№ 14331
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110158223 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от А. И. В. срещу „Софийска вода“ АД с правно
основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 800 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
постоянен тормоз, болки, страдания, притеснения, изразходване на нерви и задълбочаване на
заболяванията й вследствие на поведение на служители на ответното дружество, които
претендирали недължими суми за собствения й недвижим имот- ап. 41, находящ се в гр.
София, АДРЕС, кл. № **********, ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 150 лева, представляваща
имуществени вреди, представляващи надплатени суми за доставени ВиК услуги за следния
недвижим имот- гр. София, АДРЕС, кл. № **********.
Ищецът А. И. В. твърди, че е собственик на АДРЕС, гр. София, който е придобила от
родителите си и отдава под наем с цел осигуряване прехрана и средства за лечение, тъй като
е инвалид с 81 %, а съпругът й- В.В., бил инвалид с 69 % намалена работоспособност. Сочи,
че имат общ месечен доход от под национално обявения минимум за съществуване. Твърди,
че ответникът следва да й заплати сумата от 800 лева относно нанесени нематериални вреди,
състоящи се от болка и страдание относно неморално и неправомерно отношение към
инвалид с намалена работоспособност, който живее в постоянен стрес, както и сумата от 150
лева- материални вреди, начислени стойности за обект София, квартал Горна баня,
изплатени от семейството й и чрез измама отнесени като задължения към обекта в ж.к.
Люлин.
С молба от 30.12.2022г. ищецът е посочил, че „Софийска вода“ АД отказва
информация като се предоставят разнопосочни цифри и заблуждаващи фактури с адрес
1
Горна Баня, улица Г. № 24 с отчети на водомери Люлин, АДРЕС, кл. № **********, сметка
********** в резултат на което било затруднено и било невъзможно плащането на услугата.
Във фактурите се посочвал обект в Горна баня, но били заложени отчети на водомери,
отчитащи вода на обект- АДРЕС. Констатацията била основна причина за нарушеното
плащане.
С молба от 18.01.2023г. е посочено, че проблемите на ищцата с ответника са
започнали на 08.12.2008г., когато собственик на имота била нейната възрастна майка с
определена инвалидност 90 % намалена работоспособност и ищцата била принудена да се
занимава с исканията на ответника. Вследствие на неправомерните действия на ответника
майка й получила инсулт и починала. Поддържа, че незаконните действия на ответника се
изразявали в това, че въпреки внесените суми, съобразени с чл. 111 ЗЗД, и уведомяване на
ответника с поредица от молби за извършеното плащане, отново били изпращани по
електронната поща искания за внасяне на пари, без да се посочва нормативно основание.
Ищцата била заплатила задълженията си при съобразяване с изискванията на чл. 111 ЗЗД, но
ответникът продължавал да я тормози и да иска заплащане на приблизително същите суми
като задължение, като това продължавало и в момента. В резултат на поведението на
ответника не можела да спи, не се хранела редовно, имала завишено кръвно налягане,
задушавала се, като тези страдания продължавали и в момента. Неимуществените вреди се
изразявали в постоянен тормоз, болки, страдания, притеснения, изразходване на нерви и
задълбочаване на заболяванията й. Твърди, че е установила, че е надплатила по сметката на
ответника сумата от 150 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Софийска
вода“ АД, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Изложени са
съображения, че във връзка с изразеното от ищцата желание за плащане, дружеството е
изразило желание да бъде проведена среща, на която да бъдат уточнени параметрите на
бъдещото споразумение между страните. Сочи, че дружеството не е отказало да приложи
института на погасителната давност. Поддържа, че твърденията на ищцата, че дружеството в
качеството на кредитор е извършвало „незаконни“, „неправомерни“ действия спрямо нея,
търсейки законен начин да си събере дължимите суми за ползвани ВиК услуги, са най-
малкото неверни. Оспорва твърденията на ищцата, че вследствие на „неправомерните“
действия на „Софийска вода“ АД майка й е получила инсулт и починала. Оспорва
твърдените от ищцата страдания, както и причинно-следствената им връзка с “поведението
на ответника“. Твърди, че не е налице виновно противоправно поведение на ответника,
което да се намира в причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата страдания.
Оспорва размера на исковите претенции. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приета молба от В.И.В., съпруг на А. И. В., с вх. №О/ЖИ-259 от
2
30.08.2022г. по описа на „Софийска вода“ АД, в която е посочено, че А. И. В. е собственик
на имот, находящ се в АДРЕС, ап. 41 и инвалид с 81 % намалена работоспособност. Твърди,
че от предоставената информация не му е ясно как са начислени сумите по справката.
Направено е искане да се уважи националното законодателство като заплати ползваната
вода последните три години- чл.111 ЗЗД. Направено е искане да бъде изпратена разпечатка
по електронния адрес с консумираната вода по количества и стойност за последните три
години, за да извърши плащане в офисите на дружеството.
Прието е писмо от 09.09.2022г., изходящо от „Софийска вода“ АД, адресирано до
В.В., в което е посочено, че във връзка с подадено писмо с вх. № О/Ж-259 от 30.08.2022г.
относно формираните задължения по партида с кл. № ********** за имот на адрес: гр.
София, АДРЕС, ап.41, и с цел уточняване на условията за сключване на споразумение, канят
ищеца на съвместна среща с представител на ВиК оператора.
По делото е приета молба от В.И.В. с вх. №ЗИ-598 от 14.09.2022г. по описа на
„Софийска вода“ АД, в която е направено искане да бъде изпратена разпечатка по
електронен адрес с консумираната вода по количества и стойност на двата водомера по
отделно за последните три години, за да извърши плащане.
По делото е приета молба от В.И.В. с вх. №ЗИ-598 от 14.09.2022г. по описа на
„Софийска вода“ АД, в която е посочено, е че е собственик на имот, находящ се в гр. София,
район Овча Купел, кв. Горна баня, ул. Г. № 24, както и че е получил информация, че е платил
суми по опис фактури, което отговаряло на истината, но не съответствало на реалните
отчети на водомера и приложенията, издадени от „Софийска вода“ АД. Направено е искане
да му се изплатят неправилно изплатени от него суми.
По делото е приета молба от В.И.В. с вх. №ЗИ-598 от 03.10.2022г. по описа на
„Софийска вода“ АД, в която е посочено, че е готов да изплати задълженията си в рамките
на тригодишен период. Моли да му бъде изпратена разпечатка по електронния адрес с
консумираната вода по количества и стойност на двата водомера по отделно за последните
три години, за да извърши плащане в офисите на дружеството.
По делото е прието писмо от „Софийска вода“ АД с изх. № ЗИ-598/10.10.2022г.,
адресирано до В.В., в което е посочено, че в приложената справка от м. 09.2022г. са отразени
таксувания разход, формирани задължения и извършени плащания по партида с кл. №
********** за периода от 28.12.2018г. до 26.08.2022г. Посочено е, че задълженията се
отразяват по две договорни сметки и към момента дългът по тях е, както следва: съдебна
договорна сметка № **********, създадена за сумата от 674,79 лева /без включени съдебни
такси и юридически възнаграждения/ по издадени фактури за периода от 28.12.2018г. до
28.04.2022г. и договорна сметка за текущи задължения № ********** с налично салдо в
размер на 11,74 лева.
Прието е писмо с изх. № ЗИ-628/12.10.2022г. по описа на „Софийска вода“ АД,
адресирано до В.В., в което е посочено, че считано от 18.07.2016г. задълженията за
предоставените в имота ВиК услуги се формират от показанията на монтирания на
сградното водопроводно отклонение измервателен уред с фабричен № ********** и пломба
3
№ 1602274. Посочено е, че последен отчет от длъжностно лице на ВиК оператора е
извършен на 29.10.2016г. като по измервателното средство е снето показание 00017. След
тази дата до 10.2022г. при посещенията за отчет по график на адреса, от страна на
потребителите не е осигуряван достъп до водомерния възел на проверителя, а от клиент са
подавани самоотчети с показания на водомера. Последните са навременно въвеждани в
системата за фактуриране на дружеството и същите са вземани предвид при формиране на
задълженията по партидата. Последният самоотчет бил подаден на 01.10.2022г. с показание
на измервателния уред- 00372. Същото било въведено в база данни на компанията и била
издадена фактура № ********** от 11.10.2022г. По баланса на партида с кл. № **********
била налична надвнесена сума в размер на 11,05 лева. Същата можело да бъде използвана за
приспадане на бъдещи задължения или да бъде възстановена. Към писмото е приложена
справка в табличен вид, съдържаща информация за таксувана консумация, формирани
задължения и платени суми по издадените в периода от 11.10.2021г. до 11.10.2022г.
счетоводни документи. Посочено е, че изготвяне на справка в табличен вид за повече от 1
година назад е платена услуга /12 лева с ДДС/.
Приета е фактура № ********** от 14.10.2022г. и системен бон от 14.09.2022г. за
сумата от 12 лева, платена на ответното дружество по кл. № **********.
По делото е приета молба от В.И.В. с вх. №ЗИ-598 от 21.10.2022г. по описа на
„Софийска вода“ АД, в която е посочено, че е готов да изплати задълженията си относно
абонат София, АДРЕС, ап. 41, кл. № **********, сметка **********, в рамките на
тригодишен период. Направено е искане да му бъде изпратена разпечатка по електронен
адрес с консумираната вода по количества и стойност на двата водомера по отделно за
последните три години, за да извърши плащане.
По делото е приета молба от В.И.В. с вх. №ЗИ-628 от 21.10.2022г. по описа на
„Софийска вода“ АД, в която е посочено, че е собственик на имот, находящ се в гр. София,
район Овча Купел, кв. Горна баня, ул. Г. № 24. Моли да му бъдат изплатени неправилно
изплатени от него суми, както и да получи информация по електронната поща къде и кога
ще му се изплатят неправилно получените средства.
По делото е приета молба от В.И.В. с вх. №ЗИ-598 от 24.10.2022г. по описа на
„Софийска вода“ АД, в която е посочено, че внася дължимата сума – получена от отчет на
водомерите за последните три години сумарно с начислените лихви: 252 лева +76,79 лева,
общо 329 лева. Посочено е, че по представената справка от дружеството за 10-годишен
период са объркани отчети за обект София, район Овча Купел, кв. Горна баня, ул. Г., № 24,
кл. № **********, договорна сметка ********** и обект София, АДРЕС, ап. 41, кл. №
**********, договорна сметка № **********. Уточнено е, че титуляр на обекта е А. И. В.,
инвалид с 81 % намалена работоспособност, поради което кореспонденцията и плащането
извършва той. Приложен е системен бон от 24.10.2022г. за извършено плащане по кл. №
********** за сумата от 329 лева.
Приета е фактура дубликат № ********** от 29.12.2023г., издадена от „Софийска
вода“ АД на В.И.В. за кл. № ********** за сумата от 418,53 лева, от която текущи
4
задължения 72,14 лева и старо салдо в размер на 345,79 лева.
Приета е фактура дубликат № ********** от 09.11.2023г., издадена от „Софийска
вода“ АД на В.И.В. за кл. № ********** за сумата от -11,05 лева.
Приета е фактура дубликат № ********** от 20.12.2023г., издадена от „Софийска
вода“ АД на В.И.В. за кл. № ********** за сумата от 36,86 лева.
Св. В.В. /съпруг на ищцата/ е посочил, че съпругата му има взаимоотношения със
„Софийска вода“ след като починала нейната майка, която била собственик на апартамента.
Делата с дружеството продължавали 14-15 години като веднъж признавали извършените
плащания, след това ги отхвърляли. Представяли доказателства от КЕВР, оправяли ги, след
това отново начислявали грешни данни. Било ситуация с непрекъснат тормоз и
непрекъснати протакания на резонното плащане на ползваната услуга. Продължавали и към
настоящия момент, залепвали бележки на вратата, съседите се чудели, че това било
престъпление, което компрометирано тяхното семейство, защото нямало законово
нарушение. Сочи, че съпругата му била лекар, имала белодробно заболяване и била почти
неподвижна. Не можела да спи, спяла понякога по един-два часа на денонощие, била с
разбита нервна система, високо кръвно налягане и световъртеж. Всичко това било в резултат
на непрекъснат и постоянен тормоз. Смята, че трябва да отидат нещата на съд и той да се
произнесе. Счита, че ще продължава формата на тормоз. Не му се вярвало това да е в
резултат на неговата обществена дейност, но не изключвал вероятността.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода на
фактуриране 28.11.2019г.- 28.10.2022г. с период на консумация 20.10.2019г.- 20.10.2022г. по
партида с кл. № ********** с титуляр В.И.В. за имот с адрес: гр. София, АДРЕС, ап. 41 са
начислени суми за предоставени количества ВиК услуги общо 121,819 куб.м., от които 95
куб.м. за имот и 26,82 куб.м за общи нужди, на обща стойност от 742,34 лева, от които
391,35 лева, старо салдо и 350,99 лева по отделни периоди. От заключението се установява,
че за периода са заплатени 457,27 лева на следните дати: 04.03.2020г.; 03.08.2020г.;
24.10.2022г.; 16.05.2022г.; 01.07.2022г.; 05.08.2022г. Била начислена и мораторна лихва в общ
размер от 80,86 лева, от която за главница за старо салдо- 34,97 лева и за процесния период-
45,89 лева. Оставали незаплатени главница в размер от 365,93 лева. Експертът е посочил, че
в периода три години преди датата на исковата молба по партидата на кл. № ********** с
титуляр В.И.В. за имот на адрес: гр. София, АДРЕС, ап. 41 са начислени суми за
предоставени ВиК услуги на обща стойност 350,99 лева, върху които била начислена лихва в
размер на 45,89 лева. Общо надплатените суми за периода били 60,39 лева /457,27 лева-
396,88 лева/.
В проведеното съдебно заседание на 25.04.2024г. експертът е посочил, че за абонатен
№ ********** отговаря ап. 41 в АДРЕС, а не имотът в кв. Горна баня, ул. Г. № 24.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД
5
в тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационно правоотношение между страните
по договор за доставка на ВиК услуги, наличието на настъпили неимуществени вреди в
причинно-следствена връзка с твърдяното вредоносно поведение на служители на ответника
като страна по договора, изразяващо се в претендиране на недължими и погасени по
давност суми за собствения й недвижим имот, причинно-следствена връзка между вредите и
поведението на служители на ответника, както и размера на претърпените вреди.
Между страните не е спорно наличието на облигационно правоотношение за
процесния имот с предмет доставка на ВиК услуги, както и обстоятелството, че процесния
имот- ап. 41, находящ се в гр. София, АДРЕС, е собственост на А. И. В., придобила го по
наследство от майка си.
С оглед описаното в исковата молба и в молбите-уточнения съдът приема, че ищцата
сочи като неправомерни действия на служители на ответното дружество действията,
изразяващи се в несъобразяването с релевираното възражение за давност и претендирането
на недължими и погасени по давност суми.
По въпроса за наличие на неизпълнение на задължения на служители на ответното
дружество, респ. за техни неправомерни действия, съдът намира следното:
От гореописаните молби, подадени от съпруга на ищцата, се установява по
категоричен начин че пред ответното дружество е било релевирано искане да бъдат
погасени по давност начислени суми за период, надхвърлящ три години от датата на
подаване на молбите. В този смисъл са били ясно и конкретно изразени исканията да бъдат
заплатени единствено сумите за предоставени ВиК услуги за период в рамките на три
години. При тълкуване на съдържанието на описаните молби може да се изведе ясна воля у
ищцата като страна в облигационното правоотношение да бъдат погасени по давност
вземания на ответното дружество за период надвишаващ три години. В този смисъл са и
исканията за приложение на чл. 111 ЗЗД.
С оглед въведеното от ищеца възражение за неправомерно поведение на служители
на ответника следва да бъде посочено, че фактът на изтичане на погасителната давност сам
по себе си няма за последица автоматично погасяване на вземанията на ответното
дружество. От една страна това е така, защото изтичането на давностния срок води до
невъзможност само за принудително удовлетворяване на вземането, за разлика от останалите
погасителни способи, а от друга страна защото, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД,
давността в гражданското право не се прилага служебно, без длъжникът да се е позовал на
нейното изтичане. Позоваването на изтеклия давностен срок може да се извърши чрез
възражение в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК срещу предявен иск или чрез отрицателен
установителен иск. Извън така посочените хипотези, извънсъдебното позоваване на изтекла
погасителна давност не може да породи ефект, освен когато страните доброволно признаят
вземането за недължимо поради давност или го опростят. Отказът на кредитора да сключи
такова извънсъдебно споразумение, обаче, не е противоправен, тъй като сключването му е
само правна възможност, не и задължение за кредитора. Още повече, че в конкретния случай
не се установи отказ на ответното дружество да сключи споразумение, напротив, в писмо с
6
изх. № О/Ж-259/09.09.2022г. е отправена покана за провеждане на съвместна среща с
представител на ВиК оператора за уточняване на условия за сключване на споразумение,
като е посочен и начин, по който такава среща може да бъде организирана като
инициативата за нея следва да изхожда от потребителя на ВиК услуги.
В допълнение следва да бъде посочено, че не е противоправен и отказът на кредитора
да признае извънсъдебно вземането за погасено по давност съобразно искането на ищеца,
тъй като не съществува правно задължение за кредитора да стори това. Единствената
последица от отказа за доброволно извънсъдебно признаване на давността се изразява в
отговорността за разноски, която кредиторът-ответник ще понесе в евентуално производство
по отрицателния установителен иск, независимо дали го признава или оспорва, тъй като с
поведението си е станал повод за завеждане на иска. Предвид гореизложеното съдът намира,
че описаните в исковата молба действия на служителите на ответното дружество нямат
противоправен характер. Следва изрично да се подчертае, че давността е способ за
погасяване на вземането без удовлетворяване на кредитора и именно поради тази причина тя
няма същите правни последици като останалите погасителни способи. Погасителният ефект
на давността не настъпва ex lege с изтичането на законоустановения срок, затова не могат да
бъдат противоправни действията на кредитора, с които се опитва да получи изпълнение на
своето вземане съдебно или извънсъдебно по какъвто и да било законосъобразен начин, или
третира вземането като изискуемо (включително подава информация за него пред
държавните органи, води го в счетоводните си книги, изпраща писма, фактури, искания за
потвърждение на салда и т.н.), дори давността за вземането фактически да е изтекла. Докато
не бъде установено по надлежния ред изтичането на погасителната давност по предявен иск
или защитно възражение, кредиторът не е обвързан от сила на пресъдено нещо в
отношенията си с длъжника и няма правно задължение да се въздържа от предявяване на
претенции. Едва след този момент за длъжника възниква право на обезщетение за вреди, в
случай че кредиторът не се съобразява с постановения съдебен акт и продължава да
претендира плащане на вземането или да го третира като изискуемо в ущърб на длъжника.
В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява ищецът да е завеждал искове
за установяване на недължимост на начислени суми за процесния имот поради погасяването
им по давност, респ. да е било постановявано съдебно решение по така заведени претенции.
Предвид гореизложеното с оглед липсата на вредоносно поведение и неизпълнение
на задълженията по договора от страна на служители на ответното дружество,
разглеждането на останалите предпоставки за основателност на иска е безпредметно. Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е заплатил сумата от 150 лева в полза на ответника, а в тежест на ответника е
да докаже годно правно основание за получаването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
7
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата.
На първо място, от приетата ССчЕ се установява че по кл. № ********** е извършено
плащане за периода от 2020г.- 2022г. в общ размер от 457,27 лева. Съдът намира, обаче, че
извършеното от ответното дружество отнасяне по пера на платената от ищеца сума е
неправилно и в нарушение на горецитираната разпоредба на чл. 76 ЗЗД. С оглед изричните
изявления на ищеца в молби с вх. № О/Ж-259 от 30.08.2022г., вх. № ЗИ-598 от 14.09.2022г.,
вх № ЗИ-598 от 03.10.2022г., вх. № ЗИ-598 от 21.10.2022г., вх. № ЗИ-598 от 24.10.2022г., по
описа на „Софийска вода“ АД ищцата чрез нейния съпруг е заявявала изрично, че желанието
й е да заплати задълженията за процесния имот, касаещи период от 3 години преди датата на
молбите. Във всяка една от горецитираните молби е било посочено категоричното желание
плащанията да бъдат отнасяни към текущи задължения в рамките на тригодишната
погасителна давност. В този смисъл в молба от 24.10.2022г. изрично е посочено, че се внася
сумата от 329 лева /главница и лихви/, получена от отчет на водомерите за последните три
години- л. 5 от делото.
Въпреки това, от заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвено, се установява, че сумата от
60,39 лева е била отнесена в погашение на задължения за старо салдо. С оглед приетото
заключение на вещото лице съдът намира, че по делото е категорично установено, че за
периода от 04.03.2020г. до 05.08.2022г. ищцата е извършила плащане в общ размер от 457,27
лева в погашение на задължения за предоставени ВиК услуги за собствения й имот, като с
тази сума са били платени задължения за текущи месеци в размер на 350,99 лева, главница,
начислени за периода от 20.10.2019г. до 20.10.2022г., както и лихви върху тази сума в размер
на 45,89 лева, начислени за периода от 20.11.2019г. до 20.10.2022г., общо 396,88 лева. С
остатъка от сумата от 60,39 лева /457,27 лева- 396,88 лева/ са платени задължения за лихва
върху старо салдо в размер на 34,97 лева и главница в размер на 25,42 лева. По този начин е
формиран и остатъкът от 365,93 лева, главница за период преди 28.11.2019г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът неправилно и в нарушение на чл.
76 ЗЗД е отнесъл сумата от 60,39 лева в погашение на стари задължения въпреки изрично
изразената воля платените суми да се отнасят в погашение на текущи задължения в рамките
на тригодишната погасителна давност. Поради което не е налице основание за задържане на
така получената сума и същата подлежи на връщане на ищцата.
Поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД е основателен до сумата от 60,39 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 150 лева.
По разноските.
8
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е бил
освободен от задължението за заплащане на такси и разноски в производството съгласно
Определение № 30254 от 10.11.2022г., като в производството е била представлявана от
назначен от съда процесуален представител по Закона за правната помощ. Т.е. А. В. не е
сторила разноски в производството и такива не следва да й се присъждят съразмерно
уважената част от иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ответникът е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер на 150 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, приключило в две съдебни заседания без участие на представител на
ответника, тоест общо 250 лева. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва
да се присъдят разноски в общ размер от 234,11 лева.
В производството, както беше посочено, ищцата е била освободена от задължение за
заплащане на такси и разноски, поради което дължимата държавна такса и депозит за ССчЕ
в размер на 150 лева, първоначално платен от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК следва да бъде заплатен от ответника съразмерно уважената част от иска. В случая
„Софийска вода“ АД следва да бъде осъдена да заплати в полза и по сметка на СРС сумата
от 80,52 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, да заплати на А. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г.“ № 24, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 60,39 лева, представляваща надплатени суми
за доставени ВиК услуги за следния недвижим имот- гр. София, АДРЕС, кл. № **********,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 150 лева и предявения иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане
на сумата от 800 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен
тормоз, болки, страдания, притеснения, изразходване на нерви и задълбочаване на
заболяванията й вследствие на поведение на служители на ответното дружество, които
претендирали недължими суми за собствения й недвижим имот- ап. 41, находящ се в гр.
София, АДРЕС, кл. № **********, ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г.“ № 24, да заплати на
„Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 234,11 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете.
9
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 80,52
лева, представляваща дължимите държавни такси и възнаграждение за вещо лице
съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10