Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 9.1.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15
състав, в
публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9225 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът
Н.М.П. твърди, че на 08.11.2017 г. е пострадал при пътен инцидент на
третокласен път ІІІ-606, км. 65+100, между с. Л. и с. Беловица, област Пловдив,
причинен от Н.Ф.като водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******Твърди се в
нарушение на правилата на движение лекият автомобил да се е движил с
несъобразена скорост с конкретните условия и видимост, както и да не е спазено
изискването за шофиране на безопасно разстояние от други МПС. Така автомобил
„Фолксваген“ се е ударил в движещия се пред него колесен
трактор с рег. № *******, управляван от И.Т.И.. В резултат на инцидента ищецът,
пътник в автомобил „Фолксваген“, е получил следните увреждания: тежка черепномозъчна травма, контузия на главата и тялото,
фрактура на главата в лявата периетална област, субарахноидален кръвоизлив. Проведена е мозъчна операция за
премахване на костни фрагменти и евакуация на хематом. Твърди се от момента на
инцидента ищецът да е в будна кома: нарушение на съзнанието, липса на речева
система, мислене, функционираща памет, насочено внимание, текуща речева връзка,
рационално поведение, пълна загуба на познавателно-дейностните
способности за сетивност, движения, реч и реакции на външни стимули.
Поведението му е пасивно и ищецът е изцяло зависим от близките си. Поставена му
е гастростома за приемане на храна и ПУК. Обездвижен
е и се обслужва на легло от близките си. Налице са тежки физически и ментални
разстройства. Процесът на възстановяване не е приключил като се твърди
прогнозата да е неблагоприятна и ищецът да продължи да търпи интензивни болки и
страдания до края на живота му. Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ е застрахована при
ответника, ищцовата страна е предявила претенция за
обезщетяване на имуществените вреди от произшествието, но такова не й било
изплатено в срок. При тези обстоятелства
ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 400 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
08.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените искове.
Оспорва механизмът на ПТП, твърдяните
увреждания да са в резултат на инцидента и в пряка причинно-следствена връзка.
Твърди съпричиняване, тъй като ищцовата
страна е пътувала без поставен предпазен колан. Намира за завишен размерът на
предявения иск и по отношение имуществените вреди. Не оспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
За
установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени
доказателства (протокол за оглед), веществени доказателства (албум) и гласни
доказателства. В протокола за оглед е отбелязано, че пътното платно е мокро От показанията на свидетеля И.Т.И. се
установява, че през ноември 2017 г., около 18:00 часа е шофирал трактор от с.
Неделево към с. Красново със скорост около 12-14 км/ч. Твърди да е бил включил
светлините, вкл. и двата допълнителни фара на покрива, както и оранжева мигаща
лампа. Към трактора е имало прикачена водоноска. Видял
е фарове на приближаващ автомобил, който се блъснал в задната част на водоноската. Не е видял включен мигач с цел сигнализиране
на предстоящо извършване на маневра чрез изпреварване на трактора. При удара
тракторът изгаснал и спрял. Свидетелят запалил отново светлините и излязъл
извън трактора. Видял лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с трима души.
Колата работела на тихи обороти. Свидетелят чрез стартовия ключ загасил
автомобила, тъй като от акумулатора излизали искри. Водачът отново стартирал
двигателя и втория път свидетеля угасил двигателя и извадил ключовете. Видял,
че пътника до водача не мърда, нямал признаци на живот. Другият пътник бил
между двете седалки и имал признаци на живот. Друга кола спряла и шофьора
повикал линейка. Помни, че пътника на предна дясна седалка имал колан. Човекът
отзад бил без поставен предпазен колан. Намирал се между двете седалки, а
главата му била опряна в таблото. Не бил в съзнание, издавал звуци. Заедно със
санитар го извадили от автомобила и го качили в линейка. Не е имало момент на
откопчаване на колан при изваждането на пътника. Помни, че ударът бил силен.
Част от лекия автомобил била пъхната под водоноската
– около 1/3 от предницата. Не е имало деформации по тавана и в купето на
автомобила. Към настъпване на инцидента било сумрачно, валял лек дъжд, ръмял.
По
делото е приетата Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Г.. За да формира изводи вещото лице отчита
събраните по делото доказателства. Отбелязва, че по време на ПТП тракторът с
ремарке – водоноска е бил с включена задна горна
дясна светлина, която е светела назад към него на разстояние по-голямо от
осветената зона пред автомобила от фаровете му, т.е. на повече от 75 м. При
първоначалния оглед е отразено наличие на два бели фара, осветяващи пътя назад,
от които десният е бил включен, а левият – с изгоряла крушка и счупен. На
задната част на водоноската няма осветителни тела и
габарити, освен монтиран светлоотразителен
триъгълник, закрепен с тел (описан в протокола за оглед (л. 235 от делото и
видим на сн. 10 и сн. 13 от
албума – л. 241 и 243 от делото). Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да забележи и възприеме движещия се траткор
с водоноска, която е нямала габаритни светлини отзад,
на разстояние равно или по-малко от дължината на осветената зона на автомобила
от фаровете му – т.е. на около 70-75 м. на къси светлини и около 150 м. на
дълги светлини. При своевременно аварийно спиране или намаляване на скоростта
на движение или спиране преди мястото на удара водачът на лекия автомобил е
могъл да предотврати настъпването на произшествието. Скоростта на л.а.
„Фолксваген“ от 74 км/ч е била технически несъобразена при движение на къси
светлини и е била технически съобразена при движение на дълги светлини. Преди и
по време на удара скоростта на движение на лекия автомобил е била от порядъка
на и не по-ниска от 75 км/ч. Като най-вероятен механизъм инж. Г. приема: на
08.11.2017 г. около 18:50 часа по третокласния път ІІІ-606 с посока от с. Труд
към с. Стрелча, в землището на с. Беловица до язовир „Пясъчника“, в участъка
между с. „Л.“ и с. Беловица в посока с. Беловица се е движила композиция от колесен
трактор „Беларус МТ3 952“ с рег. № *******, управлявана от И.И.. Имало е лек дъждовалеж и
мокра пътна настилка. Тракторът с водоноска се е
движел със скорост от порядъка на 14 км/ч в дясна пътна лента, считано за
посоката му на движение. По същия път и посока се е движил лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. №*******, управляван от Н.Ф.със скорост не по-ниска от 75
км/ч. При достигане на района на км 65+100 м. преди разклона за с. Мало Крушево
водачът на автомобила е достигнал празнодвижещата се
композиция и без да намалява скоростта си на движение или да спре е ударил ремаркето-водоноска в задната му част. Ударът за автомобила
е бил догонващ челен при задно блъскане, при което са нанесени разрушения и
щети по предната му част със силни деформации по купето. На ремаркето е
деформирана предната му ос. След удара двете превозни средства в зацепено
състояние изминават пък около 17,2 м. до спирането им в дясна пътна лента. Според
експерта причина за настъпилото ПТП е субективното поведение на водача на л.а.
„Фолксваген“ и неспазване на достатъчна надлъжна динамична дистанция, както и
не непрофесионално поведение при измененията на пътната обстановка. Водачът не
е реагирал и не е предприел намаляване на скоростта на движение при достигане
на преднодвижещата се композиция от ремарке-водоноска, теглена от колесен
трактор. Автомобил „Фолксваген“ е оборудван с триточкови бедрено-раменни колани
и колан тип „бедрен“ за задно средно място.
В
съдебно заседание експертът допълва, че коланът „бедрен тип“ задържа таза към
седалката и тялото от таза нагоре има свобода за движение в рамките на неговата
височина. При поставен колан тялото има свобода да достигне с гората част до предностоящата дясна седалка и да се задвижи напред, като е
възможно да се получи удар в интериора на автомобила въпреки поставения колан.
Няма да се отдели от седалката, ще достигне до облегалката на предната седалка,
не може да отиде напред и не може да се освободи от седалката. Няма зависимост
от която да се каже на колко сантиметра напред, тялото ще отиде до предната
седалка.
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Н.П., син на ищеца. Свидетелят
сочи, че за първи път е видял ищеца около 20 дена след ПТП. Определя го като
„жив труп“. Когато ги видял, ищецът се разплакал. Не говорел, не можел да се
движи. Към края на 2018 г. ищецът започнал да говори, трудно, не с цели
изречения. За да се разбира казаното трябва да се запуши трахеостомата.
След изписването имал проблем с пикочните канали. В дома им идвал
рехабилитатор, но рехабилитацията се провеждала много трудно, поради изпитвани
от ищеца болки. Всичката храна, която приема ищецът, трябва да се пасира. Храни
се със спринчовки. Постоянно се сменят памперси и
салфетки. Свидетелят и майка му преобръщат ищеца, опитват се да го изправят.
При него има денонощно човек, изискват се постоянни грижи. Свидетелят посочва,
че ищецът плаче всяка сутрин, също и вечер. Често се задавя и при него трябва
да има човек, за да избърше храчките. Свидетелят не е разговарял с ищеца за
причината за състоянието му. Преди инцидента ищецът е работел, бил жизнен. След
инцидента започнал да получава гърчове. Редовно изпада в състояние, в което не
познава близките си.
Представени
са документи за проведени лечения на ищеца в периода 08.11.2017 г. – 29.12.2017
г., 29.12.2017 г. – 05.01.2018 г., 19.07.2018 г. – 26.07.2018 г. в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, лечение в „У.Х.П.“ ЕАД на 21.10.2018 г., отново лечение в периода
01.04.2019 г. – 03.04.2019 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив
С
решение № 837/14.06.2018 г. по гр. дело № 315/2018 г. на ОС гр. Пловдив Н.П. е
поставен под пълно запрещение. За негов настойник е определена съпругата му Д.Т.П..
С
Експертно решение на ТЕЛК № 3699/24.08.2018 г. на ищеца е определена 100%
неработоспособност за период от 1 година.
По
делото е приета основна и допълнителна Съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Х.М. въз основа на представените по делото доказателства и
след личен преглед на ищеца на 26.04.2019 г. Експертът посочва, че при
преживяното ПТП на 08.11.2017 г. Н.М.П. е получил тежка открита и проникваща
черепно-мозъчна травма с оценка по ГКС - 4 точки, съдържаща следните
травматични увреждания: контузия на главата и тялото, разкъсно-контузна рана
вляво челно орбитално и париетално, множество
охлузвания по главата, лицето и крайниците, открита импресионна
многофрагментна фрактура на свода на черепа в лявата теменна
област с хлътване на костни фрагменти до 2 см. дълбочина, остър субдурален хематом в същата област, остър епидурален хематом челно-теменно малко по-ниско от
фрактурата с дебелина 0,7 см., травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
мозъчен оток, контузия на мозъка тежка степен с първична стволова увреда и множествени контузионно-кръвоизливни
и исхемични огнища двустранно, кома с екстензионни гърчове, субдурални хидроми двустранно челно с ширина до 7 мм. вдясно и до 6
мм. вляво. Черепно-мозъчната травма при ищеца е протекла с дълбоко коматозно състояние в началния период, първична изява на
стволова увреда (тесни зеници, екстензионни
гърчове), тежка отпадна неврологична симптоматика, епилептични гърчове.
Състоянието е наложило спешна и високоспециализирана хирургична интервенция и
продължително реанимационно лечение с прилагане на
апаратно дишане. Медико-биологичната характеристика на увредата
е „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. В острия период
на травмата е проведено двумесечно болнично лечение в УМБАЛ ”Св. Георги” ЕАД
Пловдив, Клиника по неврохирургия и УНГ Клиника, първите 27 дни в Реанимация.
Проведени са необходимите изследвания и консултации. Поставен на продължително апартно дишане, извършена е за целта трахеостомия
и многократни тоалетни бронхоскопии. Въпреки
провежданото комплексно медикаментозно, инфузионно и субституиращо лечение и рехабилитация състоянието на
пострадалия е останало тежко за дълго време. Съзнанието се е възстановило до
14-15 т. по ГКС към 40-тия ден от травмата. Изписан в задоволително общо
състояние, с постоянна трахеостомна канюла, уретрален катетър и назогастрална сонда, елементарно контактен, с десностранна спастична хемиплегия,
пресакрален декубитус. Лечението
на пострадалия е продължено в домашни условия - медикаментозно и рехабилитационно. За периода 19.07.2018 г. - 26.07.2018 г.
е проведено лечение в УМБАЛ ”Св. Георги” ЕАД Пловдив, Клиника „Физикална и рехабилитационна
медицина“. Описан е костен дефект на черепа теменно вляво, десностранна
спастична хемиплегия, липса на тазово-резервоарен
контрол, невъзможна походка, вертикализиран до седеж с подкрепа. Проведено е комплексно рехабилитационно и медикаментозно лечение със Сомазина и Депакин с минимално
подобрение на тонуса и двигателната активност за десните крайници. Вертикализиран до стоеж с подкрепа. На 24.10.2018 г Н.П. е
постъпил за лечение в „УниХоспитал – Панагюрище“,
Отделение по вътрешни болести с диагноза „Хроничен тубуло-интерстициален
нефрит. Състояние след ЧМТ. Десностранна хемиплегия. Трахеостома.“
Постъпил е в увредено общо състояние, контактен, реагира на болка, с дисфагия, с трахеостома, перкутанна гастростома. Фебрилен от няколко дни, с парене и болки при уриниране,
помътняване на урината. От урината е изолиран патогенен микроорганизъм - Псевдомонас аеругиноза.
Констатирана е симптоматична епилепсия. За периода 01.04.19. - 03.04.19. е
проведено поредно лечение в УМБАЛ
Пловдив. УНГ отделение, с диагноза „Нарушение на функционирането на трахеостома“.
Експертът
отбелязва, че в хода на лечението на ищеца се развиват тежки усложнения - десностранна хемиплегия, хипостатична пневмония, лумбосакрален
декубитус, хронична уроинфекция,
трахео-езофагеална фистула, посттравматична
епилепсия. Към настоящия момент при ищецът Н.П. е налице посттравматична
енцефалопатия тежка степен, изразяваща се в пълно обездвижване на десните
крайници и частично на левите, когнитивни нарушения, принудителна поза в
леглото, невъзможен самостоятелен седеж и походка,
липса на тазово-резервоарен контрол, наличие на постоянна трахеостома
и гастростома, хронична уроинфекция,
наличие на трахео-езофагеална фистула, наличие на
костен дефект на свода на черепа.
В
резултат на получените травматични увреждания и проведените в пряка връзка с
тях хирургични интервенции и манипулации според д-р М.Н.П. е претърпял
интензивни болки и страдания за срок от 6 месеца, значителни до 12 месеца и
продължаващи до момента. Той е абсолютно зависим от близките си 24 часа в
денонощието. При мозъчна контузия срокът на възстановяване е от 3 до 6 месеца
за леките и средни степени и до 24 месеца за тежките форми. Възникналите
усложнения могат да увеличат този срок с години.
Прогнозата
за в бъдеще относно пълно или значимо възстановяване на увредените мозъчни зони
и неврални функции е крайно неблагоприятна. Реално
възможни са и допълнителни усложнения - мозъчен арахноидит,
хидроцефалия, мозъчно-съдови и възпалителни
увреждания. Предстоят оперативни процедури по възстановяване на трахео-езофагеалната фистула и на черепния дефект. В
следващите месеци и години, в зависимост от прилаганото рехабилитационно
лечение от една страна и евентуално настъпилите усложнения - от друга, е
възможно преминаване от една степен на възстановяване в друга. По Глазгоу скала
Н.П. се намира в състояние на тежка инвалидност - в съзнание, но зависим от
околните при обслужване. Между преживяното ПТП и получените от ищеца увреждания
е налице причинно- следствена връзка.
По
отношение на възражението за съпричиняване вещото
лице заключава, че при конкретния механизъм на ПТП получените от Н.П.
наранявания не са съвместими с наличие на правилно поставен предпазен колан по
време на ПТП.
В
допълнителната експертиза д-р М. посочва, че първият епилептичен пристъп при
ищеца е документиран по време на лечението на пострадалия в УМБАЛ ”Св. Георги”
ЕАД Пловдив, УНГ Клиника, за периода 29.12.2017 г. - 05.01.2018 г., при извършена
консултация от реаниматор. Епилептични гърчове са
описани в неврологична консултация от 25.10.2018 г. по време на лечението на Н.П.
в „УниХоспитал – Панагюрище“. При проведеното лечение
в УМБАЛ „П.“ ООД - Пловдив, Отделение по гастроентерология,
за периода 22.04. - 23.04.2019 г. е записана диагноза „Посттравматична
епилепсия“. От данните по делото и представената медицинска документация е
видно, че в резултат на претърпяната тежка ЧМТ при ищеца Н.М.П. са настъпили
епилептични припадъци. Първият документиран припадък е в острия период на травмената болест на мозъка и е с характер на генерализиран
клонично-тоничен гърч. При проведеното впоследствие
болнично лечение в различни здравни заведения четирикратно е поставена
диагноза: „Посттравматична епилепсия, симптоматична епилепсия след ЧМТ“ и G40.6
Grand mal припадъци (с
малки припадъци или без тях), неуточнени. Трикратни епилептични гърчове са
описани в неврологична консултация от 25.10.2018 г. Описаните епилептични
пристъпи са в причинно-следствена връзка с процесния
пътен инцидент от 08.11.2017 г.
В
съдебно заседание експертът допълва, че ищецът е в задоволително общо
състояние, контактен, елементарно адекватен. Познава близките си. Няма
нарушения по тип на експресивна реч. Грижите, които се полагат за него от
страна на близките му, са много добри. Най-тежкото състояние, опасно за живота
му, е наличието на трахеостомата. Предстоят
допълнителни процедури за възстановяване на отвора между трахеята и
хранопровода. Това е сериозна патология, много трудна за възстановяване. Има
постоянен риск от стичане на секрети от храносмилателния тракт към дихателната
система и възпалителни белодробни усложнения. Обичайно възстановителния период
е 3-4 години като за момента липсват значими усложнения. Възстановяване на
двигателната функция на десните крайници е категорично невъзможна. При активна
рехабилитация може да достигне до състояние на придвижване с помощни средства,
благодарение на запазената активност на левите крайници, но няма да достигне до
състояние на възстановена рабопоспособност. Предстои
възстановяване и на дефекта на черепа, представляващ постоянен риск от
допълнително нараняване поради липса на кост. Само кожната покривка предпазва
мозъка. Хипотрофичната кожа заради декубиталните рани също изисква поддържане на много добра
хигиена. Експертът допълва, че освен ЧМТ няма описана травма – гръдна, коремна, на крайници.
По
делото е приета и неоспорена Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р А.П..
Психиатърът отбелязва, че на базата на данните приложени по делото, анамнезата
и личният преглед на Н.П. може да се обобщи, че състоянието му отговаря на
настъпили нарушения в психичното функциониране причинени основно от органични
фактори. От описаните до момента психопатологични нарушения е видно, че се
касае за развитие на предимно количествени нарушения в яснотата на съзнанието -
кома; будна кома, които са водещи и най-продължителни - от датата на настъпване
на събитието до преди около три месеца, когато има анамнезни
данни за възстановяване на вербалният контакт и постепенно възстановяване на
психичната сфера. Изпадането на ищеца в състояние на кома по време на
процесното събитие и факта, че и към момента на изследването сега няма спомен
за самото събитие насочва към изключване на такива последици за психиката,
които се отнасят към групата на острата стресова реакция, посттравматичното
стресово разстройство, както и преживелищните реакции
на стрес свързани с развитието на дезадаптационни
разстройства, които да са относими към самото
събитие. В същото време това не изключва развитието на преживелищни
реакции, състояние на хроничен стрес и дезадаптационни
реакции вследствие на причинените телесни дефицити водещи до загубата на
автономност в социалното и психичното му функциониране. След възстановяване на
яснотата на съзнанието на преден план са тежките когнитивни и паметови дефицити. Експертът отбелязва, че от възстановянето на контакта да датата на експертизата при
ищеца е налице позитивна динамика в състоянието с постепенно възвръщане на
способността за контакт и възстановяване на емоционалните реакции. Въпреки, че
те, като цяло остават сериозно нарушени, остава впечатлението, че това е за
сметка на вторичната дисфункция причинена от боледуването
и най-вече от продължаващата нужда от дишане през трехеостомата.
Фактът, че ищецът може да говори при запушването й според психиатъра
категорично показва възстановяване на функцията на езика и речта, макар и в
един начален период. Темпът на възстановяване на психичната сфера след
продължителните количествени нарушения на съзнанието дава оптимистични нагласи
по отношение на възстановяването на психичната сфера, макар, че на фона на
тежките общи последици, пълното възстановяване - до нивото на това от преморбидното функциониране да остават по-скоро
песимистични. Естеството на психичните нарушения към момента в най-голяма
степен отговаря на критериите за Постконтузионен
синдром - F07.2. В диференциално-диагностичен план остават като възможни и
диагностичните категории касаещи органичното паметово
разстройство, както и органичното емоционално разстройство - F04. Вещото лице
поставя тази диагноза, тъй като тя в достатъчна степен може да бъде
верифицирана и е пряко свързана с причината за психичното разстройство. Към
момента остава недостатъчно уточнена степента и специфичното естество на паметовото разстройство. За тази цел са необходими прецизни
тестови изследвания и значително по-добър вербален контакт, което към момента
не е реалистично. Остава в съображение и наблюдаваната при експертното
изследване негативна емоционална реакция след осъзнаването на тежестта на
телесните заболявания, получени като последици от мозъчната травма, свързани по
време с процесното събитие. За в бъдеще се очаква продължаване на подобрението
на психичното състояние, като възстановяване на когнитивните функции все още
може да се очаква. Възможно е да има остатъчна когнитивна дисфункция
и емоционално-волева инконтинентост по органичен тип
и за в бъдеще.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на водача на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на Автотехническата експертиза и събраните гласни, писмени и
веществени доказателства. Изводите на вещото лице се потвърждават и от
свидетелските показания на И.Т.И.. Въз основа на тези доказателства, съдът
приема, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е причинил настъпване на
произшествието, като не е осигурил достатъчна надлъжна динамична дистанция от
намиращия се пред него колесен трактор с ремарке-водоноска, както и не е отчел при измененията на
пътната обстановка. Произшествието е настъпило на прав пътен участък в тъмната
част на деня, при наличие на лек валеж. Водачът на лекия автомобил не е избрал
скорост, съобразена с атмосферните условия и видимостта. Дори да се приемат за
недостоверни показанията на свидетеля И. за включена оранжева мигаща лампа над
покрива на трактора и въпреки липсата на габарити в задната част на водоноската, събраните по делото доказателства установяват
наличието на светлоотразителен триъгълник, правещ
видим и отличим ремаркето-водоноска. Ето защо съдът
приема, че водачът на лекия автомобил е нарушил изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Вината
на деликвента се предполага и при липсата на
обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е
причинил произшествието.
От
въпросното произшествие ищецът е претърпял множество травматични увреждания: тежка
открита и проникваща черепно-мозъчна травма, протекла с дълбоко коматозно състояние в началния период, първична изява на
стволова увреда, тежка неврологична симптоматика,
епилептични гърчове, чиято е медикобиологична
характеристика съставлява „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота“. Съзнанието се е възстановило към 40-тия ден от травмата. Налични са костен дефект на черепа теменно
вляво, липса на тазово-резервоарен контрол, невъзможна походка, вертикален седеж е възможен с подкрепа. В хода на лечението на ищеца
са се развили тежки усложнения - десностранна хемиплегия, хипостатична
пневмония, лумбосакрален декубитус,
хронична уроинфекция, трахео-езофагеална
фистула, посттравматична епилепсия. Ищецът е претърпял интензивни болки и
страдания за срок от 6 месеца, значителни до 12 месеца и продължаващи до
момента. Установява се, че ищецът е абсолютно зависим от близките си 24 часа в
денонощието. При мозъчна контузия срокът на възстановяване е от 3 до 6 месеца
за леките и средни степени и до 24 месеца за тежките форми, но възникналите
усложнения могат да увеличат този срок с години. Съдът отчита изводите на
вещите лица, че прогнозата за в бъдеще относно пълно или значимо възстановяване
на увредените мозъчни зони и неврални функции е
крайно неблагоприятна, като реално възможни са и допълнителни усложнения. Следва
да се отчете и необходимостта от допълнителни оперативни процедури по
възстановяване на трахео-езофагеалната фистула и на
черепния дефект. Съдът взема предвид и психичните нарушения, съставляващи
При
това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт
– болки и страдания от травматични увреждания, резултирали
в Постконтузионен синдром - F07.2. Съдът съобразява и
изводите на вещото лице психиатър, че се очаква продължаване на подобрението на
психичното състояние, като възстановяване на когнитивните функции все още може
да се очаква, при остатъчна когнитивна дисфункция и
емоционално-волева инконтинентост по органичен тип и
за в бъдеще.
Частично
основателно е направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен
предпазен колан. Съдът взема предвид изводите на вещите лица по приетите
медицинска и автотехническа експертизи, както и
събраните по делото гласни доказателства. Еднопосочно се установява, че като
увреждане ищецът е получил черепномозъчна травма,
липсват данни за гръдна травма или увреждане на крайниците. Недоказано е
възражението на ищеца това увреждане да е получено поради деформации на купето
на автомобила или навлизане на части от ремаркето-водоноска
в лекия автомобил. Напротив, установява се, че след удара ищецът се е намирал
между предните седалки с глава, опряна в таблото на автомобила, в безпомощно
състояние, стенейки (свидетелските показания не се опровергават от останалия доказателствен материал). Експертите са категорични, че
подобно изнасяне на тялото напред и преминаване линията на предните седалки е
възможно единствено при непоставен предпазен колан от страна на ищеца. По изложените
съображения съдът намира, че следва да определи 50% съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, пътувал в автомобила при нарушение
правилото на чл. 137а ЗДвП.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че здравето на ищеца е изключително сериозно
увредено, лечението е било тежко и продължително, при интензивност на изпитваните
болки и страдания и към настоящия момент не е приключило. Занапред се очаква
ищецът да продължи да разчита за извършване дори на елементарни дейности от
ежедневието (като хранене, обличане, смяна на памперси, хигиена) на подкрепата
на своите близки, като същата му е необходима ежеминутно. Макар да се отчита
подобряване на общото състояние на ищеца и да са възможни по-благоприятни
прогнози, пълно възстановяване към състоянието от преди инцидента не е
възможно.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 500 000 лева. Представенитата с писмените бележки съдебна практика за
присъждани обещтения касае пострадали със значително
по-тежки увреждания от това на ищца. При
съобразяване на изводите за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца обезщетението следва да се намали с 50%
и на пострадалия да се присъди обезщетение в размер на 250 000 лв. В
останалата част до предявения частичен размер от 1 000 000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ законната лихва следва да се присъди от
отказа на застрахователя да заплати претендираното обезщетение – 24.04.2018.
По отговорността за
разноски:
С
определение от 23.07.2018 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
На
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид факта, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощниците на ищеца
възнаграждение за един адвокат в размер на 6459 лв. с ДДС (25836х0,25).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на сторените от ответника
разноски съобразно отхвърлителната част в размер на 619,05
лв.
(в това число депозити за експертизи, разпит на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, 825.40 лв. х 0,75).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 8000 лв., както и разноски в размер на 262,6
лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Н.М.П., ЕГН **********,
действащ чрез настойник Д.Т.П., ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 250 000 (двеста и петдесет
хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 08.11.2017
г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. №*******, ведно със законната
лихва от 24.04.2018 г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 1 000 000
лв., както и за заплащане на законна лихва за периода 08.11.2017 г. – 23.04.2018 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Р.И.М., IBAN
***а с ДДС – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 8262,60 лева - държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 619,05 лева - разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: