Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
02.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател:
Христинка Димитрова
Членове: Маргарита
Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административен съдия Хр. Димитрова КАНД № 185 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „Х.О.“ АД, ***, депозирана чрез юрисконсулт С.Д.,
против Решение № 288/09.10.2023г., постановено по АНД № 20233630201356 по описа
за 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 38/07.06.2023г. на директор на Регионална инспекция
по околна среда и води - гр. Шумен, с което на „Х.О.“ АД, *** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
мотивите си съдът не е дал отговор на възраженията на дружеството, изложени с
въззивната жалба. Поддържа се и становището, че съдебният акт е постановен в
нарушение на материалния закон, като в тази връзка жалбоподателят аргументира
тезата, че е изпълнил дадените му предписания. Застъпва се и разбирането за
„маловажност“ на описаното в акта и в НП нарушение. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление, като се отправя претенция за присъждане на съдебни разноски. Касаторът
депозира писмена молба, с която не възразява делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, директор
на Регионална инспекция по околна среда и водите – гр. Шумен, в съдебно
заседание се представлява от Н.Г.– служител с юридическо образование, която
оспорва предявената жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски в минимален размер.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 20.10.2022г. експерти
на РИОСВ - Шумен извършили планова проверка по текущ контрол на предприятие за
производство на подови, стенни керамични плочи и гранитогрес, находящо се в
гр.Шумен, ул.Варненско шосе, експлоатирано от „Х.О.“ АД ***.
Резултатите от
проверката, при която са взети водни проби от пунктове за мониторинг на
дъждовни води и пречистени битови отпадъчни води, формирани от дейността на
предприятието, били описани в Протокол за проверка № АН-59/20.10.2022г. В протокола
била отразена констатация, че в пункт за мониторинг № 3 - за дъждовни води от
площадката, преди заустване във воден обект има дебит водни маси, при липса на
атмосферни валежи. Взети били водни проби за анализ от акредитиран пробовземач
на РЛ - Шумен. На пункта не било налично измервателно устройство за отчетност
на заустените площадкови дъждовни води към воден обект.
Въз основа на
установеното с Протокол за проверка № АН-59/20.10.2022г. бил изготвен
Констативен протокол № АН-59-1/28.11.2022г., с който на дружеството били дадени
задължителни предписания за изпълнение в срок до 06.01.2023г.
На 06.01.2023г. постъпило
писмо oт „Х.О.“ АД вх. № ДО- 8/06.01.2023г. за удължаване на посочения срок за
изпълнение на дадените предписания. С писмо изх. № ДО-8-(1)/12.01.2023г. срокът
за изпълнението бил удължен до 27.01.2023г.
По изпълнение на
дадените предписания, с вх. № 0А-308 от 27.01.2023г. в РИОСВ - Шумен от страна
на дружеството с депозирано писмо, въз основа на което проверяващите приели, че
предписания № 2 и № 3 са изпълнени.
По предписание № 1
дружеството е посочило следното:
„Възможните източници на
повишено съдържание на неразтворени вещества в ТП № 3 са прахообразни суровини
по вътрешнозаводските пътища, които попадат след интензивни валежи в дъждовната
канализация.“
От текста на
изпълнението на предписание №1, контролните органи приели, че не изяснява по
никакъв начин произхода на водните маси при липсата на атмосферни валежи. В
предоставената от дружеството информация не се съдържали данни относно
източника на отпадъчните води при липса на атмосферни валежи, като са
предоставени само евентуални причини за високото съдържание на неразтворени
вещества в ТП № 3.
При справка по документи
се установило, че отговор на конкретно поисканата от проверяващите информация
не е предоставена в РИОСВ - Шумен, включително и към датата на съставяне на
АУАН №АН-01/28.02.2023г.
Бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №АН01/28.02.2023г. в присъствие на
пълномощник на управителя на дружеството, подписан от същия с обяснението, че
ще бъдат депозирани писмени възражения в срок.
На 08.03.2023г. в
деловодството на РИОСВ - Шумен били депозирани писмени възражения по съставения
АУАН. В същите се сочи, че даденото предписание е изпълнено изцяло и в срок,
като при алтернативност юридическото лице моли административният орган да
приеме, че дори и да е извършено административно нарушение от страна на
дружеството, то е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Възраженията на
дружеството били приети за неоснователни.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление, като било възприето становището, че предписанието по т.1 не е
изпълнено в изискуемия от страна на контролните органи обем, като в
изпълнението не се посочва източника на отпадъчните води при липса на
атмосферни валежи и причината за установеното несъответствие по показател
неразтворени вещества в пункта за мониторинг на дъждовни води.
При така установената
фактическа обстановка районният съд счел, че при провеждането на
административно наказателното производство са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено и да организира
съответно защитата си, поради което съдът заключил, че правото на защита на
санкционираното лице не е накърнено. Съдебният състав приел също, че лицата,
издали процесния констативен протокол и направили съответното предписание, са
били надлежно упълномощени и определени като длъжностни лица по смисъла на
чл.148, ал.3 от ЗООС, като са овластени и да съставят актове за нарушения по
ЗООС. На следващо място, в мотивите си районният съд посочил, че наказващият орган
правилно е издирил нарушената законова разпоредба, като обстоятелствата около
нарушението са описани достатъчно ясно и подробно, поради не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на
обжалваното наказателно постановление. Обсъждайки законосъобразността на НП и
по същество, районният съд достигнал до извод, че приписаното на дружеството
нарушение се явява безспорно установено и не съставлява „маловажен случай“ на
административно нарушение. Поради това, съдът потвърдил атакувания пред него
правораздавателен акт.
Административният съд
споделя изцяло изложените в съдебния акт мотиви за законосъобразност на
наказателното постановление.
Следва да се посочи, че
не е налице твърдяното от страна на касатора наличие на допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила от състава на РС – Шумен. Въззивният съд е дал
своя отговор по всяко едно от оплакванията на жалбоподателя, като е формирал извод
по повдигнатите въпроси. Изложил е съображения както за липса на допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на санкционното производство, така и по
съществото на спора, възприемайки становището за неизпълнение от страна на
дружеството на даденото му предписание по т.1, като този извод на въззивния съд
е останал непроменен и от последващо представените от страна на дружеството
протоколи, които са оценени като неотносими към предмета на делото и не са били
кредитирани от съда, доколкото не променят факта на неизпълнение на
предписанието, дадено с Констативния протокол. Съдът е мотивирал липсата на
основания за квалифициране на деянието като „маловажно“. Поради това
касационният състав не споделя аргументите на касатора за основание за отмяна
на съдебния акт и за връщане на делото на друг състав на районния съд.
На следващо място, касационната
инстанция намира за неоснователни, релевираните в касационната жалба доводи за
порочност на НП. Непротиворечиво Върховният административен съд на Република България
приема, че по своята същност задължителното предписание е указване на
фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието
изисква активно поведение от страна на адресата, в рамките на посочените в него
срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ
конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи
административна принуда, предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица
обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните
предпоставки за издаването му. Задълбоченият прочит на доказателствата
установява, че така даденото на касатора предписание не е било оспорено по
отношение на неговата незаконосъобразност в рамките на регламентирания
14-дневен срок.
Видно от съдържанието на
даденото с т.1 от КП № АН-59-1/28.11.2022г. предписание, органите на РИОСВ за
изискали от касатора предприемане на конкретни действия, касаещи установяване
източника на отпадъчните води при липса на атмосферни валежи и причината за
установеното несъответствие по показател неразтворени вещества в пункт за
мониторинг, като самото предписание е дадено в присъствието на М.С.Д.–
упълномощен представител на дружеството, която не е отразила някакви
възражения. Видно от съдържанието на КП, в него е отразена констатацията, че
към момента на проверката – 20.10.2022г. не са били налични атмосферни валежи и
именно във връзка с това от търговеца е била изискана конкретната информация за
източника на водните маси в пункта за мониторинг на дъждовни води от
площадката. Указаният срок за изпълнение е бил до 06.01.2023г., като на
05.01.2023г. от страна на дружеството е отправено искане за удължаване на срока
за изпълнение и на трите предписания до 31.03.2023г., включително и по пункт
първи. Срокът е бил удължен до 27.01.2023г., като едва на 26.01.2023г.
санкционираното лице е представило своя отговор по отношение на даденото му
предписание с пункт първи, посочвайки бланкетно, че възможен източник на
повишеното съдържание на неразтворени вещества в ТП №3 биха били прахообразните
суровини по вътрешнозаводските пътища, които попадат след интензивни валежи в
дъждовната канализация. Съобразявайки изложеното от страна на „Х.О.“ АД, ***
закономерно органите на РИОСВ са приели, че предписанието по пункт първи се
явява неизпълнено, доколкото не съдържа нужната конкретика, която да изясни
произхода на водните маси при липса на атмосферни валежи, поради което е налице
и извършено административно нарушение от страна на лицето.
Деянието не разкрива и
белезите на „маловажно нарушение“, тъй като не може да се приеме, че
извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност. В тази
връзка, касационната инстанция се солидаризира и с мотивите на районния съд и
на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
В обобщение Шуменският
административен съд приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение. С оглед изложеното настоящата
инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен
съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр.Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 288/09.10.2023г., постановено
по АНД № 20233630201356по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА
„Х.О.“ АД, ***, ЕИК *********, да
заплати на Регионална инспекция по
околна среда и води - гр. Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................