О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260017
гр.
Пловдив, 20.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен
състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Чипова в. ч. гр. д. № 1514 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
следващите ГПК.
Образувано е по жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, против Определение № 5467 от 04.06.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 2690 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., с
което е върнато подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като се отправя молба за
неговата отмяна и произнасяне на съда по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като взе
предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима.
Производството пред първата инстанция е
образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.Г.Е. за вземания,
произтичащи от сключен между длъжника и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД договор
за потребителски кредит от 22.05.2017 г. За да обоснове качеството си кредитор,
заявителят се е позовал на договори за цесия.
С разпореждане № 16771 от 19.02.2020 г.,
постановено по горепосоченото дело, заповедният съд е оставил заявлението без
движение и е указал на заявителя да представи заверени преписи от Договор за
цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г. и
Приложение № 1/01.08.2018 г. към него, както и от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., в тридневен срок
от получаване на съобщението.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е констатирал, че горепосочената нередовност не е
отстранена в указания срок, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е
върнал заявлението и е прекратил производството по делото.
По правило заявителят не е длъжен да представя
доказателства към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за установяване на вземането си, доколкото целта на производството е да се
провери дали вземането е спорно, или не. С изменението на чл. 410, ал. 3 ГПК
(ДВ, бр. 100 от 2019 г.) обаче се предвиди, че когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договора и
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива. Целта на въведеното изискване е да се осигури
възможност на заповедния съд да изпълни задължението си
за извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в
потребителския договор, съответно за наличие на обоснована вероятност за това. В настоящия случай претендираните вземания произтичат от
договор за потребителски кредит, прехвърлени на заявителя с договор за цесия. В
чл. 410 ГПК не се съдържа задължение за заявителя да представи договор за цесия
или приложенията към него, поради което непредставянето им не представлява
нередовност, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
В допълнение, следва да се посочи, че предпоставките
за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл. 411,
ал. 2 ГПК, т.е. чрез посочване на основанията, при които заповед не се издава. Наличието
на която е да е от предвидените в горепосочената разпоредба отрицателни предпоставки,
в това число и неотстраняването в срок на констатирани нередовности, представлява
основание за отхвърляне на заявлението. В уредбата на заповедното производство
липсва изрично препращане към разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. От изложеното
следва, че първоинстанционният съд
е процедирал неправилно, като е върнал заявлението и е прекратил производството
по делото, прилагайки по аналогия чл. 129, ал. 3 ГПК.
Предвид горното, обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по съществото на подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 5467 от 04.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2690 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Пловдив за произнасяне по същество на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.