Р
Е Ш Е Н И Е
№1804/3.4.2020г.
гр.Варна 1.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№6255/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищцата Б.Д. твърди, че
с решение № 746/19.10.2000г. ПК Варна е признала на М. М. А., правото на
собственост в стари реални граници върху нива от 2,850 дка, находяща
се в терен по параграф 4 на Виница, в местност „Баир баши“
представляващ имот с пл.№**** по КП Добрева чешма и включваща части от различни
имоти, вкл. реална част с площ 383 кв.м. от ПИ **, целият с площ 628 кв.м., при
граници на частта улица, ПИ **, ПИ ** и
от североизток другата част на ПИ **. Твърди, че е единствен наследник на
починалия М. А., като описаният в решението на ПК Варна, ПИ ** е заснет с
идентификатор ***** в КККР на гр.Варна СО Добрева чешма, но ответницата Л.Х. се
е снабдила с нотариален акт № ** от 2005г. на нотариус Ш., в който е описано че
е купила ПИ ** по ПНИ на СО Добрева Чешма от Г. С. Д.. Ищцата счита, че
ответницата няма права върху ПИ **, тъй като го е придобила от несобственик,
тъй като праводателят и не е бил собственик на имота
към момента на прехвърлянето му, а освен това ответницата не е придобила имота
и на друго основание, вкл. давностно владение.
Твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като е налице възможност след
опровергаване правото на собственост на ответницата върху описаната реална част
да поиска от Кмета на Община Варна да постанови заповед по пар.4а,
ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото и на собственост върху процесната реална част. Моли да се постанови решение, с
което съдът да приеме за установено, че ответницата не е собственик на защрихована
в червено на скица намираща се на л.29 по делото реална част с площ от 383кв.м.
от ПИ с идентификатор **** по КККР на СО
„Добрева чешма“ по КККР на СО „Добрева чешма“ кв.Виница, гр.Варна, целия с площ
628 и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е
подала писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
като възразява, че наследодателят на ищцата е бил собственик на нива от 2,850
дка, находяща се в терен по параграф 4 на Виница в
местността Баир баши, представляващ имот пл.№ ** по
КП Добрева чешма, възстановен на наследниците му с Решение № 746/19.10.2000г.
на ПК Варна. Твърди, че това решение не легитимира ищцата като собственик . Х. твърди,
че е придобила собствеността върху процесния имот въз
основа на покупка и излага следните обстоятелства: по силата на ПМС № 76 и въз
основа на Решение № 6/3 прието с Протокол № 6 от 27.09.1979г. на заседанието на
ИК на ОБНС Аксаково, на Г. С. Димов е предоставено за ползване хавра с площ от 600 кв.м. в землището на с.Кичево и въз
основа на това решение му е било издадено удостоверение №46/1981г. от
Председателя на ОБНС Аксаково. Твърди, че преди 31.03.1991г., Д. е построил
едноетажна сграда със застроена площ 9,20 кв.м., изградена върху бетонова
основа, като Д. е заплатил определената оценка за закупуване на ползвания имот
в три месечен срок от получаване на оценителния протокол. И на негово име е
съставен нотариален акт № ***/1995г. на Варненски нотариус. Твърди, че след
влизане в сила на Заповед № РД -1-7706/487/ от 16.12.2002г. на Областния
управител на Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти на местност Добрева
чешма землище Варна и след влизането и в сила е извършена оценка на земя №
132/30.12.2004г. на разликата над 600 кв.м. -28 кв. метра, като със Заповед №
0042/11.02.2005г. на зам. Кмета на Община Варна е одобрена оценката за част от
имот № *** по ПНИ за площ от 28 кв.м. и
след заплащане на сумата е била издадена Заповед № 0289/14.04.2005г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с която на основание пар.4,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ землище Виница, Община Варна е наредено Г. С. Д. да
придобие собствеността на новообразуван имот в урбанизирана територия Добрева
чешма, селищно образувание по пар.4 ал.2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ с идентификационен № *** целия с площ 628 кв.м. в условията на
евентуалност прави възражение, че е собственик на процесната
реална част въз основа на изтекло в
полза на ответницата придобивна давност. Х. твърди, че
от 24.06.2005г. до 25.06.2019г. е владяла целия поземлен имот непрекъснато и
необезпокоявано и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.124 от ГПК.
Решаващия състав като съобрази
твърденията на страните и представените доказателства приема за установено от
фактическа и правна страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК следното:
Производството по настоящото дело е
по отрицателен установителен иск за оспорване правото
на собственост на ответника, като при това положение за ищеца е на лице
задължение единствено да докаже правния си интерес за водене на спора, като
това в конкретния случай е направено с представените решение №746/19.10.2000г.
на ПК Варна и удостоверение за наследници на починалия М. А., като от двата
документа се установява, че с решението си ПК Варна е признала право на
собственост на М. А. върху нива с площ от 2.850дка., находяща
се в терен по пар.4
на Виница, местност „Баир баши“, като
признатият за собственик е починал на 5.05.2009г. и е оставил като единствен
наследник настоящата ищца Б.Д.. Характера на предявения иск възлага върху
ответницата задължението за доказване на това, че тя е придобила имота от лице
което е било собственик и съответно при прехвърлянето и е прехвърлило
собствеността в пълен обем.
За да защити интереса си ответницата е
представила протокол №6/27.09.1979г. на ОбНС
с.Аксаково, за което се твърди че съдържа решение за предоставяне на Г.Д. за
ползване хавра с площ от 600кв.м. При извършено
проучване на посоченият протокол обаче не се установява той да съдържа в себе
си записване за лицето Г.Д.. Единственото възможно решение относимо
към придобиването на права от Д. е чл.1, т.Б от решенията взети с протокола
записана общо като утвърждаване на молби по 76 ПМС на работници и служители от
гр.Варна в землището на с.Кичево. Съдържанието на посочената точка обаче е общо
и не съдържа изброяване на конкретни лица, нито пък поне да препраща към
конкретен списък с такива. Препратка към посочения протокол се съдържа в
представеното удостоверение №13 коригирано на 46 от 1981г., където е записано,
че на Г. С. Г. е предоставено право на ползване на хавра
от 0.6дка. в землището на с.Кичево. Очевидното разминаване в имената
ответницата се е опитала да преодолее чрез представяне на нотариално заверена
декларация(л.91), в която тя в неизвестно свое качество е декларирала, че името
Г. С. Д. и Г. С. Г. посочено в списъка по ПМС 76 са на едно и също лице.
Посочено доказателство е без каквато и да било правна стойност, тъй като не
става ясно как и в какво си качество ответницата е установила за едно трето
лице, че е носило две различни фамилни имена, което на свой ред поставя въпроса
за правното основание на което е извършена и без това ненужната нотариална
заверка на тази декларация. Съгласно оценителния протокол №2520/23.09.1994г.
издаден от кметство Виница, гр.Варна комисия в тричленен състав на 19.09.1994г.
след като е взела предвид посоченото удостоверение записано само с №46/1981г. е
извършила опис на подобренията и оценка на имот находящ
се в землището на гр.Варна, км.Виница, пл.№**, кв.40 по КП на „Добрева чешма“-І
–част и е определила обща стойност на същия в размер на 43 714лв. при
стойност на самото дворно място в размер на 35 775лв., като посочената
сума е заплатена от Г. Д. на две вноски през м.септември 1994г. съгласно
представените 2бр. вносни бележки л.57 от делото. Оценителния протокол съдържа
и удостоверяване, че в имота към момента на извършване на оценката е установена
и сграда с площ от 9.20кв.м. без допълнителна информация за нея. След
осъществената процедура по заплащане на земята Д. се е снабдил с нотариален акт
№***, т.ХVІ, нот.д.№**/95г. в който е признат за
собственика на имот хавра с площ от 600кв.м. находящ се в землището на с.Кичево, Варненска област, м-ст Добрева чешма, съставляващ парцел VІ ***, в кв.40 по
КП на местността ч.І.
Решаващия състав съобразявайки
изложената по-горе фактическа обстановка от правна страна приема следното:
Ответницата счита, че е придобила право
на собственост по силата на покупко-продажба осъществена на осъществена на
24.06.2005г. и обективирана в нот.акт
№**, т.VІ, рег.№***, нот.д.***/2005г., но съставът
намира, че по делото е останал недоказан факта на придобиване на собствеността
върху имота от нейния праводател. Това е така защото
на първо място още в представения Протокол №6/27.09.1979г. липсва упоменаване
на името на същия, липсва също така и информация индивидуализираща процесния имот, на последно място този протокол дори не
съдържа препратка към конкретен списък с лица които е следвало да бъдат оземлени по реда на ПМС76, като тези пропуски не се
отстраняват от представеното удостоверение по образец №2 чиито номер е
коригиран по неясна причина и по начин еднозначно говорещ, че корекцията е
извършена не при съставянето му по простата причина, че в него документ се
наблюдават допълнителни вписвания с химикал, а при изготвянето очевидно е било
използвано средство за писане от друго естество. Освен това в рамките на
проведената СГЕ е установено, че посоченото удостоверение не е подписано от
посочения в него председател на ИК на ОбНС, а от
трето лице, което е било негов заместник, но липсват доказателства към него момент
то да е имало правомощия да подписва от името на Председателя документи.
Представеният от ответницата списък на
работници и служители с предоставени места по ПМС 76 на първо място не съдържа
препратка към обсъдения по-горе протокол, освен това съдът вече посочи, че в
него се установява липса на записване на лице с имената на праводателя
на Х., а най-близкото до неговото име е на Г. С. Г., като представената от
ответницата декларация за идентичност на имена не може да преодолее този недостатък.
На следващо място нито един от тези три документа не съдържа индивидуализиращи
елементи за имот с изключение на площа от 600кв.м.,
този недостатък е изрично посочен многократно от вещото лице по приетата СТЕ,
където то изрично е посочило, че липсват показатели за идентичност на имот с
идентификатор ***** и упоменатия в списъка. При това положение решаващия състав
приема, че ответницата не е успяла да докаже, че на праводателя
й е бил предоставен за ползване с протокол №6 именно процесния
имот и поради това той не е могъл да се легитимира като собственик на същия на
това основание.
Що се отнася до направеното от Х.
възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност съдът приема следното:
Ответницата е ангажирала свидетелски показания
за доказване позоваването си на давност, като и двамата свидетели сочат, че от
2005г. са посещавали имота и го описват по площ и граници. Те заявяват, че
ответницата е владяла имота и го е ползвала необезпокоявано като свой от
посочената година и това владение продължава,
макар и в последно време имота да е занемарен. Посочените свидетелски
показания са достатъчни за да се приеме наличието на изтекла придобивна давност в полза на Х. започнала да тече от
2005г. и изтекла през 2015г. Предвид изложеното
съдът счита, че иска следва да бъде отхвърлен, тъй като ответницата е успяла да
докаже придобиване правото на собственост по оригинерен
начин чрез изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ищцата предвид отхвърлянето на иска
следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 1 085лв. сторени по делото разноски.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от Б.М.Д. ЕГН********** *** срещу Л.Н.Х. ЕГН********** *** отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Л.Х.
не е собственик на реална част с площ от 383кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КККР на СО „Добрева
чешма“ по КККР на СО „Добрева чешма“ кв.Виница, гр.Варна, целия с площ 628 защрихована
в червено на скица намираща се на л.29 по делото представляваща неразделна част
от настоящото решение, при граници на процесната площ
имоти с идентификатори: ***; ***; останалата част от имот ***** и път, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА
Б.М.Д. ЕГН********** *** да заплати на Л.Н.Х. ЕГН********** *** сумата от
1 085лв. сторени по делото разноски, на осн.чл.78
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: