Р Е Ш Е Н И Е
№ 1075,
26.07.2018г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
граждански състав
На десети юли две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Елена Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1555 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл. 59 от ЗЗД.
Бележка:
Гр.дело №1555/17г. е образувано пред ПОС
на основание определение №5031/25.05.17г., с което образуваното пред ПРС
гр.дело №4678/17г. е било прекратено и изпратено на надлежния да го разгледа
като първа инстанция ПОС.
Ищецът И.Г.К., ЕГН **********,***, моли
съда да осъди ответника ЕТ „М-ДН.Т.- ***, ЕИК ***, със съдебен адрес:***, ***,
адв.С.К., да му заплати сумата от 11 307.24 евро, след допуснато в с.з. на 29.05.18г.
изменение на иска, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба.
Искът му е основан на следните
приети от съда за релевантни обстоятелства, след отстраняване на указани
нередовности на исковата молба с молба вх.№28767/22.05.17г. /л.12-л.16,ПРС/,
молба вх.№21674/11.07.17г. /л.9-л.10/ и молба вх.№23592/28.07.17г. /л.18/ по
описа на ПОС:
Че Н.Т. е майка на бившата му
съпруга Р.Т., с която бил в брак от ***до края на *** По време на брака си с Р.Т.,
тъй като нямал възможност сам да тегли кредит, поради задлъжнялост към Банка
ДСК и водено срещу него изпълнително дело, помолили Н.Т., като ЕТ, да изтегли
кредит, средствата от който той да ползва за инвестиции в лични свои начинания.
Разговорите относно ползването на сметката се водели от септември 2011г. и
уговорките били/ достъпът му до
сметката да се осъществява с пълномощно, издадено от титуляра, както и че ще
връща изтеглените суми чрез внос по същата сметка, без предварително определен
срок за връщането им. Ответницата изтеглила кредит от Прокредит банк, който бил
отпуснат на 28.12.2011г. по сметка ***. За периода от отпускане на кредита по
сметката на ответницата, до момента, когато ответницата
забранила достъпа му
до сметката и, след като отношенията му с дъщеря й се влошили и те се развели в
края на ***, ищецът бил изтеглил от посочената сметка на ответницата сумата от
общо 37 365евро, по дати и в размери, съгласно подробно описаното в справката
по т.2 от молбата от 22.05.17г., а бил внесъл в същата сметка сумата от общо
60 150евро, по дати и в размери, съгласно подробно описаното в справката
по т.3 от молбата от 22.05.17г., разликата между които суми възлиза на
22 785евро. Тази разлика, независимо от проведените с ответницата
разговори, тя задържала без основание и се обогатявала с нея, както и
категорично отказвала да му върне, поради което предявява иск за осъждането и
да стори това.
Пледира по същество за уважаване на
иска, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 29.05.18г.
/виж л.89/, като развива подробно съображения с писмена защита
вх.№21757/13.07.18г.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответницата
е подала отговор на исковата молба с 32251/25.10.17г. /л.30-л.31/, с който е
признала иска за допустим и го е оспорила като неоснователен.
Оспорила
е твърдението на ищеца, че е внесъл по сметката и повече суми, отколкото е
изтеглил, като сама твърди, че изтеглените от него суми от сметката са
многократно превишаващи внесените от него. Заявява, че при преценката относно
внасяните от ищеца суми следва да се има предвид, че с тях се възстановява не
само получения кредит, но и всички следващи се по него лихви и разноски по
обслужването му, доколкото макар и неизтеглен от ищеца, кредитът е бил изтеглен
за задоволяване на негови нужди, което той и сам признава. Твърди още, че
голяма част от внасяните от ищеца по сметката средства са били осигурявани от
нея и семейството на ***на дружеството.
Пледира по същество за отхвърляне на
иска, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 29.05.18г.
/виж л.88/, като развива подробно съображения със становище
вх.№21726/13.07.18г. и с писмена защита вх.№21978/17.07.18г.
Съдът, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, намери, че
предявеният иск е допустим, а разгледан
по същество е основателен и следва да бъде уважен, воден от следните
съображения:
І.По
допустимостта.
Твърденията
на ищеца, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка със
сумата, внесена в повече от изтеглената от него, съобразно уговорките им той да
ползва и връща средства от изтегления от нея кредит, чрез даден му достъп с
пълномощно за опериране по сметката и, поради което му дължи за връщане
разликата, попада в хипотезата на чл.59 от ЗЗД и прави иска му допустим.
ІІ.По
основателността.
1.С
приетия по делото в с.з. от 12.12.17г. като окончателен проект за доклад,
съобщен на страните с Определение №2529/26.10.17г., очертаните като релевантни
за предявения иск факти са очертани фактите на обедняване на ищеца, на
обогатяване на ответницата за сметка на неговото обедняване и на установяване
на по-ниската от стойностите на обедняването и обогатяването, като фактическите
обстоятелства, от които ищецът е извел състояването им, са поставени в негова доказателствена
тежест.
В тежест на ответницата, която е оспорила да е налично
обогатяване от нейна страна за сметка на обедняването на ответника, като е оспорила
твърденията му за размера на внесените и на теглените суми, както и като е твърдяла,
че внасяните от него средства не са били негови, а са осигурявани от нея и
семейството и, а също, че има основание да задържи внесените от ищеца по
сметката и суми, тъй като с тях той е следвало да погасява цялото задължение по
кредита, теглен за негови нужди - главница, лихви и разноски, доколкото от
установяване на тези твърдения би черпила изгодни за себе си последици, са
поставени в нейна доказателствена тежест.
2.
Установи се в процеса, във връзка с твърдените от страните в производството
факти, както следва:
2.1. По въпроса за сумите, изтеглени и внесени от
ищеца по сметката на ответницата, и разликата между тях.
Ищецът
е твърдял, щото в периода от 30.12.11г.-18.05.13г. е изтеглил от сметката на
ответницата суми по размер и на дати, описани подробно в първата таблица от молба
вх.№28767/22.05.17г. по описа на ПРС, както и че в периода 29.03.12г.-05.10.15г.
е внесъл по същата сметка суми в размер и по дати, описани подробно във втората
таблица от същата молба /виж молбата на л.12-л.16, ПРС/.
2.1.1.
С приетото по делото заключение вх.№8576/20.03.18г. /виж л.83-л.87/, са
установени твърденията на ищеца по отношение на теглените от сметката суми за периода от 03.01.12г.-18.05.13г., по
дати и размери тъй, както ги е описал в таблица едно от молбата му от 22.05.17г.
Разликите,
установени с това заключение, по отношение твърденията на ищеца относно
теглените от него суми, са в две отношения:
Вместо
твърдяната от него като теглена на 30.12.11г. сума от 1000.51евро, със заключението
е установена изтеглена на същата дата от И.К. сума от 2000евро, съответно на
данните в събраното по делото извлечение от сметката по кредита за тази дата
/виж на л.65/, а с данните от писмо вх.№9204/26.03.18г. на Прокредитбанк /л.73/
по отношение на сумата от 1000.51евро е установено, че е оперирана чрез крос
курс от лицето Н.Т., данни за което липсват в извлечението от същата дата, а е
наличен само записа на сумата и отметката крос курс /л.65/.
Сочи
се като теглена от ищеца на 29.12.11г. и сума от 3000евро, която липсва описана
от него в молбата от 22.05.17г. За тази сума, данните в банковите документи,
посочени от в.л. Т. като източник на информация за изготвяне на заключението и,
са формално различни - операцията е описана не като теглене, а като крос курс
/виж л.65, дата 29.12.11г./, извършен от лицето И.К. /виж л.73/, като в писмото
на л.73 очевидно е допусната техническа грешка при изписването на данните по
ред първи и ред втори, и цифрата две от втория ред е отишла пред цифрите на
първия ред, и така, вместо от 29.12.11г., операцията е останала изписана като
извършена на 9.12.11г. Грешката е явна и доколкото в текста на писмото, преди
данните по дати е посочено, че същите касаят периода 19.12.11г. -31.12.16г., а
датата 9.12.11г. предхожда 19.12.11. Независимо от тази формална разлика, и от
извлечението, и от изготвеното заключение става ясно, че същността и на двата
записа относно извършените операции - теглене и крос курс, е една и съща- дебит
по сметката, задължаване на сметката с тези суми. Това личи и от описаното от
ищеца по отношение например на теглена на дата 09.01.12г. сума от 2565.42евро,
за която записът в извлечението е също такъв за операция крос курс, а не за
теглене /виж л.65, 09.01.12г./.
Твърденията
на ответницата, че в раздела за изтеглени суми ищецът е пропуснал съзнателно да
включи още множество извършени от него крупни тегления от сметката, е опровергано от събраните по делото
доказателства, доколкото :
Със
заключението от 20.03.18г. се установи, че ищецът не е включил в този опис само
сумата от 3000евро, изтеглена на 29.12.11г., и е вписал за тегленето от
30.12.11г. сумата от 1000.51евро, вместо от 2000евро.
Със
заключение вх.№20128/29.06.18г. /л.102-л.105/, което съдът е допуснал по искане
на ответницата, в.л. Т. е потвърдила данните от вече приетото предходно нейно
заключение за изтеглени от ищеца суми в размер на 44 366.45евро.
По
отношение на сумите от 30000евро и от 10000евро, които ответницата е поискала
да се изяснят конкретно с това заключение, е установено, че не са теглени от И.К.,
макар той е наредител на извършените съответно на 05.12.12г. и на 11.12.12г. вътребА.и
преводи на същите суми по сметка на А.Т., за закупуване на жилище, като данните
в тази насока са изцяло съответни и на приетото по делото извлечение от сметка
/виж л.66гръб за дата 05.12.13г. и л.67лице за дата 11.12.12г./ относно
основанието и лицето, в чиято полза паричните банкови преводи са извършени.
С
горното следва да се смята за съответен на доказателствения материал и доводът
на ищеца в писмената му защита, че тезата на ответницата, щото кредитът бил
използван единствено от него и за негови нужди, е опровергана.
Ето
защо, като взе предвид съвкупността на горните обсъдени доказателства, както и
обстоятелството, че заключението на в.л. Т. от 20.03.18г. не е било оспорено от
никоя от страните, съдът счете за установено щото изтеглените от ищеца от сметката на
ответницата суми възлизат на общо 44 366. 45евро, като операциите по
тяхното теглене са осъществени в периода 29.12.11г.-18.05.13г., за разлика от
първоначално наведените от ищеца твърдения за изтеглени общо 37 365евро от
сметката на ответницата, в периода 03.01.12г.-18.05.13г.
2.1.2.
С приетото по делото заключение вх.№8576/20.03.18г. /виж л.83-л.87/, са
установени частично твърденията на ищеца по отношение на внасяните от него по сметката на ответницата суми, описани по дати
и размери в таблица две от молбата му от 22.05.17г., и конкретно:
Установени
са като направени от него, в посочените с молбата му размери, вноските от
26.04.12г., 04.06.12г., 27.08.12г., за периода 24.09.12г.-28.12.12г.вкл., за периода от 28.01.13г.-27.03.13г.вкл.,
двете вноски от 26.04.13г., за периода от 03.07.13г.-31.07.13вкл., двете вноски
от 02.10.13г., за периода 03.12.13г.-03.06.14г.вкл., за периода
28.07.14г.-05.10.15г.вкл.
Вноската
от 306.28евро от 24.01.13г. не е описана с това заключение от вещото лице като
направена от ищеца, но в тази част съдът не цени заключението, поради
противоречието му с банковите документи, на които е основано, тъй като от
извлечението от сметка и писмото на банката относно лицата, извършили
съответните бА.и операции ясно личи, че взетата на кредит сума от 306.28евро,
на посочената дата, е оперирана от И.К. /виж л.67, за 24.01.13г. и л.73гръб, за
същата дата и сума/. Поради тази причина, вноската от 306.28евро следва да се
прибави към към посочената от в.л. Т. в заключението обща сума на направени от
ищеца вноски в размер на 55 673.69евро, която да се счита за установена в
размер от 55 979.97евро.
По
отношение на останалите описани в табл.2 от молбата на ищеца от 22.05.17г. вноски
е установено, че са направени на посочените дати и в посочените размери, но не
от И.К., а от лицата П.Н./от 29.03.12г., 03.07.12г., 29.03.13г., 03.04.13г.,
31.05.13г., 02.09.13г., 04.11.13г., двете вноски от 03.07.14г./, Р.К./двете вноски от 19.09.12г./ и А.Т. /от
03.01.13г./.
С
казаното в предходния абзац е установено и твърдението на ответницата с
отговора и, че в описа на ищеца за внесените от него по сметката и суми
фигурират и вноски, направени от лица, различни от ищеца.
В
заключение на казаното съдът намери за установено с обсъдените в този пункт
доказателства, че внесените от ищеца от сметката на ответницата суми
възлизат общо на 55 979.97евро, а не на 55 673.69евро, както е
посочило в.л. Т., за разликата от първоначално твърдяните от него като внесени
по сметката на ответницата 60 150евро, тъй като част от описаните като
внесени от него суми са били внесени не от него, а от трети лица. Вноските по
сметката на ответницата са направени от ищеца в периода 26.04.12г.-05.10.15г.,
а не както твърди, в периода 29.03.12г.-05.10.15г.
2.1.3.
При приетото за установено в т.2.1.1 и т.2.1.2 на това решение, разликата между внесените и изтеглени от И.К.
от сметката на ответницата суми възлиза
на 11 613.52евро, а не на 11 307.24 евро, както е намерило в.л. Т.
в заключението от 20.03.18г., и както ищецът се е съгласил с писмената си
защита, като внесените са повече от
изтеглените.
По
този начин е опровергано твърдението на ответницата, че изтеглените от ищеца от
сметката и суми надвишават внесените от него.
2.2.
По твърденията на ответницата, че всички вноски, направени от ищеца по сметката
и, с изключение на двете вноски от 5000 и от 5104.65, съответно от 24.09.12г. и
от 11.12.12г., са направени не с негови средства, а със средства, осигурявани
от нея и от семейството и /след направена в с.з. от 12.12.17г. конкретизация на
обстоятелствата, за които се иска допускане на гласни доказателства, при
наведено с отговора и твърдение, че средствата за голяма част от вноските на
ищеца са осигурявани от ответника и семейството му и указания на съда, дадени с
определението по чл.140 от ГПК- виж съответно: абзац първи от л.31 в отговора
на исковата молба; абзац последен на л.37лице и абзац първи на л.37гръб от
определението по чл.140 от ГПК; абзац пети на л.51гръб от протокола от с.з. на
12.12.17г./.
За
установяване на тези твърдения на ответницата е допуснато изслушване обяснения
на ответника по чл.176,ал.1 от ГПК и събиране на гласни доказателства, като съдът не е зачел
възраженията на ищеца, че слушането на свидетелски показания за описаните
обстоятелства е недопустимо по съображения, изложени в протокола от с.з. от
12.12.17г., които поддържа и с това решение.
По
искане на ищеца, и нему са допуснати свидетели за оборване на твърденията на ответницата,
че вноските са правени с чужди, а не с негови средства.
Изслушан
в с.з. от 29.05.18г., като не се е явил в с.з. от 12.12.17г., в което съдът го
е задължил да се яви с определението по чл.140 от ГПК, ищецът е заявил, че
средствата, с които е правил вноски по сметката на ответницата са били изцяло
негови, от търговията, препродажбата на ***, с която се занимава, както и от
продажба на наследствени от баща му ***в с.***, че не желае да отговори на
въпроса какъв данък общ доход е заплащал в периода 2012г.-***, както и че се е
осигурявал частично в същия период, но не може да посочи кога точно и за какви
рискове, тъй като е минало много време и не помни. На допълнително допуснатия в
същото заседание от противната страна въпрос внасял ли е лихви и е дал отговор,
че е внасял суми и не знае за какво са били- за лихви или за главница /виж
л.92гръб-л.93лице/.
Ответницата
е довела в с.з. от 27.03.18г. /виж л.77лице- л.78гръб/ св.Т., нейна дъщеря и
бивша съпруга на ищеца, и св.Ч., без родство, но с техните показания не са
установени твърденията и, че всички направени от ищеца по сметката и вноски са
със средства, осигурени от нея или членове на семейството и, доколкото:
Св.Ч.
знае единствено това, което му е казал веднъж А.Т., съпруг на ответницата и
негов дългогодишен приятел, че вноските за кредита ги покрива изцяло А.и
съпругата му Н., че всичките вноски изцяло ги плаща той и жена му- т.е. не се
съдържат в показанията му никакви данни А.или Н. да са давали заделените за погашение
на кредита средства на И.К., за да ги внася по сметката за обслужване на
кредита.
Св.Т.
е казала, че лично е присъствала, когато някой от родителите и давал всеки
месец на бившия и съпруг, ден-два преди 4-то число, на което бил падежа, средствата,
за да отиде и да внесе вноските по кредита - 1080лв., като вноските били
540евро, че са давали погасителните вноски с главницата, а също така и
годишната такса за обслужване.
Нейните
показания, както с основание изтъква ищецът с писмената си защита, при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК, се ценят от съда с резерви, като се отчита както близкото и родство с
ответницата, така и влошените отношения на тази свидетелка с ищеца, вследствие
на които е настъпил и развода им.
Извън
горния чисто правен аспект, подлагайки същите показания на св.Т. на внимателен
анализ в съвкупност с останалия събран доказателствен материал, съдът намери,
че има причина да не ги цени и поради констатираните противоречия между тях и
приетите по делото банкови документи и двете заключения на в.л. Т., част
от които са изтъкнати и с писмената
защита на ищеца, а именно:
Видно
е от събраното извлечение от сметка за периода, съгласно запитването на съда,
че кредитът е бил обслужван с месечна такса от 3евро, а не с годишна такса за
обслужване /л.65-л.71/;
Видно
е събраното извлечение от сметка и от приетото
по делото заключение от 29.06.18г. на в.л. Т., че в периода 06.02.12г.-06.12.16г.,
погасяване на главница и лихва по кредита е извършвано наистина на дати, близки
до 4-ти число на месеца, конкретно- на четвърто, пето, шесто или седмо число от
месеца, но също тъй, че техният размер не е никога един и същ и не възлиза на
540евро, както св.Т. твърди, а като главниците варират от 66.94евро до
320.48евро, лихвите варират от 1.18евро до 401.11евро и по този начин общата
сума за главница и лихва също варира в едни изключително широки граници и е
различна за всеки от месеците в изследвания период, както и че в един единствен
случай И.К. е захранил сметката със сума, близка до 540евро - на 04.05.15г., с
540.82евро /л.65-л.71 и л.102-л.105/;
Видно
е от сравнението между датите и сумите на извършените по сметката на кредита погашения
и датите и сумите на направени от И.К. и от други лица вноски по сметката на
ответницата, съдържащи се в извлечението от сметка и в таблиците за посочените
данни в заключенията на в.л. Т. от 20.03.18г. и от 29.06.18г. и от , че:
Погашенията
на главница и лихва по кредита на датите 06.02.12г., 05.03.12г. и 04.04.12г. са
направени преди И.К. да е имал каквито и да е направени вноски по сметката, от
наличността по сметката и след две вноски, направени на 29.03.12г. за
захранване на сметка от П.Н.- трето за спора лице, правило многократно такива
вноски, без никоя от страните да е заявила, че то действа от нейно име при
направата им, след като наличността от отпуснатия кредит е била на датата
16.03.12г. равна на 0.24евро;
Погашенията
от 04.05.12г., 04.06.12г., 04.07.12г., 06.08.12г. и 04.09.12г. са направени,
след извършени по сметката вноски от И.К. на 26.04.12г., 04.06.12г. и
27.08.12г., в размери съответно 510.46евро, 605евро и 663.60евро, и при
извършени още вноски на 03.07.12г. от П. Н., на 02.08.12г. от К.К. и на
04.06.12г. от неустановено в производството лице по отношение на сумите от
200.41 и от 321.14евро- т.е. само една от вноските от И.К. е от дата четвърти,
никоя от тях не е от ден-два преди това и никоя не е в размер 540евро;
В
периода септември 2012г.-декември 2012г. вноските, направени от И.К. нямат нищо
общо със сумата от 540евро, а са съответно : 24.09.12г.-5000евро;
03.10.12г.-1050евро и 255.23евро; 04.10.12г.-204.19евро; 02.11.12г.-2000евро;
06.11.12г.-3000евро; 08.11.12г.-3000евро; 13.11.12г.-2552.13евро;
14.11.12г.-3000евро; 15.11.12г.-3000евро; 19.11.12г.-3000евро;
29.11.12г.-2000евро; 05.12.12г.-801.43евро и 200евро. /л.65-л.71, л.83-л.87,
л.102-л.105/.
След
двата превода от декември 2012г. на сума в размер на общо 40000евро по сметка
на А.Т., за закупуване на жилище, станали възможни след възстановяване на
наличността по сметката основно с направените от И.К. вноски, описани в
предходния абзац, както и с три вноски от около 6000евро от Р.К., направени на 19.09.12г.,
в периода от януари 2013г. до 05.10.15г., до която крайна дата са правени
вноски от И.К., направените от него вноски варират в широките граници от 20 до
714.65евро, като част от тях са правени в дните от първо до седмо число, а
друга част от 25 до 31 число на месеца.
Съдът
намира горните примери на противоречия в показанията на св.Т. и останалите
събраните доказателства за достатъчни при обосноваване на преценката за
ненадеждност на дадените от нея показания, че вноските, правени от ищеца по
сметката на ответницата, са такива със средства, предоставени му в нейно
присъствие от родителите и.
Така
съдът стигна до извода, че събраните от ответницата доказателства не
установяват поставените в нейна тежест твърдения, че всяка от установените
документално като направени от И.К. по сметката и вноски, извън двете вноски от
5000евро и от 5104.65евро, е направена със средства, осигурени от нея или
семейството и.
При
горния извод съдът счита, че липсва и процесуална необходимост от обсъждане на
доказателствата, допуснати на ищеца за опровергаване на тези твърдения на
ответницата. Въпреки това, с оглед тезата, застъпена в правния анализ от
писмената защита на ответницата, внесена от адв.Д., ако и тя да е на различна
плоскост- че в производството се установило, щото ищецът няма доказани доходи, с
които да погасява кредита, а не, че
не е разполагал със собствени средства за вноските, за които е категорично установено,
че са направени от него по сметката на ответницата, изведена от приетото за
установено по т.8 от същата писмена защита, а именно, че ищецът е нямал трудови
правоотношения, не е плащал данъци, не е плащал осигуровки, няма граждански
договори, не е осъществявал дейност чрез свои фирми, няма договори за заеми от
двамата свидетели, няма документи, доказващи, че е получавал комисионни, живял
е в семейното жилище на ответницата, в отговор на тези доводи на ответницата, съдът
намери, че не може да ги сподели, тъй като са основани не на събраните
доказателства, а не превратния техен коментар.
Както
се посочи по-горе, в отговора си по чл.176,ал.1 от ГПК ищецът е отказал да даде
отговор на въпроса плащал ли е данък общ доход в периода 2012г.-*** и не е
могъл да посочи за какви рискове се е осигурявал за същия период, но дори в
тази връзка да се приложи чл.176,ал.3 от ГПК, съдът не може да приеме за
доказано, че ищецът е правил вноските от описа в таблицата със средства,
осигурявани му от ответницата или семейството и, защото въпросите, на които не
е отговорил или е дал неясен отговор, нямат нищо общо с тези релевантни за
делото и поставени в тежест на ответницата обстоятелства, тъй че да се смята,
че те са останали неизяснени поради поведението на ищеца. Извън това, от
неустановения факт какви данъци върху доходите и какви осигурителни вноски е
плащал ищецът, не може да се обоснове отрицателния факт, че той е нямал
средства, които да внася по банковата сметка.
Ищецът
и бившата му съпруга са живели не само в семейното жилище на ответницата, а
както се установи с показанията на незаинтересувания св.Ч., първо са били на
квартира, а след това са отишли да живеят в жилището на ответницата, както е
посочила и св.Т., за да не плащат наем, но и докато са били на квартира, и
докато са живели в жилището на ответницата, битовите разходи на съществувалото
тогава семейство на ищеца и св.Т. са били плащани от родителите на последната,
тъй че ищецът не е правил разходи за посрещане на такива нужди /св.Т., св.Ч./.
Обстоятелствата,
че ищецът е нямал трудови правоотношения, няма граждански договори, не е
осъществявал дейност чрез свои фирми, няма договори за заеми от двамата
свидетели, няма документи, доказващи, че е получавал комисионни, също не могат
да обосноват извод, че ищецът е нямал приходи, с които да прави вноски по
сметката, доколкото:
Ищецът
никога не е твърдял, да е работил по трудово правоотношение и източник на
средствата, които е внасял, да са доходи от трудово правоотношение, тъй че
установената липса на т. е ирелевантна за делото;
Ищецът
е заявил, че източник на средствата, които е внасял по сметката на ответницата,
е дейността му по от препродажба на ***, търговия с ***, и от продажба на ***на
баща в с.***.
Първият
посочен от него източник на доходи е потвърден от събраните доказателства,
като:
Св.Т.
е посочила, че макар никога да не е знаела точно с какви доходи разполага
бившият и съпруг и доходите му да не били регулярни, той изкарвал пари като
купувал и препродавал някакви неща.
Двамата
доведени от ищеца свидетели са посочили, че И. се е занимавал в периода 2011г.-***
с продажба на *** и на ***, работейки както лично за себе си, така и с
определени хора, един от които е св.А., като негласен съдружник във фирмата
му „***“ , като получавал комисионни от
продажбите, и че тъй като имал в годините запор на банкови сметки, имал
проблеми с банка ДСК, ползвал сметката на г-жа Т., чрез която да оперира, като
внасял по сметката лични, оборотни пари, и че макар понякога да се налагало да
му помагат и да са му давали в заем суми между 1000-2000лв., той винаги и в
срок не по-късно от месец им възстановявал даденото.
Заемните,
както и отношенията по негласно съдружие, не изискват писмена форма за
действителност, тъй че да се смята, че липсата на договори за тях е равнозначна
на неустановеност на тези отношения.
Затова
съдът изцяло цени показанията на двамата свидетели на ищеца, които са в унисон
и с казаното от св.Т., и с обясненията на ищеца по чл.176,ал.1 от ГПК относно
дейността, съставляваща основен негов източник на доходи за направените по
сметката на ответницата от него вноски, поради което, противно на приетото от
ответницата в писмената и защита смята, че от коментираните по-горе
обстоятелства, не може да се стигне до извода, направен от нея- за установеност
в производството на липса на доходи за ищеца, а оттам- и за невъзможност да
погасява кредита, респективно- да прави вноски по сметката.
Тук
съдът отново напомня, че направата на вноските от ищеца по сметката на
ответницата е установена категорично документално и с приетите заключения,
както и че в тежест на ответницата е било да установи, че средствата за тях са
предоставени на ищеца от нея или от семейството и, което тя не успя да стори в
производството, тъй че като движими вещи, които са били в негово държане при
вноса по сметката, следва да се смята, че парите са били негови лични, както и
той твърди.
2.3.
По твърденията на страните относно уговорките им за теглене на кредита и за ползване
на средствата от изтегления кредит.
Ищецът
е твърдял, че уговорките му с ответницата са да ползва за инвестиции и други
лични начинания сметката- средства от кредита, който тя, в качеството и на
търговец, ще изтегли, като тегли суми от сметката и по силата на пълномощно, с
което е бил снабден от нея, и впоследствие ги възстановява, без да са правени
уговорки за конкретен срок, в който да стане възстановяването им.
Ответницата
е твърдяла, че ищецът е следвало да внася по сметката и не само изтеглените
суми, а да възстановява получения от нея кредит, с всички уговорени лихви и
такси по обслужването му, тъй като е бил изтеглен за задоволяване на негови
нужди.
Допуснати
са в тази връзка и на двете страни гласни доказателства, като съдът намери, при
съвкупната им преценка, че дадените показания са в подкрепа на твърденията на
ищеца относно уговорките му с ответницата за начина на ползване на средствата
от изтегления от него кредит, и като в тях не се съдържат данни в подкрепа на
твърденията на ответницата, доколкото:
Св.Т.
е според показанията и пряк очевидец на уговорките във връзка с изтегления
кредит, за които е съобщила единствено, че ищецът, тъй като имал тогава
необслужван кредит, помолил родителите и да теглят кредит за негови лични нужди,
те си ипотекирали жилището и по негова молба му дали пари. Тези нейни показания
потвърждават почти изцяло твърденията, които и ищецът е навел, тъй като не
съдържат данни за поставено от родителите и условие дадените пари да се връщат,
което ищецът признава за налично, макар да е неблагоприятно за него. След това св.Т.
е заявила още само това, че нямало уговорки И. да ползва кредита, а майка и и
баща и да внасят вноските и лихвите по него, но липсата на уговорки, че
вноските и лихвите ще се плащат от родителите и, не означава и наличие на
уговорки, че те ще се плащат от ищеца, тъй че може да се заключи, щото с
нейните показания не е установено страните да са правили уговорки относно това
как ще се връщат дадените от ответницата на ищеца чрез изтегления от нея кредит
пари.
Останалите
трима свидетели-двама на ищеца и един на ответницата, нямат преки впечатления
за уговорките на страните по спора във връзка с кредита, а знаят за тях от
страните, но в общи линии съобщават едни и същи станали им по този начин
известни неща, и те потвърждават онова, което ищецът е твърдял, и което и св.Т.
като пряк очевидец на позитивните факти е казала, като :
Св.А.
знае от И., че уговорките му с г-жа Т. били да ползва сметката и да
възстановява след това средствата, които е ползвал, тъй като имал проблеми с
банка ДСК;
Св.Х.знае
и от И. и от дъщерята на г-жа Т., че И. имал разрешение да ползва банковата
сметка на г-жа Т., като тегли и внася суми по нея, като оперира с тази сметка,
във връзка с бизнеса си, тъй като имал в годините запори на банкови сметки;
Св.Ч.
знае от своя приятел А., съпруг на ответницата, че зет му настоял да теглят
кредит за някакви негови нужди, около 40000, и че трябвало да ипотекират
жилището си, а когато той се опитал да го разубеди, тъй като това са много
пари, А.му казал, че ще се справят, тъй като Н. има голяма заплата, а и той
взема наем от кафенето, като те още от създаване на младото семейство много се
грижели за тях.
Във
връзка с установяване уговорките на страните относно тегления от ответницата кредит,
съдът си зададе и възникващия по силата на елементарната логика въпрос защо
ищецът е продължил да прави вноски по сметката на ответницата и след като е
възстановил изтеглената от него сума, ако са нямали уговорки да погасява
кредита, за който сметна, че събраните по делото доказателства дават достатъчно
обоснован житейски отговор- уговорката на страните е била да се ползват
средствата по сметката, като се внася и тегли от нея, без да се сочи каква
точно сума, както и без да установен конкретен срок за връщане на изтегленото.
Това, както и обстоятелството, че е нямал друга сметка, през която да оперира
във връзка с дейността си, е давало според съда основание на ищеца да прави
вноски и над размера на вече изтеглените от сметката на ответницата средства,
след изпълнение на уговорката им за тяхното връщане, за да може впоследствие да
си послужи отново с тях, като ги тегли, каквото още изначално е било и едно от
твърденията му на неговите уговорки с ответницата, извън това, отнасящо се до
средствата от кредита- за ползване на сметката и.
При
горния отговор, съдът счете, че обстоятелството, щото ищецът е продължил да
прави вноски по сметката на ответницата и след като е възстановил по размер
изтеглените по-рано суми, с които си е послужил, осигурени от кредита, взето
предвид ведно с останалите събрани по делото доказателства, не е достатъчно да
обоснове за уговорките на страните извод, различен от вече направения по този
пункт.
2.4.
С приетото по делото заключение на в.л. Т. от 29.06.18г., допуснато по допълнителното
искане на ответницата за изясняване на въпроса какви суми са отишли за
погашение на главница и лихва по кредита в периода от 06.02.12г.-06.12.16г. е
установено, че за погашение на главница са използвани 15 094.95евро, а за
погашение на лихва- 15 878.22евро.
3.
При тези приети за установени в производството факти съдът намери, че
предявеният от ищеца иск е основателен и като такъв следва да се уважи, а
доводите на ответницата за неговата неоснователност не могат да се споделят,
воден от следните съображения:
Уговорките
на страните, че ответницата ще изтегли кредит, средства от който ищецът ще може
да ползва за свои нужди, като тегли суми от сметката, с даденото му за целта пълномощно,
и като впоследствие връща изтеглените суми, попадат в хипотезата на заемните
отношения, без оглед факта, че ответницата е осигурила парите, дадени на ищеца,
както св.Т. се е изразила, като сама е изтеглила за целта кредит.
Обстоятелствата,
че кредитът е бил изтеглен от ответницата по молба на ищеца, тъй като по същото
време той имал задължения към банка ДСК и образувано изпълнително дело, както
сам сочи с исковата молба, и че родителите на младото семейство искали по този
начин да го подпомогнат, са правно ирелевантни, тъй като се отнасят до мотивите
за формиране на волята на ответницата, намерила изява чрез предприетите от нея
правни действия- теглене на кредит и предоставяне на средства от същия за
ползване от ищеца.
При
заемните отношения заемателят дължи лихва, само ако заплащане на такава е
уговорено писмено /чл.240,ал.2 от ЗЗД/, а в противен случай дължи на
заемодателя връщане само на заетата парична сума, поради което общият принцип,
на който ответницата се е позовола и в отговора си, и в писмената защита,
„Комуто ползите, нему и тежестите“, е в случая неприложим.
Ответницата
не е твърдяла, нито е установила наличие на постигната с ищеца уговорка за
заплащане на лихва във връзка с предоставената му от нея възможност да ползва
парични средства от изтегления от нея кредит.
Тя
дори не е твърдяла на практика постигнати с ищеца уговорки, че се е съгласила
да изтегли кредит за нуждите му, при условие, че той ще поеме изцяло
задълженията по неговото погасяване, като заплаща главницата, лихвата и
разноските по обслужването му, а е твърдяла, че когато се преценяват направените
от него вноски по сметката, това следва да стане, като се съобрази, че той
трябвало да направи вноски, покриващи главницата, лихвата и таксите, тъй като
кредитът е изтеглен за негови нужди, и тъй като комуто са ползите, нему следва
да са и тежестите.
Че
кредитът е бил изтеглен от ответницата по молба на ищеца и за негови нужди, е с
оглед твърденията и на самия ищец безспорен факт, но събраните по делото
доказателства за движението по сметката на ответницата след декември на 2012г.,
когато възстановените по сметката средства са дали възможност за извършените
нареждания на сума от 40000евро по сметка на едно трето лице, за закупуване на
жилище, и като през май 2013г. са последните три тегления на суми от сметката
от страна на ищеца, а впоследствие, до 05.10.15г. той е правил единствено
вноски по сметката, ясно сочат, че той не е бил единственото лице, ползващо
средства от изтегления кредит, в опровержение на тезата на ответницата в
писмените и защити, че нему следва да са всички тежести от тегления кредит, тъй
като негови са и ползите.
Не
може да бъде споделена от съда тезата, взета в писмената защита на ответницата,
внесена чрез адв.Д., че след като сумата от 40000евро е била преведена през
декември 2012г. по нареждане на ищеца по сметка на А.Т., това означа, че той е
ползвал не 40000евро от изтегления от нея кредит, а 84000евро, които значително
надвишават внесените от него по сметката и 55 673.69евро, поради което не
тя, а той се е обогатил със сума от около 30000евро. Тези разсъждения са съвсем
произволни, още повече при декларациите на пълномощниците на ответницата в
последното проведено по делото съдебно заседание, в което съдът е отказал да
допусне на ищеца поискани доказателства, насочени към изясняване на фактите,
свързани с тези два превода, доколкото те не са били предмет на спора, с оглед
описаните като направени от него тегления и внасяния на средства по кредита, и
никоя от страните, още след приемане на доклада по делото, не е поискала
събиране на доказателства, свързани с установяване на пълните данни по
движението на сметката на ответницата и за лицата, които са оперирали с нея, а
такива са търсени в процеса единствено във връзка с датите и операциите, които
ищецът е твърдял да е осъществил.
Тъй
или иначе, наличие на уговорки между ищеца и ответницата, че тя ще изтегли
кредит вместо него, а той ще погасява задълженията по същия, не се установиха,
та ако бяха доказани, да обосноват хипотезата на скрито пълномощие, при което в
отношенията помежду им задълженията, поети от ответницата по договор аза
кредит, сключен с банката, да се смятат за тежащи върху ищеца.
С
оглед гореказаното, за връщане на средствата, които ищецът е внесъл в повече от
изтеглените по сметката на ответницата,
и до връщането на които единствено се простират уговорките им по даването на
пари чрез тегления кредит, за него не остава друг път за защита, освен този на
субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, който е предявил и за който е установил
всички поставени в негова доказателствена тежест релевантни факти- той е обеднял,
а ответницата се е обогатила без основание със сумата от 11 613.52евро,
съставляваща разлика между изтеглената от него сума от 44 366.45евро,
която е имал уговорка с нея да и върне, и внесената от него по сметката и сума
от 55 979.97евро, за която разлика ответницата не установи основание за
задържане.
Доводът
с писмената защита на ответницата, внесена чрез адв.К., че за признаване
неоснователност на предявения срещу нея иск е достатъчно да се зачете единствено
решаващото доказателство, приетото по делото заключение на в.л. Т. от
29.06.18г., видно от което ищецът е изтеглил от сметката и 44 366.45евро,
а е направил погасителни вноски в размер на общо 30 973.17евро, от които
15 094.95евро за главници и 15 878.22евро за лихви, доразвит и с
писмената и защита, внесена чрез адв.Д., с точната бележка, че описаните в това
заключение на в.л. Т. погашения са със средства, внесени не само от ищеца, а и
от други лица /виж т.7/, при които данни няма как да се признае, че тя се е
обогатила неоснователно за негова сметка, тъй като изтеглената сума надвишава
тази на погашенията, не се зачита от съда като водещи до такъв извод, защото са
изградени на погрешно приемане за установено на обстоятелството, че ищецът
дължи в отношенията помежду им погасяване на изтегления от нея кредит, с
всичките му принадлежности, което обстоятелство тя не е доказала в процеса,
след като е разпределено в нейна тежест.
Тезата
на ответницата в писмената и защита, внесена чрез адв.Д., че за обедняване на
ищеца и за нейно обогатяване на може да се говори в случая и доколкото ищецът
сам е признал, че се е нуждаел от пари, като сам не е можел да тегли кредит,
тъй че по негова молба тя е изтеглила такъв, който и досега плаща, за да
избегне продажбата на ипотекирания като обезпечение семеен имот, също не може
да се възприеме от съда, макар всеки от посочените с нея факти да е верен,
защото тя би била приложима за уреждане на отношенията между страните и би
наистина довела до отхвърляне на иска, ако ответницата беше доказала, че при
сключване на договор аза кредит е действала като скрит пълномощник на ищеца, а
такива уговорки между двамата не се установиха в процеса.
При
тези съображения и като намери, че е дал отговор на доводите на ответницата,
съдът счете, че искат е доказан по основание и размер, поради което следва да
се уважи до претендираната от ищеца сума от 11 307.24евро, тъй като съдът
не може да постановява плюс петитум.
Ищецът
е повдигнал за пръв път с писмената си защита искане претендираната за връщане
сума да се присъди ведно със законната лихва от датата на исковата молба,
поради което съдът не дължи произнасяне по него, тъй като не е било надлежно въведено
в предмета на разгледания от него спор.
В
частта за разноските.
И
двете страни претендират присъждане на разноските в производството, като с
уважаване на иска, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, такива се следват само на
ищеца.
Ищецът претендира по списък разноски
от 3889лв. /л.89/, направата на които е изцяло установена в процеса тъй, както
е посочено в този списък, поради което ответницата следва да бъде осъдена да му
ги заплати.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда
ЕТ „М-ДН.Т.- ***, ЕИК ***, със съдебен адрес:***, ***, адв.С.К., да заплати на И.Г.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 11 307.24 – единадесет хиляди триста и
седем евро и двадесет и четири евроцента, с която неоснователно се е
обогатила за негова сметка, задържайки разликата в повече между внесените и
изтеглени от И.К. от нейна банковата сметка Прокредит банк средства, които му е
дала възможност да ползва, при уговорка за връщането им, след преустановяване
на достъпа му до тази сметка, както и сумата от 3889- три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева- разноски в
производството.
Настоящото решение може да се бъде обжалвано
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: