Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 08.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на десети октомври
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №294 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление №19-0451-000559/13.06.2019 година на Началника на РУП на МВР
гр.Ябланица.
В жалбата
си жалбодателката твърди, че не е доволна от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че действително на 30.05.2019 година е управлявала
МПС и действително е била навлязла в пътната маркировка, но била заобикаляла
шахта на пътното платно и не е предприемала изпреварване на други МПС. Твърди,
че се е движела в колона от автомобили. Твърди, че не оспорва и факта, че при
подаден сигнал от органите на полицията е продължила движението си, защото на
посоченото и място не било възможно да се спре и това било причината да спре
по-късно. Твърди, че наложените и наказания са тежки, че не е извършила
нарушението по т.2 от НП. Твърди, че случаят е маловажен, че има златен талон.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление, а в противен случай да и бъде наложено минимално
наказание.
За РУП на
МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-В.Г.В. и П.М.И.,
съдът приема за установено следното:
На дата
30.05.2019 година свидетелите по делото-В. и И.-служители на РУП на МВР
гр.Ябланица се намирали в с.Брестница, Ловешка област, на ПП-1-4, 5-ти
километър и осъществявали контрол на движението в този пътен участък.
Свидетелят И. забелязал, че движейки се срещу тях в посока гр.Варна, лек
автомобил „Сузуки Игнис“, извършил маневра изпреварване на движещите се в
негова посока автомобили при наличието и в зоната на действието на забранителен
пътен знак и пътна маркировка М-1. Свидетелят И. излязъл на пътното платно и
подал на водача на лекия автомобил стоп-палка и посочил с ръка към автомобила,
когото спирал, но въпреки това водачът на лекия автомобил продължил движението
си. Контролните органи настигнали със служебния автомобил лекия автомобил
„Сузуки Игнис“ и със светлинен и звуков сигнал спрели същия. При последвалата
проверка било установено, че водач на лекия автомобил „Сузуки Игнис“ с ДК№ ЕВ
20 42 ВВ е жалбодателката по делото, че същата е собственик на автомобила, като
контролните органи и обяснили, че ще и бъде съставен акт за нарушение. На
жалбодателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДП, затова че е управлявала посочения по-горе лек автомобил и е
извършила маневра изпреварване в зоната на действието на пътната маркировка М-1
и за нарушение на чл.103 от ЗДП, затова че е отказала да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението да спре при подаден сигнал за
спиране със стоп палка. Жалбодателката подписала акта за нарушение без възражения.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/,
с което на жалбодателката на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДП и е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лева и на основание чл.175 ал.1
т.4 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели-В. и И. се установява по несъмнен и безспорен начин изложената
и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на
посочената в акта и НП дата и час, същите са
се намирали в
с.Брестница, Ловешка област, на ПП-1-4, 5-ти километър и осъществявали контрол
на движението в този пътен участък. Безспорно се установява, че свидетелят И. забелязал,
че движейки се срещу тях в посока гр.Варна, лек автомобил „Сузуки Игнис“ е
извършил маневра изпреварване на движещите се в негова посока автомобили при
наличието и в зоната на действието на забранителен пътен знак и пътна
маркировка М-1, че е излязъл на пътното платно и подал на водача на лекия
автомобил стоп-палка и посочил с ръка към автомобила, когото спирал, но въпреки
това водачът на лекия автомобил продължил движението си. Безспорно се
установява, че контролните органи настигнали със служебния автомобил лекия
автомобил „Сузуки Игнис“ и със светлинен и звуков сигнал спрели същия, че водач
на лекия автомобил „Сузуки Игнис“ с ДК№ ЕВ 20 42 ВВ е била жалбодателката по
делото и че същата е собственик на автомобила. Безспорно се установява, че на
жалбодателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДП и на чл.103 от ЗДП и че същият бил подписан от нея без
възражения. Изложените обстоятелства се установяват от показанията на
посочените свидетели, очевидци на нарушенията, както и от приложените по делото
писмени доказателства, поради което съдът приема показанията на посочените
свидетели за обективни, правдоподобни и взаимно допълващи се и съответно
кредитира изцяло същите.
Предвид изложеното, съдът не приема
направеното възражение в жалбата, че жалбодателката е заобиколила шахта на
пътното платно, тъй като от показанията на двамата свидетели-очевидци безспорно
се установява, че същата е изпреварвала автомобилите движещи се пред нея и
именно тогава и е бил подаден сигнал от органите на полицията. Не приема и
направеното възражение, че не е могла да спре на посоченото и място от органите
на полицията и че е била спряла по-късно, тъй като от показанията на
свидетелите-очевидци безспорно се установява, че същите са се намирали на
широко място, където са спирали автобуси от една страна, а от друга безспорно
се установява, че контролните органи са я последвали с патрулния автомобил и
едва след като и подали звуков и светлинен сигнал същата е спряла. Безспорно е
също в случая, че жалбодателката е била възприела подадения и сигнал от свид.И.
със стоп-палка, както и че същата го е забелязала, но въпреки това не е спряла.
С оглед изложеното съдът не приема
за обективно нито едно от направените възражения в жалбата, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин описаната в
акта и НП фактическа обстановка, която изцяло се възприема от съда. От друга
страна самата жалбодателка не представя никакви доказателства в съдебно заседание
в подкрепа на направените от нея възражения.
Съдът приема, че нарушенията на
жалбоподателката не са маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
съобрази, че изпреварването на забранен пътен участък по дефиниция е действие с
относително висока степен на обществена опасност, защото създава опасност от
възникване на ПТП-не само с насрещно движещите МПС, но и с други участници в
движението. В случая изпреварването е извършено не само при налична забрана за
тази маневра, но е изпреварвала други автомобили, движещи се в нейната посока,
изпреварването е в населено място и по улица, която е част от първокласен път и
по която преминава интензивен трафик, а всичко това допълнително повишава риска
от възникване на ПТП, като в тази връзка следва да се посочи и това, че не се е
подчинила на подадения сигнал със стоп-палка и е продължила движението си,
което е довело до необходимостта на контролните органи да я последват и спрат
със светлинен и звуков сигнал.
С оглед изложеното, съдът намира,
че направените от жалбодателката възражения не могат да бъдат приети за
достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени
доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът
приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателката. Съдът приема, че акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят
целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от
съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП или безспорно
се установява, че на посочената в акта и НП дата и час, жалбодателката е
управлявала МПС, като не е съобразил поведението си с пътната маркировка и е
извършила маневра неправилно изпреварване спрямо движещите се в същата посока
автомобили в зоната на действието на пътна маркировка М-1. Или съдът приема, че
жалбодателката е осъществила от обективна и субективна страна вмененото и нарушение-съставомерно
по чл.183 ал.3 т.6 от ЗДП, поради което правилно и законосъобразно е била
санкционирана по този текст с налагане на административно наказание глоба в
размер на 30 лева, като наказанието безспорно е съобразено с извършеното нарушение
и е в предвидените от закона граници, поради което в тази част НП е
законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.175
ал.1 т.4 от ЗДП при отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението се налага наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 до 200 лева. Съгласно чл.103 от
ЗДП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на превозното
средство е длъжен да спре по начина посочен в същия текст. Следователно, за да
е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил възприет от водача на
превозното средство и същият да не е спрял. От данните по делото се установява
по несъмнен начин, че сигнал за спиране със стоп-палка е бил подаден от свид.И.,
който се е намирал на пътното платно, достатъчно ясно за възприемане от водача
и въпреки това същата не е спряла на подадения сигнал, преминала е покрай
контролните органи и е продължила движението си, а освен това самата
жалбодателка не отрича, че е възприела подадения и сигнал за спиране.
С оглед изложената и възприета от
съда фактическа обстановка е налице и нарушение по чл.103 от ЗДП. Или съдът
приема, че жалбодателката е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото и нарушението-съставомерно по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, тъй като по
делото безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час е
управлявала МПС, като е отказала да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението да спре при подаден сигнал за спиране със стоп палка
от униформен служител на полицията, поради което правилно и законосъобразно е
била санкционирана и по този текст с налагане на административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаването от право да управлява МПС, а именно за
срок от 3 месеца, като по този начин наказанието е съобразено с извършеното
нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници
и в този смисъл и в тази част наказателното постановление също е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №19-0451-000559/13.06.2019 година
на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №826630/30.05.2019 година, с което на
Н.М.К., ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДП и е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лева и на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДП и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: