Присъда по дело №808/2021 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия И. К. К. за това, че
на 15.12.2017 год. в гр. Плевен потвърдил неистина - че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, в частен документ — декларация по чл.
264, ал. 1 от ДОПК от името на И. К. К., в която по изрична разпоредба на чл.
264, ал. 1 от ДОПК е специално задължен да удостовери истината и
употребил този документ пред нотариус *** с РД – РС - Плевен и рег.
№ *** на НК, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство в
него, а именно, че няма подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, при
сключването на брачен договор от 15.12.2017г. – престъпление по чл. 313, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор В.Р..
Подсъдимият И. К. К., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Преди даване ход на разпоредителното заседание подсъдимият И. К. К. изрази
становище, че не желае адвокатска защита и ще се представлява сам.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно
връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по
делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК
и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от
НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК. Изложи
доводи, че производството спрямо подсъдимия И. К. К. може да се разгледа
по реда на Глава XXVII от НПК, а именно – съкратено съдебно следствие,
ако подсъдимият изрази такова желание.
Подсъдимият И. К. К. изрази становище напълно аналогично на прокурора.
По т. 4 заяви, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
1

следствие, Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на
делото, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр. ал. 6 от НПК,
Съдът с определение обяви на страните, становището си по въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК, като приема следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по
реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед изискването на чл. 372, ал 2 от НПК, следва на подсъдимия да бъде
назначен служебен защитник
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Оставя в сила към настоящия момент взетата спрямо подсъдимия мярка за
процесуална принуда – „Подписка“.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото
разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда
на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата
за призоваване на лицата посочени в списъка на лицата за призоваване
приложен към обвинителния акт - свидетелите и вещото лице.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3,
относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
При разглеждане на делото по реда на чл. 370 и сл. От НПК, подсъдимият И.
К. К. се явява лично и със защитник адв. *** от АК – гр. Плевен, с
2

пълномощно от днес.
Защитникът на подсъдимия И. К. К., адв. *** счита, че фактическата
обстановка е безспорно установена, с оглед депозираното признание от
страна на подзащитния му на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа при условията на чл. 370
и сл. от НПК.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия и на
подсъдимия К. намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 370 от НПК - съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия и на защитника му е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да
се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият И. К. К. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази
и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия И. К. К.
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия И. К. К., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират
3

доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия И. К. К.:
„Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл.
372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимия И. К. К. направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част
на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по
време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде
обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия И. К. К. бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е. Признавам се за виновен, във връзка с
изложеното в обвинителния акт.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата
по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство
№ Д-1503/2019 г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на
доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата
по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията
и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с
оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото, съдът счете, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
4

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация
по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая по отношение на подсъдимия И. К. К. са
налице условията за приложение на чл. 78а от НК, като същият бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание – Глоба към предвидения от закона минимум.
Защитникът на подсъдимия И. К. К. – адв. ***, при проведеното съкратено
съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението,
излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се
наказание. Моли съда да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК
спрямо подзащитния му, тъй като са налице предпоставките за това, като
същият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание в размер на 1000 лв..
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл.
372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в същия, а именно:
Подсъдимият И. К. К. работил като частен - съдебен изпълнител през периода
от 2006 год. до 2017 год. с район на действие Окръжен съд - гр. Плевен.
Към дата 14.10.2015 год. подсъдимият И. К. К. имал неплатени публични
задължения в размер на главница 14 552,81 лв. и лихва в размер на 10 383,94
лв. Общата сума, възлизала на стойност 24 936,75лв. Задълженията на
подсъдимия И. К. К. произтичали от изпълнително дело № 9188/2015г. за
неплащане на публично вземане на основание чл.221 от ДОПК на ТД на НАП
-В .Търново, офис Плевен, тъй като към този момент обвиняемият бил с адрес
в град Плевен.
Спрямо подсъдимият И. К. К. били изпращани множество съобщения за
покана за доброволно изпълнение на непогасените публични задължения. Със
съобщението за доброволно изпълнение подсъдимият И. К. К. бил уведомен
за размера на задълженията, които следвало да заплати. След получаване на
съобщението на подсъдимият И. К. К. бил предоставен 7-дневен срок за
доброволно изпълнение, като през този период така и не постъпило
плащане.Изпълнителното дело спрямо подсъдимият И. К. К. се считало за
образувано от датата на изготвяне на съобщението за доброволно изпълнение,
т.е дата - 14.10.2015год.
5

В хода на изпълнителното дело срещу подсъдимият И. К. К., публичните
изпълнители правили множество опити за уведомление на подсъдимия К.,
като същият получил следните писма:
-На дата 31.03.2017 год. било получено разпореждане за присъединяване.
-На дата *** год. било получено разпореждане за присъединяване.
-На дата 13.07.2016 год. било получено постановление за налагане на
обезпечителни мерки.
Към дата 19.10.2015 год. на основание чл. 221 от ДОПК било изпратено
съобщение за доброволно изпълнение, доставено чрез куриерска фирма ***
ООД.
-На дата 24.11.2016 г. било получено постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 200 и чл. 205 от ДОПК, в което е
посочен номера на изпълнителното дело № 9188/2015 г. и размера на
установеното и изискуемо публично вземане, като същото лично било
получено и подписано от подсъдимия И. К. К., като за доставянето е била
съставена разписка с № *** от „***.
В хода на изпълнителното дело, публичните изпълнители към ТД на НАП,
офис - Плевен проучвали имущественото състояние на подсъдимият И. К. К.,
в резултат на което била наложена възбрана върху имот - търговски обект,
нахождащ се в ***, с данъчна оценка на имота 48 470,20 лв. Били изпращани
и запорни съобщения до банките.
След известен период от време, подсъдимият И. К. К. променил адресната си
регистрация в *** и поради тази причина изпълнителното дело, насочено
срещу него било изпратено в ТД на НАП - В.Търново в офис Ловеч.
На 15.12.2017 год., подсъдимият И. К. К. сключил Брачният договор, като при
неговото сключване се налагало подписването на декларация по чл. 264, ал. 1
от ДОПК.
Подсъдимият И. К. К. с подписването на същата декларация декларирал, че
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Брачният договор бил сключен между подсъдимия И. К. К. и ***, с
нот.заверка, с рег. № *** и рег.№ *** от 15.12.2017 год. на нотариус ***, с
район на действие - РС - Плевен и рег.№ *** на НК.
С брачния договор подсъдимият И. К. К. прехвърлил на съпругата си своя дял
от недвижимите имоти изрично описани в него, като същите преминали в
режим на имуществена разделност.
6

Съгласно изискванията на закона подсъдимият И. К. К. лично подписал пред
нотариус *** декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК, която декларация гласяла:
„Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти
или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на
недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични
вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен
залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя
или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната
оценка.
Съгласно чл. 264, ал. 3 „ Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се
утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието , а
съгласно ал. 3 „ Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат
посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения,
действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако
длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и
общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или
учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в
съответния бюджет."
Чрез подписване на съответната декларация прехвърлителят/ подсъдимият И.
К. К. декларирал, че няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. Декларацията била подписана в два екземпляра, като единият от тях
се съхранявал при нотариус ***, а другият бил предоставен от нотариус *** в
Службата по вписванията, заедно с екземпляр от сключения брачен договор.
През 2017 год. изпълнителното дело на случаен принцип било разпределено
за работа на публичния изпълнител ***. В резултат на извършени проверки от
негова страна, публичния изпълнител установил, че подсъдимият И. К. К. бил
сключил брачен договор, като за сключването му се налагало да бъде
подписана декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Видно от приложените заверени копия от документи от ТД на НАП —
В.Търново, офис - Ловеч, подсъдимият И. К. К. е имал данъчни задължения,
установени с РА и задължения за задължителни осигурителни вноски.
Към дата 20.10.2017год, подсъдимият И. К. К. имал задължения в размер на
55987,57лв главница. / видно от Разпореждане за присъединяване с изх. № С
170011-105-0244118/20.10.2017год. на ТД на НАП, офис Ловеч./
Видно от изготвената графическа експертиза е, че подсъдимият И. К. К.
7

лично е подписал известие за доставяне с № *** от „***" на 24.11.2016 год., с
което същият е получил Постановлението на налагане на обезпечителни
мерки, в което изрично бил посочен номера на изпълнителното дело и
размера на установеното и изискуемо публично вземане.
Видно от изготвената графическа експертиза е, че подписът над „подпис и
печат на декларатор“ и ръкописният текст „И. К. К.“ под „подпис и печат на
декларатора" в декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от името на И. К. К. от
15.12.2017 год. към брачен договор, сключен между И. К. К. и ***, с
нотариална заверка рег. № *** и рег. № ***/15.12.2017 год. на нотариус *** с
РД- РС гр. Плевен и рег. № *** на НК е положен и изписан от И. К. К..
Подписите и ръкописният текст в оригинал на известие за доставяне № ***,
№ *** от „***“ са изписани и положени от ***а.
Ръкописният цифров и буквен текст „***, слу“ *** год. в оригинал за
известие за доставяне № *** от „***“ ООД, с получател И. К. К. и подател ТД
на НАП -В .Търново, офис Плевен е изписан от ***а.
Подписът в оригинал на известие за доставяне № *** от „***“ не е положен
от И.К.. Същият било установено, че е имитиран, а ръкописният текст не е
изписан от И.К., *** и ***.
Подписът и ръкописният текст „И.К., 24.11.2016 год“. в оригинал на известие
за доставяне № *** от „***" е положен и изписан лично от обвиняемият И. К.
К., с който подпис същият е декларирал полученото Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***/16.11.2016 год.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и
при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в
съдебно заседание самопризнания от подсъдимия И. К. К., подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна подсъдимия И. К. К. признание относно всички релевантни факти
по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
8

безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
присъдата.
От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3
НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на
подсъдимия И. К. К., което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че на 15.12.2017 год. в гр. Плевен
потвърдил неистина - че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, в
частен документ — декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името на И. К.
К., в която по изрична разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК е специално
задължен да удостовери истината и употребил този документ пред
нотариус *** с РД – РС - Плевен и рег. № *** на НК, като доказателство за
невярно удостовереното обстоятелство в него, а именно, че няма
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, при сключването на брачен договор от
15.12.2017г.
От обективна страна е необходимо да е осъществено изпълнителното деяние
потвърждаване на неистина, предмет на престъплението е частен документ, в
който по закон издателят е длъжен да удостовери истината, употреба на
документа за да се докаже съществуването на посочените обстоятелства.
Подсъдимият И. К. К. е осъществил изпълнителното деяние – потвърдил
неистина в писмена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в която по изрична
разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК е специално задължен да удостовери
истината подписана лично от него е удостоверил обстоятелства /липсата на
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски/, които реално не отговарят на
обективната действителност.
Неистината е потвърдена в писмената декларация, която по същество
представлява удостоверителен документ и се явява с невярно съдържание –
посочените в нея обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
В структурата на документа /в случая декларация/ се включват освен
неговото съдържание /удостоверяването на определени обстоятелства/, но и
подпис /удостоверяване на лицето което съставя документа /. Подписването
на документа от дееца /подсъдимият И. К. К./ дава основание да се приеме, че
9

е юридическият издател на документа - в случая декларацията. Именно това
обстоятелство – кой е подписал документа предмет на престъплението – е от
значение и е във връзка с главния факт в процеса. Кой е съставил фактически
и технически документа е без значение. Полагайки подпис под съдържанието
на документа лицето, което го подписва става негов юридически издател и
респективно потвърждава посочените факти и обстоятелства, които се
декларират, което обосновава и неговата отговорност за верността на
съдържанието.
Декларацията е подписана от подсъдимия И. К. К., а не от длъжностно лице,
което с аргумент за противното от чл. 93 т. 5 НК води до извода, че
документът е частен.
Този частен документ подписан, от подсъдимия И. К. К., е употребен пред
нотариус *** и е употребен като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства.
По силата на чл. 264, ал.1 от ДОПК /изискване по закон/ изрично се изисква
преди изповядване на сделката да се удостовери истината.
Субективни признаци от състава на престъплението:
От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл и да
се съзнават обективните признаци от състава на престъплението.
Изводите за субективния елемент от състава на престъплението /вината/ се
правят от установената фактическа обстановка и обективираните действия на
подсъдимия, а не от неговите обяснения и твърдения.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл като
форма и вид на вината, тъй като обвиняемият е съзнавал, че заявява неверни
данни в процесната декларация, а оттам, че деянието, което извършва е
общественоопасно, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и ги е целял.
Тези съображения дават основание на съда да приеме, че от установената
фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия следва
изводът, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият И. К. К. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Знаел е и съзнавал какви са действителните обстоятелства, че обстоятелствата
посочени в декларацията не отговарят на обективната действителност, но
въпреки това е потвърдил тези обстоятелства и е употребил документа.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че подсъдимият И. К. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 313, ал. 3 във вр.
10

с ал.1 НК, поради което същият е признат за виновен и наказан по така
повдигнатото обвинение.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено, законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “Глоба” от
100 до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер към датата на
деянието.
В същото време подсъдимият И. К. К. е бил освобождаван от наказателна
отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК, с Решение от
27.02.2013 г. по НАХД № 1513/2012 г. по описа на РС – Ловеч.
В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика и по-конкретно
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г. на Пленума на ВС.
Още повече, предвид Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. на ОСНК на
ВСК спрямо подсъдимия И. К. К. е приложима повторно разпоредбата на чл.
78а от НК, както поради последователното изтичане на давностния срок за
изпълнение на наказанието „глоба“, наложено му по реда на чл. 78а от НК, с
Решение от 26.04.2004 г. по НАХД № 1513/2012 г. по описа на РС – Ловеч,
така и срокът за реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Тук следва изрично
да бъде отбелязано, че видно от справката, изпратена от ТД на НАП, офис
Ловеч, глобата, наложена по НАХД № 1513/2012 г. по описа на РС – Ловеч, е
присъединена като задължение по изпълнителното дело, водено срещу К., с
разпореждане на публичния изпълнител от 22,04,2017 г. Самото решение по
посоченото НАХД, респективно наложеното с него административно
наказание „глоба“, е влязло в сила на 28,03,2013 г. Съгласно разпоредбата на
чл.82, ал.3 от ЗАНН, „Независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал.1“. Съгласно ал.4 на същата
разпоредба, разпоредбата на предходната алинея /ал.3/ не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането и в срока по ал.1 е образувано
изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по
които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила. Срокът по ал.1 на чл.82
от ЗАНН, касателно глобата, е две години. С оглед данните за
присъединяване на наложената по НАХД глоба за събиране към образуваното
срещу К. изпълнително дело, което е равносилно на образуване на
изпълнително производство за събирането й, съдът приема, че
изпълнителното производство за събиране на глобата е образувано извън
11

срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН /две години/. Ето защо в случая ал.4 на чл.82
от ЗАНН не следва да бъде прилагана и се прилага ал.3 на същата разпоредба.
В процесния случай това означава, че с изтичане на три години /две години,
увеличени с една втора – една година/ от влизане в сила на акта за налагане на
административното наказание глоба, е изтекла абсолютната давност за
изпълнение на това наказание, или към 28,03,2016 г. Към инкриминираната
дата 15,12,2017 г. е изтекла и една година по чл.86, ал.1, т.3 от НК, изискуема
съгласно т.7 от ТР №2/28,02,2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСНК на ВКС.
Тъй като лицата, освободени от наказателна отговорност не се считат
осъждани, то за тях наказателно-правната давност по Глава IX от НК е
неприложима, поради това, че тя касае осъжданията на едно лице.
Правилата относно изпълнителската давност за глобата, наложена на осн. чл.
78а НК, се съдържат в чл.82 от ЗАНН.
Принципно вярно е, че реабилитацията настъпва с изтичането на фиксиран в
закона срок, който за глобата е едногодишен и тече от изпълнението на
наказанието (чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, приложим по отношение на наложената на
осн. чл. 78а НК глоба, с оглед указанията в ППВС № 7/85 г., т. 4). Но вярно
също така е, че изпълнението на наложено наказание може да се погаси и
поради изтичане на давността за изпълнение.
Особеният характер на глобата предполага, както възможност за
изпълнението й по принудителен ред чрез намеса на държавата, така и
възможност за самото лице, спрямо което е наложена да я изпълни
доброволно, включително и след изтичане на изпълнителската давност (стига
вземането да не е заличено от регистрите на приходната администрация съгл.
чл. 173 от ДОПК). При изтичане обаче на сроковете по чл. 82 от ЗАНН не
само държавата губи правото да предприеме действия по събирането на
глобата, но и към лицето не може да се поставя изискване да изпълни глобата,
след като тя е вече погасена по давност. Още повече, че самият закон дава
възможност на лицето при изтичане на обикновената давност за изпълнение
да направи възражение за изтекла давност и да поиска отписване на вземането
от съответните регистри на приходната администрация (чл. 171, ал. 1 от
ДОПК). А при изтичане на абсолютната давност за изпълнение законът
предвижда служебно отписване на вземането (чл. 171, ал. 2 от ДОПК).
Спирането на давността е свързано с възникване на обстоятелство, което
създава временна правна невъзможност за извършване на действия от
компетентните органи на държавата по изпълнението на наказанието, при
това на наказанието въобще, а не само на глобата. А чл.82, ал. 5 от НК третира
конкретна хипотеза на предприети такива действия по изпълнението –
образувано изпълнително производство, при наличието на каквото нормата
изключва приложението на абсолютната изпълнителна давност по чл. 82, ал. 4
от НК.
12

От друга страна, евентуалното образуване на изпълнително производство
само по себе си не изключва възможността за погасяване на правото на
държавата за принудително събиране на глобата и не елиминира
възможността за реабилитация.
Образуването на изпълнително производство изключва приложението на
абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН (съотв. по чл. 82, ал. 4 от НК),
като по този начин се гарантират интересите на фиска, както вече е
отбелязвано в практиката на ВКС (Реш. № 252 от 11.06.2015 г. на ВКС, І-во
н.о. по н.д. №520/2015 г.). Но факта на образуваното изпълнително
производство не изключва приложението на обикновената давност по чл. 82,
ал. 1 от ЗАНН (съотв. по чл. 82, ал. 1 НК).
Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгл. чл.
162, ал. 2 от ДОПК е публично държавно вземане.
Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичане
на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината, следваща
тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е установения в чл.
82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН - 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е
наложена глобата.
Аргумент в този смисъл се съдържа и в ТР № 3 от 03.07.2014 г. на ВАС по т.д.
№ 5/2013 г., ОСК. Т.е. срокът на обикновената погасителна давност е
приложим и при образувано изпълнително производство.
Следователно към датата на инкриминираното деяние-15.12.2017г. същият не
се води осъждан и освобождаван от наказателна отговорност. От
деянието не са причинени имуществени вреди, не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие
на които се изключва приложението на този текст.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът отчете степента на
обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в
предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в
декларация, която се изисква по силата на закона.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена
опасност на самия подсъдим, която преценява като невисока, с оглед данните
за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата
на други общественоопасни прояви към момента на извършване на деянието.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и
обстоятелството, че разпитан, в хода на досъдебното производство
подсъдимият И. К. К. дава подробни обяснения за начина и мотивите,
13

подтикнали го да извърши деянието.
В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимият И. К. К. се признава
за виновен, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за
извършеното.
Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на
подсъдимия И. К. К. и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че
наказание в минималния размер предвиден в закона, а именно - 1000 /хиляда/
лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у
подсъдимия.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху подсъдимия И. К. К. и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И. К. К. да
заплати направените по делото разноски в размер на 351,08 лв.
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване разпоредбите
на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на наказанието, съдът
постанови своята осъдителна присъда в този и вид и в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

14

Номер на акта:	64
Дата:	5 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20214430200808
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №808/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите