МОТИВИ ПО НОХД №828/2014г.НА ДРС
Дупнишка
районна прокуратура е предявила против С.В.С.,***,обвинение по чл.183 ал.4,във
вр.с ал.1,вр. чл.28,ал.1 от НК
В обвинителният акт се твърди,че подсъдимият,след като е
бил осъден да заплаща месечна издръжка за
непълнолетната си дъщеря Мария, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски , за период от 60 месеца,както следва: за месеците, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ,
ІХ, Х, ХІ и ХІІ на 2009 г.
в размер на 50 лв месечно; за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х,
ХІ на 2010 г.
в размер на 50 лв месечно; за месец ХІІ на 2010 г. в размер на 80 лв
месечно; за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ на 2011 г. в размер на 80 лв.
месечно; за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ на 2012 г. в размер на 80 лв
месечно.; за месеците І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ на 2013 г. в размер на 80 лв.
месечно, за м. І на 2014 г
в размер на 80 лв. месечно – общо в
размер на 4 140 лв.
като деянието е
извършено повторно ,след като е бил осъден
с присъда № 475/18.05.2005 г. по НОХД 267/2005 г.на ДРС влязла в сила на 02.06.2005 г., с която е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и му е наложено наказание
„Пробация” и от изтърпяване на
наказанието не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 28, ал.1 от НК – престъпление по чл. 183, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл. 28, ал.1 от НК.
Представителят на районната прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимият С.С. по съображения,че то е доказано от
събраните по делото доказателства,поради което моли съда да му наложи справедливо
наказание.
Подсъдимият
не се признава за виновен,като дава обяснения и излага доводи,че не е извършил
деянието виновно,а поради това,че е безработен и няма възможност да изпълнява
задълженията си да плаща определената му месечна издръжка.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
от писмените такива,преценени по отделно и в съвкупност,съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.В.С. е роден на *** г. в гр.
Провадия, българин, с българско гражданство, с основно образование, разведен,
безработен, осъждан, живущ ***, ЕГН **********
Подсъдимият С.С. и
свидетелката В.З.С. сключили граждански брак от който имат едно дете -Маргарита
Стоилова . С влязло в сила на 26.11.1999г. решение на ДРС по гражданско дело №
1110/1998 г., брака между обв.С. и св. С. бил прекратен, като упражняването на
родителските права по отношение на детето им било предоставено на св. С., а подсъдимия
бил осъден да заплаща на дъщеря си Маргарита Стоилова , чрез нейната майка и
законна представителка, месечна издръжка в размер по 50.00 лева . С влязла в
сила на 22.12.2010г. по гр. дело № 2426/2010г.на ДРС, размера на издръжката е
бил увеличен на 80 лв. месечно. Въпреки постановените и влезли в сила съдебни
решения подсъдимия С. не е изпълнявал своите задължения за заплащане на месечна
издръжка от м. 02.2009 г. до м. 01.2014 г. включително. Обшия размер на
дължимата от подсъдимия С. издръжка е 4 140 лв., видно от заключението на
извършената счетоводна експертиза (л. 21-23 от ДП),приобщена по реда на чл.
282,ал.3 от НПК.
За посоченият по-горе период С.
не е работил постоянно,тъй като не можел да си намери постоянна работа.Същият твърди,че
е бил в невъзможност да изпраща дължимата издръжка за дъщеря си,тъй като имал
да се грижи и за другите шест деца,родени от съжителството му с друга жена.
Съдът намира, че подсъдимият С. се е
отнесъл безотговорно към вмененото му от закона и с влязло в сила съдебно
решение задължение да издържа дъщеря си. Действителната причина за неплащане на
дължимите издръжки се явява неговото нежелание да го стори, като особено
съществени аргументи в тази насока изобилстват в поведението му по време на
наказателното производство, в хода на което,той категорично и многократно
заявява,че няма възможност да изпълни задълженията си да заплаща издръжка на дъщеря
си Маргарита Стоилова.
Въпреки
твърденията на подсъдимия, по делото няма доказателства същия да има задължение за издръжка към други
лица, освен към дъщеря му Маргарита, макар и понастоящем да живее с друга жена.
С
бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение
задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своята низходяща Маргарита,
дължима за горепосочения период от 60 месеца (т. е. в размер на доста повече от
две месечни вноски), след като е бил осъден да я издържа, и то след като е бил
осъден общо два пъти с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183,
ал. 4, във връзка с чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Съдът намира, че
с поведението си подсъдимият сам се е поставил в затруднено положение относно
възможността да дава дължимата ежемесечна издръжка, която е присъдена от съда
за детето му, което обаче в никакъв случай не го оневинява и в частност, не
изключва прекия му умисъл. Нещо повече, дори в периодите, в които е работил и е
реализирал доходи, до образуването на наказателното производство не е направил
никакъв опит да погаси поне частично задължението си към дъщеря му Маргарита,
което красноречиво илюстрира липсата на воля у дееца в тази насока.
Подсъдимият
С. е осъществил деянието повторно- след като е бил осъден на „Пробация”с влязла
в сила присъда по НОХД
267/2005 г.на ДРС влязла в сила на 02.06.2005 г., за друго такова умишлено
престъпление, като от изтърпяването на наказанието до извършването на
настоящето деяние не е изтекъл предвидения от закона срок по чл.30,ал.1 от НК..Причината
за извършването на престъпленията се корени в ниската му правна култура и
тоталната му дезинтересираност от съдбата на дъщеря му.
От приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия С.С.,се
установява,че на същият, с присъда № 475/18.05.2005 г. по НОХД 267/2005 г.на ДРС влязла в сила на 02.06.2005 г., е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
183, ал.1 от НК и му е наложено наказание”Пробация”.
Предвид
изложеното,съдът прие,че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна
страна следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,свързани с брака и
семейството.Подсъдимият не е изпълнил задължението си,произтичащо от влязло в
сила съдебно решение за издържане на низходящи-непълнолетната му дъщеря Маргарита,като
не е изплатил повече от две месечни вноски и дължи сумата общо в размер на 4 140 лв. за 60 месеца от м. 02.2009 г. до м. 01.2014 г.
включително.
Субект на престъплението е подсъдимият.Престъплението е извършено от
него умишлено.Подсъдимият е осъзнавал общественоопасният характер на
деянието,предвиждал е настъпването на обществено опасните последици,но не е
предприел нищо за да ги избегне. С. е знаел задълженията си като баща към детето
си,но е разчитал,че грижите по отглеждането му ще се поемат от майката,поради
което не е полагал никакви усилия да изпълнява задълженията си,макар,че вече е
бил осъждан за същото престъпление.
Предвид изложеното съдът прие,че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.4,във вр.с ал.1,във
вр. с чл.28,ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК,като взе предвид:степента на обществената опасност на
деянието и дееца,подбудите за извършване на престъплението и другите смегчаващи
и отегчаващи обстоятелства.
За престъплението по чл.183 ал.4,вр.с ал.1 от НК алтернативно са
предвидени наказания: лишаване от свобода до две години или пробация,както и
Обществено порицание,които се налагат ако подсъдимият е извършил престъплението
по чл.183,ал.1 от НК повторно.
Степента на обществената опасност на деянието е завишена.Този извод съдът
направи като взе предвид степента на увреждане на обществените отношения, която
отчита като завишена,предвид предишните му осъждания за същото
престъпление,както и квалификацията на деянието, а именно, че същото е
извършено повторно, времето и начина на извършване на престъплението.Периодът
на неизпълнение на задължението е особено дълъг,а задължението е алиментно.
При индивидуализацията на наказанието съдът
е взел предвид и степента на обществена опасност на деянието, която съща е
преценена като завишена от съда с оглед незаинтересованост на подсъдимия по
отношение на децата му и не заплащането на нито една от дължимите издръжки от
подсъдимия от влизането на решението по гражданското дело в сила.
Смегчаващи вината обстоятелства-не се установиха.
Отегчаващи вината обстоятелства-завишена
степен на обществена опасност на деянието и трайно неизпълнение на задължения
за издръжка на низходящи.
Предвид миналите му две на брой осъждания с
наложено наказание„Пробация” за същото престъпление,които явно не са
въздействали предупредително и възпитателно на подсъдимия съдът счете, че следва
на подсъдимия да бъде наложено по-тежко наказание.При тези съображения съдът определи вида и размера на наказанието на
подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства,а именно- „Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.Доколкото миналите осъждания
на подсъдимия са с по-леки наказания от „лишаване от свобода”, съдът отложи
изтърпяването на настоящето наказание на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години.
Съдът осъди подсъдимия С. да изтърпи и
кумулативно предвиденото в чл.183,ал.4 от НК наказание „Обществено
порицание”,което да се изпълни чрез залепване на копие от присъдата в Кметството с.Коркина, по местожителство на подсъдимия.
Съдът
осъди подсъдимия със снета по-горе самоличност да заплати и направените по
делото разноски в размер на 80 лв.възнаграждение за вещо лице по с/ка на ОД на
МВР гр.Кюстендил.
Като
определи така наказанието,съдът счете,че по този начин ще се постигнат целите
на наказанието ,визирани в чл.36 НК –да се поправи и превъзпита
подсъдимия,както и да се въздейства предупредително и възпитателно на
останалите членове на обществото.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: