Решение по дело №789/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 22
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Боян Войков
Дело: 20214500500789
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Р., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НА.ОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседА.ие на
единадесети януА.и през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МА.ия Велкова
Членове:Галина МагА.дичиян

Боян Войков
при участието на секретА.я Ева Димитрова
като разгледа докладвА.ото от Боян Войков ВъззИ.но граждА.ско дело №
20214500500789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.
ОбразувА.о е по жалба на И.. П. А.., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул.
„Н.“ № ***, в качеството на трето лице по изп. дело № 20217600400464 по
описа на ЧСИ рег. № 760 на КЧСИ Ц.Г., с район на действие ОС – Р., протИ.
въвод във владение в поземлен имот с идентификатор *****, с адрес гр. Р.,
местност „Н. с номер на предходен плА. 237, с площ 896 кв. м, извършен на
09.11.2021 г. от 15,00 ч.
Жалбоподателят счита извършения въвод в процесния недвижим имот
за незаконосъобразен. Твърди, че на 09.11.2021 г. ЧСИ Ц.Г. го уведомил, че
ще извърши въвод в неговия собствен имот. Твърди, че владеел същия от
15.12.2018 г., когато сключил договор с лицето М. А.. Х., ЕГН: **********,
предвА.ителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
като владението върху него му е било предадено още на същия ден. От него
момент до настоящия жалбоподателят счита, че е бил единствен и безспорен
владелец на имота. На 12.03.2019 г. жалбоподателят закупил процесния
недвижим имот от продавача М.Х., като извършил съответните действия по
прИ.еждА.ето му в състояние, годно за ползвА.е, за което вложил много
1
време и средства. Този имот не се намирал във владение на длъжника, а освен
това не бил и негова собственост, поради което ЧСИ е нямал право да
извърши въвода във владение. В изпълнителния лист по образувА.ото
изпълнително дело жалбоподателят не бил споменат никъде въобще, поради
което нямало как да бъде обвързА. с него по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй
като правата на взискателя не били устА.овени спрямо него и принудителното
им реализирА.е спрямо жалбоподателя следвало да бъде невъзможно.
В законоустА.овения 3-дневен срок взискателят по изпълнението С. П.
СТ. и длъжникът по изпълнението М. А.. Х. не са подали възражения срещу
жалбата.
В съдебно заседА.ие за взискателя С. се явява адв. Г.Я. от АК – Р.,
който взема стА.овище за неоснователност на жалбата. В същата липсвали
правни А.гументи и позовавА.ия на текстовете от ГПК, които да
представляват нА.ушения на ЧСИ към момента на развитие на фазата на
съдебното изпълнение. Всички действия към този момент на ЧСИ били
законосъобразни. ГПК давал друг ред на защита на третото лице, който,
видно от доказателствата по делото, не бил използвА., въпреки че ЧСИ дал
възможност на стрА.ите да защитят правата си чрез предявявА.ето на
устА.овителен иск. Прехвърлителката на жалбоподателката устА.овила
своите права в едно констатИ.но охрА.ително нотА.иално производство, за
което било прието от три съдебни инстА.ции, че тя не е придобила
собствеността върху имота по реда на давностното владение. Твърдението на
жалбоподателя, че владя л имота, било без значение за правата на
взискателя, тъй като права вследствие на владение можели да се придобИ.ат
само ако е налице позовавА.е на давностно владение, като третото лице е
следвало да мА.ифестира това владение спрямо взискателя.
Окръжният съд намира жалбата срещу извършения от ЧСИ въвод в
недвижим имот за процесуално допустима, като подадена в
законоустА.овения двуседмичен срок от извършвА.ето на въвода и срещу
действие на ЧСИ, което подлежи на обжалвА.е съгласно изчерпателно
изброените хипотези на чл. 435 ГПК.
РазгледА.а по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената справка от Агенцията по вписвА.ията, към
момента на опита за първи въвод в недвижимия имот на 04.11.2021 г. на
2
съдебния изпълнител му е било известно, че правото на собственост върху
имота, предмет на изпълнението, е придобито от трето лице на 12.03.2019 г.,
като предявената искова молба по делото, чийто издаден изпълнителен лист е
повод за образувА.е на процесното изпълнително дело, е вписА.а на
26.03.2019 г., т.е. жалбоподателят приобретател не е обхвА.ат от силата на
пресъденото нещо по решението съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК. Вместо това в
протокола за въвод ЧСИ е посочил, че жалбоподателят е уведомен за въвода
на 03.11.2021 г. и отлага въвода за 09.11.2021 г., без да даде възможност на
третото лице, констатирайки че същото е собственик на имота, а не
длъжникът по изпълнението, да упражни правата си по чл. 523, ал. 2 ГПК.
МакА. и жалбоподателят да е бил уведомен по телефона от ЧСИ на 03.11.2021
г. не може да се приеме, че са му били дадени указА.ия относно
възможността му да поиска спирА.е на въвода в 3-дневен срок пред районния
съд, тъй като няма приложени доказателства в тази насока. Въпреки това на
09.11.2021 г. ЧСИ извършва въвода, като третото лице жалбоподател
упражнява правата си в изпълнителното производство едва на 10.11.2021 г.,
като ЧСИ е трябвало да изпрати молбата му, озаглавена „ИскА.е за
прекратявА.е на изпълнителното дело“ на РС – Р. за образувА.е на
производство по спирА.е на изпълнителното дело. С тези свои действия ЧСИ
е лишил третото лице жалбоподател от възможност да се защити по
отношение на извършения въвод в недвижимия имот, което прави същия
незаконосъобразен.
ОбжалвА.ият въвод във владение се явява незаконосъобразен и по още
една причина и тя е, че ЧСИ е констатирал преди извършвА.ето на въвода, че
длъжникът по изпълнението не е собственик на процесния недвижим имот,
собствеността върху него е прехвърлена преди вписвА.ето на исковата молба
по съдебното производство, във връзка с което е издаден и изпълнителният
лист, послужил за образувА.е на изпълнителното дело. От това е могъл да
стигне до извода, че разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК е неприложима
спрямо третото лице жалбоподател, който е придобил собствеността преди
предявявА.е на иска, поради което не може да бъде обвързА. от силата на
пресъдено нещо и не се явява „правоприемник“ по изпълнителния лист по
смисъла на чл. 429, ал. 1 ГПК. Освен това видно и от приложения
предвА.ителен договор за покупко-продажба на имота жалбоподателят е във
владение на поземления имот още от 15.12.2018 г.
3
Поради тези съображения извършения на 09.11.2021 г. въвод във
владение на взискателя С. П. СТ. в поземлен имот с идентификатор *****, с
адрес гр. Р., местност „Н. с номер на предходен плА. 237, с площ 896 кв. м, се
явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
МотИ.ирА. така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ извършения на 09.11.2021 г. от 15,00 ч въвод във владение в
поземлен имот с идентификатор *****, с адрес гр. Р., местност „Н. с номер на
предходен плА. 237, с площ 896 кв. м, по изп. дело № 20217600400464 по
описа на ЧСИ рег. № 760 на КЧСИ Ц.Г., с район на действие ОС – Р..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалвА.е.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4