Р Е
Ш Е Н
И Е
№60 10.07.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
27 май Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Н. К.
ПРОКУРОР
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1049 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №20/11.02.2020
г., постановена по нохд №281/2020 г.
Районен съд – Стара Загора е признал
подсъдимия Д.П.Й. за виновен в това, че на 24.01.2020 година в град Стара
Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - метамфетамин
с нетно тегло 0,76 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент - метамфетамин 60,5 % /тегловни процента/ на стойност 19,00 лева,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 54 НК му наложил
следните наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева,
която да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка
на Районен съд - Стара Загора.
С постановения съдебен
акт съдът е възложил на подсъдимия Д.Й. направени разноски по БП № 8245 зм 87
/2020г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, като е отнел в полза на Държавата
вещественото доказателство – метамфетамин с нетно тегло след анализ 0,7 грама и
постановил същото след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено по
надлежния ред.
Против
постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от адв. Б.Б., защитник на
подсъдимия Д.П.Й., в която се
излагат доводи за необоснованост и несправедливост на постановената присъда.
Искането, което се прави, е за изменение на атакуваната присъда, като деянието
на Й. бъде квалифицирано по чл.354а, ал.5 НК, с налагане на предвиденото в него
наказание.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №281/2020 г. на Районен
съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение,
според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Приетата за установена от
първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция, тъй
като се подкрепя от доказателствата по
досъдебното производство и направените самопризнания на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 НПК, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
Подсъдимият
Д.П.Й. е осъждан многократно за престъпления от общ характер на лишаване от
свобода.
На 24.01.2020 г.
във 02 РУ МВР – Стара Загора е получен сигнал, че подсъдимият Д.П.Й. държи
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
След получаването
на сигнала полицейски служители от участък „Лозенец“, при 02 РУ МВР- Стара
Загора - свидетелите Вълчев и Господинов посетили дома на подсъдимия и
разговаряли с него. В хода на разговора Й. заявил, че държи в левия джоб на
анцуга си, в черно кожено калъфче с цип бяло кристалообразно вещество – метамфетамин, без да има за това надлежно
разрешително. Заявил също, че то е за лична употреба, за пушене.
Във връзка с тази
информация веднага била уведомена дежурната оперативноследствена група, след
което Й. бил отведен в сградата на 02 РУ - Стара Загора. Там за времето от 18,40 до 18,52 часа му бил
извършен обиск и било иззето намиращото се в левия джоб на анцуга му, в черно
кожено калъфче с цип бяло кристалообразно вещество – метамфетамин, което при
тестване с полеви наркотест реагирало положително на метамфетамин.
В изготвения
протокол за обиск и изземване подсъдимият собственоръчно написал, че намереното
и иззето наркотично вещество е негово, за лична употреба. С определение от
25.01.2020 г., по ЧНД №186/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора бил одобрен
протоколът за обиск и изземване от 24.01.2020г.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на следните доказателствени
средства:
На първо място
следва да се вземат предвид признанията на подсъдимия Д.П.Й., направени както в
хода на настоящото съдебно следствие, така и в хода на досъдебното
производство. Те не противоречат на останалите доказателства, събрани по досъдебното
производство и в този смисъл се подкрепят от показанията на свидетеля Ивайло
Вълчев, протокола за обиск и изземване от 24.01.2020 г., одобрен с определение
№79/25.01.2020 г. по ЧНД 186/2020 по описа на Районен съд- Стара Загора,
протокол за извършена физико-химическа експертиза № 43/27.01.2020 г.,
установяваща, че предоставеното за изследване бяло, кристалообразно вещество, иззето с протокола за претърсване и
изземване от 24.01.2020 г. представлява метамфетамин с нетно тегло 0,76 грама
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 60,5 %.
При така приетата
за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
извършеното на подсъдимия Д.П.Й. деяние осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Настоящият състав намира, че при
определяне правната квалификация на деянието на подсъдимия Й. не е допуснато
нарушение на материалния закон и същата е правилна, поради което не се налага изменение
на присъдата в тази й част.
Съдът не споделя
доводите на защитника на подсъдимия за преквалифициране на деянието му като
такова по чл.354а, ал.5 НК по следните съображения:
За правилното
решаване на въпроса дали случаят трябва
да се определя като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК от съществено
значение са липсата или незначителността
на вредните последици, или наличието на други смекчаващи обстоятелства, които налагат
извод за по-ниска степен на обществена опасност на разглежданото престъпление,
в сравнение с обикновени случаи на престъпление от същия вид. В тази връзка
в случая от съществено значение е видът на
наркотичното вещество, неговото количество и стойност, данните за личността на подсъдимия,
трудовата му ангажираност, подбудите за извършване на престъплението и всички
останали смекчаващи обстоятелства.
В контекста на
казаното, съдът без да игнорира обстоятелството, че държаното от Й. наркотично
вещество метамфетамин е сравнително
малко количество - 0,76 грама и е с ниска стойност - 19,00 лева, от друга страна
прецени, че този факт сам по себе си не може да се противопостави на данните за
съдебно минало на подсъдимия, до степен да наложи извод за липсата или незначителността на вредните последици от извършеното
от подс. Й. престъпление. Това е така, тъй като последният е осъждан по нохд №227/2009г.
от Окръжен съд - Стара Загора и то за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, т.е. държане на наркотично вещество с цел разпространение, което от своя
страна налага извода, че престъпната дейност на осъденото лице е и средство за
реализиране на средства за съществуването му.
Данните за
съдебното минало на подс. Й., съдържащи се в справката му за съдимост, сочат на
личност с изключително висока степен на обществена опасност, осъждана многократно, включително за престъпления по чл.159 г, вр. чл. 159а, ал. 2, НК и в този смисъл изключват
възможността процесното деяние да се характеризира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид.
Наказанието на
подсъдимия Й. е определено при хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК. В тази връзка
съдът счита за уместно да отбележи, че определянето на наказанието спрямо
конкретния подсъдим за конкретно извършеното престъпление не съставлява механична преценка на отчетените
обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички обстоятелства,
влияещи върху отговорността.
При съблюдаване на
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл.54 от НК, е определено наказанието на подс. Й. за извършеното от него
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, което след
редукцията с една трета е осем месеца и следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС , като е наложено
и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Правилно като
смекчаващи вината обстоятелства първостепенният съд е отчел малко количество
метамфетамин - 0,76 грама и ниската му стойност - 19,00 лева , а като отегчаващо
вината обстоятелство е отчетено съдебното минало на подсъдимия. При
определяне наказателната отговорност винаги следва да се вземе предвид и
степента на обществена опасност на дееца, която в случая е висока, предвид
липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните многобройни
осъждания и наличието при подс. Й. на трайно установено поведение на
несъобразяване с правните и етични норми в обществото. Действително, съгласно т.7 от ТР №1/2009 г. на ОСНК,
признанието на подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната
истина, може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това
обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца и да обоснове смекчаване на
наказателноправното положение на подсъдимия Й., повече от това, което бе
изложено по-горе.
В обобщение,
съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия
Й., изводите за неговата лична степен на обществена опасност и величината на
степента на обществена опасност на деянието, сочи на наличие на превес на
смекчаващи вината обстоятелства, при който първостепенният съд е определил
наказанието, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.58а
ал.1 от НК е намалил с една трета и е наложил на подсъдимия наказание осем
месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим и глоба в размер на
2 000 лева. С така определеното наказание на подс. Й. съдът намира, че ще
се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция.
По изложените
съображения и на основание чл.338 от НПК
съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №20/11.02.2020
г., постановена по нохд №281/2020 г.
Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.