Решение по дело №35855/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17937
Дата: 2 ноември 2023 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110135855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17937
гр. [*********], 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110135855 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[*********] срещу К. М. М. и С. М. М. за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 15460/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са
били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в
гр.[*********]. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [*********] на клиенти за
битови нужди в гр.[*********], одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се
още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми
1
по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
[*********], а в последствие с [*********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като последните подали
възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: 1/ К. М. М. – сумата от 738,65 лева,
представляваща 5/6 части от сумата от общо 886,38 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
[*********], за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 122,02 лева,
представляваща 5/6 части от сумата от общо 146,42 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
24.02.2023 г., сумата от 11,32 лева, представляваща 5/6 части от сумата от общо 13,58
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
24.03.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 5,36 лева, представляваща 5/6
части от сумата от общо 6,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 24.02.2023 г. и 2/ С.
М. М. - сумата от 175,47 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 886,38 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим
имот, находящ се в [*********], за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 24,40
лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 146,42 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 24.02.2023 г., сумата от 2,26 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 13,58
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
2
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
24.03.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 1,07 лева, представляваща 1/6 част
от сумата от общо 6,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 24.02.2023 г.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от двамата ответници се излагат
доводи за нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на
предявените искове. Поддържа се становище, че по делото липсват достатъчно
убедителни доказателства за дължимост на сумите, както и относно отговорността на
ответниците за тяхното заплащане. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответниците
са потребители на топлинна енергия, тъй като от представените доказателства се
установява, че трето за делото лице било с пожизнено запазено право на ползване на
имота. Излагат се доводи за нарушаване разпоредите на ЗЗП и противоречие със ЗЕ.
Оспорват се сумите за дялово разпределение, поради липса на извършен реален отчет.
Оспорват се и претендираните суми за лихви с доводи, че липсват доказателства
относно реда и начина на заплащане на услугата „дялово разпределение“, както и
доказателства за публикуване в сайта на дружеството или по друг начин на дължимите
суми. По изложените в отговорите доводи се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [*********] не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период,
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ в
сграда построена върху държавна земя с отстъпено право на строеж на жилищна
кооперация № 162, том ХХIII, дело № 3553/1977 г. по описа на п.п., нотариус с район
на действие Софийски районен съд, от който се установява, че трети за делото лица –
К. М. З. и С. п. З.а са били признати за собственици на процесния недвижим имот.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51,
том XIV, дело № 2677/94 г. по описа на нотариус п. при Нотариална служба на
Софийски районен съд се установява, че трети за делото лица - К. М. З. /баща на
надарения/ и Б. К.ова К. /сестра на надарения/ са дарили на М. К.ов М. /наследодател
на ответниците в настоящото производство/ притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот. Видно още от договора е, че дарителят е запазил правото си
да живее в една стая и да ползува сервизни помещения, докато е жив.
По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 10.06.2011 г.,
3
от което се установява, че М. К.ов М. е починал на 22.06.2008 г., като е оставил трима
наследници по закон – съпруга М.Н. М. и две деца /последните ответници в
настоящото производство/.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на М. К.ов М.,
издадено на 10.10.2023 г. е, че съпругата М.Н. М. е починала на 19.04.2020 г.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114,
том I, рег.№ 709, нот.дело № 110/2018 г. по описа на Й.Л. нотариус с район на действие
СРС се установява, че С. М. М. /настоящ ответник/ е дарила на брат си К. М. М.,
собствената си 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [*********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на
ОС етажни собственици, сред които и наследодателя на ответниците, както и договор с
горепосоченото дружество от 05.08.2002 г. сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, в които
фигурира подпис за клиент, както и документи, удостоверяващи връчването на
последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
4
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
От приложените по делото нотариални актове и удостоверение за наследници се
установява, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот по силата на
правна сделка и наследствено правоприемство при посочените от ищеца права в
съсобствеността. Това е така, тъй като с дарените 5/6 ид.ч. по силата на договора за
дарение от 1994 г. и придобитата по наследство 1/6 ид.ч. след смъртта на неговата
майка, М. К.ов М. - наследодател на двамата ответници, е станал изключителен
собственик на процесния недвижим имот. След неговата смърт на 22.06.2008 г.,
правото на собственост върху недвижимия имот е преминало по силата на
наследствено правоприемство върху тримата му наследници - съпруга и две деца
/последните наследници в настоящото производство/ при равни права – по 1/3 ид.ч.
/доколкото от писмените доказателства се установява, че имотът не е бил СИО/. Видно
от договора за дарение, обективиран в нотариалния акт от 21.02.2018 г. е, че ответника
С. М. е дарила на брат си ответника К. М. придобитата от нея по наследство идеална
част, поради което последния е станал собственик на 2/3 ид.ч. от недвижимия имот.
5
След смъртта на майката на 19.04.2020 г., нейната 1/3 ид.ч. е преминала по равно /по
1/6 ид.ч./ върху двете й деца – настоящи ответници. С оглед предходното ответникът
М. се легитимира като собственик на 5/6 ид.ч. от имота, а неговата сестра и ответник
М. на придобита по силата на наследствено правоприемство от майка й 1/6 ид.ч. от
същия.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответниците, са била потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
С оглед предходното, съдът намира за неоснователни изложените в писмения
отговор доводи за липса на доказателства за валидно облигационно правоотношение
между ищеца и ответниците. Следва да се има предвид, че учреденото право на
ползване върху имота се е погасило със смъртта на титуляра М. К.ов М. през 2008 г., а
процесния имот е 12 години по-късно.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответниците не спорят, а и от писмените доказателства по делото – съобщения
към фактури, индивидуални справки и главен отчет се установява, че в имота е
потребена топлинна енергия. Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и
приложими в отношенията между страните общи условия за процесния период,
клиентите имат право да предявят възражения до продавача за начислената сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По
делото няма данни ответниците да са се възползвали от това право. При липсата на
доказателства за направени възражения за начислените от ищеца суми, съдът приема,
че ответниците дължат начислените суми.
При гореизложените съображения претенциите на ищеца за главница за
доставена топлинна енергия срещу ответниците следва да бъде уважена в пълния
6
предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.03.2023 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
В конкретния случай ищецът претендира и обезщетение за забава върху
главница за период преди процесния, която твърди, че била заплатена доброволно
/съгласно молба с вх.№ 265767/26.09.2023 г. – л.75 от делото/. Настоящият съд приема,
че по делото са представени доказателства единствено за дължимото обезщетение за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 24.02.2023 г. по издадената фактура №
**********/31.07.2022 г., обхващаща процесния исков период - 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. По делото не са представени доказателства, от които да е видно какъв е
размера на доброволно платените суми и по кои фактури, поради което не може да се
извърши преценка относно дължимостта на обезщетението за забава върху тези суми.
Нещо повече, върху сумите по фактурите за прогнозно начислена ТЕ не е начислявана
лихва. Такава се начислява след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата
фактура.
С оглед предходното, съдът приема, че предявените против ответниците
акцесорни искови претенции за обезщетение за забава върху главниците за доставена
топлинна енергия, следва да бъдат частично уважени – до размер на сумата от общо
41,23 лева и за периода от 15.09.2022 г. до 24.02.2023 г. От тази сума отговорността на
ответника М. е в размер на 34,35 лева /5/6 части/, а на ответника М. – 6,88 лева /1/6
част/.
Настоящият съд намира за неоснователни претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
13,58 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
7
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното, всеки
от ответниците следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от
предявените срещу него искове и в съответствие с припадащата му се част. При това
положение ответникът К. М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в общ размер на 238,62 лева, а ответника С. М. – 179,90 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По делото няма данни ответниците да са направило разноски в исковото
производство. Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между
ответниците и процесуалния им представител е, че същите са се договорили, че
процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното
и на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на процесуалния
представител на ответниците минимално възнаграждение от 400,00 лева. Това е така,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, като общия интерес надвишава
1000,00 лева само с 52,81 лева, подаденият писмен отговор е и от двамата ответници, а
исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение и се различават
единствено в цената на иска. На последно място, при определяне на възнаграждението
съдът отчете обстоятелството, че единственото действие, извършено по
производството от страна на процесуалния представител, е подаване на писмения
отговор, без да се явява в открито съдебно заседание. Предвид гореизложеното, съдът
приема, че в конкретния случай определяне на възнаграждение на процесуалния
представител за защита и съдействие за всеки един от ответниците, би довело до
8
неоснователно облагодетелстване. Съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове ищцовото дружество следва да заплати на адв.К. сумата от 352,43 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в общ размер на 55,07 лева, а длъжника М. –
сумата от 11,01 лева.
В заповедното производство ответниците не са направила разноски, като при
аналогични на гореизложените мотиви, съдът определя на процесуалния им
представител възнаграждение в размер на 400,00 лева, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищцовото дружество следва да заплати на адв.К. сумата
от 352,43 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] срещу К.
М. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 738,65 лева,
представляваща 5/6 части от сумата от общо 886,38 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
[*********], за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 34,35 лева,
представляваща 5/6 части от сумата от общо 41,23 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
24.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над 34,35 лева до пълния предявен размер от
122,02 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2022 г.; за сумата от 11,32 лева,
представляваща 5/6 части от сумата от общо 13,58 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.03.2023г. до изплащане на вземането и за
сумата от 5,36 лева, представляваща 5/6 части от сумата от общо 6,43 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2020г. до 24.02.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
9
предявени от [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] срещу С.
М. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 147,73 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 886,38 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
[*********], за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,88 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 41,23 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.02.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата над 6,88 лева до пълния предявен размер от 24,40 лева и за
периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2022 г.; за сумата от 2,26 лева, представляваща 1/6
част от сумата от общо 13,58 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 24.03.2023г. до изплащане на вземането и за сумата от 1,07 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 6,43 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до
24.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. М. М., ЕГН ********** да заплати
на [*********], със седалище и адрес на управление: [*********], сумата от 238,62
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 55,07 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 15460/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. М. М., ЕГН ********** да заплати
на [*********], със седалище и адрес на управление: [*********], сумата от 179,90
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 11,01 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 15460/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] да
заплати на адвокат Н. К., член на Адвокатска колегия – гр.[*********], с личен номер
********** на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 352,43 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ответниците по исковото производството, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 352,43 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответниците в
заповедното производство по ч.гр.дело № 15460/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [*********], със
10
седалище и адрес на управление: гр.[*********], район [*********], помагач на
страната на ищеца [*********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11