РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 02.12.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
с участието на
секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева
в.гр.д. № 11495 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение №
141807/06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 70595 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, ГО, 28-ми състав, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от „К.Б.“ ЕООД против С.Ц.Д. искове с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 240 във вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 894,46 лв., от които 500.00 лв. –
главница – получена в заем сума по договор за кредит № **********, сключен по
реда на чл. 6 ЗПФУР, сумата от 334.60 лв. – мораторна лихва за периода от
05.11.2015 г. до 31.01.2018 г., сумата от 59,86 лв. – такси за експресно
разглеждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба с вх. № 5100972/24.07.2020 г. на „К.Б.“ ЕООД,
подадена чрез юрисконсулт М.К.с приложено към нея пълномощно, с която решението
се обжалва в цялост. Съдържат се оплаквания за неправилност. Жалбоподателят
излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод
за нищожност на договора за цесия поради противоречието му с чл. 26 ЗПК,
доколкото между страните по договора за кредит ясно и недвусмислено е уговорена
клауза за прехвърляне на правата по договора за кредит. Въззивникът иска отмяна
на атакуваното решение и претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба,с която са предявени осъдителни искове от „К.Б.“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 с
управител Р.В.и съдебен адрес:***, п.к. 1606, ул. *********срещу С.Ц. Д., с
адрес: *** с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 вр. чл. 86 ЗЗД във вр.
с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника за следните суми: сумата от 500.00 лв. –
главница на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД по договор за кредит №
**********, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, сумата от 334.60 лв. – мораторна
лихва за периода 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г. на основание чл. 86, ал. 1 вр.
чл. 99 ЗЗД, както и сумата от 59,86 лв. – такси за експресно разглеждане на
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018 г.
до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че на 21.09.2015 г. между
„4Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на Ф.ови услуги с търговската си марка „Vivus” и С.Ц.Д. е сключен договор за кредит № **********
по реда на чл. 6 от ЗПФУР, вземането по който е цедирано на ищеца с договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018
г. В
заявката за кредит ответникът заявил желание да му отпуснат сумата от 400.00
лв., както и да използва допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката, като заявеният кредит, съгласно условията по договора,
бил отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей на 22.09.2015 г. за период
от 30 дена,с падежна дата 21.10.2015 г., като на последната дата
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер от 476.00 лв., от
които 400.00 – главница, 62.53 лв. – такса за експресно разглеждане и 13,47 лв.
– договорна лихва за периода на отпуснатия кредит. На 21.10.2015 г. ответникът
подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100.00 лв., както
и заявка за експресно разглеждане на основание т. 8.1 и 8.2 от ОУ по договора и
заявление за удължаване на срока за връщане на заетата сума. На 21.10.2015 г.
сумата била отпусната на С.Д. посредством Изипей чрез паричен превод. След
удължаване на срока – до 28.10.2015 г., кредитополучателят се задължил да върне
сума в общ размер от 585.80 лв., от които главница – 500.00 лв., 71.56 лв. –
такси за експресно разглеждане и 14.24 лв. – договорна лихва за периода на
отпускане на кредита. На основание чл. 11.1 от ОУ по договора
кредитополучателят отново заявил удължаване на срока за връщане на сумата по
договора, като новата падежна дата била 04.11.2015 г. Твърди се, че ответникът
не е заплатил задълженията си, като в последствие с договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между „4Ф.“ ЕООД,
опериращо на пазара на Ф.ови услуги с търговската си марка „Vivus, в качеството му на цедент, и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК:*********
– в качеството му на цесионер, цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
договор за кредит № ********** в общ размер от 908.70 лв., от които 500.00 лв.
– главница, 14.24 лв. – договорна лихва за периода на отпускане на кредита,
334.60 лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г.,
както и сумата от 59.86 – такси за експресно разглеждане.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът е
оспорил предявените искове. Посочил е, че не е сключвал договор за заем, както
и че не е подписвал подобен договор – липсвало квалифициран електронен подпис
на всяка една от страниците по договора. Оспорва, че процесното вземане е
прехвърлено чрез цесия.
По делото е
приет договор за кредит № **********/21.09.2015 г., ведно с общите условия към
него, сключен между ответника и „Vivus“, според който
„Vivus“ се е задължил да предостави и е предоставил на С.Ц.Д.
кредит от 400.00 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата
за срок от 30 дена, да плати такса за експресно разглеждане на заявлението на
кредитополучателя в размер на 62.53 лева, при посочен ГПР – 49.6 %, като дата
на връщане на сумата била посочена 21.10.2015 г. Съгласно т. 13.3 от ОУ на
договора за кредит при забава на плащането се дължи законна лихва за забава
върху неизплатената сума за периода на просрочие. Съгласно т. 3.1 от ОУ
договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния
превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната
страница, като страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща,
потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни
подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Съгласно т. 13.2 от ОУ срокът
на договора за кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата на
Кредита по сметката на кредитополучателя. Съгласно т. 14.5 от ОУ заемодателят
има право да прехвърли вземанията си по договора на трето лице. В договора е
посочено сумата да се преведе по банкова сметка ***: ***.
По делото е
приет договор за кредит № **********/21.10.2015 г., ведно с общите условия,
сключен между ответника и „Vivus“, според който
„Vivus“ се е задължил да предостави на С.Ц.Д. кредит от
500.00 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата за срок от
30 дена, да плати такса за експресно разглеждане на заявлението си в размер на
71.56 лева, при посочен ГПР – 49.2 %, като дата на връщане на сумата била
посочена 28.10.2015 г., а за дата на получаване на кредита – 28.09.2015 г.
Съгласно т. 13.3 от ОУ на договора за кредит при забава на плащането се дължи
законна лихва за забава върху неизплатената сума за периода на просрочие. Съгласно т. 13.2 от ОУ срокът на договора за
кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата на Кредита по сметката
на кредитополучателя. Съгласно т. 8. 1 от ОУ кредитополучателят има право да
поиска отпускане на допълнителен кредит(и) до достигане на кредитния лимит по
вече отпуснат кредит, а минималната сума, която може да бъде изтеглена като
допълнителен кредит, е 50.00 лева. Съгласно т. 8.3 от ОУ за всеки изтеглен
допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения договор за кредит, като се вземе предвид остатъчния
срок до падеж. Съгласно договора за кредит, таксите, които се дължат по
кредита, биват такса за експресно разглеждане и такса за удължаване, като
таксата за удължаване е изчислена като процент от непогасената главница по
кредита на кредитополучателя. Съгласно т.8.3 от ОУ за всеки изтеглен
допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения договор за кредит, като се вземе предвид остатъчния
срок до падеж. В договора е посочено сумата да се преведе по банкова сметка ***:
***.
Приети са
разписка № 2000000089726114/22.09.2015 г. и разписка №
2000000091323362/21.10.2015 г., сочещи нареждане от „4Ф.“ ЕООД в полза на
ответника чрез Изипей за 400.00 лева и за 100.00 лева.
Приет
е раков договор № BGF-2018-005/01.02.2018 г., носещ
подписи на страните по него, съгласно който „4Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на Ф.ови
услуги с търговската си марка „Vivus, се е съгласило
да прехвърли на К.Б.“ ЕООД, ЕИК:********* ликвидни и изискуеми вземания по
договори за потребителски кредити, като
вземанията се индивидуализират в Приложение №
1, съставено с характер на допълнително споразумение, като дата на прехвърляне се приема датата на сключване на
договора. Съгласно чл. 3 цедентът писмено упълномощава цесионера за своя сметка и
от името на цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията срещу тях.
Прието
е пълномощно, съдържащо се в приложение № 4 към договора за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018 г., с което "4Ф." ЕООД
е упълномощило "К.Б.“ ЕООД, от
негово име да уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по
договорите за кредит сключени с цедента, които са прехвърлени с договора за
цесия от 01.02.2018 г.
Прието
е писмо с изх.№ 1123/14.02.2018 г. от „4Ф.“ ЕООД до ответника, с което
последният е уведомен за прехвърляне на задълженията му в общ размер от 908.70
лева към 01.02.2018 г. към К.Б."ЕООД, като е посочена банкова сметка, ***,
както и че всяко плащане, извършено от длъжника към „4Ф.“ ЕООД след 01.02.2018
г. ще бъде недействително и не го освобождава от задълженията към новия
кредитор.
Прието
е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника постоянния
му адрес, което се е върнало с отбелязване от 27.03.2018 г., че не е потърсено.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Крайният извод, до
който достига първоинстанционният съд, се споделя и от въззивната инстанция, но
с различни мотиви. Съображенията за това са следните:
Предявените
искове са с правно основание чл. чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за
потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено
или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят"
и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице,
което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
В
разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало на 21.09.2015 г. между
ответника и "4Ф." ЕООД правоотношение по договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние - по електронен път чрез използване на интернет
страница, като извежда легитимацията си на кредитор на сключен с посоченото
дружество договор за прехвърляне на вземания – цесия.
Регламентацията
на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския
кредит (ЗПК) като в чл. 10, ал. 1 от същия е предвидено, че същият е формален
договор и се сключва в писмена форма за действителност - на хартиен или друг
траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/.
Законът за
потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да
бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне
на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация
или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра незабавно след сключването на
договора за потребителски кредит.
Изискванията
за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за
предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние - ЗПФУР, като според чл. 6 договорът
за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на Ф.ови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "Ф.ова
услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР определя, че в доказателствената тежест на доставчика е да
установи пред съда следното: да е изпълнил задълженията си предоставяне на
информация на потребителя; да е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и да е
получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления,
както се твърди в случая, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното
изявление представлява предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона (действащ към
момента, към който се твърди да е сключен договора) - за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК
и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството
на изявлението и неговото съдържание / Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК /.
Разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 ЗПК, в съответствие с конституционно установения принцип на
засилена защита на потребителите - чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република Б.
и с оглед предвидената в чл. 2 ЗПК цел на закона, предвижда, че кредиторът може
да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Съгласно т.
14.5 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че кредиторът има
право да преотстъпи (прехвърли) вземанията си от Кредитополучателя на трети
страни, като в случай на подобно преотстъпване, кредитополучателят има право да
упражнява спрямо правоприемниците всички права, които има спрямо кредитора.
Съобразно
гореизложеното, настоящият съд намира, че по делото не са представени
доказателства от ищцовата страна, които да обосноват извод, че между нейния
праводател по договора за цесия и ответника е сключен валиден договор за
кредит. В тази връзка съдът взима предвид, че въз основа на представените по
делото Общи условия, е посочено следното: договарянето се осъществява чрез
средствата за комуникация от разстояние, а именно интернет страницата – www.vivus.bg при „4Ф.“ ЕООД,
при партньор на кредитора или по телефон. Процедурата се състои от следните
стъпки: сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на
кредитополучателя, като за да получи кредит, той подава искане за отпускане на
кредит в съответствие с формуляра, предоставен в началото на интернет страницата,
където е наличен и стандартният европейски формуляр за предварителната
договорна информация, като след попълване на формуляра се създава профил, а за
завършване на регистрацията му е необходимо той да е приел Общите условия на
договора за кредит /т. 1.1, т. 1.3 и т. 1.4 от Общите условия/. След
регистрацията, проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя
на началната страница или на хартиен носител, като за да го приеме той трябва
да го подпише електронно, като натисне бутон "Подпиши" - с което
потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на
стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация, че
желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да
преведе сумата на кредита по описаната банкова сметка *** /т. 1.8 от Общите
условия/.
В
настоящия случай по делото са представени единствено два документа, единият от който е озаглавен
Договор за кредит № **********/21.09.2015 г., а другият – Договор за кредит №
**********/21.10.2015 г., продължаващи на следващата страница в Общи условия на
договора за кредит. Представени са и два документа: единият носи заглавието
разписка за извършено плащане № 20000000897726114 от 22.09.2015 г. и от него се
установява, че чрез системата за електронни плащания ePay. bg "4Ф. "
ЕООД е наредило към EasyPay паричен превод в размер на 400.00 лв. с посочен
получател С.Ц.Д., а вторият носи заглавието разписка за извършено плащане №
2000000091323362 от 21.10.2015 г., от който се установява, че чрез системата за
електронни плащания ePay. bg "4Ф. " ЕООД е наредило към EasyPay
паричен превод в размер на 100.00 лв. с посочен получател С.Ц.Д..
От така
представените по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът, в
качеството на цесионер, е доказал възникването на валидно договорно отношение
по договор за кредит между неговия цедент и ответника по делото. От тях по
никакъв начин не може да се направи обоснован извод, че ищецът е доказал, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и че е получил съгласието на
потребителя за сключването на договора. Фактът, че "4Ф." ЕООД
разполага с личните данни на ответника и те са попълнени в представения по
делото документ, наречен договор за кредит, по никакъв начин не установява по
регламентиран начин получаване на съгласие на ответника за сключване на
договора. Не може да се приеме за доказано и получаването на процесната парична
сума от ответника, доколкото по делото липсва разписка или друг документ,
подписан именно от ответника, който да установява това получаване. Нареждането
на паричните средства към EasyPay по никакъв начин не удостоверява, че те са
достигнали до посочения в нареждането получател. Договорите сочат изрично
банкова сметка, ***олучателя. По делото не е установено такъв превод да е
извършен. В допълнение следва да се посочи, че в Общите условия към процесния
договор изрично е посочено, че предоставянето на сумата е условие за сключване
на договора, като това обстоятелство не е установено по делото.
С оглед
изложеното съдът намира, че само поради факта, че не е доказано сключването на
договор за кредит от разстояние, искът предявен от цесионера следва да се
отхвърли, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда останалите
възражения на въззивника, свързани с правото на кредитодателя да прехвърля
вземанията си по договора за кредит, както и относно
връчването на уведомлението за извършена цесия с
преписа от исковата молба. С отхвърляне
претенцията по предявения главен иск, то и акцесорната претенция за мораторни
лихви на основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна. От същата обаче не е направено подобно искане
и не са представени доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 141807/06.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 70595 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 28-ми
състав, в обжалваната част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.