Решение по дело №2340/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 267
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Джулиана Петкова
Дело: 20211000502340
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Мария Яначкова

Джулиана Петкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502340 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на И. Ж. С. срещу решението на СГС, І-26 състав от
22.04.2021г. по гр.д.№ 10989/2018г., с което са отхвърлени главният и евентуален искове по
чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД срещу О. М. Л., с цена 30 000 щатски долара.
Въззивницата иска отмяна на решението и уважаване на исковите й претенции, като
твърди необоснованост.
Въззиваемият О.Л. оспорва жалбите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по
жалбите и възраженията на въззиваемия излага следното:
Ищцата С. е твърдяла, че на 01.02.1995г. е подписала договор с ответника, в качеството й
на пълномощник на майка й, която е била представляващ дружеството „Обудон“ ЕООД –
възложител по договора. Изпълнителят по него – АД О.М. ЕООД поел задължението за
административно правно обслужване на дружеството за срок от една година, за което му
било изплатено от ищцата възнаграждение в размер на 30 000 щатски долара. Като твърди,
че ответникът не изпълнил задължението си по договора,тъй като й дал погрешен правен
съвет по повод закупуване на недвижим имот, в резултат от който тя не могла да получи
впоследствие продажната цена на този имот, ищцата иска да бъде осъден ответникът да й
„върне“ платената по договора цена от 30 000 щатски долара, евентуално – да й заплати на
основание чл. 59 ЗЗД сумата 30 000 щатски долара, които били изплатени от ищцата и с
които ответникът се обогатил неоснователно.
Съгласно горезаявените твърдения ( по исковата и уточнителните молби пред първата
1
инстанция) , на които се основат исковите претенции, последните имат правното си
основание в чл. 79, ал.1 ЗЗД – обезщетение поради неизпълнение на договора от 01.02.1995г.
и чл. 59 ЗЗД.
И двете претенции са неоснователни.
Ищцата не е страна по договора от 01.02.1995г. – при подписването и изпълнението му от
страна на възложителя ( чрез плащане на уговореното възнаграждение от 30 000 лева), тя е
действала като негов пълномощник. Страни по договора са „Обудон“ ЕООД и АД О.М.
ЕООД. Затова, и независимо с какъв произход са средствата, с които е изплатено
възнаграждението на изпълнителя, единствено „Обудон“ ЕООД е легитимирано да търси
обезщетение от неизпълнение на договора от страна на АД О.М. ЕООД. Дружеството
възложител, както безспорно е установено от първостепенния съд, е прекратено, заличено от
търговския регистър и ищцата не е негов правоприемник.
Ищцата не е и бенефициент по договора от 01.02.1995г. Остава напълно произволно
твърдението й, че по силата на договора ответникът е следвало да я консултира правно по
повод закупуване от нея на недвижим имот. Поетото от ответника задължение е било за
административно правно обслужване на дружеството „Обудон“ ЕООД, а то нито се твърди,
нито се установява да е включвало правни консултации на ищцата в лично или друго ( като
пълномощник на законния представител на възложителя) качество.
Полученото от ответника възнаграждение от 30 000 щатски долара има своето основание
и това е договорът от 01.02.1995г. „Обогатяването му“ не е нито неоснователно, нито е за
сметка обедняването на ищцата, доколкото е резултат от изпълнение на договорно
задължение на „Обудон“ ЕООД.
В обобщение, ищцата не е материалноправно легитимирана по предявените искове и
решението, с което са отхвърлени следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, въззивният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-26 състав от 22.04.2021г. по гр.д.№ 10989/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2