Р Е
Ш Е Н
И Е № 321
гр.Видин,
28.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова
като разгледа докладваното
от съдията Стоянова
гр.дело № 615 по описа за 2019год.,
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от К.Н.В. *** против „Видахим”
АД - Видин с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди
се от ищеца, че вследствие на дългогодишна работа в ответното дружество като „химикалист”, е получил професионално заболяване „Хроничен
бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол на ДК № 2/21.05.1992г.
и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г. Сочи се, че заради тези
заболявания се е наложило да бъде трудоустроен на друга по-ниско платена длъжност до уволнението му от ответника през 1999г.
Поддържа
се, че заради професионалното заболяване с ЕР № 0726 от 23.04.2013г. на ТЕЛК
Общи и професионални болести при УБ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София на ищеца е
призната намалена трудоспособност 50% ,а
с ЕР на ТЕЛК от 2016г. отново му е призната ТНР.
Сочи
се, професионалното заболяване е от такъв характер, че е необходимо ежедневно
приемане на допълнителна усилваща храна и поддържащи здравето и живота
лекарства. Посочва се също, че за претърпените имуществени вреди във връзка със
спазването на ХДР за периода до 01.12.2018г. от 01.02.2019г. е предявил иск по
гр.д. № 2773/2018г. по описа на ВРС. Поддържа се, че въпреки спазването на ХДР,
тъй като заболяването е с прогресиращ
характер, то продължава да се развива и за да поддържа живота си ищецът е
принуден да спазва стриктен хигиенно – диетичен режим и прием на лекарства,
което е свързано с ежемесечно изразходване на допълнителни средства.
Иска се
от съда да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в
резултат на получените професионални заболявания „Хроничен бронхит” и „Базална
Пневмосклероза и проявените усложнения,
произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага
изразходване на допълнителни средства за усилена храна, лекарства и лечение за времето
от 01.02.2019г. до 01.05.2019г. в размер на сумата от по 205.00 лева месечно, ведно със законната лихва за забава, считано
от първо число на следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното
издължаване. Претендират се разноските по делото.
Ответната
страна в законния едномесечен срок не е подала отговор на исковата молба.
Редовно призовани, представител не се е явил в съдебно заседание и не е взел становище
по исковата претенция.
С
протоколно определение от 29.05.2019г. по искане на ищеца съдът е допуснал
изменение в размера на исковата претенция като същата се счита предявена общо
за исковия период за 509.45 лева или по
169.81 лева месечно.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно –
медицински експертизи.
Съдът ,
след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:
Не е
спорно, че вследствие на работа при
ответното дружество на длъжност „химикалист”, ищецът е получил професионално
заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол
на ДК № 2/21.05.1992г. и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г.
От ЕР №
0365 от 11.03.2016г. на ТЕЛК Общи и професионални болести, се установява, че
при направеното освидетелстване на ищеца е определена 40% трайна
неработоспособност заради полученото професионално заболяване „Хроничен
бронхит”, със срок на инвалидност две години.
Вещото
лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза д-р И. - лекар – диетолог, е дало заключение
относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР, както и левовата
равностойност на продуктите, необходими за спазване н ХДР за процесния период,
която съгласно данните от ТСБ – Видин възлиза на сумата в общ размер за исковия период от 324.87 лева
или средно по 108.29 лева месечно. В
експертизата си вещото лице е отбелязало, че за да се намалят периодите на
обостряне на заболяването на ищеца е необходимо повишаване на защитните сили на
организма, което е свързано със спазване на ХДР с включване на храни, богати на
белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерални соли, които се доставят на
организма чрез прием на нетлъсти меса, мляко, млечни произведения, пресни
плодове и зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези случаи се прилага
усилваща диета № 11 като белтъците са завишени и достигат 128г. дневно,
мазнините -100г. дневно, въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне усилваща диета
е необходимо дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава
се разлика от 21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със
здрав човек.
Вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – д-р В. – специалист по
белодробни болести е дало заключение за вида, количеството и стойността на
ползваните лекарства от ищеца за процесния период във връзка с професионалното
му заболяване. Според заключението, общата необходима сума за периода е 184.58
лева.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.
Разпитаната
по делото свидетелка Даниела Владова – съпруга
на ищеца, установява, че ищецът страда от белодробно заболяване и поддържа
живота си с лекарства. Във връзка със заболяването ищеца спазва ХДР, който се
изразява в прием на телешко месо, пилешко месо, плодове и зеленчуци, сирене,
кашкавал.
Съдът
дава вяра на показанията на разпитаната свидетелка като логично дадени и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, поради което ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са основателни и
доказани и като такива ще следва да
бъдат уважени.
Отговорността на ответника по чл.
200 от КТ е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай се претендират
имуществени вреди, произтичащи от ежедневната необходимост за спазване на
хигиенно – диетичен режим и прием на животоподдържащи медикаменти.
За да се ангажира отговорността
на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен
начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука. Професионалният
характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол на ДК №
2/21.05.1992г., а в последствие и с Акт за професионално заболяване № 35 от
28.05.1992г., за което не се спори от
страните.
Безспорно
в процеса бе установено, че ищеца след дългогодишна работа в ответното
дружество е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”. Установено е също, че това професионално заболяване
е довело до трайна нетрудоспособност от 40%. В следствие на професионалното
заболяване и неговите усложнения е необходимо, ищецът да спазва строго диетичен
режим, изразяващ се в приемането на усилена храна със завишаване на дневните
калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат прием на животоподдържащи
медикаменти. Заболяването изисква ежедневен прием на лекарства и режим на
хранене. Изразходването на средства за набавянето на усилена храна и животоподдържащи
медикаменти се явява имуществена вреда, която ищецът търпи за периода от 01.02.2019г. до 01.05.2019г. Разпитаната по делото свидетелка установи, че ищецът
спазва хигиенно-диетичен режим, свързан с прием на определени храни, както и приема ежедневно лекарства. Всичко
това е свързано с допълнителни разходи.
От съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от д-р Н.И. се установява, че размерът на необходимите
средства за спазване на ХДР за периода от 01.02.2019г. до 01.05.2019г .. възлиза на сумата по 108.29 лева месечно, а от съдебно – медицинската
експертиза на д-р В., се установява, че размерът на необходимите средства за
лекарства и лечение за същия период възлиза на сумата от по 61.53 лева месечно. Общият размер на разходите за спазване на
ХДР и прием на лекарства за периода от 01.02.2019г. до 01.05.2019г. възлиза на сумата от 509.45 лева.
Върху присъдени суми като
обезщетение за вреди от професионално заболяване или трудова злополука по чл.
200 КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата на исковата молба,
а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 КТ не изключва
приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма
конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл.
200 КТ изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова
злополука. След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху
дължимата се сума се събира от момента на увреждането.
С оглед на горното, ответното
дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално
заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза“
настъпилите негови усложнения, произтичащи от необходимостта за ежедневно
спазване на ХДР, за което се налага изразходване на допълнителни средства за
усилена храна и ежедневен прием на животоспасяващи и животоподдържащи
лекарства, и лечение в размер общо на 509.45 лева или по 169.81 лева месечно за времето от 01.02.2019г. до
01.05.2019г., ведно
със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за
който се дължи сумата до окончателното издължаване.
По направеното искане за
допускане на предварително изпълнение на решението, съдът намира следното:
Съгласно чл. 242, ал.2, т.3 ГПК съдът може да постанови предварително изпълнение на решението и когато от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни и непоправими вреди
за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се
затруднило.
Съдебната практика е изяснила съдържанието на
понятието вреди- така определение № 666 по ч.гр.д.№ 19.09.2014 г. по ч.гр.д.№
4154/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., в следния смисъл:
"Вредата не е нормативно определена, но
се определя като се изхожда от общоупотребяваното й значение. Вреда е всяка
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага за човека, свързани с
неговото имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо
състояние. Значителността на вредите се определя от техния размер, а
непоправимостта им се свързва с необратимия характер на процесите, които те са
предизвикали. Доколкото се касае за субективни категории- преценката за
наличието на хипотеза по чл. 242, ал.2 от ГПК е предоставена на съда, която той
прави с оглед на всички конкретни факти по делото. По искане на страната,
когато установи, че от закъснението на изпълнението е възможно да последват
значителни и непоправими вреди за молителя- съдът допуска предварително
изпълнение. Във всички случаи съдът преценя и дали вследствие на изпълнението
може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи
на парична оценка".
Като цяло съдебната практика
се придържа към становището, че непоправими вреди могат да настъпят по
отношение на лица в напреднала възраст и в лошо здравословно състояние, което
се нуждаят от постоянни грижи и постоянен и своевременен достъп до медицинска
помощ и пр.В подобни случаи недопускането на предварително изпълнение на
решението може да лиши ищеца от средства за закупуване на животоподдържащи
лекарства или от достъп до жилище в населено място, където има болнично
заведение и квалифицирана медицинска помощ. Такъв е настоящият случай, тъй като ищецът страда от
професионално заболяване на белия дроб от дълги години. Здравословното му
състояние изисква прием на животоподдържащи лекарства, както и спазване на
хигиенно-диетичен режим. Присъденото обезщетение е за претърпените
имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване
„Хроничен бронхит” и проявените от същото усложнения, произтичащи от
необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага изразходване на
допълнителни средства за усилена храна, лекарства и лечение.
С оглед
изложеното, съдът намира, че
са налице обстоятелства по чл. 242, ал.2, т.3 ГПК- за ищеца биха могли да произлязат
значителни и непоправими вреди в случай, че не бъде постановено предварително
изпълнение на решението, с което е уважен иска.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на
РС- Видин сумата от 50.00
лева, представляваща дължима държавна такса и
сумата от 160.00 лева, представляваща възнаграждение за
вещи лица, внесени от бюджета.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Видахим” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Бдин № 12, офис 12 да заплати на К.Н.В. с ЕГН **********
*** на основание чл.
200 КТ сумата в общ размер от 509.45
лева или по 169.81 лева
месечно за времето от 01.02.2019г. до 01.05.2019г., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване
„Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза” и проявените усложнения,
произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага
изразходване на допълнителни средства за усилена храна, лекарства и лечение,
ведно със законната лихва за забава, считано
върху всяко ежемесечно обезщетение от по 169.81 лева, която лихва е
считана от първо число на следващия месец, за който се дължи до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА „Видахим” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Бдин № 12, офис 12 да заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата
от 300.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Видахим”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Бдин № 12, офис 12 да заплати
по сметка на РС- Видин разноски по производството в размер на 50.00 лева –
държавна такса и 160.00 лева – разноски за вещи лица.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС
в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :