Решение по дело №111/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитникът на подсъдимите против Присъда № 5670 / 01.11.2011г., постановена от Районен съд – Г. по н.о.х. дело № 132 / 2011 год., с която подсъдимият Д. М. Д., роден на ... в Г. Г.а, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, с ЕГН * е бил признат за виновен в това, че на 06.02.2010г., около 02:00 часа, в Г. Б., У. „Б.”, в съучастие като съизвършител с М. П. Т., без надлежно разрешително, държал в лек автомобил марка и модел „Нисан Микра” с регистрационен номер ..., собственост на трето лице, високорискови наркотични вещества с нето тегло 292 /двеста деветдесет и два/ грама, представляващи коноп /марихуана/ със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 9,4% /девет цяло и четири процента/, на обща стойност 1 752 /хиляда седемстотин и петдесет и два/ лева, определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. ІІ, т. 1 , вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 354а, ал. 3, пр. ІІ, т. 1 , вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложил наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 месеца, и „ГЛОБА” в размер на 2000.00 лева, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2 от НК времето, през което е бил задържан под стража със Заповед N 12/ 06.02.2010г. на осн. чл. 63 от ЗМВР. Съ същата присъда съдът е признал и подсъдимия М. П. Т., роден на .... в Г. П., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно специално образование, ЕГН * за виновен в това, че на 06.02.2010г., около 02:00 часа, в Г. Б., У. „Б.”, в съучастие като съизвършител с Д. М. Д., без надлежно разрешително, държал в лек автомобил марка и модел „Нисан Микра” с регистрационен номер ..., собственост на трето лице, високорискови наркотични вещества с нето тегло 292 /двеста деветдесет и два/ грама, представляващи коноп /марихуана/ със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 9,4% /девет цяло и четири процента/, на обща стойност 1 752 /хиляда седемстотин и петдесет и два/ лева, определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. ІІ, т. 1 ,вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 354а, ал. 3, пр. ІІ, т. 1 ,вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложил наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 година и „ГЛОБА” в размер на 2000.00 лева, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК е намалил така определеното на подсъдимия М. П. Т. наказание „лишаване от свобода” от 1 година, с една трета, и определя наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановил да изтърпи ефективно, при първоначален „строг режим” в затворническо общежитие от „закрит тип”, от него е приспаднал времето през което е бил задържан със Заповед N 11/ 06.02.2010г. на осн. чл. 63 от ЗМВР. С присъдата съдът е отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” НК, вр. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК, следните вещи предмет на престъплението: високорискови наркотични вещества с него тегло 292 /двеста деветдесет и два/ грама, представляващи коноп /марихуана/ със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 9,4% /девет цяло и четири процента/ на обща стойност 1752.00 лева и е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на РС – Р., сумата от 442.00 лева, съставляваща сторените по делото разноски за експертизи.

С жалбата се иска намаляване на наложеното наказание чрез приложение хипотезата на чл. 55 ал. 1 и ал.3 от НК, и не налагане на кумулативно предвиденото наказание “глоба” и намаляване размера на “лишаване от свобода”. Други съображения по правилността, обосноваността и законосъобразността на присъдата не се сочат.

Окръжната П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанционния съд е направен необоснован извод, че повдигнатото от Р. П. – гр. Р. срещу подсъдимите обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК е доказано.

Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото се законосъобразно съкратено съдебно следствие.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява, че самопризнанията на подсъдимите съответстват на фактически обстоятелства и те са в следната насока:

Подсъдимият Д. е в млада възраст роден в Г. Г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, а подсъдимият Т. също в млада възраст, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно специално образование. През лятото на 2009 г. подсъдимитеработели в ”Слънчев бряг” като сервитъори и там в жилище, което използвали отглеждали за собствена употреба, засята в саксии марихуана. След приключване на летния сезон, подсъдимият Д. събрал отгледаното количество марихуана в плик. На 18.12.2009 г., двамата тръгнали от С. за Г. Б., като една част от нея, поставили в черен найлонов плик, който скрили покрай пътя, близо до Г. П.. Когато пристигнали се настанили в обща стая в хотел „Т." и започнали работа като сервитьори в хотела. На 05.02.2010 г., след приключване на работната им смяна, двамата решили да отидат до Г. П., с цел да приберат скрития плик с марихуана. Към 18.00 ч. потеглили с лек автомобил - марка и модел «Н.», с регистрационен номер ..., бял на цвят, който взели за ползване от техен колега. След като пристигнали на мястото, където бил скрит плика, двамата го намерили и го скрили в автомобила под „жабката”, след което потеглили обратно за гр. Б. На 06.02.2010 г., около 02.00 ч., на входа на Г. Б., на У. „Б.", автомобилът с двамата подсъдими, бил спрян за проверка от полицай към РУ на МВР Б. – свидетелят П. На място били и свидетелите Т., П., Р. и Д. - всички служители на РУ на МВР Г. Б. При проверката било установено, че автомобилът не бил преминал задължителен технически преглед и бил с изтекъл ГТП. Свидетелят А. П., поканил водача на автомобила да слезе от него, за да му състави фиш. При слизането на подсъдимият Д., свидетелите забелязали поставения на рафта, под „жабката” на колата плик и попитали какво съдържа, веднага последния го взел и го поставил на предния капак на превозното средство.

С цел изясняване на случая на място била извикана дежурна оперативна група от РУ на МВР Б. След пристигането им подсъдимите предали доброволно на разследващия полицай плика, съдържащ марихуана. В присъствието и на поемни бил извършен оглед на местопроизшествие, при който съдържанието на предадения от подс.Д. плик, било тествано с полеви тест „Marijuana Duguenois-Levine reagent 05" за наркотични вещества, който реагирал на „марихуана”. В хода на ДП е назначена физикохимична експертиза, според заключението, на която материала съдържащ се в изследвания обект, представлява коноп /марихуана/, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9. 4% и нето тегло преди извършения анализ 292 грама.

Анализирайки събраните по далото гласни и писмени доказателства въззивният съд намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за наличие на достатъчно доказателства за извършено от подсъдимите престъпление по ч. 354а ал. 3 от НК. Тъй като обект на закрила в случая са обществените отношения, свързани с общественото здраве правилно е счетено от ОП, че нарушаването на режима за държане на наркотични вещества какъвто е конопът/ марихуана/ е един от признаците на престъплението. В тази връзка е съществено, че посоченото наркотично вещество няма легална употреба и производство, поставен е под контрол (забрана), съгласно Списък № I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България и Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр. 30/1999 г.) и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, стр. 24 "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Цените на наркотичните вещества са определени с оглед Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества, за нуждите на съдопроизводство /ДВ бр.14/18.02.2000 г., в сила от 18.02.2000 г./. С оглед това, процесните 292 грама коноп /марихуана/ със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9.4%, възлизат на обща стойност 1752.00 лева.

Приобщеният протокол за оглед с описаните в него действия по откриването и протоколът за доброволно предаване на наркотика удостоверяват в достатъчна степен обстоятелството, че са били притежание на подсъдимите, тъй като кореспондират с показанията на полицейските служители присъствали на действието и на свидетели и техните самопризнания.

Същевременно съдът се позовава и на валидното и към настоящия момент разбиране, че формите на изпълнителното деяние по чл. 354, ал. 3 НК държане на наркотика имат вещноправен характер и са приложими вещноправните категории при разкриване действителното им съдържание. В случая, държането има най-широк смисъл, като фактическо състояние, заради отношението да ги владеят като свои.

За посочените факти се съдържа достатъчно доказателства събрани чрез разпита на свидетеля Т., Г., П., Д., Р., П., Г. и Х. и самопризнанията на подсъдимите кореспондиращи напълно с писмените документи и информацията в тях. Последните удостоверяват не само действията, но и мястото и времето на извършване на престъплението, което в достатъчна степен се индивидуализира от наличните доказателства.

Цитираната фактология изведена от анализа на доказателствата е достатъчна по съдържанието си за обосноваване на изводите, че обвинението е доказано по всичките си елементи. По делото са събрани доказателства и по отношение умисъла, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са предвиждали общественоопасните му последици, като са искали тяхното настъпване. Поради изложеното настоящия съд споделя съображения и доводи в първоинстанционното решение по отношение на правото.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание от предвидените алтернативни. В този смисъл въззивният съд НЕ намира основания за ревизиране на съдебния акт по отношение на наложените наказания. Правилно първата инстанция е приложила в съкратеното съдебно следствие правилата на чл. 373 ал. 2 от НПК, като на неосъждания подсъдим е наложил наказание при чл. 55 от НК, но в съответствие с имущественото положение на този подсъдим и високата стойност на наркотичното вещество е наложил и кумулативното предвидено в Закона наказание. За правилен приема и подхода по отношение на другия подсъдим като е съобразено, че е осъждан включително за държане на наркотични вещества и законосъобразно е прието, че целите на наказанието изискват определяне на наказание при хипотезата на чл. 58а от НК, като наложеното наказание Лишаване от свобода съответства на по- високата степен на опасност на личността на този подсъдим. По изложените по горе съображения приема, че справедливо съдът не е приложил хипотезата на чл. 55 ал. 3 от НК. В този аспект доводите в жалбата са неоснователни.

Акцентира и, че изтъкнатите от защитника доводи, че съдът неправилно бил приел наличието на превес на отегчаващи отговорността обстоятелства не намират опора при анализа на мотивите на първоинстанционния съд, който по отношение и на двамата подсъдими е приел, че доминиращо е значението на смекчаващите отговорността обстоятелства.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 от НК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5670 / 01.11.2011г., постановена от Районен съд – Г. по н.о.х. дело № 132 / 2011 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.