РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Девня, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100224 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 327 ал. 1 вр. чл. 309а ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
от "ДИЛ-СОФТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. "Петър Райчев №12, партер, офис №6,
представлявано от управителя Д. К. Д., чрез проц. представител - адв. В. С.
срещу "ДЕМИРОВ ТРАНС 69”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с. Звънец, обл. Варна, ул. „Първа“ №3, представлявано от
управителя Д. Д. с искане за осъждането на ответника да му заплати сумата
от 3654, представляваща сбор от неплатени главници по 174 лева с ДДС за
всяка една от фактурите, издадени от „ДИЛ-СОФТ" ЕООД на „ДЕМИРОВ
ТРАНС 69" ЕООД, представляващи месечна абонаментна такса за пренос на
данни за всяко въведено в експлоатация устройство в роуминг със следните
номера: № 301 от дата: 2.7.2019 г., № 391 от дата: 1.8.2019 г., №469 от дата:
2.9.2019 г., №547 от дата: 2.10.2019 г. №624 от дата: 1.11.2019 г. №706 от
дата: 6.12.2019 г., №774 от дата: 6.1.2020 г., №854 от дата: 3.2.2020 г., №938
от дата: 4.3.2020 г.„ №1017 от дата: 6.4.2020 г. №1098 от дата: 4.5.2020 г.,
№1171 от дата: 1.6.2020 г., №1235 от дата: 6.7.2020 г., №1324 от дата:
1
3.8.2020 г. №1396 от дата: 2.9.2020 г., №1479 от дата: 1.10.2020 г. №1569 от
дата: 3.11.2020 г. №1638 от дата: 1.12.2020 г. №1709 от дата: 5.1.2021 г., 1764
от дата: 2.2.2021 г. и 1848 от дата: 4.3.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.03.2022
г. до окончателното й плащане, както и сумата от 678, 02 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава за всяка една неплатена
фактура, считано от датата на забава до 15.03.2022 г.
Ищецът излага в исковата молба, че по силата на абонаментен
договор, сключен с ответника на 21.07.2014 г. предоставя и инсталира
система за наблюдение на подвижни обекти в реално време /главно
проследяващи устройства и нивомери за тежкотоварни автомобили/ срещу
заплащане. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, считано от датата на
подписване на двустранния протокол за въвеждане в експлоатация на
системата. Твърди се в исковата молба, че първият протокол по договора е
подписан на 22.07.2014 г. и е с номер 2563. Съгласно него на влекач „*****“ с
рег. номер В ***** НМ е монтиран нивомер със СИМ карта с номер
**********. На 04.04.2015 г., съгласно протокол 3114 на влекач с рег. номер
В 3****ВВ е монтирано устройство за проследяване със СИМ карта с номер
********** и два броя нивомери. На 27.01.2016 г., съгласно протокол 4303 на
ремарке „s******“ с рег. номер В 0****ЕН е монтирано устройство за
проследяване модел FM1110 с номер на СИМ карта **********. На
16.06.2016 г., съгласно протокол 4640 на ремарке „S******“ с рег.номер В
1246 ЕН е монтирано устройство за проследяване FM1200 с номер на СИМ
карта ********. На 10.06.2017 г., съгласно протокол 5513 на влекач „И***** с
рег. номер СА**** ХВ са монтирани два броя нивомери и устройство за
проследяване модел FM 5500 с номер на картата ******. Сочи се, че съгласно
договореностите между страните, възложителят дължи месечна абонаментна
такса за ползване на системата в размер на 44 лева без ДДС за всяко въведено
в експлоатация устройство. Съгласно чл. 3.2. т. „б“ от договора същите са
платими в срок до 15 – то число на месеца, за който се дължат, след издадена
данъчна фактура по банкова сметка на изпълнителя, посочена в договора.
Излага се, че по – късно между страните е подписан нов договор със същия
предмет, но в който цените и условията се променят, като месечната
абонаментна такса за пренос на данни за всяко въведено в експлоатация
устройство в роуминг е в размер на 29 лева без ДДС. Съгласно
2
договореностите между страните, месечните абонаментни такси се
фактурирали до 5 число на месечния отчетен период и се заплащат от
възложителя до 15 число на същия отчетен период по посочена в договора
банкова сметка на изпълнителя. Така за монтираните 5 бр. устройства в
горепосочените ППС били издадени месечни фактури, всяка на стойност от
174 лева /5 х 29=145 х 1,2 ДДС = 174 лева/. Твърди се, че до датата на
подаване на исковата молба по тях не е постъпило плащане, като забавата на
ответника започва да тече на 16 – то число всеки месец, с изключение на
фактурите, когато 16 – то число е неработен ден. Излага се, че незаплатените
главници и дължимите обезщетения за забава по чл. 86 от ЗЗД по тях са,
както следва:
- За Фактура №301 от дата 02. 07.2019 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.07.2019 г., за която ответникът е в забава от 18.07.2019 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 46, 98 лева.
- За Фактура №391 от дата 01.08.2019 г. с неплатена главница от 174
лева с падеж 15.08.2019 г., за която ответникът е в забава от 16.08.2019 г. и до
15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 45, 98 лева.
- За Фактура №469 от дата 02.09.2019 г. с неплатена главница от 174
лева с падеж 15.09.2019 г. за която ответникът е в забава от 16.09.2019 г. и до
15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 44, 08 лева.
- За Фактура №547 от дата: 02.10.2019 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.10.2019 г., за която кредиторът е в забава от 16.10.2019 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 42, 63 лeва.
- За Фактура №624 от дата 01.11.2019 г. с неплатена главница от 174
лева с падеж 15.11.2019 г., за която кредиторът е в забава от 17.11.2019 г. и до
15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 41, 08 лева.
- За Фактура №706 от дата 06.12.2019 г. с неплатена главница 174
лева с падеж 15.12.2019 г., за която кредиторът е в забава от 16.12.2019 г. и до
15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на: 39, 68 лева.
- За Фактура №774 от дата 06.01.2020 г. с неплатена главница от 174
лева с падеж 15.01.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.01.2020 г. и до
15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на: 38, 18 лева.
- За Фактура №854 от дата 3.2.2020 г. с неплатена главница от 174
3
лева с падеж 15.2.2020 г., за която кредиторът е в забава от 17.2.2020 г. и до
15.03.2022г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на: 36, 64 лева.
- За Фактура №938 от дата 04.03.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.03.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.03.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 35, 28 лева.
- За Фактура №1017 от дата 06.04.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.04.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.04.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 33, 79 лева.
- За Фактура №1098 от дата 04.05.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.05.2020 г., за която кредиторът е в забава от 18.05.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 32, 24 лева.
- За Фактура №1171 от дата 01.06.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.06.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.06.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 30, 84 лева.
- За Фактура №1235 от дата 06.07.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.07.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.07.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 29, 39 лева.
- За Фактура №1324 от дата 03.08.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.08.2020 г. , за която кредиторът е в забава от 17.08.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 27, 84 лева.
- За Фактура №1396 от дата 02.09.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.09.2020 г. , за която кредиторът е в забава от 16.09.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 26, 39 лева.
- За Фактура №1479 от дата 01.10.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.10.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.10.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 24, 94 лева.
- За Фактура №1569 от дата 03.11.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.11.2020 г. , за която кредиторът е в забава от 16.11.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 23, 44 лева.
- За Фактура №1638 от дата 01.12.2020 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.12.2020 г., за която кредиторът е в забава от 16.12.2020 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на: 21, 99 лева.
- За Фактура №1709 от дата 5.1.2021 г. с неплатена главница от 174
4
лева с падеж 15.1.2021 г. , за която кредиторът е в забава от 18.1.2021 г. и до
15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на: 20, 40 лева.
- За Фактура №1764 от дата 02.02.2021 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж 15.02.2021 г., за която кредиторът е в забава от 16.02.2021 г.
и до 15.03.2022 г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 19 лева.
- За Фактура №1848 от дата 04.03.2021 г. с неплатена главница от
174 лева с падеж: 15.03.2021 г. , за която кредиторът е в забава от 16.03.2021
г. и до 15.03.2022г. вкл. дължи обезщетение за забава в размер на 17, 64 лева.
Ищецът твърди, че е водил многократни разговори с ответника във
връзка с дължимите суми, но плащане не последвало, поради за него възниква
правен интерес от завеждане на настоящи осъдителен иск. Сочи, че преди
завеждане на делото е депозирал молба по чл. 390 от ГПК, въз основа на
която е образувано гр. дело № 1775/22 г. по описа на ВРС, по което е била
издадена обезпечителна заповед. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираните суми ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски в исковото и в обезпечителното производство,
образувано по молба на ищеца пред ВРС.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Ответното дружество е било редовно призовано и за първото
съдебно заседание, вкл. и уведомен по телефона негов управител.
В съдебно заседание на 27.03.2023 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът в исковата молба изрично е поискал на
основание чл. 238 ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу него.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата
5
молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от
неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239 ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства – доказателства
за плащане на фактурите не се представят по делото, размерът на законната
лихва за забава по всяка една от фактурите за претендираните периоди,
изчислен от съда с ел. калкулатор за законна лихва съвпада с претендирания
размер по всяка една от фактурите, респ. с претендирания общ размер на
лихвата за забава. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 от ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно нормата на чл. 239 ал. 2 изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, като
в исковото производство ищецът е реализирал разноски в размер на 149, 16
лева за заплатена държавна такса за водене на делото.
Видно от ч. гр. д. № 1775/2022 г. по описана ВРС по исковете,
предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно
разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението /по
обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По
обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 40
лева платена държавна такса за образуване на делото.
За двете производства ищецът е заплатил в брой и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1790 лева, за реалното плащане на което са
представени доказателства - разписка, обективирана в договор за правна
6
защита и съдействие. Общо разноските в двете производства възлизат на
сумата от 1 979, 16 лева, които на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят в тежест на ответника.
Останалите претендирани разноски в размер на 111, 60 лева сторени
в изпълнителното производство по налагане на обезпечението не следва да се
присъждат. Това е така, доколкото разноските в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство,
чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или
отхвърляне. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато разноските по
изпълнителното производство следва да се съберат чрез ЧСИ и не се
присъждат в исковото /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 336 от 21.07.2016 г.
на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл. 238 ал. 1 и чл. 239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЕМИРОВ ТРАНС 69” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Звънец, обл. Варна, ул. „Първа“ №3,
представлявано от управителя М. К. Н. ДА ЗАПЛАТИ на "ДИЛ-СОФТ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Петър Райчев №12, партер, офис №6, представлявано от управителя си Д. К.
Д., чрез проц. представител - адв. В. С. сумата от 3 654 лева /три хиляди
шестстотин петдесет и четири лв., 00 ст/, представляваща сбор от
неплатени главници от по 174 лева с ДДС за всяка една от фактурите,
издадени от „ДИЛ-СОФТ"ЕООД на „ДЕМИРОВ ТРАНС 69" ЕООД,
представляващи месечна абонаментна такса за пренос на данни за всяко
въведено в експлоатация устройство в роуминг с номера, както следва: № 301
от дата: 2.7.2019 г., № 391 от дата: 1.8.2019 г., №469 от дата: 2.9.2019 г., №547
от дата: 2.10.2019 г. №624 от дата: 1.11.2019 г. №706 от дата: 6.12.2019 г.,
№774 от дата: 6.1.2020 г., №854 от дата: 3.2.2020 г., №938 от дата: 4.3.2020 г.„
7
№1017 от дата: 6.4.2020 г. №1098 от дата: 4.5.2020 г., №1171 от дата: 1.6.2020
г., №1235 от дата: 6.7.2020 г., №1324 от дата: 3.8.2020 г. №1396 от дата:
2.9.2020 г., №1479 от дата: 1.10.2020 г. №1569 от дата: 3.11.2020 г. №1638 от
дата: 1.12.2020 г. №1709 от дата: 5.1.2021 г., 1764 от дата: 2.2.2021 г. и 1848
от дата: 4.3.2021 г., както и сумата от 678, 02 лева /шестстотин седемдесет и
осем лв., 02 ст./, представляваща сбор от обезщетения за забава за всяка една
неплатена фактура, считано от датата на забавата до 15.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното плащане, на основание чл. 327 ал. 1 вр. чл.
309а ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "ДЕМИРОВ ТРАНС 69”ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Звънец, обл. Варна, ул. „Първа“ №3,
представлявано от управителя М.К. Н. ДА ЗАПЛАТИ на "ДИЛ-СОФТ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Петър Райчев №12, партер, офис №6, представлявано от управителя си Д.
К.Д. сумата от 1 979, 16 лева /хиляда деветстотин седемдесет и девет лв.,
16 ст./, представляваща сторени в обезпечителното и в исковото
производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, като заедно с преписът за
връчване до ответника да се изпратят и указания, че разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8