Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 15735 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от „Ю.Б.“ АД срещу К.П.К. обективно съединени осъдителни искове за сумата
302 580.98лв.-главница по договор
за кредит №
HL68107/07.08.2014г.; сумата 143лв.-такси за администриране на просрочен кредит
за периода
31.10.2018г.-25.11.2019г.; сумата 223.36лв.-застрахователна
премия по имуществена застраховка за периода
04.10.2018г.-25.11.2019г. и сумата 144лв.-разноски за изпращане на
нотариални покани, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответника договор за ипотечен
кредит № HL68107/07.08.2014г., въз
основа на който му предоставил
сумата 359 767лв. с поето задължение за погасяване
на месечни вноски за срок
от 352 месеца. Кредитът бил обезпечен
с учредена договорна ипотека. Твърди към 13.06.2019г. ответникът да е в неизпълнение на поетото задължение,
като не погасил
9бр. вноски за главница, считано от 01.10.2018г. и 8бр. вноски за договорна лихва,
считано от 01.11.2018г. Това неизпълнение е предвидено като основание за предсрочна
изискуемост на кредита и тъй като
ищецът не успял извънсъдебно да връчи уведомление,
с исковата молба прави изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост.
Ответникът не оспорва сключването на договора и усвояването на сумата по
него, както и не навежда възражения
по основанието и размера на претендираните
с исковата молба вземания. Противопоставя възражение за прихващане
със сумата
518 515.48лв. платена по
предходно сключен между страните договор за кредит
№ HL44033/16.10.2008г., която твърди да му
се дължи на основание по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД поради нищожност
този договор. В условията на евентуалност,
ако съдът счете, че този
договор е действителен, прави възражение за прихващане със
следните суми кумулативно на същото правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД: 92 491.92лв.-платени в периода 23.10.2008г.-18.09.2014г. под формата на валутни разлики
вследствие увеличение курса на швейцарския
франк спрямо евро и лева, поради
нищожност на клаузите по чл.6, ал.2 и чл.23 от договора за
кредит № HL44033/16.10.2008г.; 45 533.35 швейцарски франка-платени в периода
23.10.2008г.-18.09.2014г. договорни лихви поради
едностранно увеличение на договорната лихва въз основа
нищожни клаузи по чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 и чл.24, ал.1 от договора; сумата
11 200 швейцарски франка-платени
под формата на
увеличение главницата по този договор и 4 044.80 швейцарски франка-платени в периода
23.10.2008г.-18.09.2014г. под формата на лихви върху капитализирани към главницата лихви въз основа допълнително споразумение от
28.04.2009г.,
представляващо анатоцизъм по чл.10, ал.3 ЗЗД. Излага съображения за неравноправност на клаузите от
договор № HL44033/16.10.2008г. относно валутата на кредита по чл.143 ЗЗП, тъй
като получил сумата в евро, но се задължил да погасява кредита в
равностойността на швейцарски франкове; липса на ясни и прозрачни условия за
конкретния размер на задължението и размерът на месечните погасителни вноски,
поставящи го в невъзможност да определи общата цена на заема; съображения за
недобросъвестност на банката да е предоставила информация за възможните валутни
промени и потенциално значими икономически последици от сключване на договора; относно
възможността на банката едностранно да увеличава размера на възнаградителната
лихва на непредвидени в договора основания и при неясни условия за това; с допълнителното
споразумение към договора капитализирането към главницата на просрочени лихви,
които след това е олихвявала със същия процент в противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД. С оглед нищожността на оспорените клаузи поддържа нищожност на целия
договор, в резултат на което се поражда правото му да получи цялата платена в
негово изпълнение сума при начална липса на основание, респ. ако съдът приеме,
че действието му се запазва право на вземане на същото правно основание за
платеното в повече от действително дължимото с извършване на прихващане със
сумите по последващо сключения договор за кредит.
Ищецът оспорва възражението за
прихващане с доводи, че ответникът е признал задълженията си по договора от
16.10.2008г. и доброволно поискал предсрочното му погасяване със сумата по
отпуснатия със следващия договор от 07.08.2014г. кредит. Сочи, че към 2008г. е бил
служител на банката и професионално се занимавал с кредити, поради което е
разполагал с достатъчно знания за да извърши преценка на условията на договора.
Противопоставя възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
възражението за прихващане.
