Присъда по дело №1275/2020 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1275/2020 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Г. И. Г. , ЕГН ********** от
гр.Панагюрище, обл.Пазарджик за престъпление по за престъпление по
чл.183 ал.4, във връзка с ал.1 и във връзка с чл.28 ал.1 от НК затова, че в гр.
Панагюрище и в гр. Пазарджик, след като е бил осъден с Решение №
99/15.07.2016 г., постановено по гражданско дело № 296/2016 г., по описа на
Районен съд - Панагюрище, влязло в сила на 15.08.2016 г., да издръжа свой
низходящ - дъщеря си Х. Г. Г.а, ЕГН: ***, чрез нейната майка и законен
представител С. М. Д. , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно - деветнадесет месечни вноски по
120 лева всяка, за периода от месец януари 2019 г. до месец юли 2020 г.,
включително, като общо дължимата сума е в размер на 2280 лева, а деянието
е било извършено повторно, след като е бил осъден по НОХД № 136/2015 г.,
по описа на Районен съд - Панагюрище, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда и налагането на подсъдимия на наказание пробация.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, признава се за
виновен и дава обяснения по обвинението.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Г. Г. и св. С. Д. през 2009 година установили връзка и заживели на
семейни начала в гр.Панагюрище. През 2010г. обаче те се разделили.
Междувременно, в резултат на съжителството св.Д. забременяла от
подсъдимия, като на 25.12.2010г. тя родила детето Х. Г. Г.а, ЕГН: ***. Понеже
подс. Г. Г. не искал да припознае детето, през 2011 г. св. Д. завела дело за
бащинство, което спечелила и от 17.02.2012 г. Г. бил вписан като баща в
удостоверението за раждане на малолетната си дъщеря. По силата на
решение, постановено по гражданско дело № 866/2011 г., по описа на
Окръжен съд - Пазарджик подс. Г. Г. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на своята низходяща - малолетната си дъщеря Х. Г.а, в размер на 70
лева, считано от 04.10.2011 г. Впоследствие с Решение № 99/15.07.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 296/2016 г., по описа на Районен съд -
1

Панагюрище, размерът на дължимата от подс. Г. издръжка бил увеличен на
120 лева месечно, считано от 25.06.2016 г.
Подсъдимият Г. обаче не заплащал редовно дължимата от него
издръжка, заради което срещу него били водени следните наказателни
производства:
НОХД № 144/2012 г., по описа на Районен съд - Панагюрище, по което
с Присъда № 29/01.07.2013 г., на основание чл. 183, ал. 3 от НК, той е бил
признат за виновен, но не бил наказан, защото преди постановяване на
присъдата от първоинстанционния съд бил изпълнил задължението си, а от
деянието му не били настъпили други вредни последици за пострадалия.
НОХД № 221/2012 г., по описа на Районен съд - Панагюрище, по което
с Присъда № 30/01.07.2013 г., на основание чл. 183, ал. 3 от НК, той е бил
признат за виновен, но не бил наказан, защото преди постановяване на
присъдата от първоинстанционния съд е изпълнил задължението си, а от
деянието му не били настъпили други вредни последици за пострадалия.
НОХД № 136/2015 г., по описа на Районен съд - Панагюрище, по което
с Присъда № 17/09.09.2015 г., бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание
пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от осем месеца с периодичност за явяване и подписване пред
пробационния служител два пъти седмично и задължителни срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца. Това наказание било
изтърпяно от подс. Г. на 06.06.2016 г.
През цялото това време малолетното дете Х. Г.а била при своята майка
С. Д., която упражнявала родителските права и се грижела за нея. За времето
от 01.11.2018 г. до 31.01.2020 г. подс. Г. не заплатил нито една от вноските,
които дължал по издръжката на дъщеря си. По тази причина св. Д. подала
жалба в Районна прокуратура - Панагюрище. В последната прокуратура е
била водена прокурорска преписка вх. № 35/2020 г., по техния опис. След
извършена предварителна проверка, с постановление на Районна прокуратура
- Панагюрище от 13.03.2020 г. е било образувано Досъдебно производство №
59/2020 г., по описа на РУ на МВР - Панагюрище, което е било водено срещу
подс. Г. за престъпление по чл.183 от НК.
Въпреки факта на осъждането си подс. Г. Г. продължил да не не заплаща
определената му издръжка, чийто общ размер до момента на повдигане на
обвинението по настоящото производство в досъдебната фаза възлизал на
сумата от 2280 лева, равняващи се на 19 бр. месечни вноски, за периода от
месец януари 2019 г. до месец юли 2020 г., включително. За 2020 г. подс. Г.
заплатил само две месечни вноски, с които погасил задълженията си за
месеците ноември и декември 2018 г.
2

Същевременно по делото в досъдебната фаза били събрани
доказателства, че през горния период от време св. С. Д. и дъщеря й Х. Г.а са
живели в гр. Панагюрище, но впоследствие се преместили и заживели в гр.
Пазарджик, на ***, като това станало на 21.06.2019 г. По тази причина
досъдебното производство било изпратено и прието по компетентност в
Районна прокуратура – Пазарджик, доколкото задължението за издръжка е
носимо, при което дължимите издръжки за детето след 21.06.2019г. е
следвало да се изплащат от подсъдимия именно в гр.Пазарджик, където
всъщност той е довършил продълженото престъпление, за което му е
повдигнато обвинение.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост против
подсъдимия са водени подробно описаните по-горе три НОХД за
престъпления по чл.183 ал.1 от НК и както вече се посочи по първите две е
била приложена привилегията по чл.183 ал.3 от НК /доколко това е било
правилно предвид забраната по чл.183 ал.3, изр.2 от НК е друг въпрос, но той
не следва да се обсъжда подробно от настоящия съдебен състав, т.к.
съдебните актове така или иначе са влезли в сила/. Както се посочи и по-горе,
по третото дело - НОХД № 136/2015 г., по описа на Районен съд -
Панагюрище, с присъда влязла в сила на 24.09.2015г., подсъдимият е бил
осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било наложено
наказание пробация, което било изтърпяно на 06.06.2016 г. За това осъждане е
настъпила абсолютна реабилитация по право по смисъла на чл.88а ал.1 от НК
във вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК, което е станало на 06.06.2018г. В същото време
извършването на настоящото деяние е започнало през мес. Януари 2019
година.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия и показанията на св.Д., а също и от
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни и писмени доказателства
,т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Поради
непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният подробен
анализ.
Съдът след като обсъди доказателствата прие, че подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.183 ал.4, във връзка с ал.1 от НК във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй
като в гр.Панагюрище и в гр. Пазарджик, след като е бил осъден с Решение
№ 99/15.07.2016 г., постановено по гражданско дело № 296/2016 г., по описа
3

на Районен съд - Панагюрище, влязло в сила на 15.08.2016 г., да издръжа свой
низходящ - дъщеря си Х. Г. Г.а, ЕГН: ***, чрез нейната майка и законен
представител С. М. Д. , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно - деветнадесет месечни вноски по
120 лева всяка, за периода от месец януари 2019 г. до месец юли 2020 г.,
включително, като общо дължимата сума е в размер на 2280 лева, а деянието
е било извършено повторно, след като е бил осъден по НОХД № 136/2015 г.,
по описа на Районен съд - Панагюрище, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото
на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението,
включително и квалифициращите, като е предвиждал и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съзнавал е, че има месечно задължение за изплащане на издръжка на
детето си в размер на 120 лева, а в инкриминирания период не е изпълнявал
това си задължение. Престъплението е извършено от подсъдимия при
условията на повторност по смисъла на разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК, тъй
като вече е бил осъждан, с влязла в сила присъда по горепосоченото НОХД
№ 136/2015г. на Панагюрския РС за същото по вид престъпление – чл.183
ал.1 от НК. Настоящето деяние е извършено от подсъдимия в петгодишния
срок, предвиден в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК. Независимо, че за
предишното осъждане е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 от
НК за подсъдимия, то деянието не загубва квалифициращия си признак
„повторност“, т.к. в чл.30 ал.1, изр.2 от НК е изрично разписано, че
реабилитацията в петгодишния срок по изр. 1 не изключва приложението на
правилата за специален рецидив- повторонст и за опасен рецидив.
Обстоятелството, че подсъдимият е бил безработен през по-голямата
част от инкриминирания период не води до извод, че не е имал виновно
поведение, респ. че не е плащал издръжката по обективни причини. Очевидно
е първо, че той не е полагал активни усилия, за да си търси работа, а най-
малкото, което би могъл да стори е да се регистрира като безработен в Бюро
по труда. Отделно от това подсъдимият поясни, че пуши цигари – една кутия
на ден, която струва пет лева. Това води до извод, че ако е искал да бъде
изряден платец по издръжката, то той е можел да положи усилия да се откаже
от тютюнопушенето или пък да намали значително количеството на цигарите,
които си купува, а със спестените от това пари да плаща издръжка.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се
ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и
4

изискванията на чл.54 и чл.57 от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока,
предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца.
Обществената опасност на самия деец не е висока, т.к. той се е проявявал
криминално само относно престъпни прояви по чл.183 от НК, а по
местоживеене е положително охарактеризиран. Причината за извършеното
престъпление е тежкото материално положение и имотно състояние на дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените
самопризнания, тежкото материално положение и имотно състояние,
положителните характеристични данни. Отегчаващо отговорността
обстоятелство – продължителния период на неплащане на издръжка и липсата
на родителско чувство у подсъдимия към детето Х.. Миналото осъждане не се
отчете като отегчаващо обстоятелство, т.к. то на първо място е елемент и
обуславя по-тежката правна квалификация на деянието, като извършено
повторно, а на второ място – за него е настъпила абсолютна реабилитация
преди извършване на настоящото деяние.
Като съобрази гореизложеното и след като прецени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът осъди подс.Г. по втората алтернатива
предвидена в НК, като му наложи наказание пробация.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки
разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и данните за
личността на подсъдимия, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес при честота
на явяване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител – двете за срок от една година и шест месеца, а също и
100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на
една година.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като задължителни по смисъла на чл.42а
ал.4 от НК, а тази по т.6 наложи, като прие, че посредством нея ще се катализира процеса на
формиране на нова ценностна система у подсъдимия, целяща привързването му към
общественополезния начин на живот и ще се насърчи подсъдимия към изплащане на
дължимата издръжка на детето си за в бъдеще.
Отделно от това съдът наложи и кумулативно предвиденото в закона
наказание – обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата на видно място в сградата на Община Панагюрище за срок от три
месеца.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	81
Дата:	13 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20205220201275
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2020 г.

Присъда по дело №1275/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите