Решение по дело №194/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 196
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700194
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 196

гр.Кюстендил, 30.07.2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

и секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм. дело № 194/2021 г. по описа на КнАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.К. и Н.Д.Т. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Ч. – К., обжалват писмо изх. № 26-00-991(39)/08.05.2018 г. на Директора на РИОСВ – Перник, обективиращо решение на административния орган за непровеждане на нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ по уведомление вх. № 26-00-991(38)/26.04.2018 г. на „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД с. Големо село, община Бобов дол, относно допълнение към инвестиционно предложение /ИП/ за „Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване /изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/“, за което е издадено Решение № ПЕ-5-ПР/2016г. на РИОСВ – Перник. Иска се отмяната на акта, като незаконосъобразен – немотивиран, постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон и връщане на преписката на органа за продължаване на процедурата по гл. VІ от ЗООС. Не се претендират  разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа от адв. К.. В писмена молба жалбата се поддържа от адв. Р.С – процесуален представител на Н.Т.. Представени са и писмени бележки от адв. К. и адв. Р.С.

               Ответната страна – Директорът на РИОСВ – София /правоприемник на РИОСВ – Перник – ДВ, бр. 49/2018 г., в сила от 12.06.2018 г./ не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител юк. С в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

               Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

               „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД с. Големо село, община Бобов дол, е подало уведомление за инвестиционно намерение рег. № ЕК-01-2208/05.08.2015 г. до  Директора на РИОСВ – Перник за „Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване /R1-изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/“. Посочено е, че отпадъците които се предвиждат да се горят се генерират основно от производствената дейност характерна за региона /шивашка, обувна, дървопреработвателна промишленост, както и друга лека промишленост, а също и RDF гориво, като целта е да се оползотвори енергията на тази част от горимите отпадъци, които не могат да бъдат рециклират или повторно използвани и същите към този момент се депонират на общинските депа за битови и производствени отпадъци. Изгарянето ще се осъществява в съществуващата горивна инсталация на ТЕЦ-а с общ капацитет 630 MW, процентното съотношение „основно гориво/отпадъци“ е заложено  19 200 т. въглища и 96 т. отпадъци, възможния разход на отпадъци е зададен до 4 тона/час, 96 тона/денонощие или 35 400 т. годишно или 99.5% въглища и 0.5% отпадъци за денонощие. На площадката на дружеството ще се осъществяват следните дейности по оползотворяване на отпадъци: R1 – използването на отпадъците предимно като гориво или по друг начин за получаване на енергия; R12 – размяна на отпадъци за подлагане на някоя от  дейностите с кодове  R1 – R11; R13 -  съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R11 – R12.

Издадено е Решение № ПЕ-5-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ – Перник, с което е решено да не се извършва ОВОС на ИП за „Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване /R1-изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/“, тъй като няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и природните местообитания, популациите и местообитанията на видове, предмет на опазване в защитени зони. Същото е оспорено по съдебен ред, като с решение № 271/04.07.2016 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм.дело № 142/2016 г. и влязло в законна сила, оспорването е отхвърлено.

С уведомление вх. № 26-00-991(38)/26.04.2018 г. „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД с. Големо село, община Бобов дол, на основание чл. 93 ал. 7 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, е уведомило компетентния орган по околна среда за промяна в обстоятелствата, при които е издадено Решение № ПЕ-5-ПР/2016г., а именно „добавяне на биомаса при работата на горивната инсталация за производство на електрическа енергия“. Посочено е, че няма да се промени настоящия капацитет на горивната инсталация, ще продължи съвместното изгаряне на въглища и отпадъци/биомаса при съотношение 20% биомаса и 80% въглища. Поискано е допълване на Решение № ПЕ-5-ПР/2016 г. като се включи и допълнително биогориво – биомаса при работата на горивната инсталация за производство на електрическа енергия на „ТЕЦ  - БОБОВ ДОЛ“ ЕАД, която да отговаря на легалното определение за биомаса по § 1 т. 1 от ДР Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

Издадено е оспореното писмо – по същество решение с изх. № 26-00-991(39)/08.05.2018 г. на Директора на РИОСВ – Перник, с което е прието, че планираната промяна не може да се счита за разширение или изменение на вече одобрено ИП, което да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда по смисъла на чл. 93 ал. 1 т. 3 от ЗООС, в степен оправдаваща провеждане на нова процедура по ОВОС. Решението е мотивирано с това, че не се налага реконструкция на съоръженията, в които ще се извършва изгарянето на отпадъци; че няма да се промени настоящия капацитет на горивната инсталация от 630 MW общо; че няма да бъде изгаряна само биомаса, за да бъде изключена от обхвата на чл. 2 ал. 2 т. 1 б. “а“ от Наредба № 4/2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъци; възложителят е посочил възможния капацитет за използване на биомаса като допълнително гориво при оптимална работа на горивната инсталация при съотношение 20% биомаса и 80% въглища, както и че ИП с посочените параметри попада в Приложение № 4 от ЗООС в т. 5.2 – обезвреждане или оползотворяване на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци: а/ за неопасни отпадъци с капацитет над 3 тона/час и в т. 5.3.2 – инсталации за оползотворяване или комбинация от оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 75 т. за денонощие, включващо една или повече от следните дейности и изключващо дейностите по пречистване на отпадъчни води от населени места: б/ подготовка на отпадъци за изгаряне или съвместно изгаряне.

Писмото не е съобщено по реда на чл. 93 ал. 6 от ЗООС, във вр. с чл. 8 ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, видно от писмо с изх. № 26-00-991(43)/19.02.2020 г. на ответната страна.

               С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от процесуално легитимни субекти на правото на оспорване на ИАА по арг. от разпоредбите на § 1 т. 24 и т. 25 от ДР на ЗООС и чл. 9 т. 2, във вр. с чл. 2 т. 4 и т. 5 от Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и с оглед представените в този аспект писмени доказателства.

               Жалбата е подадена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото обективира решение на административен орган относно преценка на необходимостта от извършване на ОВОС по заявено допълнение към ИП и създава права и задължения за възложителя /Определение на ВАС по адм. дело № 7821/2020 г./, като същата е депозирана пред компетентен съд по правилата на чл. 133 ал. 1 от АПК.

Съдът намира жалбата и за подадена в срок, доколкото по делото не се установи оспореното писмо да е съобщено на жалбоподателите, за които с Определение № 11904/25.09.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7821/2020 г. е признато качеството на засегната общественост, което се явява задължително за настоящият състав на съда. В този смисъл за тях  не е започнал да тече срока за оспорване.

                След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                Изхождайки от съдържанието на оспореното писмо съдът приема, че същото представлява индивидуален административен акт и обективира решение за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС по заявено допълнение към ИП за „Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване /R1-изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/“ с добавяне на биомаса при работата на горивната инсталация за производство на електрическа енергия на възложителя „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД с.Големо село, община Бобов дол. С оглед на изложеното ИАА е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата власт, съгласно нормата на чл. 93 ал. 3 от ЗООС.

Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 от ЗООС и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). В нормата на чл. 93 ал. 7 от ЗООС е предвидено, че при промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда. Оспореното писмо /решение/ е издадено в тази хипотеза и доколкото в закона не е предвидено изрично различна процедура съдът счита, че по арг. от разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗООС не следва да бъде извършена нова преценка на необходимостта от извършване на ОВОС по заявеното допълнение на ИП.