От своя страна ответникът
навежда, че има качеството потребител и като такъв с право на защита по ЗЗП
независимо от трудовото му правоотношение с банката, както и, че предсрочното
погасяване на този кредит няма значението на признание задълженията по него.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори
сключен договор за банков кредит № HL
68107/07.08.2014г. с поето от ищеца „Ю.Б.“ АД задължение да предостави на ответника
К.К. сумата 374 600лв. за целите на пълно
предсрочно погасяване задълженията произтичащи от друг сключен между тях
договор за кредит № HL 44033/16.10.2008г. /чл.1, ал.1/.
Съгласно чл.2, ал.1 разрешеният кредит или част от него, равна
на левовата равностойност по официалния курс на БНБ за швейцарски франк на
задължението по договор № HL 44033/16.10.2008г. се усвоява по блокирана сметка
на кредитополучателя в „Ю.Б.“ АД, като след постъпване на паричната сума се превалутира безкасово и служебно от лева в швейцарски
франка по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране
по друга сметка.
Видно от Приложение № 1/18.09.2014г. задълженията на
ответника по договора за кредит № HL 44033/16.10.2008г. към датата на
подписването му възлизат общо на 222 593.47 шв.франка,
включващи главница, възнаградителна лихва,
застрахователни плащания и такси. Извършено е превалутиране
на 359 767лв. в швейцарски франка, с която сума тези задължения са били
погасени и която съставлява усвоения кредит по договора от 07.08.2014г.
Според клаузата на чл.9а от така усвоената сума банката
опрощава 14 135.93лв. от главницата, а съгласно чл.9б от договора след
изтичане на дванадесет месеца от усвояване на кредита по чл.2 и ако не е в просрочие на нито една вноска, кредитополучателят може да
поиска от банката опрощаване на 27 030.97лв. от дължимата главница.
Идентична възможност за опрощаване на 27 030.97лв. е предвидена и в чл.9б
за периода след изтичане на двадесет и четири месеца при същите предпоставки,
но при условие, че усвоената сума е тази по чл.1, ал.1 от договора.
Предвидено е връщане на кредита на 352 месечни вноски по
погасителен план /стр.33-42/, всяка с падеж 1-во число на месеца с краен срок
18.01.2044г., както и заплащането на променлива годишна лихва, която за първите
две години е в размер на референтния лихвен процент Прайм
на банката за обезпечени кредити в лева /към деня на сключването 4.15%/,
намален с 0.15 процентни пункта, а за следващия период променлива годишна
лихва, представляваща сбор от референтния лихвен процент Прайм
и надбавка от 1.65%.
Кредитът е обезпечен с учредена в полза на ищеца ипотека
върху недвижим имот с поето от ответника задължение да го застрахова и плаща
застрахователни премии до окончателното издължаване-чл.17 и сл. от договора.
Съгласно чл.6, ал.1 кредитополучателят заплаща такси,
комисионни и разходи свързани с кредита, определени по вид, основание и размер в
Приложение № 1 /стр.32/-месечна такса за обслужване на разплащателната сметка
от 1.5% и месечна такса за администриране на просрочен кредит от 10лв. до 35лв.
в зависимост от периода на просрочие.
Според чл.21, ал.1 от договора при непогасяване в срок на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя
на което и да е задължение, банката има право да обяви кредита за изцяло или
предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по ССч.Е
се установява, че в периода 16.12.2014г.-27.05.2019г. ответникът е погасил
57 186.02лв. от главницата, от които платени 30 155.05лв. и опростени
27 030.97лв. в приложение на чл.9б от договора с остатък на главното задължение
от 302 580.98лв. За периода 03.11.2014г.-27.05.2019г. са начислени такси
за обслужване на сметката и за просрочие в общ размер
на 965.42лв., от които издължени 822.42лв. с останали неплатени 143лв. Във
връзка със застраховането на дадения в обезпечение недвижим имот са начислени
1755.11лв. за периода
17.11.2014г.-24.09.2019г., от които платени 1531.75лв. с остатък в размер на
223.36лв.
Не е спорно, че ответникът е в неизпълнение с просрочени
вноски след м.10.2018г., съставляващо предвиденото в чл.21, ал.1 от договора
основание за предсрочна изискуемост. Позовавайки се на тази клауза ищецът отправил
нотариална покана съдържаща уведомление за предсрочна изискуемост на
14.06.2019г. чрез нотариус, с удостоверено връчване на 29.07.2019г. на личния
адрес на ответника при условията на чл.47, ал.1 ГПК с поставяне на уведомление.
Изпратена е и втора нотариална покана с идентично съдържание от 18.06.2019г. по
неговата месторабота, която не е била надлежно връчена чрез работодател. За
поканите ищецът заплатил нотариални такси от 144лв.
В тази връзка страните не спорят относно факта на
настъпилата предсрочна изискуемост, поради което въпросът кога е станало това-с
първата нотариална покана, връчена по чл.47 ГПК, или с получаване от ответника
препис от исковата молба, в която е обективирано това
изявление, не е релевантен по делото. При обявена предсрочна изискуемост кредитът
се преобразува в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план
за връщането му на вноски и поради изгубване преимуществото на срока
кредитополучателят дължи изпълнение в пълен обем на всички произтичащи от
договора задължения /т.2 от ТР № 3/2017г., ОСГТК на ВКС/.
Заявените от ищеца вземания по договора за кредит №
HL68107/07.08.2014г. са за главница в размер на 302 580.98лв., неплатените такси в размер на 143лв. за периода 31.10.2018г.-25.11.2019г., неплатени
застрахователни премии по имуществена застраховка в размер на 223.36лв. за периода 04.10.2018г.-25.11.2019г. и направените за изпращане на
нотариални покани разноски от 144лв. Ответникът не ги е оспорил и не
твърди да ги е заплатил.
По отношение размера на остатъчната главница съдът намира,
че е дължима в по-малък от претендирания размер. По
делото е установено, че на ответника не са били предоставени уговорените в
чл.1, ал.1 от договора 374 600лв.,
а в съответствие с целта на кредита и съгласно т.2 от приложение № 1/18.09.2014г.
към него във връзка с чл.2 от договора сума от 359 767лв., която фактически
е била усвоена и представлява подлежащата на връщане главница. Според чл.9а от
договора в деня на усвояване на кредита по чл.2 банката опрощава сума в размер
на 14 135.93лв. от дължимата главница. Съобразно разпоредбата на чл.108 ЗЗД клаузата обективира частичен отказ на кредитора от
вземането си за главница със съгласието на длъжника. За разлика от клаузите на
чл.9б и чл.9в, опрощаването по чл.9а не е поставено под условие или срок, а
обвързано единствено с усвоената кредитна сума по чл.2 от договора с настъпил погасителен
ефект на задължението за главница в посочения размер в деня на усвояването
18.09.2014г. Следователно след тази дата подлежащата на връщане главница възлиза
на 345 631.07лв., като с оглед извършените от ответника плащания и последващото допълнително частично опрощаване по чл.9б от
договора, ответникът дължи сума в размер на 288 445.05лв., до който този
иск се явява основателен.
По възражението за прихващане:
По делото не се спори предходно сключен между страните договор
за кредит № HL 44033/16.10.2008г., във връзка с
който ответникът твърди да има насрещни парични
вземания срещу ищеца по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с доводи за неговата нищожност,
респ. нищожност на отделни клаузи.
Поддържаното от ищеца, че не е оспорил задълженията по
този договор и доброволно поискал
предсрочното му погасяване не може да послужи като аргумент за неоснователност
на възражението за прихващане. Предметът, целта и съдържанието определят двата
договора като отделни облигационни правоотношения и подлежат на самостоятелна
преценка за действителност и изпълнение. Предсрочното погасяване на
задълженията по първия чрез кредитните средства от втория договор има за
последица прекратяването му поради изпълнение, но не лишава ответника от
правото да заяви неговата пълна или частична нищожност и в случай, че е налице
такава да претендира възникнало в негова полза вземане за недължимо платени
суми в хипотезата на начална липса на основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
С договора от 16.10.2008г. ищецът /правоприемник на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ се задължил да предостави на ответника за
покупка на недвижим имот и други разплащания кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на 140 000 евро по курс купува за
швейцарски франк към евро на БНБ в деня на усвояването. Към деня на сключването е бил служител на
банката със заемана длъжност „мениджър развитие на продуктите“, а трудовото
правоотношение прекратено на 19.01.2009г. /стр.332/.
В чл.2, ал.3 от договора е предвидено усвоеният кредит в
швейцарски франкове да се превалутира служебно от
банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на БНБ за
съответната валута в деня на усвояването и с превеждане по открита сметка на
кредитополучателя в евро.
Видно от представеното искане за превалутиране
и приложение № 1 кредитът е усвоен на 23.10.2008г. със заверяване сметката на
ответника със сумата 209 874 шв.фр. по курс на БНБ за швейцарски
франк към евро.
За така отпуснатия кредит в чл.3 е уговорено заплащането
на възнаградителна лихва в размер на 4%. В чл.3, ал.5
е предвидено право на банката едностранно да променя размера на договорната
лихва при съществени промени в пазарните условия, което не подлежи на
договаряне и става незабавно задължително за кредитополучателя след
уведомяването му в 7-дневен срок, а съгласно чл.6, ал.3 в случай на настъпила
промяна в базовия лихвен процент се променя автоматично и размерът на
погасителните вноски.
Уговорено е връщане на кредита на
420 месечни вноски по погасителен план, включващи главница и лихва /чл.5/, без
да дължи такси за управление, комисионни и административна такса /чл.4/, както
и такса за предсрочно погасяване, освен ако това е направено след прекратяване
на трудовото му правоотношение с банката /чл.8, ал.2 и ал.4/. В чл.6, ал.2 е
предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която е
разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или
евро погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата
на кредита и в лева или евро след служебно превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на БНБ за швейцарски
франк/евро.
Съгласно чл.23, ал.1
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към лева/евро, както и превалутирането по чл.21 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишение, както и че е
съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Съгласно чл.23, ал.2 от договора кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
В чл.24, ал.1 е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между банката и ответника, независимо
от основанието за това, размерът на дължимите лихви по чл.3 автоматично се
променя, считано от работния ден, следващ датата на прекратяване и става равен
на размера на лихвите, приложими към момента на прекратяване на
правоотношението от банката по жилищните кредити на граждани, които не са нейни
служители. В този случай банката съставя нов погасителен план за остатъка от
дълга, съобразен с променения размер на лихвите, който подлежи на изпълнение от
кредитополучателя.
С допълнително споразумение от
28.04.2009г. е констатирано, че към датата на сключването му задълженията по договора
възлизат на 210 885.39 шв.фр.,
от които 62.02 шв.фр.-просрочена
главница, 209 020.96 шв.фр.-
редовна главница, 1520.64 шв.фр.-
просрочена лихва и 281.77 шв.фр.-
редовна лихва /т.I/. С т.III от него кредитополучателят се задължил да внесе еднократно сума в размер на
37 000лв., с която да се извърши пълно и/или частично погасяване на
съществуващото към датата на погасяването просрочие
по кредита, като съгласно т.IV разликата между погасена сума по т.III и общия сбор на просрочените главница и лихва по т.I.1 и I.2 се преоформя
чрез натрупване към редовната главница по т.I.3.
С последващо
допълнително споразумение от 29.11.2011г. е констатирано, че ответникът е в просрочие в размер на 23 016.69 шв.фр. с плащане на тази дата на сума от 18 000 шв.фр. с остатък на просрочено
задължение от 4663.20 шв.фр. /т.2/. В т.3 е уговорено
погасяването на кредита да се осъществи на 383 месеца до 23.10.2043г., а
съгласно т.4, считано от 29.11.2011г. ще заплаща възнаградителна
лихва в размер на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франка, валиден за съответния период на начисление на лихвата за две години от
подписване на споразумението, като към тази дата БЛП е 7.2%. След изтичане на двугодишния
срок дължи лихва в размер на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франка, валиден за съответния период на начисляване увеличен с 1%.
Кредитът е погасен предсрочно на 18.09.2014г. със
средствата по отпуснатия кредит с договора от 07.08.2014г., като задълженията
към тази дата са били в общ размер на 222 593.47 шв.фр., от които главница 215 711.06 шв.фр., възнаградителна лихва от
6 596.66 шв.фр., лихва
за просрочие от 68.98 шв.фр., такси от 104.54 шв.фр. и застраховка на имущество от 112.23 шв.фр.
Според заключението на вещото лице по ССч.Е
за периода 24.11.2008г. до предсрочното погасяване 18.09.2014г. ответникът е извършил
плащания и погасил общо 81 648.62 шв.фр., от които 5310.20 шв.фр.-главница, 75 469.17 шв.фр.-лихви, 493.38 шв.фр.-такси и 375.87 шв.фр.-застраховки. Видно от същото, за периода на действие на
договора от 16.10.2008г. уговорената възнаградителна
лихва от 4% е била увеличавана и към 23.12.2013г. начислявана в размер на
7.95%, както и на 28.04.2009г. и 23.04.2010г. към остатъчния размер на
главницата са били капитализирани възнаградителни
лихви общо от 11 147.24 шв.фр.
При така установеното съдът обоснова следните правни
изводи:
Според §13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. От тази дефиниция следва, че качеството потребител може
да има само физическо лице, което е сключило договор с търговец за задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес /вж.мотиви към ТР № 3/23.02.2022г.
по тълк.д.№ 3/2019г., ОСГТК на ВКС/.
Ответникът е сключил договора
като физическо лице с цел покупка на недвижим имот и други разплащания при
липса на твърдения и доказателства кредитът да е бил предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност. Обстоятелството, че към деня на
сключването е бил служител на банката не изключва определянето му като
потребител по §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В
цитираното от ответника в писмения отговор решение по дело С-590/17 Henri Pouvinq Marie
Dijoux срещу Elictricite fe France е посочено, че чл. 2,
буква "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителски договори трябва да се тълкува в смисъл,
че служител на предприятие и неговият съпруг, които сключат с това предприятие /действащо
едновременно като търговец и кредитодател/ договор за
заем, какъвто принципно имат право да сключват само членовете на персонала на
посоченото предприятие, и който договор е предназначен за финансиране на
закупуването на недвижим имот за частни цели, трябва да се считат за
"потребители". Предвид това и доколкото ищецът е търговец по смисъла
на §13, т.2 от ДР на ЗЗП приложение намират разпоредбите на Закона за защита на
потребителите.
Съгласно чл.143 ЗЗП /в редакцията
към деня на сключване на договора/ неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-18
хипотезите, при които е налице неравноправност, без то да е изчерпателно. На
основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза се преценява при съобразяване
видът на стоката или услугата-предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Тази преценка не
включва определянето на основния предмет на договора, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми /чл.145, ал.2 ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП/.
На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са били уговорени индивидуално, като доказването на
последното обстоятелство е възложено в тежест на търговеца-чл.146, ал.4.
В тази връзка чл.146, ал.2
ЗЗП постановява, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено на договор при общи условия. Извън обхвата
на чл.143 ЗЗП са случаите регламентирани в чл.144 ЗЗП.
По оспорване клаузите относно валутата на кредита и
валутата на погасяването:
В чл.1 ал.1 от договора е постигнато съгласие банката да
предостави кредитен лимит от 140 00 евро в равностойността на швейцарски
франкове по курс купува за швейцарския франк към евро на БНБ в деня на усвояването,
което в съответствие с чл.1, ал.3 е направено с подписването на приложение № 1
на 23.10.2008г. с посочване приложимия курс „купува“ за швейцарския франк, въз
основа на който определен и размера на кредита в швейцарски франкове.
Клаузите на чл.2, ал.1 и ал.3 от договора предвиждат разрешеният
кредит да се усвои по сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове, след
което се превалутира
служебно от банката в евро по официално обявения курс „купува“ на БНБ за
съответната валута в деня на усвояването и се превежда по сметка на
кредитополучателя в евро. В чл.6, ал.2, изр. първо е предвидено погасяването на кредита да се извършва във
валутата в която е разрешен и усвоен-швейцарски франкове.
Съгласно Решение №
136/20.01.2021г. по т.д.№ 1467/2019г. на ВКС, ІІ т.о., в хипотеза на банков
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната
валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се
счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се
дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.
Представените по делото искане за
жилищно ипотечен кредит /стр.334/, приложение № 1 /стр.346/, искане за
усвояване на суми по кредит от 23.20.2008г. и молба за превалутиране
/стр.348/ доказват съгласието на ищеца кредитът да е в швейцарски франкове, но
получен в равностойност на 140 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк
към еврото към деня на усвояването, така както е посочено в чл.1, ал.1 и ал.3
от договора. Израз на това съгласие са и клаузите на чл.2 и чл.6 ал.1 и ал.2,
изр. първо от договора, които визират превалутирането
и връщането на кредита именно в швейцарски франкове на месечни вноски по
погасителен план, който съдържа точно, ясно и разбираемо дължимите вноски,
изразени в швейцарски франкове.
Както е посочено в Решение №
168/29.01.2021г. по т.д.№ 2184/2019г. на ВКС, II т.о., с оглед предвидената в
чл.9 ЗЗД свобода на договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят
сумата по кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/
или резервната за страната /евро/. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността на тази валута в евро по курс
„купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита
определя основна, характеризираща договора за кредит престация,
която не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на
чл.430, ал.1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитора към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото
предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната /евро/, а
не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния
договор, въз основа на заявено от кредитополучателя искане за усвояване на суми
по кредита с посочен размер на швейцарските франкове и искане за превалутиране с посочен размер на швейцарските франкове и
курс на швейцарския франк към еврото, не обуславя извод, че договорът е сключен
в резервната валута на страната /евро/, т.е. че валутата, в която е договорен и
предоставен кредитът е евро.
Предвид това посочените клаузи по
отношение уговорената валута, като основен предмет на договора, не са нищожни
по чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП.
По отношение клаузите за носене
на валутния риск:
В чл.21, ал.1 от договора е
предвидено право на кредитополучателя да поиска от банката да превалутира предоставения кредит в швейцарски франкове
съответно евро /лева, а според ал.2 се съгласява в случаите по ал.1 банката да превалутира кредита в евро/лева по официалния курс на БНБ
за швейцарски франкове за датата на превалутирането,
както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл.12, ал.2 за
съответната валута и вид на кредита. В
чл.22 е посочено, че по смисъла на договора превалутирането
се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задълженията, при които следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
Клаузата на чл.23, ал.1 от
договора съдържа декларация на кредитополучателя да е запознат и съгласен с
това, че промяната на курса купува и/или продава на швейцарския франк към
лева/евро и превалутирането по чл.21 може да има за
последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишение, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а
съгласно ал.2, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
В решения на СЕС /дело
С-119/2017г. и дело № 186/2016г./, постановени по транспонирани в националния
ЗЗП разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., и въз основа
на тях множество решения на ВКС е прието, че е неравноправна неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин така, че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. Изключенията по чл.144, ал.3 ЗЗП са
неприложими към валутните разлики /Решение № 168/29.01.2021г. по т.д.№
2184/2019г. на ВКС, II т.о.; Решение № 295/22.02.2019г. по т.д.№ 3539/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 147/15.06.2021г. по т.д.№ 1695/2019г. на
ВКС, I т.о.; Решение № 384/29.03.2019
г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 67/12.09.2019г. по т.д. № 1392/2018г. на ВКС, І т.о. и др./.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на
договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/.
Посочената клауза на чл.23 от
договора не отговаря на тези изисквания. По делото не е доказано банката да е предоставила достатъчна
информация, позволяваща на ответника да извърши разумна преценка относно
икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по
кредита, въз основа на която да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения при възможно обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредита. Друго не следва от декларираното в чл.23 от договора, нито от
поддържаното от ищеца, че като служител на банката е имал знанията и бил
запознат с условията, при които получава кредита и следва да го върне. По
делото не е спорно, че ответникът е работил в банката /преди това в други/ на
различни длъжности свързани с кредитирането, но събраните доказателства
/приложена длъжностна характеристика и дадени обяснения по чл.176 ГПК/ не дават
основание за съда да приеме, че личните и/или професионалните му познания са били
такива, че е могъл да прецени в дългосрочен план поетия валутен риск и икономическите
последици от него. Дори и да е имал някакви познания това не освобождава
банката-кредитор от задължението при сключване на договора да го информира и
даде разяснения в тази посока. Като не е
направила това, бидейки икономически по-силната страна, е нарушила принципа на
добросъвестност. Ответникът не е защитен от клаузата на чл.21 от договора,
предвиждаща правото да поиска превалутиране на кредита, защото то е предпоставено
от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически
интереси.
Поради това, че с клаузата по
чл.23 от договора се прехвърля върху потребителя изцяло валутния риск в негова
вреда, то се създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за кредит по смисъла на чл.143 ЗЗП. Клаузата по чл.6, ал.2
от договора, даваща право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката на съответния падеж на погасителна вноска и
наличие на средства от кредитополучателя в евро или лева, погасяването да се извърши
с тези средства след служебно превалутиране в
швейцарски франкове по курс „продава“ на БНБ, е проявление на поетия от
кредитополучателя с неравноправната клауза чл.23, ал.1 от договора валутен риск.
При доказателствена тежест в
съответствие с чл.146, ал.4 ЗЗП, ищецът не е установил по делото оспорените
клаузи да са последица от индивидуално договаряне, поради което следва да се
приеме, че като предварително изготвени от банката, ответникът не е могъл да
изрази становище и да повлияе на тяхното съдържание с последица тяхната
нищожност на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
По отношение клаузите за възнаградителна
лихва и прибавянето на изтекли лихви към главница:
При сключване на договора в чл.3, ал.1 е уговорено
заплащането на годишна лихва от 4% В чл.3, ал.5 е предвидена възможност за
банката едностранно да промени размера на лихвата при съществени изменения в
пазарните условия свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс
и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др. Тъй като ответникът
е бил служител на банката и кредитът предоставен съобразно това му качество при
преференциални условия, в чл.24, ал.1 е предвидено, че при прекратяване
трудовото му правоотношение, размерът на дължимата лихва по чл.3 автоматично се
променя, считано от работния ден, следващ датата на прекратяването и става
равен на размера на лихвите, приложими към момента на прекратяване на
правоотношението от банката по жилищните кредити на граждани, които не са нейни
служители.
В чл.4 от допълнително споразумение от 29.11.2011г. е
предвидено за период от две години, считано от подписването му, ответникът да заплаща
лихва в размер на действащия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франка към тази дата от 7.2%, а след това в размер увеличен с 1%.
Видно от заключението на вещото лице по ССч.Е в рамките на действие на договора до предсрочното му
погасяване през 2014г. банката е начислявала възнаградителна
лихва в различни размери в порядъка от 5.50% до 7.95% в периода
23.11.2008г.-23.12.2013г.
В константната практика на ВКС се приема, че уговорката в
договор за банков кредит, която предвижда възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент
въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
договорно изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по общата дефиниция на
чл.143 ЗЗП. Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката по свои вътрешни правила, не е част от договора за кредит, поради което
не може да се счита за добросъвестна с оглед чл.143 ЗЗП и в този смисъл не е
приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП /вж.Решение № 168/29.01.2021г. по
т.д.№ 2184/2019г. на ВКС, II т.о. и цитираната в него съдебна практика/.
Съдът намира клаузите на чл.3, ал.5 и чл.24 от договора и
чл.4 от допълнителното споразумение за неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Възможността
за промяна на лихвата е поставена от една страна в зависимост от изменението на
общи фактори и обстоятелства при липса на конкретизация и разписана методология
за начина, по който банката определя точния размер. По делото не са събрани
доказателства по какви причини почти веднага след сключването на договора възнаградителната лихва от 4% е била увеличена на 5.50%, нито
се твърди от ищеца това увеличение да се дължи на предвидени в договора основания,
респ. на такива върху които не би могъл да влияе и стоят извън неговата воля,
поради което не е налице изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП. Не са събрани
доказателства клаузата на чл.3, ал.5 от договора да е индивидуално уговорена,
поради което и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП е нищожна.
От друга страна, промяната е поставена в зависимост от прекратяване
на трудовото правоотношение с отпадане правото да ползва преференциални условия
в частта за лихвата с препращане към стандартните условия за жилищни кредити
отпускани на лица, които не са служители, но без последните да са посочени в чл.24
от договора така, че за ответника да е имало отнапред яснота по какъв начин и с
колко при настъпване на посоченото обстоятелство ще се изменят финансовите
условия по договора. Бланкетното препращане към други
непосочени условия противоречи на принципа за добросъвестност във вреда на
кредитополучателя и го поставя в неравностойно положение, поради което и при
липсата на доказателства за индивидуално уговаряне води до нищожност по чл.146,
ал.1 ЗЗП. Това обуславя нищожността и на клаузата по чл.4 от допълнителното
споразумение от 29.11.2011г., доколкото съставлява спогодба с предмет предоговаряне
на кредит въз основа на наравноправна клауза
съобразно чл.366 ЗЗД /Решение № 146/01.11.2017г. по т.д.№ 2615/2016г. на ВКС, I т.о; Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г. на ВКС, I т.о. и др./.
На следващо място, с допълнителното споразумение от
28.04.2009г. е извършено преоформяне на кредита с
капитализиране на просрочени лихви към главницата, върху която също се начисляват
лихви. По този въпрос е формирана съдебна практика /Решение № 66/29.07.2019г.
по т.д.№ 1504/2018г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/20.05.2020г. по т.д.№
739/2019г. на ВКС, I т.о. и др./, според която уговарянето с допълнителни
споразумения към договор за кредит прибавяне към размера на редовната главница
на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай. Следователно клаузата на т.IV от посоченото допълнително споразумение е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.10, ал.3 ЗЗД.
Нищожността на обсъдените клаузи не води до поддържаната
от ответника нищожност на целия договор, тъй като с оглед конкретните
обстоятелства съдът приема, че би бил сключен и без тях, поради което не е
възникнало право в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане всичко
платено по него, а съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД и чл. чл.146, ал.5 ЗЗП действително
дължимото следва да се определи въз основа първоначално уговорените условия.
При извършените плащания в погашение на кредита в местна
валута или евро с превалутирането им от банката в
швейцарски франкове, следва да се прилага курса на швейцарския франк към лева
или към евро към деня на усвояване заемната сума-23.10.2008г., а не по курса в
деня на всяко плащане със съответното превалутиране.
Според приложение № 1 към тази дата курсът на БНБ швейцарски франк/евро е бил
1.499099, а според заключението на вещото лице официалният курс на БНБ за
швейцарски франк/лева е 1.30467. Съответно за дължимата възнаградителна
лихва първоначално уговорения размер от 4%.
Видно от експертното заключение левовата равностойност на
платените суми за погасяване на кредита, включващи главница, лихви, такси и
застраховки при приложение на курса за швейцарския франк към датата на
плащанията е общо 483 757.62лв., а при отчитане курса при усвояването на
23.10.2008г. възлиза на 396 935.53лв., т.е. валутна разлика в размер на 86
822.09лв. При изчисленията вещото лице е взело предвид както плащанията от
ответника с лични средства до 18.09.2014г., така и погасеното на тази дата със
заемните средства от следващия договор за кредит от 2014г. Съдът намира, че при
определяне размера на недължимо платеното като курсова разлика по нищожните
клаузи за валутния риск следва да се съобразят плащанията на ответника с лични
средства до 18.09.2014г. възлизащи на 17 466.41лв., до който размер е
възникнало вземане срещу ищеца в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД при
начална липса на основание.
По отношение възнаградителната
лихва, при отчитане нейния размер на база уговорените 4% и начисленото поради едностранното
изменение за периода 23.10.2008г.-18.09.2014г. според заключението на вещото
лице е налице разлика в повече от
дължимото с 34 506.46 шв.фр., с която сума ищецът се е обогатил за сметка
на ответника на същото правно основание в левова равностойност на
45 019.54лв. Изчислението на вещото лице е без капитализацията от
допълнителното споразумение от 28.04.2009г., а видно от заключението плащания
на задължението за лихви ответникът е правил до 23.10.2013г., с оглед на което
съдът приема, че в негова полза не е налице отделно вземане под формата на
лихви върху капитализирани лихви. По отношение прибавянето на просрочена част
от главницата /62.02 шв.фр./
към общия размер на редовната главница по посоченото споразумение не води до
нейното увеличаване спрямо първоначалния й размер, поради което и в тази част
не е възникнало отделно вземане за неоснователно обогатяване.
При изложеното платеното от ответника по
договора от 16.10.2008г. въз основа нищожни клаузи и в този смисъл при начална
липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД възлиза общо на сумата
62 485.95лв., представляваща насрещното му вземане към ищеца.
За вземанията произтичащи от неоснователно обогатяване е
приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която в хипотезата на чл.55,
ал.1 пр.1 ЗЗД съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от
деня на получаване на престацията, т.е. от деня на
плащането /ППВС № 1/1979г./. Ответникът е въвел в предмета на делото
възражението за прихващане на 02.11.2020г. с отговора на исковата молба, като
видно от заключението на вещото лице всички плащания, в тази част недължимите, е
направил по време преди 02.11.2015г. и в този смисъл са погасени по давност. Това обаче не води до неоснователност на
възражението за прихващане, защото по изричната разпоредба на чл.103, ал.2 ЗЗД компенсация
е допустима и с погасено по давност вземане.
Предвид това заявените с исковата молба от ищеца вземания
по договора от 2014г. следва да се компенсират по реда на чл.103 и сл ЗЗД с насрещното
на ответника по чл.55, ал.1 ЗЗД произтичащо от договора от 2008г. Тъй като последното
е по-малко по размер да покрие всички вземания на ищеца и ответникът не е
посочил поредност, прихващането следва да се
осъществи в поредността според правилото на чл.76,
ал.2 ЗЗД-разноски, лихви, главница. В приложение на тази норма вземанията на
ищеца за 144лв.-разноски за нотариални покани, 223.35лв.-застрахователни премии по имуществена застраховка,
143лв.-такси за просрочие и частично главница за
разликата от 288.445.06лв. до 226 469.46лв. подлежат на отхвърляне като
погасени чрез прихващане с вземането на ответника от 62 485.95лв. Остава
дължима сума за главница в размер на 226 469.46лв., който иск следва да се
уважи с присъждане законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 16 239.50лв. за платена
държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат, съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски от 2047.69лв. за депозит за вещо лице и възнаграждение за
адвокат, пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.П.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***, партер, сумата от
226 469.46лв. на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, представляваща главница по договор за кредит № HL68107/07.08.2014г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба-02.12.2019г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата от 288 445.05лв. до пълния претендиран
размер 302 580.98лв. поради
неоснователност, а за разликата от 288 445.06лв. до уважените 226 469.46лв., както и исковете за сумата
143лв.-такси за администриране на просрочен кредит за периода
31.10.2018г.-25.11.2019г.; сумата 223.36лв.-застрахователна премия по
имуществена застраховка за периода 04.10.2018г.-25.11.2019г. и сумата
144лв.-разноски за изпращане на нотариални покани, като погасени чрез прихващане с насрещни вземания на ответника за сума в
общ размер на 62 485.95лв. с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
представляваща недължимо платено въз основа нищожни клаузи по договор за кредит
№ HL 44033/16.10.2008г.
ОСЪЖДА К.П.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 16 239.50лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ***, да заплати на К.П.К., ЕГН **********,***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 2047.69лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: