Определение по дело №420/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                           №

                                                                    

                                                 гр. Габрово, 22.01.2020г.

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.ТОПАЛОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Г.КОСЕВА                                                                                                                К. ГОЛЕМАНОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д.№420 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

          Образувано е по жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против разпореждане № 6114/8.11.2019г. по гр.д.№1981/2019г. на РС Габрово.

          Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно приел, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими. Практиката на съдилищата приемала, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.. Волеизявлението на кредитора за предсрочна изискуемост можело да се обективира не само в нарочно писмо, нотариална покана или в исковата молба, но и в друг, връчен на длъжника документ. В случай, че установителния иск по чл.422 ГПК бъде отхвърлен за вноските с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредитора е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не се преклудирало правото на кредитора да предяви отхвърлените по установителния иск суми по съдебен ред, като това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ГПК, като решаващия съд следва да вземе предвид всички падежирани вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явява нововъзникнало обстоятелство от значение за спорното право. Трайната практика приемала, че е допустимо да се предяви в условията на евентуалност положителен установителен иск по чл.422 ГПК и осъдителен иск, при условие, че положителния установителен иск е главния иск. В т.11Б от ТР№4/18.06.2014г. по ТР №4/2013г на ОСГТК било прието, че е недопустимо да се изменя основанието, от които поизтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от които произтича вземането, както и за увеличение размера на иска. Въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедна за изпълнение можело да стане с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази чл.210 ГПК, като е допустимо кумулативно да се поиска присъждане на разликата между размера на вземането предмет на заповедта за изпълнение и пълния размер на вземането, настъпило след подаване на заявлението пред заповедния съд за дължимото на кредитора, излизащо извън предмета на издадената заповед. В случая жалбоподателя предявил, като главни установителни искове, съединени при условията на евентуалност с осъдителни, като в исковата молба ответника е уведомен за предсрочната изискуемост на непадежираните към датата на подаване на исковата молба задължения.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да се върне на първоинстанционния съд, с указания да го разгледа и да се произнесе по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Претендира и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

          Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е основателна.

          Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

          Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на жалбоподателя, с която се претендира да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1268/2019г. на РС Габрово суми, подробно описани в издадената заповед за изпълнение.

 При условията на евентуалност е направено искане, в случай че съдът не уважи изцяло или частично предявените положителни установителни искове, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество същите суми, посочени в заповедта за изпълнение, като е посочено, че относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове ищецът уведомява ответника, за предсрочната изискуемост на непадежираните към 11.10.2019г. вноски.

          Първоинстанционният съд е указал на ищеца да посочи правния интерес от предявяване на осъдителни искове за същите вземания предмет на установителните искове, след като не твърди издадената заповед за изпълнение за е обезсилена и не излага факти, които съдът разглеждащ установителните искове не би взел предвид при разглеждането им по същество. Ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че предявява осъдителните искове при условията на евентуалност, като ги съединява с предявен като главен установителен иск, което намира за допустимо  както утвърдената съдебна практика приема, че е допустимо.

          С обжалваното разпореждане, съдът е върнал исковата молба по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, като процесуално недопустими. Прието е за недопустимо при издадена заповед за изпълнение и предявен установителен иск по чл.422 ГПК с предмет вземането по издадената заповед за изпълнение да бъде предявен при условията на евентуалност и осъдителен иск за същото вземане, който да бъде разгледан при условие, че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.

          Въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционния съд е прекратил производството по отношение на предявените в евентуалност искове, тъй като не е налице идентичност между установителната и осъдителната претенция. Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл.422 ГПК с предмет едни и същи вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба, несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове - уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство (предсрочна изискуемост), за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е Определение №387 от 24.07.2017г. на ВКС по ч.т.д. №1369/2017г., I т.о. В случая осъдителната претенция не е основана на заповедното производство или на актовете издадени от заповедния съд в полза на кредитора. Това е претенция, която при валидно реализиране на условията относно нейната евентуалност следва да бъде разгледана по общия ред. При уважаване на осъдителните искове не биха се стабилизирали издадените актове от заповедния съд.

          Предвид изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

          На жалбоподателя съобразно направеното искане и уважаване на подадената частна жалба следва да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция в размер на 65лв., от които 15лв. заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. 78 от ГПК във вр. чл.25 А, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

          На основание изложеното, съдът

         

          О П Р Е Д Е  Л И :

 

          ОТМЕНЯ Разпореждане № 6114/8.11.2019г., постановено по гр.д.№ 1981/2019г. на Районен съд Габрово.

          ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

          ОСЪЖДА Т.Д.В. ЕГН ********** и Р.Х.В. ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул.д-р *** №*, офис сграда ***, ет.* сумата от 65лв. - разноски в настоящото производство.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: