззиваемата администрация ОДМВР Разград следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя сторените от него разноски по производството в размер на
400.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

3