Номер 295105.11.2020 г.Град Бл.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бл.
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501118 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Я. С. , с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Бл., ж.к.“Стр. център“ № 13, ет.1, ап.2, чрез адв. А.П.М., АК Бл., с адрес Бл., пл.“Г.
Из.“ № 15, офис 4 срещу Решение №906822 от 17.08.2020г., постановено по гр.д.
№683/2020г. по описа на Районен съд Бл..
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е отхвърлил като неоснователни
предявените от П. Я. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ж.к. Стр.-център № 13, ет. 1, ап.
2, против Община Бл., с адрес: гр. Бл., пл. „Г. Из.“ № 1, представлявано от кмета Р. Т.,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1– 3 КТ за признаване на незаконността и отмяната на
уволнението на ищеца от длъжност Организатор в "Културно-информационен център" в
Направление "Култура“ към общ. Бл., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ със Заповед № 110-ЧР-Д от 05.03.2020г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност Организатор в "Културно-информационен център" в Направление
"Култура“ към общ. Бл. и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2580
лв., за периода 06.03.2020г. – 06.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.04.2020г., до окончателното изплащане на
главницата.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, П. Я. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ж.к.
Стр.-център № 13, ет. 1, ап. 2 е осъден да заплати на Община Бл., с адрес: гр. Бл., пл. „Г. Из.“
1
№ 1, представлявано от кмета Р. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от
50 лв. /петдесет лева/.
Въззивникът твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован, постановен при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Развиват се подробни
съображения. Излага се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, тъй
като е извършено при неясни и противоречащи мотиви, като е налице злоупотреба с право.
Не се споделя изводът на РС Бл., че е налице реално съкращаване в щата. Според
въззивника съкращението му е формално, тъй като е налице запазване на трудовите му
функции за длъжността, които са възложени на други длъжности, след прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника. Счита, че извършения подбор по реда на чл.329
ал.1 КТ, е формален, като не е извършен измежду длъжностите които имат сходни преки
задължения със задълженията заложени в длъжностната характеристика на ищеца, а само с
длъжността, която има същото наименование. Направено е възражение, че протоколът за
подбор е съставен след връчване на заповедта.
Иска се отмяна на решението и уважаване на депозираната жалба. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски за двете инстанции.
По реда на чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника
по същата.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на
събраните от първа инстанция доказателства, счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със
събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща
своята към нея. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените
искове, като такива по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ. Въззивната инстанция
счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд,
който след като правилно е квалифицирал претенцията е дал възможност и на двете страни
2
да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производство.
Направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение
съдът намира за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на
събраните в производството доказателства, достига до същите правни и фактически изводи
относно неоснователността на предявените искове.
В производството пред районния съд П. Я. С. e предявил срещу Община Бл., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ: за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 110-ЧР-Д/05.03.2020г. на
Кмета на Община Бл., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – съкращаване на
щата, е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 06.03.2020 г.; за
възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението – Организатор «Културно
– информационен център» в Направление «Култура» и за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, в размер на 2580 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода
06.03.2020г. – 06.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.04.2020г., до окончателното погасяване (съобр. протоколно
определение на РС Бл. № 5419 от 06.07.2020г. /л. 346 – л. 347 от делото/, с което по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 232 ГПК е прекратено частично производството относно
претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в частта за
разликата над 2580 лева до първоначалния предявен размер от 5160 лева и за периода от
06.06.2020г. – 06.09.2020г.- поради оттегляне на иска в тази му част).
Ищецът е основал исковете си с твърдения за незаконосъобразност на уволнението му,
поради това, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е мотивирана,
че не е в правомощията на кмета на ответната община да извършва промени в структурата
на общинската администрация, като тези правомощия съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА са
на общинския съвет; че не е налице реално съкращаване в щата, като изпълняваните от
ищеца трудови функции не са премахнати, а продължават да съществуват, като се
изпълняват от лица, заемащи длъжности в Направление "Култура" към общ. Бл.; в
нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ не е извършен подбор, като работодателят не е определил
кои работници да уволни и кои да остави на работа.
Ответникът Община Бл. е оспорил исковете като неоснователни, като е поддържал, че
атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана. Изложено е в отговора, че е налице
основанието "съкращаване в щата" за прекратяване на процесното трудово правоотношение.
В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че бил извършен
подбор в съответствие с предвидените в КТ изисквания, както и че заповедта за уволнение е
мотивирана и ясна.
В производството е безспорно обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов
3
договор № 314- ЧР-Д/31.05.2016г., въз основа на който П. Я. С. е изпълнявал длъжността
Организатор в «Културно – информационен център» в Направление «Култура» при Община
Бл.. С процесната Заповед №02/24.01.2014г. на работодателя трудовото му правоотношение
е било прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ. Заповедта е връчена на адресата на
същата дата, на която е издадена – 05.03.2020г. След прекратяване на трудовото
правоотношение ищеца се е регистрирал като безработно лице в Бюрото по труда.
По делото като доказателство е представено поименното разписание на длъжностите на
служителите от направление Култура към Община Бл., считано от 01.03.2020г., видно от
което ищеца П. Я. С. заема длъжността организатор в «Културно – информационен център»
за която има два щата, при общо 15 щата.
Представено е и поименно разписание на длъжностите в същото направление от дата
06.03.2020г., утвърдено от Кмета Р. Т. с предвидени общо 14 щатни бройки. Предвидени са
длъжността организатор в културно-информационен център - 1 щатна бройка, заета от
лицето А.С.К., 1 щатна бройка за организатор ползване на материално-техническа база,
заета от лицето Н. Д. М., като и за двете длъжности е предвиден код по НКПД - 33433007.
Според това разписание са предвидени още една свободна щатна длъжност главен експерт,
две свободни длъжности старши експерт, две свободни длъжности младши експерт връзки с
обществеността и една свободна длъжност специалист комуникации и реклама.
В хода на производството пред РС Бл. са представени длъжностни характеристики на
всички служители заемащи длъжности в Направление “Култура“ преди извършеното
съкращение и след него.
Установява се, че на заседание на Общински Съвет Бл. от 10.01.2020г. е взето Решение № 4
на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, като ОС е променил и одобрил числеността на
персонала в делегирана държавна дейност /Общинска администрация/ в размер на 147
щатни бройки.
Със заповед № ОА-АК - 16/21.01.2020г. на Областния управител на Областна
администрация Бл. на основание чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 31 от ЗА и във връзка с чл. 45,
ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА Решение № 4 по Протокол № 1 от проведено заседание на ОС Бл. от
10.01.2020г. е върнато като незаконосъобразно за ново обсъждане.
С Решение № 15 по Протокол № 2 от заседание на ОС Бл. от 31.01.2020г. на основание чл.
21, ал. 1 , т. 2 от ЗМСМА ОС Бл. е променил и одобрил численост на персонала в делегирана
държавна дейност /Общинска администрация/ в размер на 148 щатни бройки по
предложение на Кмета на Общината.
На 26.02.2020г. е одобрен нов устройствен правилник на Общинска администрация Бл..
Съгласно същия в т. 19 на чл. 9 са разписани правомощията на Кмета на Общината да
утвърждава длъжностното разписание на служителите и поименното разписание на
4
длъжностите в Общинската администрация.
Към 25.01.2019г. на проведено на тази дата заседание на ОС Бл. общият щат на численост
на Общината е утвърден на 159 щатни бройки.
По делото са представени доказателства Заповед № 104 ЧР-Д/05.03.2020г. на Кмета на
Община Бл., с която е назначена комисия да извърши подбор на служители изпълняващи
длъжността Организатор „Културно – информационен център“ в Направление „Култура“
при Община Бл. с цел да бъде редуциран техния брой от 2 на 1 щатни бройки. Видно от
протокол от работата на комисията назначена с цитираната заповед е проведено заседание
на което са разгледани досиетата на служителите изпълняващи процесната длъжност, по
критериите отразени в заповедта – квалификация – завършено образование, придобит
трудов стаж и професионален опит, ниво на изпълнение на възложената работа /–
дисциплинарно минало/. Съгласно извършеното класиране, по всеки от критериите,
комисията е извършила окончателно класиране, като ищеца е посочен, че е с най – нисък
брой точки от същото. Приети като доказателства по делото са формуляри за извършване на
подбор по отношение на двамата служители, които са участвали, и протокол с който са
оформени окончателните резултати на служителите.
Събраните доказателства в пълнота са правилно анализирани от първоинстанционния съд.
С оглед на това, настоящият състав намира, че следва да бъдат обсъдени основните
оплаквания, изложени във въззивната жалба.
Относно първото възражение във въззивната жалба, съдът намира, че е неоснователен
заявения довод, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на яснота и мотиви относно
основанието, на което е прекратено правоотношението, както и поради наличие на
противоречие между посоченото в предизвестието и заповедта основание.
Заповедта е мотивирана, тъй като с оглед на визираното основание за уволнение е
достатъчно само посочване в заповедта на основанието за издаването й – поради
съкращаване на щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ/решение № 390 от 20.01.2012г. на
ВКС по гр.д.№ 139 от 2011г.-ІІІг.о., решение № 846 от 08.12.2010г. на ВКС по гр.д.№ 21 от
2010г.-ІVг.о. и мн. др./, което е напълно достатъчно и без да е необходимо цитиране
актовете на Общинския съвет или кмета. Законодателят е въвел изискване за мотивираност
единствено на заповедта за дисциплинарното уволнение, докато при прекратяването на
трудовите правоотношения на посоченото по-горе основание в КТ липсват задължителни
изисквания за съдържание–мотиви или други конкретни вписвания, извън текста на
правната норма на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Ето защо в случая не е налице поддържаната от
въззивника незаконосъобразност. (вж.Р1671/04г на ВКС,ІІ ГО и др.).
Не е налице незаконосъобразност и поради твърдения от въззивника, че действителните
мотиви за уволнението били различни от тези, отразени в заповедта за прекратяване на
5
правоотношението. Тези обстоятелства са ирелевантни. Предмет на съдебен контрол е
наличието или не на визираното в заповедта основание за прекратяване на
правоотношението. В тази връзка са неотносими сочените от ищеца публикации в печатни
издания и електронни медии, както и свидетелските показания, доколкото същите нямат
пряка връзка с визираното в обжалваната заповед основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Не е налице и изискване, в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение да се описват обстоятелства за извършения подбор, доколкото за същия са
съставени надлежни писмени документи от работодателя.
Съдът намира, че доводите изложени във въззивната жалба, че неправилно
първоинстанционния съд не се е произнесъл по своевременно заявеното възражение за
злоупотреба с право, също не могат да бъде споделени. В исковата молба, с която ищецът е
сезирал съда не са изложени възражения за незаконосъобразност на издадената заповед на
това основание. Такива възражения, както е посочил и първоинстанционния съд са въведени
едва с писмената защита, поради което и съобразявайки трайната практика на ВКС, че
съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на
уволнението същите правилно не са разгледани.
По доводите за неправилност на решението на БлРС, поради това, че не е доказано реално
съкращаване на щата, въззивния съд намира, че от доказателствата по делото е установено
по безсъмнен начин, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с
въззивника Ст. е било в сила ново щатно разписание, предвиждащо в сравнение с
предходното, премахване на една от двете длъжности Организатор «Културно -
информационен център».
От представените щатни разписания на длъжностите в ответната Община се установява, че
в разписанието от 01.03.2019г. в Община Бл. е имало 2 щата за длъжността Организатор
«Културно -информационен център», а съгласно разписанието на длъжностите от
05.03.2020г. – има 1 щат за тази длъжност.
Прекратяване на трудовия договор от работодателя по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ
е налице когато има съкращаване в щата, което означава намаляване, премахване за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите.
Причините за това могат да бъдат най-различни: отпадане на необходимостта от
съответните щатни длъжности, рационализирането на работата и разпределянето на
съответната длъжност, разпределението на задълженията по съответната длъжност между
други работници и служители, внедряването на нова техника и др. Наличието на тези
причини се преценява от работодателя и е въпрос на преценка за целесъобразното и
ефективно осъществяване на производствената и служебна дейност в предприятието.
Действително основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова
функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално -т. е. когато не само
6
е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да
съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите
задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са
комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и
различни квалификационни изисквания за заемането й съкращаването на щата е реално.
Настоящият състав намира възражението на въззивника за извършено формално
съкращаване на щата поради това, че са се запазили трудовите функции на длъжността,
заемана от него и че са преразпределени в други новосъздадени длъжности за
неоснователно. По този въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС.
Съгласно същата, която се възприема и от настоящият състав безпротиворечиво е прието, че
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата съкращаване на щата се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова
функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само
е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да
съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите
задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са
комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и
нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е
реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на
персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни
места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на
длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност
на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия
в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на
работодателя; По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на
заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са
включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. III г. о.
След анализ на длъжностните характеристики на новосъздадените длъжности „главен
експерт“, „старши експерт“, младши експерт „Връзки с обществеността“, и Специалист
„Комуникации и реклама“ се налага извод, че всяка от тези длъжности съдържа съществено
различни трудови функции от тези на длъжността заемана от ищеца преди прекратяване на
трудовото правоотношение. Основната цел на длъжността заемана от ищеца е свързана с
предоставяне на информационни услуги в сферата на културата и туризма на територията
на Общината, а конкретните задължения са свързани с подпомагане на туристическото
7
обслужване, и представяне на Общината като туристическа дестинация, създаване и
поддържане на база данни за контакти с културни институции, предлагане на информация
относно предстоящи събития от културния календар, и предложения за нови инициативи и
събития в него. От представената длъжностна характеристика на длъжността главен
експерт е видно, че основната цел на длъжността „главен експерт“ е свързана с
разработването на програми за развитието на културен туризъм на територията на Община
Бл., координиране работата на Обществено – експертен съвет по култура, воденето и
поддържането на актуален регистър на вероизповеданията на община Бл., като преките
задължения са да организира и координира подготовката и осъществяването на
протоколните мероприятия, изготвя проект за културен календар, отговаря за недвижимите
паметници на културата, участва в разработване на проекти, кандидатстващи за финансова
подкрепа в областта на културата. Длъжността „старши експерт“ е с основна цел на
длъжността свързана с планиране и организиране на културни прояви и връзка с културни
институции на територията на Общината, като конкретните трудови функции също се
различават от тези на длъжността заемана от ищеца. Относно длъжността „младши експерт
„връзки с обществеността“ е видно от длъжностната характеристика, че работата е свързана
с разработване на програми за популяризиране работата на Направление „Култура“ и
подпомагане на работодателя при информиране на обществеността и осигуряване на връзки
със средствата за масово осведомяване, като преките задължения са подготовка и
провеждане на пресконференции, интервюта, брифинги в сферата на културата, анализ на
публикациите в медиите, организиране на информационни кампании. Основната цел на
длъжността Специалист „Комуникации и реклама“ е свързана с планиране и организиране
на културни мероприятия и осъществяване на връзки с културни институции, като в преките
задължения са включени функции свързани с рекламна дейност, каквито функции липсват в
длъжностната характеристика на въззивника.
С оглед горното, въззивния съд намира, че съкращаването на щата на длъжността заемана
от ищеца е реално, премахната е една от двете щатни бройки за длъжността заемана от
ищеца.
По доводите във въззивната жалба за формално осъществяне на подбор, Окръжен съд Бл.,
намира следното: С решение № 282 от 01.09.2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. №
110/2010 г. е прието, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците,
изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен
при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от
наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от
техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със
сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции,
както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи
се трудови функции. От приетите по делото длъжностни характеристики на служителите в
Направление „Култура“ в общ. Бл., преди съкращаване на щата се установява, че
8
длъжностите на ищеца и на А. К. са били идентични, поради което е било задължително
извършването на подбор между тези двама служители по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че работодателя е извършил подбор само
между лицата заемащи идентичната длъжност подлежаща на съкращаване, а не и със
сходните й длъжности. Видно от доказателствата събрани в хода на първоинстанционното
производство, сходни трудови функции с тези на съкращаваната от ищеца, са имали по
старото щатно разписание длъжностите „организатор културни прояви, връзка с културни
институции“ и „организатор културни прояви, връзка с културни институции и реклама“.
Тези две длъжности с новото щатно разписание също са били съкратени. Ето защо за
работодателя не е било налице задължение да включва в извършения подбор лица, чийто
длъжности дори и да са със сходни функции същите се съкращават, тъй като целта на
подбора е да останат на работа служителите които работят по добре. Съгласно чл. 329 КТ
при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не
се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят
по-добре. За да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата функция на
съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкращаваните, иначе не може да
бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната
длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, а и
предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред
задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност.
За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите
функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности.
С цел доказване надлежното реализиране на подбора работодателят е представил като
доказателство протокол от 05.03.2020г. на назначената от него комисия, формуляр за
извършване на подбора от всеки от членовете на комисията. В протокола от 05.03.2020г. за
подбор е изтъкнато, че във връзка със Заповед № 104-ЧР-Д от 05.03.2020г. на кмета на
община Бл. се извършва подбор на служителите, изпълняващи длъжността Организатор в
"Културно-информационен център" в Направление "Култура“ към общ. Бл., като същите
били посочени поименно – ищецът П. Ст. и А. К.. Отразено е, че комисията е извършила
преценка на квалификацията и начина на изпълнение на задачите, възложени на лицата,
заемащи тази длъжност, като са оценявани следните критерии: 1. Професионална
квалификация – завършено образование, придобит трудов стаж и професионален опит и 2.
Ниво на изпълнение на възложената работа – дисциплинарно минало. При формиране на
преценката на членовете на комисията по подбора са взети предвид досиетата на
служителите, които са представени като доказателства по делото. В този контекст в
протокола са посочени конкретни мотиви за направената обобщаващата констатация, че
ищецът П. Ст., получава по-ниска оценка от А. К. и защо трябва да бъде прекратено именно
неговото трудово правоотношение.
9
Въззивният съд намира, че е установено по делото, че членовете на назначената от
работодателя комисия са ползвали конкретни сведения за квалификацията и за нивото на
изпълнение на работата на ищеца Ст. и на другия служител, работил на същата длъжност.
Те са ползвали представените трудови досиета на служителите, от които е видно, че
избраният да остане на работа служител има по-дълъг трудов стаж в Направление "Култура“
към общ. Бл. /4 години и 1 месец/ от ищеца /3 години и 9 месеца/. Ето защо по първия
критерий /квалификация/ ищецът е получил 2 точки, а другият служител 5 точки. Относно
вторият критерий /Ниво на изпълнение на възложената работа/ ищецът е получил равен
брой точки с другото лице /5 точки/, защото и двамата служители нямат наложени
дисциплинарни наказания. Сборът на оценките по тези два критерия за ищеца е 7 точки, а за
другия служител е 10 точки.
С оглед изложеното, ответникът е посочил обстоятелства, като е ангажирал доказателства,
от които да се направи извод защо е била приета по-ниска оценка за ищеца от тази на другия
служител. В този смисъл констатацията на назначената от работодателя комисия се явява
обоснована.
Въззивният съд намира, че работодателят е извършил надлежно подбор, който е бил
съобразен със законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ. Служителите, които са съпоставени
са оценени според критериите по чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Обективното съответствие между притежаваните от ищеца качества и
квалификация и получената оценка се установява от протокола за подбор и тъй като липсват
данни, които да сочат на обективно несъответствие между тази оценка и реалните качества и
квалификация на ищеца, съдът приема извършеният подбор за законосъобразен.
С оглед изложеното БлОС счита, че решението на районния съд с което са отхвърлени
предявените искове е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът дължи заплащане на
сторените от Община Бл. разноски за юрисконсулт за въззивното производство в размер на
100,00лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от
2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На основание изложеното, Окръжен съд Бл.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №906822 от 17.08.2020г., постановено по гр.дело №683/2020г.
по описа на Районен съд Бл., като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА П. Я. С. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Бл., ж.к.“Стр. център“ № 13,
ет.1, ап.2, да ЗАПЛАТИ на Община Бл., с адрес: гр. Бл., пл. „Г. Из.“ № 1, представлявана от
10
Кмета на Общината разноски за въззивното производство в размер на 100, 00 /сто / лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок на осн. чл.315, ал.2 ГПК, считано от 05.11.2020г., при обосноваване на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11