О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 03.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито
разпоредително заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия
Алексиев ВНЧД № 2250/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 от НПК.
С определение от 23.03.2020 г., по
НЧД № 285/2020 г., Софийски районен съд
– Наказателно отделение (СРС – НО), 101-ви състав, е отменил постановление на
Софийска районна прокуратура (СРП) от 01.04.2019 г., изведено от канцеларията ѝ
на 05.04.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 5151/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа
на СРП, образувано с постановление на прокурор при СРП от 07.04.2014 г. и
водено срещу неизвестен извършител за това, че 06.12.2007 г., в гр. София, с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Е.
В.Г., гражданка на Русия, родена на *** г., в гр. Якутск, че ще ѝ продаде
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ от квартал 9, във
фаза 3 по плана на гр. Долна баня, Софийска област, с площ 900 кв. м., при
граници : от североизток – път, квартал 4 ; от югоизток – УПИ ІХ, квартал 9 ;
от югозапад – УПИ ХVІІІ, квартал 9 и от северозапад – УПИ VІІ, квартал 9, който
УПИ е част от изграждащия се в съответствие с одобрения от Общинския съвет на
гр. Долна баня жилищен голф комплекс, включващ 18-дупково голф игрище и който
урегулиран поземлен имот ще бъде образуван от поземлен имот № 119090, с площ от 14 188 дка., находящ
се в землището на гр. Долна баня, местността „Яйкъна“, който е собственост на „Г.К.И.“
АД, съгласно нотариален акт № ***, том
ІV, рег. № 4252, дело № 600 от 27.11.2006 г., като същевременно в
урегулирания поземлен имот УПИ VІІІ от квартал 9, фаза 3 по плана на гр. Долна
баня, Софийска област, с площ около 900 кв. м., при граници : от североизток –
път, квартал 4 ; от югоизток – УПИ ІХ, квартал 9 ; от югозапад – УПИ ХVІІІ,
квартал 9 и от северозапад – УПИ VІІ, квартал 9, ще бъдат построени от „И.Д.“
ЕАД вила тип „Кристина 2“, представляваща двуетажна сграда с разгърната
застроена площ в размер на 152.00 кв. м. и гараж със застроена площ от около 29.25
кв. м., като за целта в срок от 24 месеца, респективно до 06.12.2009 г., ще
бъде променено предназначението на поземлен имот № 119090 и същият ще бъде разделен, ще бъдат
изготвени и одобрени съответните строителни книжа и архитектурни проекти, и ще
бъдат издадени разрешения за строеж, а впоследствие и удостоверение за
въвеждане в експлоатация на вила тип „Кристина 2“, представляваща двуетажна
сграда с разгърната застроена площ в размер на 152.00 кв. м. и гараж със
застроена площ от около 29.25 кв. м., като в същия срок – до 06.12.2009 г., ще
бъде прехвърлено по нотариален ред на Г. и правото на собственост върху
описаните недвижими имоти за сумата от 142 200.00 евро и с това причинил
на Е. Г. имотна вреда в размер на 142 200.00 евро, като причинената вреда
е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1
от НК, и е върнал делото на СРП.
По досъдебното производство няма
привлечено към наказателна отговорност лице.
Срещу така постановеното определение
на СРС е подаден въззивен частен протест от прокурор при СРП. Прокурорът при
СРП, депозирал протеста, намира атакувания съдебен акт за неправилен, като
постановен в противоречие със закона. Изтъква, че образуването на досъдебното
производство, доколкото същото не е насочено срещу определено лице, не следва
да се числи към действията, годни да доведат до прекъсване на давността.
Намира, че предвид липсата на действия, изрично посочени в нормата на чл. 81,
ал. 1 и ал. 2 от НК, водещи до спиране или прекъсване на давността, от значение
е обикновения давностен срок, визиран в чл. 80, ал. 1, т. 1 – т. 5 от НК, в
каквато насока е и съдебната практика, цитирана в протеста. Навежда доводи, че
с оглед предвиденото наказание за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1 от НК, а именно „лишаване от свобода“, за срок от една до осем
години, приложима се явява разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, според
която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на десет години от довършване на престъплението, който срок, с
оглед датата на извършване на деянието – 06.12.2007 г., е изтекъл на 06.12.2017
г. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на
прекратителното постановление на СРП.
Съдебният състав, след като се
запозна с подадения протест и с материалите по делото и след като извърши
преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи следното :
Протестът на прокурора при СРП, с
който е сезиран съдът, е депозиран в законоустановения седем дневен срок от
получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира
въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.
След извършване на проверката от
страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността
(допустимостта) на въззивния протест, съдът пристъпи и към преценка по
обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на
наказателното производство на СРП.
Преценката по обосноваността на
обжалваните първоинстанционен съдебен акт и на контролираното от районния съд
постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си
извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1) извършено ли е пълно,
всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства
или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и
проверени ; (2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически
изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и
потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото
доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и
оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране),
довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания
съд ; (3) допусната ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата -
игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на
съществуващи противоречия между определени доказателствени източници,
позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са
установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен
при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на
прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен
състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства (в този смисъл и решение №
60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл.
243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на
наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните
правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до
съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да
е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща
се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение.
Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както
и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в
досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis
(господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за
прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана
въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или
някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя,
като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да
отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното
нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например
непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно
интерпретиране на доказателство/а и пр.).
От своя страна, преценката за
законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на
първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и
процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по
някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия
защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава,
нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение
при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на
наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени
правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически
констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). В рамките на
тази преценка е и правомощието на въззивния съд да установи и правилността на
правната квалификация, по която лицето е привлечено като обвиняем. Това
правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора.
Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши
въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши
привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление.
Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора
дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено
от него престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд,
решение № 249/2002 г. на ІІ-ро н. о. на
ВКС, решение № 348/2003 г. на І-во н. о.
на ВКС, решение № 60/2003 г. на І-во н.
о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по
н. о. на ВКС и др.
При така очертаните предели на
правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК,
настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е
основателен.
Съображенията в тази насока са следните :
Наказателното производство по
досъдебно производство № 5151/2014 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г.
по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 07.04.2014
г., срещу неизвестен извършител, за това, че 06.12.2007 г., в гр. София, с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Е. В.Г.,
гражданка на Русия, родена на *** г., в гр. Якутск, че ще ѝ продаде
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ от квартал 9, във
фаза 3 по плана на гр. Долна баня, Софийска област, с площ 900 кв. м., при
граници : от североизток – път, квартал 4 ; от югоизток – УПИ ІХ, квартал 9 ;
от югозапад – УПИ ХVІІІ, квартал 9 и от северозапад – УПИ VІІ, квартал 9, който
УПИ е част от изграждащия се в съответствие с одобрения от Общинския съвет на
гр. Долна баня жилищен голф комплекс, включващ 18-дупково голф игрище и който
урегулиран поземлен имот ще бъде образуван от поземлен имот № 119090, с площ от 14 188 дка., находящ
се в землището на гр. Долна баня, местността „Яйкъна“, който е собственост на „Г.К.И.“
АД, съгласно нотариален акт № ***, том
ІV, рег. № 4252, дело № 600 от 27.11.2006 г., като същевременно в
урегулирания поземлен имот УПИ VІІІ от квартал 9, фаза 3 по плана на гр. Долна
баня, Софийска област, с площ около 900 кв. м., при граници : от североизток –
път, квартал 4 ; от югоизток – УПИ ІХ, квартал 9 ; от югозапад – УПИ ХVІІІ,
квартал 9 и от северозапад – УПИ VІІ, квартал 9, ще бъдат построени от „И.Д.“
ЕАД вила тип „Кристина 2“, представляваща двуетажна сграда с разгърната
застроена площ в размер на 152.00 кв. м. и гараж със застроена площ от около
29.25 кв. м., като за целта в срок от 24 месеца, респективно до 06.12.2009 г.,
ще бъде променено предназначението на поземлен имот № 119090 и същият ще бъде разделен, ще бъдат
изготвени и одобрени съответните строителни книжа и архитектурни проекти, и ще
бъдат издадени разрешения за строеж, а впоследствие и удостоверение за
въвеждане в експлоатация на вила тип „Кристина 2“, представляваща двуетажна
сграда с разгърната застроена площ в размер на 152.00 кв. м. и гараж със
застроена площ от около 29.25 кв. м., като в същия срок – до 06.12.2009 г., ще
бъде прехвърлено по нотариален ред на Г. и правото на собственост върху
описаните недвижими имоти за сумата от 142 200.00 евро и с това причинил
на Е. Г. имотна вреда в размер на 142 200.00 евро, като причинената вреда
е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1
от НК.
В хода на досъдебното производство
са разпитани в процесуалното качество на свидетели Е.В. Г., Р.В.И., И.Ж.Б., Е. М.Р.,
В.С.Х., К.Р.Н., М. Т.Х., Я.Й.С., В. Н.Д., Г. С. В., Е.К. И., И.Д.Л., К. Е.Х., Б.Н.
Ш., В. Т.М., Г.Д. А., М. П.Р., М. И. Я., А. Д.С., Р.Л.К. ; назначени и
изготвени са съдебно – счетоводна експертиза, основна и комплексна съдебно –
технически експертизи ; събран е голям обем писмени доказателствени средства и
писмени доказателства.
С постановление на прокурор при СРП
от 30.06.2017 г., изведено от канцеларията ѝ на 11.07.2017 г.,
наказателното производство по досъдебно производство № 5151/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа на СРП, образувано и
водено срещу неизвестен извършител за осъществен състав на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По жалба на пострадалото лице – Е. Г.,
до СРС е образувано ЧНД № 18353/2017 г.
по описа на СРС – НО, 114-ти състав, за проверка на законосъобразността и
правилността на така постановения прокурорски акт.
С определение от 05.11.2018 г.,
постановено по ЧНД № 18353/2017 г., СРС
– НО, 114-ти състав е отменил постановлението на прокурора при СРП от
30.06.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 5151/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа
на СРП, и е върнал делото на прокурора при СРП със задължителни указания по
приложението на закона.
С постановление на прокурор при СРП
от 11.02.2019 г. материалите по досъдебното производство са изпратени на
водещия разследването, с дадени указания за извършване на допълнителни действия
по разследването.
Разследването по досъдебното
производство е приключило и материалите по досъдебното производство са
изпратени на СРП със заключително мнение на водещия разследването от 26.02.2019
г. за прекратяване на същото, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
С постановление на прокурор при СРП
от 01.04.2019 г., изведено от канцеларията ѝ на 05.04.2019 г.,
наказателното производство по досъдебно производство № 5151/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа на СРП, образувано и
водено срещу неизвестен извършител за осъществен състав на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
За да се произнесе в посочения
по-горе смисъл, прокурорът при СРП е приел за установено, от фактическа страна,
че през м. октомври 2017 г., в гр. Москва, на международно изложение за
недвижими имоти, пострадалата Г. се запознала със св. Р.К., която тя знаела
като Р.Я.. Свидетелят К. се представила за представител на английския агент за
продажба на недвижими имоти „R. E.“ и като такава презентирала голф –
клуб „К.Г.К.и спа И.“, който се застроявал от „Г.К.И.“ АД в землището на гр.
Долна баня. На св. Г. от било обяснено св. К., че проектът е подкрепен от
американската фирма „J. N.“, която била водеща в сферата на
изграждането на голф игрища в света. Свидетелката Г. проявила интерес да закупи
от „Г.К.И.“ АД вила, тип „Кристина“, с РЗП 152 кв. м., за общата сума от 149 000
евро, платими на три вноски, от които първото заплащане, в размер на 10 % – при
подписване на предварителен договор, второто заплащане, в размер на 45 % – на
кота нула (приземно ниво), и третото заплащане от 45 % – при получаване на
нотариалния акт за собственост. За целта, на 18.11.2007 г., в гр. Москва, св. Г.
платила в брой на св. К. резервационен депозит, в размер на 1 500 евро,
съгласно сключен между тях резервационен договор – „Reservation Agreement“, като сумата бил описана във
въпросния договор.
На 06.12.2007 г., св. Г. пристигнала
в гр. София, където сключила с „Г.К.И.“ АД, представлявано от свидетелитеИ.Л. и
К.Н., в качеството му на продавач, и „И.Д.“ ЕАД, представлявано от
изпълнителните директори св. Е. М.Р. и П.Г.Г., в качеството му на строител,
предварителен договор, по силата на който „Г.К.И.“ АД се задължило след
предприемане на съответните действия за образуване на бъдещ УПИ VІІІ от квартал
9 във фаза 3 по плана на гр. Долна баня, с площ от около 900 кв. м., при граници
: от североизток – път, квартал 4 ; от югоизток – УПИ ІХ, квартал 9 ; от
югозапад – УПИ ХVІІІ, квартал 9 и от северозапад – УПИ VІІ, квартал 9, който
УПИ е част от изграждащия се в съответствие с одобрения от Общинския съвет на
гр. Долна баня жилищен голф комплекс, включващ 18-дупково голф игрище, да
продаде на св. Г. правото на строеж за изграждане на следния недвижим имот,
който ще продаде „И.Д.“ ЕАД, в качеството му на строител : вила тип „Кристина
2“, представляваща двуетажна сграда с разгърната застроена площ в размер на 152.00
кв. м. и гараж със застроена площ от около 29.25 кв. м., разположени в описания
УПИ VІІІ от квартал 9 във фаза 3 по плана на гр. Долна баня, с площ от около
900 кв. м., за сумата от 79 000 евро, представляващи стойността на правото
на строеж за изграждането на двуетажната сграда и гаража в имота, които следва
да се платят на продавача, и сумата от 79 000 евро, представляващи
стойността на строително – монтажните работи
по изграждане на постройките в имота, които следва да се платят на строителя.
На „Г.К.И.“ АД, съгласно същия договор, св. Г. следвало да плати 15 800
евро задатък, а остатъкът от 63 200 евро – в срок до 25 дни от издаването
на удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота, но не по-късно от 9
месеца, считано от датата на сключване на договора. На „И.Д.“ ЕАД, съгласно
договора, св. Г. трябвало да плати 71 000 евро не по-късно от 25 дни от
получаване на уведомлението за достигане до кота нула, но не по-рано от м. юли
2008 г., а остатъкът от 7 900 евро да доплати в срок от 25 дни от
издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота, но не
по-късно от 3 месеца след съставяне на акт образец 15 и не по-късно от м.
декември 2008 г. На свой ред, „Г.К.И.“ АД и „И.Д.“ ЕАД се задължили да сключат
със св. Г. окончателен договор, в срок до 30 дни от получаване на уведомлението
от последната за достигане до кота нула, но преди завършване на сградата в груб
строеж и след заплащането от нейна страна на дължимата на „Г.К.И.“ АД цена.
Последното дружество се задължило да получи разрешение за строеж до 30.03.2008
г., както и да осигури на „И.Д.“ ЕАД процесното УПИ.
На 24.03.2008 г., по електронен път
страните сключили анекс към договора, с който била променена техническата
спецификация към договора, срещу заплащане на допълнително възнаграждение от св.
Г., в размер на 1 000 евро за „Г.К.И.“ АД и 1 000 евро за „И.Д.“ ЕАД.
В изпълнение на горепосочените си
договорни задължения, на 06.12.2007 г., в гр. София, св. Г. превела по
банковата сметка на „Г.К.И.“ АД в „У.Б.“ АД в гр. София сумата от 7 500
евро, за която в платежното нареждане упоменала, че представлява частично
плащане на задатъка по сделката. На 11.12.2007 г., св. Г. от банковата си
сметка в Русия превела по банковата сметка на „Г.К.И.“ АД в „У.Б.“ АД в гр.
София сумата от 6 800 евро. На 26.03.2008 г., по същата сметка, също от
Москва, св. Г. платила на „Г.К.И.“ АД сумата от 62 100 евро. На същата
дата – 26.03.2008 г., св. Г. превела и по банковата сметка на „И.Д.“ ЕАД в „У.Б.“
АД в гр. София сумата от 77 900 евро, с което общо платила на продавача и
на строителя по предварителния договор сумата от 155 800 евро. Въпросното
плащане било последното, направено от Г..
След получаване на цялата договорена
сума по предварителния договор, на 31.03.2008 г. „Г.К.И.“ АД се снабдило с
разрешение за строеж № 77/31.03.2008 г.
на главния архитект на община „Долна баня“, с което се разрешавало на „Г.К.И.“
АД да извърши предвидените в одобрените проекти строително – монтажни работи на
двуетажна жилищна сграда тип „Кристина 2“, с РЗП 152 кв. м., в ПИ 119155 – 3 в
местността „Яйкъна“ в землището на гр. Долна баня. Уговорените между двете
страни задължения, съгласно сключения договор, обаче, не били изпълнени, като в
указания в договора срок жилищна сграда тип „Кристина 2“, с РЗП 152 кв. м., в
ПИ 119155 – 3 в местността „Яйкъна“ в землището на гр. Долна баня, не била
построена и въведена в експлоатация.
Това обстоятелство мотивирало Г. да
сигнализира Прокуратурата на Р. България. Образувано било досъдебно
производство № 5151/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа
на СРП, водено срещу неизвестен извършител за осъществен състав на престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка прокурорът при СРП е приел, че са налице предпоставките, визирани в
наказателноправната норма по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, за прекратяване на
наказателното производство, поради изтекла на 26.03.2018 г. относителна
погасителна давност. Приел е, че по отношение на неизвестния извършител, срещу
когото се води наказателно производство, не е налице прекъсване или спиране на
давността, по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК.
Постановлението на прокурора при СГП
от 01.04.2019 г. е обжалвано в законоустановения срок пред СРС от пострадалото
лице – св. Е.В. Г., чрез адв. Ч.П., от САК. За разглеждане на така депозираната
жалба е образувано НЧД № 285/2020 г. по
описа на СРС – НО, 101-ви състав.
С определение от 23.03.2020 г., по
НЧД № 285/2020 г., СРС – НО, 101-ви
състав, е отменил постановлението на СРП от 01.04.2019 г., изведено от
канцеларията ѝ на 05.04.2019 г., за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №
5151/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
11420/2013 г. по описа на СРП, образувано с постановление на прокурор при СРП
от 07.04.2014 г. и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Първият съд е приел, че е налице две
самостоятелни правни основания, всяко едно от тях водещо до отмяна на
постановения по същество прокурорски акт. Тези основания са 1) допуснато от
държавното обвинение неправилно приложение на материалния закон – правилата за погасяване
на наказателната отговорност, поради изтекла давност, от една страна, а от
друга - 2) неизчерпване на потенциала за събиране на нови доказателства, а
именно неизясняване на обективната фактическа обстановка пълно, всеобхватно и
обективно, съобразно стандарта на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК.
Приел е, че наказателното
преследване се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3
от НК, т. е. когато от довършване на престъплението до възбуждане на
наказателното преследване е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 1 – т. 5 от НК. Застъпил е становището, че
спирането или прекъсването на давността не може да удължава давностния срок по
чл. 81, ал. 3 от НК. Изтичането на абсолютната давност съставлява безусловна
пречка за продължаване на наказателното производство, като прокурорът или съдът
са длъжни да прекратят наказателното производство, независимо в коя фаза на
процеса е констатирано това обстоятелство.
Първият съд е приел, че разпоредбите
на чл. 80 и чл. 81 от НК предписват изключване на наказателното преследване за
престъпно деяние, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ
лимитирания в чл. 80, ал. 1, т. 1 – т. 5 от НК, последният от който
предопределен от параметрите на наказуемост на престъпните посегателства.
Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи
от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се
прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването, като независимо от прекъсването или спирането
на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се
прекратява, ако времевият период надвишава с една втора визираните в чл. 80,
ал. 1 от НК предели (по арг. от чл. 81 от НК). Приел е, че посочената правна
норма погасява възможността за търсене на наказателна отговорност на дееца
изначално, тъй като при изтичане на предвидения в закона срок в разпоредбата на
чл. 80, ал. 1 от НК се прекратява възможността да се ангажира наказателната
отговорност на едно лице за конкретното извършено от него деяние, реализиращо
съставомерните признаци на точно определено престъпление. Давността
представлява срок, в който следва да бъде потърсена отговорността на едно лице,
ако са налице достатъчно доказателства, обосноваващи неговата вина за точно
определено извършено от него деяние.
Според първоинстанционния съд,
предвиденият срок по чл. 80, ал. 1 от НК касае относителната погасителна
давност или това е срокът, в който трябва да бъдат извършени всички действия
във връзка с наказателното преследване на точно определено лице, за точно
определено престъпно деяние и за точно посочено престъпление, като бъде
привлечено в качеството му на обвиняемо. Този срок не може да се отнася и да
касае други извършени от дееца противоправни деяния, поради което няма
значение, дали има извършено и друго престъпление, което е осъществено със
същото деяние и деецът е привлечен към наказателна отговорност за него. Изисква
се не само да е образувано досъдебно производство, но и да са извършени
надлежни процесуално – следствени действия, които да прекъснат изтичането на
този срок. Такива действия, които могат да прекъснат давността, са
постановлението за образуване на досъдебно производство, постановлението за
привличане на обвиняем и неговия разпит, изготвянето на обвинителен акт.
При така изложените теоретични
постановки по въпросите на давността, СРС – НО, 101-ви състав е приел, че в
конкретния по делото случай досъдебното производство е образувано с
постановление на прокурор при СРП от 07.04.2014 г., за извършено на 06.12.2007
г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Констатирал
е, че с оглед предвиденото наказание за престъплението с посочената правна
квалификация, давностният срок за преследване на извършителя му е десетгодишен,
който започва да тече от датата, на която престъпното деяние е било довършено,
предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от НК. Преценил е, че постановлението за
образуване на наказателното производство касае деяние, извършено на 06.12.2007
г., поради което и това е моментът, от който започва да тече давност за
извършено от дадено лице съставомерно деяние, независимо дали то е посочено от
прокурора като неустановено лице или вече е установено с всички данни,
идентифициращи самоличността му. Районният съд е направил извод, че
относителната давност е била прекъсната, на основание чл. 81, ал. 2 от НК, с
постановлението на прокурора при СРП от 07.04.2014 г. за образуване на
досъдебно производство, и след прекъсването ѝ ще изтече отново на
07.04.2024 г.
Първоинстанционният съд е приел,
също така, че по досъдебното производство не са изчерпани всички способи за
събиране и проверка на доказателствата, визирани в НПК, поради което и
постановлението на прокурора при СРП е издадено при непълнота на
доказателствения материал. Обосновал е този си извод с обстоятелството, че не
са изпълнени указанията на съда, дадени с определението от 05.11.2018 г. по ЧНД
№ 18353/2017 г. по описа на СРС – НО,
114-ти състав.
При така изложените съображения, СРС
– НО, 101-ви състав е преценил, че постановлението на прокурора при СРП за
прекратяване на наказателното производство е неправилно и необосновано и е
отменил същото и върнал делото на СРП.
Извършвайки собствен анализ на събраните
и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени
средства и писмени доказателства и на атакувания съдебен акт, въззивният съд
намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и
прецизен анализ на материалноправните предпоставки за погасяване на
наказателната отговорност поради изтекла давност, но въпреки това, при преценка
на законосъобразността на проверявания прокурорски акт, е достигнала до
неправилни правни изводи за приложението на института на погасителната давност.
Така, въззивният съд не намира
основание да не се солидаризира с тезата на решаващия първоинстанционен съд
относно правната същност на давността като срок, период от време, след изтичане
на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване или да
изпълни наложеното наказание.
Правилни и законосъобразни са и
изводите на районния съд по отношение правната същност на обикновения давностен
срок – по чл. 80, ал. 1, т. 1 – 5 от НК, и на абсолютния такъв – по чл. 81, ал.
3 от НК, чиято продължителност е равна на обикновения давностен срок, увеличен
с една втора. Правилно е прието, че с изтичане на срока по чл. 80, ал. 1 от НК,
чиято продължителност е поставена в зависимост от най-тежкото по вид и размер
наказание, предвидено за извършеното престъпление, държавата губи възможността
да реализира наказателната отговорност на престъпния деец за конкретно
извършено от него престъпление, при това – независимо от етапа на
производството, в който е констатирано изтичането на давностния срок. В тази
насока е и еднопосочната практика на върховната съдебна инстанция, в която се
приема, че „Давността има материалноправна същност. Решаващо за нея е
погасяването на правото на държавата по наказателноправното, а не по
наказателнопроцесуалното правоотношение. Държавата губи всякаква възможност да
накаже престъпника, а не само да проведе наказателно преследване срещу него.
Нещо повече – именно защото „наказателната отговорност е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност“ (чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК[1]),
затова и наказателното производство „не се започва..., а започнатото се
прекратява“ (вж. отново ал. 1). Такова наказателно производство е или се оказва
безпредметно и единственото основание за неговото продължаване е законният
интерес на обвиняемия да бъде оправдан (арг. от втората алинея на цитираната
разпоредба)“ (вж. решение № 177/28.05.2001
г. по н. д. № 117/2001 г., I н. о. на
ВКС).
Районният съд е направил правилни и
съответни на закона изводи по отношение началната дата, от когато започва да
тече давностния срок – довършване на престъплението, при опит и приготовление –
от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които
траят непрекъснато – както и за продължаваните престъпления – от прекратяването
им (арг. от чл. 80, ал. 3 от НК), и крайната дата, след която се изключва
възможността за реализация на наказателната отговорност на дееца – изтичането
на срока по чл. 80, ал. 1, т. 1 – 5 от НК.
Не се нуждаят от ревизия и изводите
на първостепенния съд досежно възможността обикновената давност по чл. 80, ал.
1 от НК да спира и прекъсва. Правилно и в съответствие със закона и
константната съдебна практика е изяснено, че давността спира, когато
започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка
предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването и са изяснени и предпоставките за това (вж. чл. 80, ал. 1 и ал. 2
от НК, както и решение № 251/11.05.2012
г. по н. д. № 833/2012 г., ІІІ н. о. на
ВКС).
Районният съд е формирал правилни и
обосновани изводи и по отношение на юридическите факти, които обуславят
прекъсване на давността спрямо конкретен престъпен деец. Както е изяснено в
тълкувателната практика на ВС, „Давността на наказателното преследване
започва от довършването на престъплението, но се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, което е предприето за преследване на лицето, извършило
престъплението. Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което
е насочено наказателното преследване. Когато престъпното деяние е извършено от
няколко лица, то давността се прекъсва само за лицето, срещу което е насочено
действието на надлежния орган за наказателното преследване. За да се прекъсне
давността за наказателното преследване, необходимо е не само откриването на
извършеното престъпление, но и да е известно лицето, което е извършило
престъплението, и надлежният орган да е извършил действие за наказателното
преследване на това лице. Действието на надлежния орган, което е насочено само
към разкриване на извършеното престъпление, но не е предприето за преследване
на определено лице, не прекъсва давността за наказателното преследване.“
(вж. ТР № 28/02.03.1959 г. по н. д. № 19/1959 г. на ОСНК на ВС). В този смисъл е и
ТР № 96/1.11.1961 г. по н. д. № 76/1961 г. на ОСНК на ВС, в което се сочи,
че „давността, съгласно чл. 53 НК[2], се
прекъсва с привличането на лицето в качеството на обвиняем или възбуждането на
предварително производство[3]
срещу определено лице за конкретно деяние от надлежно оправомощените от закона
органи“.
Въззивната инстанция изцяло се
солидаризира и с изводите на първия съд в насока, че наказателното преследване
се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, т. е.
когато от довършване на престъплението до възбуждане на наказателното
преследване е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.
80, ал. 1, т. 1 – т. 5 от НК. Спирането или прекъсването на давността не може
да удължава давностния срок по чл. 81, ал. 3 от НК – абсолютната давност (в
този смисъл вж. решение № 208/31.05.1990
г. по н. д. № 217/1990 г., I н. о. на ВС).
При това се налага изводът, че спирането
и прекъсването на давността имат само относително значение – в рамките на
увеличения с една втора обикновен давностен срок (в този смисъл вж. и решение № 104/16.03.2001 г. по н. д. № 31/2001 г., II н. о. на ВКС) или, иначе
казано, наказателната отговорност на дееца се погасява с изтичането на
по-краткия срок измежду относителната давност, след последното спиране или
прекъсване на същата, и абсолютната давност. Абсолютният давностен срок е от
значение само в случай, че обикновения такъв е спиран или прекъсван. Ако по
отношение на конкретния престъпен деец обикновения давностен срок не е бил спиран
или прекъсван, то за погасяване на наказателната му отговорност за конкретно
извършеното престъпление е достатъчно да изтече обикновения давностен срок.
Въз основа на изложените по-горе
теоретични постулати, първият съд правилно е приел, че доколкото настоящото
наказателното производство е образувано и водено за осъществен състав на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, наказуемо с „лишаване
от свобода“ от една до осем години, то, съгласно нормата на чл. 80, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 3 от НК, възможността за наказателно преследване се изключва, ако са
изминали десет години от извършване (довършване) на престъплението. Този десетгодишен
срок в случая се явява т. нар. „относителна“ давност, след изтичането на който
държавата губи правото си да инициира или да продължи да осъществява, както е в
настоящия случай, реализирането на наказателна репресия. Срокът тече от
06.12.2007 г., на която дата прокурорът при СРП е приел, че е довършено
престъплението – предмет на образуваното наказателно производство.
Не могат да бъдат споделени, обаче,
правните изводи на първоинстанционния съд, че с образуване на наказателното
производство за престъплението с визираната по-горе правна квалификация,
давността за наказателно преследване е била прекъсната. Както вече се посочи, давността
на наказателното преследване се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
което е предприето за преследване на лицето, извършило престъплението.
Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е насочено
наказателното преследване и то – само в случай, че то е известно и когато
надлежният орган е извършил действие по наказателното преследване на това лице.
В настоящия случай, наказателното производство е образувано срещу неизвестен
извършител, поради което дори хипотетично не може да се приеме, че с това
процесуално действие е прекъсната обикновената давност срещу конкретен
престъпен деец, доколкото със самия факт на образуване на наказателното
производство срещу определено лице, което е било възможно до 04.11.2017 г.,
съгласно съществуващия до тогава процесуален ред (ДВ, бр. 63/04.08.2017 г.), също
не може да се прекъсне давността срещу лицето, срещу което единствено е било
образувано наказателното производство, без предприети последващи процесуални
действия по ангажиране на наказателната му отговорност. По досъдебното
производство не е осъществено процесуално действие сред тези, които са от
естество да прекъснат обикновения давностен срок – повдигане на обвинение,
разпит на обвиняем, внасяне на обвинителен акт в съда – срещу конкретно
посочено от орган на досъдебното производство лице. Давността за наказателно
преследване на конкретен престъпен деец, следователно, не е прекъсвана и с
изтичане на срок, равен по продължителност на визирания в чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК – десет години, считано от датата, на която прокурорът при СРП е приел, че
престъплението е било довършено – 06.12.2007 г., следва да се приеме, че е
погасена по давност възможността за реализация на наказателната отговорност на
престъпния деец.
С оглед прецизност, следва да се
отбележи, че с приетата за установена в прекратителното постановление фактическа
обстановка прокурорът е приел друга дата за довършване на деянието, а именно 26.03.2008
г., но в случая това не променя по никакъв начин крайния извод по същество,
поради което е безпредметно да се обсъжда това обстоятелство.
Видно от посочените по-горе
аргументи, настоящата инстанция намира за основателно възражението, залегнало в
протеста, че първата съдебна инстанция неправилно е приела, че давността за
наказателно преследване на конкретен престъпен деец е била прекъсната на
07.04.2014 г., с факта на образуване на досъдебното производство, респективно,
че не е била изтекла към момента на произнасяне на прокурора при СРП с
прекратителния прокурорски акт, чиято законосъобразност е била предмет на
съдебен контрол от СРС.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира, че провереният от първият съд прекратителен прокурорски акт
не страда от порока неправилно приложение на материалния закон – правилата за
давността. Правилно и в съответствие със закона, прокурорът е прекратил
наказателното производство, образувано и водено за осъществен състав на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК.
С оглед обвързаността на прокурора и
съда от изтеклата погасителна давност, въпросите, касаещи обосноваността на
прекратителния прокурорски акт не следва да бъдат обсъждани. Налице е абсолютно
нереабилитиращо основание за прекратяване на наказателното производство,
независимо от обстоятелството, дали по делото е извършено пълно и всестранно
разследване, респективно дали е изчерпан потенциалът за попълване на делото с
доказателствени източници, относими към предмета на доказване.
Поради всички изложени по-горе
съображения и аргументи, настоящият въззивен съдебен състав намира, че
разглежданото определение на СРС - НО, 101-ви състав, от 23.03.2020 г., по
НЧД № 285/2020 г., с което е отменено постановление
на СРП от 01.04.2019 г., изведено от канцеларията ѝ на 05.04.2019 г., с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5151/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа на СРП, образувано и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1 от НК, е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Правилно и законосъобразно
прокурорът при СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно
производство № 5151/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа
на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което и контролираният от СРС прокурорски
акт – постановление на СРП от 01.04.2019 г., изведено от канцеларията ѝ
на 05.04.2019 г., за прекратяване на наказателното производство, следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение на СРС - НО, 101-ви състав от 23.03.2020 г., по НЧД № 285/2020 г., с което е отменено
постановление на СРП от 01.04.2019 г., изведено от канцеларията ѝ на
05.04.2019 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 5151/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа
на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за осъществен състав на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на СРП от 01.04.2019 г., изведено от канцеларията ѝ на
05.04.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 5151/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 11420/2013 г. по описа
на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за осъществен състав на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2. ....................