Р Е Ш Е Н И Е
№ 339/23.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-и състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Тихомир Гергов,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно-наказателно
дело № 304 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.И.Т., ЕГН **********, подадена чрез
адвокат Л.Л., против Решение № 83 от 14.02.2023 год. постановено по н.а.х. дело
№ 1043 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 2022-1818-01-436 от 11.07.2022 год. на началник сектор в РУ – Пазарджик
при ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение
на чл. 64, ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗМВР, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 и 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Счита, че районният съд неправилно е приел, че обжалваното наказателно
постановление отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Излага оплаквания относно смесване на фактическите състави на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и чл. 264, ал. 1 от посочения, довело до неяснота на нарушението и
респективно за какво е привлечен към отговорност. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението и потвърденото с него наказателно
постановление и вместо него да постанови друго по същество на спора.
Ответникът по касация не взема отношение по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик се е развило по жалбата на П.И.Т. срещу Наказателно
постановление № 2022-1818-01-436 от 11.07.2022 год. на началник сектор в РУ –
Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗМВР, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева.
От фактическа страна първостепенният съд е приел, че на 16.06.2022 год.
актосъставителят Атанас С. и неговият колега – свидетелят Б. А., и двамата
служители при РУ на МВР – Пазарджик, по време на нощта им смяна, около 21:00
часа – 21:30 часа, са посетили адрес в гр. Пазарджик, находящ се на ул. ***,
във връзка с подаден сигнал за силна музика. На място са установили, че има
компания, която устно са я предупредили да спрат музиката. По-късно същата вечер
дежурният ги изпратил на втори сигнал, на същото място, за силна музика. При
връщането им на адреса отново са разпоредили на компанията да намалят музиката,
които са изпълнили разпореждането им и полицейските служители са си тръгнали.
Около час след второто предупреждение, вече след полунощ се е наложило за трети
път да посетят същото място по получен сигнал за нарушаване на нощната тишина. При
тази проверка са констатирали, че на мястото има 6-7 човека на тротоара,
седнали на маси и столове. Между тях бил и жалбоподателят Т., както и
свидетелят Д. Г.. Лице от компанията с малко име Д. станало да се разправя с
полицейските служители. С него станал и свидетелят Г., който се опитал да
предотврати ескалиране на конфликта. Полицейският служител С. поискал личната
карта на Д., за да установи неговата самоличност и тогава Г. взел да го дърпа
за дрехите и да го бута, да му попречи да задържи лицето с малко име Д.. В крайна
сметка С. задържал Г. вместо Д., като използвал физическа сила и извил ръката
му зад гърба. Г. се развикал и тогава в конфликта се намесил и жалбоподателят Т.,
който на свой ред също взел да дърпа С., за да пусне пък Г.. Жалбоподателят се
сборил със служителят С., като го държал за ръцете и го молил да пусне Г., за
да не му счупи ръката. Полицейският служител му разпоредил да спре с тези
противоправни действия и да не пречи на изпълнение на заповедта за намаляване
на музиката, както и да не го дърпа и бута, но Т. не спрял. С. и Т. започнали
да се бутат и дърпат, като С. пуснал Г.. В този момент свидетелят А. се опитвал
да удържи другите лица от компанията да не се намесят и повикал втори полицейски
патрул за съдействие. На място пристигнал и втори полицейски патрул, като до
идването им жалбоподателят и полицейският служител С. продължавали да се бутат
и дърпат. Полицейските служители задържали само Т. и го отвели в РУ на МВР – Пазарджик
за установяване на самоличността му. Там служителят С. му съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) по ЗМВР за неизпълнение на
полицейско разпореждане и го задържал за срок от 24 часа. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление (НП).
За да потвърди процесното наказателното постановление, инстанцията по
същество е приела, че същото е законосъобразно с доводи за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. Изложил е съображения, че
процесният акт и АУАН отговарят на законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН и
чл. 57 от посочения, съдържат необходимите реквизити, за да може деецът да
узнае обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана отговорността му, както
и да организира защитата си. Приел е, че по делото безспорно е установено
извършено противоправно поведение, поради което е постановил оспореното
първоинстанционно решение.
В мотивно-съобразителната част на първоинстанционния съдебен акт съдът е
разгледал разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и я е приел за неприложима към
разглеждания случай, с оглед характера на засегнатите обществени отношения. Обсъдил
е размера на наложеното административно наказание „глоба“ и го счел за правилно
определен.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав напълно споделя както установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на
нея правни изводи, основаващи се на приетите и неоспорени по делото писмени и
гласни доказателства. В решението си първоинстанционният съд е изложил аргументи, които се
споделят напълно от касационната инстанция, поради което, на основание чл. 221
от АПК, съдът следва да препрати към тях.
Обосновани са изводите на решаващия съд, че при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение и на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предписаната от закона форма и при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тях са описани
достатъчно ясно нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като
е налице единство при излагане на фактите, както в НП, така и в АУАН. Ето защо,
за нарушителя не е имало неяснота относно вмененото му нарушение и той е могъл
да организира и реализира правото си на защита в пълен обем, както в хода на
административнонаказателното производство, така и в производството пред съда, поради
което поддържаните с касационната жалба възражения са неоснователни. В тази
връзка изложените от касатора доводи за неправилност на атакувания съдебен акт не
са в съответствие с приобщения доказателствен материал по спора.
С разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е предвидена
административнонаказателна отговорност на физическо лице, което не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление. Предвид цитираната правна норма за
съставомерността на деянието е достатъчно да се установи неизпълнение от страна
на дееца на разпореждане на орган на МВР, което неизпълнение е извършено
виновно.
В разглеждания случай, обстоятелството, че към Т. са отправяни многократни
разпореждания и действията от страна на полицейските служители за прекратяване
на установените противоправни действия в пълен обем обосновават неизпълнението
на разпореждане на орган на МВР, обективирано в процесното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи имат право да
издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Дадените полицейски разпореждания (независимо от
тяхната форма, устни, писмени или по друг разбираем за лицата, за които се
отнасят, начин) са задължителни за адресатите им, по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му. С оглед обстоятелството, че Т.
е пренебрегнал даденото му полицейско разпореждане, в изпълнение на посочената разпоредба, правилно
инстанцията по същество е установила, че следва да се ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Също така при извършената
касационна проверка съдът счита, че вмененото виновно нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на Т. да разбере в какво се изразява извършеното
от него административното нарушение и респективно да организира защитата си.
Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за смесване на
фактическите състави на две отделни нарушения по ЗМВР – този на чл. 257, ал. 1
от ЗМВР и този на чл. 264, ал. 1 от същия. В наказателното постановление е
налице прецизно описание на всички обстоятелства по извършеното нарушение и ясно
е изразена волята на наказващия орган за кое административно нарушение е
санкциониран нарушителят – това по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
С оглед
на гореизложеното и след извършената проверка по чл. 218 от АПК, съдът счита, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено без да са допуснати
нарушения на закона. Не са налице релевираните касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обосноваващи отмяна на съдебния акт, поради което същият
следва да се остави в сила като правилен.
Предвид
изхода на спора и липсата на отправена претенция за присъждане на разноски
такива не следва да се присъждат за настоящата съдебна инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, ХІI-и състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 14.02.2023 год. постановено по н.а.х.
дело № 1043 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2.
(П)