№ 117
гр. Разград , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500204 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ИЛХ. К. Н., чрез
пълномощник адв.Е.К. от АК-Силистра против решение №40/28.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 546 / 2020г. по описа на РС Исперих, с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете,
предявени от жалбоподателя против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Исперих да бъде
признато по отношение на ответника и отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на
ищеца, извършено със заповед №5/08.07.2020г. на управителя на ответното дружество, за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за
оставането му без работа, поради уволнението и за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата му книжка.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение и постановяването му в нарушение на материалния закон.Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на друго решение по спора, с което ищцовите претенции да бъдат уважени
в цялост.Излагат се подробни съображения, свързани с намотивиране на заповедта за уволнение,
както и за нарушения , свързани с искането на обяснения от работника, преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“. Заявява претенция за разноски за две
инстанции.Въвеждат се твърдения, че в периода на извънредно положение в страната
работодателят не е организирал работата на инкасаторите, каквато е изпълнявал и ищеца, чрез
осигуряване на необходимите предпазни средства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна, чрез пълномощник е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна и моли атакуваното решение
1
да бъде потвърдено.
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.
В съд.заседание пред въззивния съд страните при редовност в призоваването не се явяват и
не се представляват.
Въззивникът депозира писмена молба, подадена от пълномощника му, в която заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба в цялост по изложените в нея съображения.Моли за отмяна
на решението и уважаване на предявените искове.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, също чрез пълномощник в писмена молба заявява,че поддържа
подадения отговор.Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното
решение.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:
При извършената служебна проверка на атакуваното решение,РОС намери същото за
валидно и допустимо във всички негови части.По отношение на неговата правилност съобрази
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ИЛХ. К. Н. от *** чрез пълномощник против
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Исперих, с която са предявени съединени искове по
чл.344 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение,
извършено със Заповед №5/08.07.2020г.на управителя на ответника, за възстановяването му на
заеманата длъжност “водопроводчик, инкасатор“, за заплащане на обезщетение за времето през
което е останал без работа, поради уволнението, както и за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата му книжка.
При заявени твърдения за продължителност на ТПО между страните над 28 години и
липса на налагани дисциплинарни наказания ищецът сочи, че на 19.06.2020г. от управителя на
дружеството-работодател му били поискани писмени обяснения във връзка с доклад на
зам.управителя на ответника, като бил и дисциплинарно уволнен. Дисциплинарното уволнение
било вписано в трудовата му книжка, без да му е връчена заповедта за същото.Счита, че
уволнението му следва да бъде признато за незаконно и отменено, поради това, че от изготвения
доклад на зам.управителя на дружеството, послужил като основание за започване на
дисциплинарното производство не ставало ясно констатираните нередности при инкасиране на кои
конкретни абонати се отнасят, как е установено нарушението и кога, поради което той не могъл да
даде конкретно писмено обяснение и да се защити.
Поддържа, че в случая липсвало искане за обяснения и било налице формално изпълнение
на императивна норма, тъй като работникът нямало как да отговори конкретно за всеки случай и
да даде обяснение за всеки по отделно, съответно да обясни създадената ситуация, ако имало
такава, което пречело на преценката на работодателя за тежестта на нарушенията и опорочавало
уволнението. Работодателят можел да иска обяснения за повече от едно нарушение, които са
установени от него или за които има съмнения и да наложи наказание само за тези, за които
прецени. налагането на наказание за нарушение извън предмета на исканите обяснения
2
изключвало автоматично това нарушение и възможността за него да бъде търсена дисциплинарна
отговорност. В конкретният случай на ищеца били поискани обяснения общо, без конкретизация
по време, място и конкретни абонати. Поради което той е бил лишен от възможност да се
ориентира в обстоятелствата с оглед на които да даде обяснения. От трудовата му книжка не
ставало ясно за какво е уволнен и какви дисциплинарни нарушения е извършил, кога, по какъв
повод, и за кое конкретно се отнасят, както и не били посочени правните основания. Нарушенията
посочени в доклада на зам.управителя били несъставомерни т.к. били с общо формално описание.
Не били съобразени последиците от допуснатото дисциплинарно нарушение, както изискавала
съдебната практика и как тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя. В
С писмения отговор по чл.131 от ГПК , подаден в законовия срок ответното дружество е
заявило становище за неоснователност на всички предявени искове , с искане за тяхното
отхвърляне.Изложил е, че след подаден сигнал от „Ръководител Инкасо“ до ръководството на
дружеството било образувано производството срещу ищеца. В сигналът е било посочено, че И.Н. е
въвеждал данни за потребена питейна вода на абонатите на дружеството от село Самуил в
електронния карнет в град Исперих, което е установено чрез местонахождението на GPS
устройство, а така също били получени множество оплаквания от потребители от село Самуил и
село Кривица, че от началото на годината не са инкасирани монтираните в имотите им водомери.
Управителят на дружеството е наредил на друго длъжностно лице да извърши отчитане на
потребената вода в двете населени места през месец юни 2020г., като след извършване на
контролното инкасиране са установени сериозни нередности на реалните показания на водомерите
и данните нанесени в програмния продукт „Инкасо“ въведени от ищеца през месец Май 2020г. на
всички потребители от село Самуил и село Кривица. По повод констатациите е започнало
дисциплинарно производство, което е протекло законосъобразно.Работодателят направил опит да
връчи заповедта за уволнение на ищеца, но същия отказал да я получи.Нередностите при
инкасирането не касаели отделни абонати, а всички абонати в селата Самуил и Кривица. В
искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
нарушението било описано по разбираем за работника начин, като в дадените обяснения
работника е извършил и признание на нарушенията. Спазени били всички законови изисквания за
протичане на дисциплинарното производство. Счита, че издадената заповед за дисциплинарно
уволнение е законосъобразна.
От представените по делото доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните
се установява от фактическа страна следното:
Ищецът е работил в ответното дружество на длъжност водопроводчик, инкасатор.
Отговарял е за проверка и инкасиране резултатите от водомерите на потребителите в селата
Самуил, Кривица, Яким Груево, Конево и Лъвино. През месец май 2020г. в дружеството –
ответник постъпили сигнали от потребители в две населени места, селата Самуил и Кривица, че
водомерите им не са засичани с месеци и сметките им за вода са надписвани.От управителя на
ответника била разпоредена проверка на работата на ищеца.Бил изготвен писмен доклад от
заместник управителят В. Д., в който било посочено, че имало съмнения, че инкасатора И.Н.
въвежда в електронния карнет /таблет/ данни за потребена вода от потребители на село Самуил без
да е посетил на место абонатите, а от гр.Исперих, където е седалището на дружеството, като
3
въвеждането е станало на 14.05.2020г.При извършената проверка се установило, че всички
потребители с шахти, които са на открито в недвижимите имоти са все още зазимени.По
въведените данни в карнетите се установили голям брой потребители с надписани водомери с
голяма разлика, която по мнение на заместник управителя нямало как да се натрупа при анализа на
фактурираните количества през зимния период. Логично било такива количества да се натрупат
през по-дълъг период на неинкасиране от отговорния инкасатор – в случая ищеца Н. или при
манипулация на водомерите от потребителите и неизвършен достатъчен контрол от инкасатора. В
доклада на следващо място е посочен пример на проверен водомер в етажна собственост, който
бил надписан с 514 куб.м. В село Самуил били установени 5 броя водомери на потребители, които
били монтирани на обратно и съответно не отчитали правилно потребените количества вода.
Проблема бил от м.август 2015г. за два водомера, от юли 2018г. за един брой водомер, от
септември 2019г. за един брой водомер и един брой за който нямало открита партида в
дружеството. В доклада е посочено също така, че в периода 2015г.–2019г. ищецът не е
сигнализирал в дружеството за повредите и не ги е отстранил, което потвърждавало че реално
инкасиране не е било извършвано в обектите. В заключение заместник управителят е посочил, че
всички констатации налагали извод, че служителя системно не изпълнява коректно своите
служебни задължения, като системно не е инкасирал поверените му населени места. Били му
налагани назад във времето дисциплинарни наказания, но това не го поправило и не го
стимулирало правилно и коректно да изпълнява своите служебни задължения.Поведението на
ищеца злепоставяло дружеството пред абонатите, поради което било предложено на управителя да
наложи на работника най-тежкото дисциплинарно наказание – „Дисциплинарно уволнение“ след
спазване на законовата процедура по Кодекса на труда. След доклада на заместник управителя,
работодателя поискал писмени обяснения от ищеца, каквито той представил, съобразно
изложеното в доклада на зам.управителя на дружеството.Не е посочено в обясненията ,че за ищеца
е била налице неяснота по отношение на обстоятелствата за които се искат същите.Не се
установява също така по делото преди даване на обясненията ищецът И.Н. да е поискал да бъдат
конкретизирани имената на недоволните абонати от двете населени места.
След приключване на процедурата по чл.193 от КТ, работодателя издал и Заповед № 5/
08.07.2020г., с която наложил на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание „ дисциплинарно
уволнение“, която мотивирал подробно в 5 пункта, препращайки и към доклада на зам.управителя
от 19.06.2020г., описвайки констатираните нарушения съобразно доклада в пет пункта, като е
заключил, че са налице данни за системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3
от КТ и неизпълнение на възложената работа по чл.187, ал.1, т.3 от КТ. Отказът на ищеца да му
бъде връчена заповедта е удостоверен с подписите на двама свидетели.
Пред РС е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е посочила размера на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, м. юни 2020г.-
891.00лв.
Отново пред първата инстанция страните са сочили гласни доказателства.
Свидетелят, посочен от ищеца Б. М., с родствена връзка по сватовство депозира показания
в смисъл, че в работата си И.Н. се е съобразявал с работното време на семейството и е посещавал
имота им за отчитане вечер, правел това редовно във всички сезони, бил коректен в отчитането на
показанията и той като абонат не е имал проблеми с В и К, дори и при установен теч и натрупана
4
сметка за 300 лв.,която заплатил.Вторият ищцов свидетел Л. Р., също заявява, че не е имал
проблеми с И.Н. при отчитане на водомерите, същият бил коректен .
Свидетелката , сочена от ответника, Г. В. на работа в дружеството като технически
секретар „Човешки ресурси“е изложила, че на 19.06.2020г. на ищеца са били поискани обяснения
по повод констатирани нарушения в работата му в , като са присъствали само тя и той.И.Н.
предоставил в срок писмени обяснения. Последвала заповед за уволнение и прекратяване на
трудовия договор. Свидетелката сочи, че е срещала в трудовото досие на ищеца заповеди за
наказания, забележка и предупреждение за уволнение. При изискването на обяснения му бил
връчен препис от доклада на зам.управителя на дружеството.Тя изготвила писмото до ищеца с
посочване на нарушеният.
Вторият свидетел на ответника, Т. А. е служителят на същото, който бил натоварен с
проверката в селата Кривица и Самуил, свързана с работата на ищеца.Същият сочи, че инкасации
на вода са правени през м.март 2020г., през м.април, заради карантината от Ковид 19 не са
посещавали обектите и са започнали отново да инкасират през месец май 2020г. Бил изпратен от
управителя на дружеството през месец юни да провери обектите в село Кривица и село Самуил.
При извършените посещения му са наложило да мести мебели в жилищата на хората за да стигне
до водомерите и да отчете показанията. На въпроса му дали всеки месец местят мебелите за да се
проверят показанията, потребителите му отговорили, че не се налага тъй като проверки им
извършвали веднъж годишно. След тази информация, свидетеля извършил проверки на карнетите
в таблета, в който се записвали показанията за тези две населени места и установил, че има на
някои места надписвана вода, при някои потребители при налични зазимени шахти имало
написани разходвани кубици. На друго място имало реално потребена вода, но не била отчетена в
карнетите. Свидетеля сам записал показанията на абонатите и ги вкарал в таблета. Нямал
предишни показания, за да засече на място. Не познава абонатите поименно. Констатирал и пет-
шест водомера поставени неправилно и с преминала вода. Според свидетеля, ако инкасатора е бил
проверявал тези имоти на място, то е щял да забележи разминаванията в данните. Констатациите,
които свидетелят направил били сведени до знанието на ръководството.
Предвид установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:Предявени са от ищеца обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Съобразно въведения правен спор в тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да уволни работника, в случая ищеца И.Н.. Окръжният
съд намира, че в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание се съдържа в
достатъчна степен описание на извършените от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, като в
мотивите към заповедта е налице препращане към доклада на зам.управителя на дружеството В.Д.,
както и конкретизиране на съответните нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца,
изразяващи се предимно в бездействие да извърши необходимото отчитане на водомери на
абонати, или поставяне на водомери по начин по който същите да могат да отчитат потребеното
количество вода, в дистанционното попълване на данни за съответни абонати, съпроводено с
вписване на произволни количества потребена вода, които действия, съответно бездействия
представляват нарушения на трудовата дисциплина и са в разрез с длъжностната характеристика
на ищеца.В този смисъл заповедта отговаря на формалните изисквания на законосъобразност и не
подлежи на отмяна на това основание.Районният съд в тази част от мотивите на решението е
5
извършил пълен правен анализ на заповедта за уволнение от 08.07.2020г. във всички нейни точки,
този съд го споделя и препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на решението.
По отношение на искането на ищеца за прилагане на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, този
съд също намира, че искането на обяснения от работника е направено по разбираем за него начин
и той не е възразил относно яснотата му, а е дал такива, подробни при това, без преди да направи
това, да е поискал от работодателя конкретизиране на абонатите от населените места, подали
оплакване срещу него.
На следващо място при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание
съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят
преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя, като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната
правилност. В случая две от нарушенията са квалифицирани по чл.190, ал.1, т.3 от КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина и две от нарушенията са квалифицирани по чл.187, ал.1, т.3
от КТ- неизпълнение на възложената работа.Предвид установените факти, налице е системност в
неизпълнението на служебните задължения по чл.190, ал.1, т.3 от КТ. В заповедта за уволнение са
посочени дълги периоди от време и конкретни дати през които ищецът не е спазвал установеният
в дружеството график за проверка и отчитане водомерите на абонатите Тези нарушения се явяват
тежки такива на трудовата дисциплина, доколкото засягат същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото
правоотношение,у както правило е приел и районният съд и обосновават прекратяване на
трудовото правоотношение именно с дисциплинарно уволнение.
Доколкото и въззивният съд приема, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено законосъобразно, то неоснователни се явяват съединените искове за
възстановяване на ищеца на заеманата преди това длъжност, както и за присъждане на
обезщетение за оставането му без работа по чл.225, ал.1 от КТ. Не се следва и уважаване на
искането за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.
По отношение на възражението, направено с въззивната жалба, че работодателят не е
организирал работата на инкасаторите, чрез осигуряване на необходимите предпазни средства,
този съд намира, че същото не следва да бъде разглеждано, тъй като е въведено едва пред тази
инстанция, а не още с исковата молба.
Предвид изложеното, окръжният съд намира, че решението на районния съд, с което са
отхвърлени исковите претенции на ищеца е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/28.05.2021г., постановено по гр.д. № 546 / 2020г. по описа
на РС Исперих.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7