В този смисъл компетентният орган следва да се произнесе с мотивирано решение, с което може да прецени, че е необходимо извършването на ОВОС и да започне следваща процедура по изготвяне на доклад по ОВОС или да приеме, че изготвяне на ОВОС не е необходимо /какъвто е настоящия случай/. В оспореното писмо /решение/ е посочено, че заявената промяна от възложителя не може да се разглежда като разширение или изменение  на вече одобрено ИП, което ще доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда по см. на чл. 93 ал. 1 т. 3 от ЗООС. Посочената разпоредба касае преценка на необходимост от извършване на ОВОС за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 1 към закона и Приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. В § 1 т. 41 от ДР на ЗООС е залегнала легалната дефиниция на понятието „съществена промяна“, която представлява всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, която може да има значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната среда. Всяка промяна или увеличение на капацитета се смятат за съществени, ако  промяната или увеличението на капацитета сами по себе си достигат праговите стойности. В случая, административният орган е преценил, че добавянето на биомаса по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗУО, към направената вече преценка с Решение № ПЕ-5-ПР/2016 г. не се счита за съществена промяна, която може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Настоящият състав на съда счита тази преценка на административния орган за правилна. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изменението на инвестиционното предложение /ИП/ ще бъде реализирано без промяна и реконструкция на съществуващата горивна инсталация – биомасата ще се подава директно по утвърдената транспортна схема на въглеподаване, като не се предвижда реконструкция на съоръженията, в които ще се извършва изгарянето на биомасата. Предвидената от оператора замяна на част от използваното гориво с биомаса за получаване на топлинна енергия, ще се осъществи на територията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна и елктрическа енергия с посочена номинална мощност 630 MWth, като разрешения с Комплексното разрешително капацитет ще бъде запазен. Изменението и разширението на ИП не е свързано с изграждане на нови производствени помещения, като ще се използват наличните съществуващи такива. Целта на ИП е именно подобряване качеството на околната среда в района на с. Мало село, община Бобов дол и съответно снижаване на разходите за производство на електрическа енергия, което се предвижда да бъде постигнато чрез снижаване на средночасовия разход на въглища и замяната му с биомаса. Приложение VІ, Таблица 1 от Регламент /ЕС/ № 601/2012 г. на Комисията относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на ЕП и Съвета, установява, че дървесина/дървесни отпадъци и друга първична твърда биомаса са с нулеви стойности на замърсяване на атмосферния въздух, тъй като при изгарянето на биомасата не се формират отпадъчни газове, които да замърсяват въздуха. Дейностите – предмет на изменението на инвестиционното предложение е насочено именно към постигане на по – добра екологична обстановка и по – безопасна околна среда и са част от програмата на дружеството в изпълнение на Националния план за инвестиции 2013 – 2020 г. на Р. България по чл. 90в от Директива 2009/29/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО, с цел да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика, основана на модернизация на генериращите мощности, чисти технологии, разнообразяване на технологичния микс и разнообразяване на източниците на енергийни доставки. Ограничаването на емисиите на серен диоксид, парникови газове и прах, излъчвани в атмосферата от изгарянето на лигнитни въглища в резултат на редуциране на използваното количество от това гориво и частичното му заменяне с алтернативни горива, ще намали емисионните концентрации на замърсителите под нормите на допустимите емисии. Заместването на част от основното  гориво /природен ресурс/ с неопасни нерециклируеми отпадъци, би имало положителен ефект върху природните ресурси и върху компонентите на околната среда, с оглед превръщането в суровинен и/или в енергиен ресурс на неопасни отпадъци, които не подлежат на друго оползотворяване.

Отделно от горното, инвестиционното предложение попада в обхвата на т. 5.2 от Приложение 4 към ЗООС, в която се предвижда „обезвреждане или  оползотворяване на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци“, поради което преценката за извършване на необходимостта от ОВОС няма задължителен характер, съгласно закона, а се преценява за всеки отделен случай от компетентния административен орган. Същият има право на преценка относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай. В случая, процесното разширение и изменение на инвестиционното предложение не е от категорията на тези, за които задължително се извършва такава оценка. Решението на административния орган да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за добавяне на биомаса по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Закона за управление на отпадъци към Решение № ПЕ-5-ПР/2016 г., включваща дейност по оползотворяване /R1-изгаряне/ на ненеопасни отпадъци, съвместно с основно гориво /въглища/, с възложител Т. „Б.д.“ ЕАД, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, не противоречи на изискванията на закона. При издаването на оспореното писмо административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, преценявайки конкретният случай дали да бъде извършена или не ОВОС. В случая като е издал оспореният административен акт в условията на предоставената му оперативна самостоятелност, административният орган е издал законосъобразен акт. Същият е издаден в установената форма по чл. 8 ал. 1 от НУРИВОС, като същият е и мотивиран, като са изложени достатъчно основания за взетото решение, което опровергава твърденията на жалбоподателите за липса на реквизитите по т. 4 и т. 5 от разпоредбата. Планираната от оператора промяна не може да се счита за разширение или изменение, което ще доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда по смисъла на чл. 93 ал. 1 т. 3 от ЗООС, която да оправдае провеждането на нова процедура по ОВОС.

Нормата на чл. 93 ал. 6 от ЗООС задължава компетентния орган да обяви публично мотивите на своята преценка. Това задължение е създадено, за да гарантира спазване на принципите по чл. 3 от ЗООС и изискванията за прозрачност и публичност при вземането на решения, свързани със защита на околната среда. Разпоредбата обаче касае само решенията по чл. 93 ал. 1 т. 1 - 5 от ЗООС, за които е преценено, че разширенията  и измененията биха довели до значително отрицателно въздействие върху околната среда, както и тези по чл. 93 ал. 2 т. 1 – 6 от ЗООС, за които е въведено задължение да бъде преценяван всеки отделен случай. При тях, административният орган следва да се произнесе с мотивирано решение за своята преценка, която да обяви по реда на чл. 93 ал. 6 от ЗООС.Конкретният случай обаче е различен. Операторът е изпълнил своето задължение по чл. 93 ал. 7 от ЗООС да уведоми компетентния орган с писмо изх. № ЕК-01-943/25.04.2018 г. за възникналата промяна на параметрите на инвестиционното предложение, при което е било издадено Решение № ПЕ-5-ПР/2016 г. за преценяване на необходимостта от ОВОС, а той от своя страна е преценил и обосновал преценката си, че промяната в инвестиционното предложение не може да бъде счетена за съществена промяна, която да доведе до отрицателно въздействие върху околната среда. В този смисъл обжалваното писмо не представлява краен акт при проведена отделна процедура за преценяване необходимостта от ОВОС , а е неразделна част от Решение № ПЕ-5-ПР/2016 г., поради което и задължението за обявяване по чл. 93 ал. 6 от ЗООС не е задължително за административния орган.

Отделно от гореизложеното, достъп до цялата информация по ИП на „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД, с . Големо село, община Бобов дол, за „Разширяване на производствена дейност, включваща  дейност по оползотворяване /R1 - изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища“, административният орган е осигурила под досие с № ПЕ – ОВОС-41-2015, чрез информационната система съдържаща Публичен регистър с данни за извършване на процедурите по ОВОС на адрес: http://registers.moew.goverment.bg/ovos/. Публичният регистър с данни за извършване на процедурите по ОВОС е създаден на основание чл. 102 от ЗООС и чл. 3 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС /Наредбата/. Същият е достъпен по реда на чл. 3 ал. 3 от   Наредбата на Интернет – страниците на МОСВ и на регионалните инспекции на околната среда и водите. В тази информационна система, представляваща единна електронна база даннни, може да бъде разглеждана документация на всеки един етап от процедура по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС или задължителен ОВОС за всяко инвестиционно предложение.      

Оспореното писмо с изх. № 26—00-991/39/08.05.2018 г. на РИОСВ – Перник е било качено като допълнителен файл в pdf формат към файла на Решението  в Публичния регистър с данни  за извършване на процедурите по ОВОС в същото досие с № ПЕ-ОВОС-41-2015, в частта Решение, на електронен адрес: http://registers.moew.government.bg/ovos/lot/15361.

С оглед всички изложени мотиви и приложени доказателства по делото съдът приема, че оспореното решение, обективирано в писмо изх. № 26-00-991(39)/08.05.2018 г. на Директора на РИОСВ – Перник е законосъобразно, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Същото ще бъде оставено в сила, като подадените жалби срещу него ще бъдат отхвърлени.

 

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** чрез адв. К. и Н.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ч. – К., срещу  писмо изх. № 26-00-991(39)/08.05.2018 г. на Директора на РИОСВ – Перник /сега РИОСВ София/, обективиращо решение на административния орган за непровеждане на нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда по уведомление вх. № 26-00-991(38)/26.04.2018 г. на „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД с.Големо село относно допълнение към инвестиционно предложение за „Разширяване на производствената дейност, включваща дейност по оползотворяване /изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/“, за което е издадено решение № ПЕ-5-ПР/2016г. на РИОСВ – Перник, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

                  Решението да се изпрати на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: