№ 11587
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110101896 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Д. М., чрез адв. Р. Н., срещу ФИРМА, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 11505,78 лева (след допуснато от съда
изменение на размера на иска в проведеното на 10.10.2022 г. открито съдебно заседание),
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
15.11.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен безсрочен трудов договор
№ 537/01.07.2020 г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „техник
електронна техника“ в ответното дружество. На 16.11.2021 г. на М. била връчена заповед №
444/15.11.2021 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
поради намаляване на обема на работа, считано от 15.11.2021 г. Оспорва извършеното
уволнение като незаконосъобразно. На първо място възразява, че не било налице реално
намаляване на обема на работа и по-конкретно на работата по видеонаблюдение и контрол
на достъпа, които дейности били част от трудовата функция на ищеца. Твърди, че не били
затваряни обекти и помещения на игралните зали на работодателя, не бил намаляван броят
на устройствата за наблюдение. Освен това на мястото на уволнените четирима служители,
заемащи процесната длъжност, били назначени нови петима, изпълняващи същата трудова
функция. На следващо място възразява, че работодателят не бил извършил подбор, който в
случая бил задължителен, тъй като на длъжността „техник електронна техника“ работели
1
петима служители. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М.С..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и
по размер. На първо място твърди, че преди уволнението на ищеца бил извършен подбор от
назначена за целта комисия, по предварително зададени от работодателя подробни критерии
и начин на оценяване. От общо петима служители, заемащи длъжността „техник електронна
техника“, били уволнени тримата, получили най-нисък резултат при подбора. На следващо
място твърди, че намаляването на обема на работа, засягащо заеманата от ищеца длъжност,
било наложено от епидемиологичната обстановка в страната и издадените в тази връзка
заповеди от министъра на здравеопазването, засягащи пряко дейността на ответното
дружество. Така за определени периоди от време игралните зали на работодателя били
напълно затворени, а в останалите периоди работели с намален наполовина капацитет. Това
довело от своя страна до намаляване обема на работата и на ищеца, който при затворени
зали не е имало какво да наблюдава. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като
твърди, че новоназначените петима служители изпълнявали съвсем различни трудови
функции от тези на ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените обективно съединени искове. Претендира направените по делото
разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът А. Д. М., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и
молбата от 02.06.2022 г. В хода на устните състезания изразява становище, че от събраните
по делото доказателства било безспорно установено, че прекратяването на трудовото
правоотношение между страните било незаконно, тъй като не било осъществено посоченото
от работодателя основание за това. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът ФИРМА, редовно призован, се представлява от адв. С.
Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните
състезания оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Изразява
становище, че изложените в отговора на исковата молба съображения напълно се
подкрепяли от събраните по делото гласни доказателствени средства. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Депозира писмена
защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените
възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
2
Не се спори между страните, че през процесния период били обвързани от валидно
сключен безсрочен трудов договор № 537/01.07.2020 г., по силата на който ищецът приел да
изпълнява длъжността „техник електронна техника“ в ответното дружество, при сумирано
отчитане на работното време с 12-часова продължителност на работната смяна съгласно
установен график. Работните смени били, както следва: първа от 08,00 ч. до 20,00 ч. и втора
от 20,00 ч. до 08,00 ч. Срокът на предизвестието бил уговорен на 30 дни и бил еднакъв за
двете страни. Работодателят дължал на ищеца основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1608 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година. Видно от отбелязване в трудовия
договор, ищецът постъпил на работа на 01.07.2020 г.
С допълнително споразумение № 94 от 01.06.2021 г. към трудовия договор основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на 1738 лева, а допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит било определено
на 3 % или 52,14 лева, считано от 01.06.2021 г.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „техник
електронна техника“, основните трудови задължения на ищеца били следните: не допуска и
своевременно предотвратява нарушения на охранявания обект; осъществява пропускателния
режим, контролира влизането и излизането на служители, външни лица и МПС; не допуска
изнасяне на вещи, материали и ценности от обекта; следи за поддържане в изправност и
правилната употреба на техническите устройства, монтирани за охраната на обекта, и при
повреда уведомява прекия си ръководител; използва предоставените технически средства,
като спазва инструкцията за употреба на същите; изпълнява специфичните си задължения в
съответствие с плана за охрана, указанията на прекия си ръководител и тези на възложителя.
Видно от отбелязване върху длъжностната характеристика, ищецът получил екземпляр от
същата и се запознала с нея на 01.07.2020 г.
От представена по делото Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изменена и допълнена
със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, се установява, че
за периода от 23,30 ч. на 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. били въведени временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, сред които било и
преустановяване на посещенията в игралните зали и казина. В тази връзка с две заповеди на
управителя на ответното дружество от 25.11.2020 г. и от 18.12.2020 г. било наредено
преустановяване на посещенията и работата в игралните зали на работодателя за периода от
23,30 ч. на 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г.
С последващи заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемичните
мерки били облекчени, като било разрешено посещението на игралните зали, но при
намален капацитет и ограничено работно време. В тази връзка били издадени следните
заповеди на управителя на ответното дружество: заповед от 26.02.2021 г. за работа на
игралните зали в периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. с работно време от 06,00 ч. до
23,00 ч., и заповед от 02.09.2021 г. за работа на игралните зали в периода от 07.09.2021 г. до
31.10.2021 г. с работно време от 07,00 ч. до 23,00 ч. Със заповед от 02.09.2021 г. на
3
работодателя било разпоредено в периода от 04.11.2021 г. до 30.11.2021 г. игралните зали да
работят с неограничено работно време при спазване на противоепидемичните мерки.
Видно от Заповед № 104 А-О/01.10.2021 г. на управителя на ответното дружество,
поради намаляване обема на работа, причинено от въведените в страната
противоепидемични мерки, било наредено на основание чл. 329, ал. 1 КТ да се извърши
подбор между служителите, заемащи длъжността „техник електронна техника“, от комисия
в състав: Г. С – технически сътрудник, К.С. – отговорно лице по защита на данните, и В.И. –
технически сътрудник. Комисията следвало да извърши подбора въз основа на документите,
намиращи се в личните трудови досиета на петимата служители, и личните оценки, дадени
за всеки служител от прекия им ръководител, при използване на формулираните в заповедта
критерии и подкритерии.
От представения по делото протокол от 07.10.2021 г. се установява, че назначената
комисия извършила подбора и оценила всеки от петимата служители по точкова система,
като ги класирала по следния начин: 1. Л.А.Л. – 58 т., С.В.К. – 42 т., Д.С.В. – 34 т., А. Д. М. –
20 т., и Л.Ж. Д. – 16 т. В резултат на извършената преценка комисията предложила на
работодателя да бъдат прекратени трудовите договори на тримата служители, получили
най-нисък резултат, сред които бил и ищецът.
Не се спори по делото, че на 15.10.2021 г. на А. М. било връчено предизвестие №
108/15.10.2021 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
– поради намаляване на обема на работа, с изтичане на законовия срок от 30 дни.
Отправеното предизвестие било спазено и на 16.11.2021 г. на ищеца била връчена
процесната заповед № 444/15.11.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, считано от 15.11.2021 г., поради намаляване обема на работа.
От представени по делото Заповед № 112 А-О/29.12.2021 г. на управителя на ответното
дружество, щатно разписание към 25.02.2022 г., справка на щатните бройки за длъжността
„техник електронна техника“ за периода 01.11.2021 г. – 25.02.2022 г. и 5 броя отчетни форми
за длъжността „техник електронна техника“ за м. октомври 2021 г., м. ноември 2021 г., м.
декември 2021 г., м. януари 2022 г. и м. февруари 2022 г., се установява, че от петима
служители, заемащи длъжността „техник електронна техника“, един които бил ищецът, след
17.10.2021 г. останал на работа само един – свидетелят Л.Л..
От представено по делото копие от трудовата книжка на ищеца, от извършена в
съдебно заседание констатация по представения документ в оригинал, както и от приложено
към исковата молба Разпореждане № 214-00-15566-1 от 22.11.2021 г. на ТП на НОИ –
София-град се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните А. М. не е постъпвал на работа при друг работодател.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответника са разпитани свидетелите В.Р.И., Л.А.Л., К.Е.С. и Б.Х.Б.. От показанията на
свидетелите В.И. и К.С. се установява, че подборът бил извършен по две групи параметри –
едните били свързани с трудовия стаж и квалификацията на служителите, информацията за
4
които комисията взела от трудовите им досиета. Другата група критерии била свързана с
ефективността при изпълнение на възложените трудови функции. Тъй като членовете на
комисията нямали преки наблюдения върху работата на включените в подбора служители,
при оценяването им по тези критерии те си послужили с предоставени им от работодателя
бележки и записки. И двамата свидетели са категорични, че в резултат на пандемията и
въведените противоепидемични мерки работата в игралните зали намаляла и оборотите на
дружеството – работодател значително се свили. Дори след разрешаване на посещенията на
игрални зали, работата не се била възстановила веднага, тъй като това бил труден и бавен
процес. А свидетелката В.И. обяснява, че като нямало клиенти в залата, крупиетата не били
толкова ангажирани и видео отделът нямало какво да наблюдава. По нейно мнение на
дружеството не бил нужен цял отдел за видеонаблюдение, а работата можело да се върши и
от един човек, който да гледа само конкретни неща.
Това обстоятелство се потвърждава от свидетеля Л.Л., който единствен към момента
заемал длъжността „техник електронна техника“ или „видеонаблюдение“, каквато
изпълнявал и ищецът преди да бъде прекратен трудовият му договор. От думите на Л. се
установява, че по време на локдауна работата на видео отдела намаляла изключително
много, защото залите били затворени. През този период пак се извършвало
видеонаблюдение, но само от време на време и то за да се наглежда техниката в залите. Към
настоящия момент нормалният ритъм на работа бил възстановен, но свидетелят се справял
сам, тъй като работният процес и цялостната организация на видеонаблюдението в
ответното дружество били преструктурирани. Камерите осъществявали записи, като имало
възможност същите да бъдат върнати назад и свидетелят да ги прегледа, без да е
необходимо да има 24-часово видеонаблюдение на живо, както било преди.
От показанията на свидетелите В.И., К.С. и Б.Б. се установява, че след извършения
подбор и уволнението на трима от петимата служители, заемали длъжността „техник ел.
техника“, не били назначавани други хора на тази длъжност. Имало назначени петима
служители, но на съвсем различна позиция – „технически сътрудник“, като техните
задължения били свързани с доставяне до всяка една от залите на ответното дружество на
поща, хигиенни материали, рекламни материали и други.
Съдът кредитира показанията и на четиримата свидетели като обективни,
последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че същите са служители на
ответното дружество и към настоящия момент, не е основание само по себе си за
дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетелите взаимно се допълват помежду си и не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че
четиримата са били служители на ответното дружество към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, им е дало възможност да придобият преки
впечатления както от цялостната дейност и организацията на работа в дружеството, така и
5
от конкретните трудови задължения на длъжността „техник електронна техника“ и
обстоятелствата около прекратяването на трудовия договор на ищеца, като съдът няма
основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на
приетите по делото доказателства и предоставени от ответника разплащателни фишове. От
заключението се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението (м. септември 2021 г.) възлизал на
1917,63 лева или за процесния период от шест месеца дължимото обезщетение за оставане
без работа било в размер на 11505,78 лева. Настоящият съдебен състав намира, че не следва
да кредитира заключението, тъй като при определяне на брутното трудово възнаграждение
на ищеца като основа за изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ, вещото лице
е включило и сумата 127,49 лева, изплатена на служителя за положен извънреден труд. В
разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ ясно е посочено кои възнаграждения се включват в брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ, сред които е и това
по чл. 225 КТ. Възнаграждението за извънреден труд не е сред изброените. Същото не може
да бъде определено и като такова с постоянен характер съгласно легалната дефиниция,
дадена в чл. 15 от Наредбата, тъй като по делото няма данни, а и твърдения това
възнаграждение да е било получавано от ищеца ежемесечно. В съдебната практика се
приема, че допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са предвидими и
сигурни, определени в колективния трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Изпащането на суми
за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а
и защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на
отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (вж. Решение № 847 от
14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г., ВКС, ІV Г.О. ). В трудовия договор и в допълнителните
споразумения към него ясно е посочено, че единственото допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер, което се дължи всеки месец, е това за придобит
трудов стаж и професионален опит. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира,
че няма основание допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд да бъде
включвано при изчисляване на брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението по чл. 225 КТ. Съдът изчисли същото в размер на 1790,14 лева, който
напълно съответства на договореното между страните в допълнително споразумение № 94
от 01.06.2021 г. към трудовия договор. Или за целия исков период обезщетението за
оставане на работа на ищеца поради уволнението възлиза на 10740,84 лева.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
6
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в
исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може
да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в
последното решения).
В настоящия случай уволнението на ищеца е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ – поради намаляване на обема на работата. Това основание е безвиновно и в съдебната
практика се приема, че е достатъчно в предизвестието за прекратяване на трудовия договор
и в заповедта за уволнение същото да е ясно посочено. Други мотиви не са необходими.
Намаляването на обема на работата е обективен факт, фактическо състояние, обусловено от
конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приет нарочен акт от
компетентен орган. При намален обем на работата работодателят е този, който преценява
дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена и да изготви по-
малък щат, който да съответства на намаления обем на работа. При всички положения без
правно значение е обстоятелството дали е доказана констатацията на управляващия орган за
намаления обем на работата, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт. Правно
ирелевантно е и дали управляващият орган е съставил нарочен документ, определящ кои
длъжности да бъдат съкратени (вж. Решение № 183 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 7042/2013 г.,
ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1819/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 21 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 5101/2008 г., І Г.О., ВКС).
В предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищеца, както и в оспорената
заповед ясно е посочено основанието за уволнението му – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване на обема на работата. С това законовото изискване за мотивираност е
изпълнено. Не е необходимо в заповедта да са изложени подробности защо работодателят е
приел, че е налице намаляване на обема на работа, за да се приеме същата за
7
законосъобразна от формална страна. Липсата на пороци в самата уволнителна заповед,
както и на твърдения от страна на ищеца за наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ,
обуславят разглеждане на спора по същество.
Съгласно трайно установената съдебна практика намаляването на обема на работата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е обективен факт, който не се отнася общо към дейността
на предприятието – работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени
трудови функции. Това е така, защото е възможно общият обем на работата да е намален, но
това да няма отношение към трудовите функции за определена длъжност. Например,
възможно е работата по изпълнение на поръчки за изработване на определено изделие да е
намаляла, но да е увеличена счетоводната работа във връзка изостанали разплащания, други
сметни отношения с трети лица или във връзка с изпълнение на други договорни отношения.
Затова преценката законно ли е приложено основанието за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ винаги включва конкретното съотношение между
намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник трудови функции, т.е. в
каква степен намаляването на обема на работата е засегнало трудовите функции за
длъжността. Така всяко трайно намаление на обема на работата (без то да пренебрежимо
малко спрямо общия обем) е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от
неколцина. Когато обаче тази работа е намалена само за определена длъжност,
работодателят може да запази длъжността, възлагайки и други трудови функции или да я
съкрати, като разпредели трудовите функции между други длъжности, но не може да уволни
изпълняващия длъжността само поради намаление на обема на работата му на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ. Не може и механично да бъде съпоставян процентът намален обем с
процент от щатните бройки на изпълняващите работата, тъй като броят на работниците
може да бъде намален и поради оптимизиране на работата чрез въвеждане на нови
технологии и други, ускоряващи производството фактори, които влияят върху необходимия
брой работници за изпълнение на същата работа (вж. Решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д.
№ 2157/2018 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 348 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 2112/2015 г., ІV
Г.О. ВКС, Решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015 г., ІV Г.О., Решение № 251
от 27.07.2015 г. по гр. д. № 6970/2014 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 270 от 02.06.2011 г. по гр.
д. № 1661/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г., ІІІ
Г.О., ВКС).
При извършено уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и при въведен от
работника довод, че основанието за уволнение по посочения текст не е възникнало, предмет
на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това
намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции. Тъй като
работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този,
който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка
между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. За
установяване на факта на намаление на обема на работата, свързана с изпълнението на
определени трудови функции, са допустими всички доказателства и доказателствени
8
средства. Процесуалният закон не съдържа ограничения относно доказателствените
средства, с които този факт може да бъде установен – това може да бъде сторено с писмени
доказателства, чрез експертно заключение или със свидетелски показания (вж. Решение №
57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157/2018 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 152 от 24.07.2017 г. по
гр. д. № 4059/2016 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 87 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 3468/2017 г.,
ІІІ Г.О., ВКС).
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установява по безспорен начин, че през периода на
съществуване на трудовото правоотношение между страните с оглед въведените
противоепидемични мерки дейността на ответното дружество била значително затруднена.
За определен период – от 23,30 ч. на 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. игралните зали дори били
затворени изцяло. Това несъмнено довело до намаляване на оборота и приходите на
ответното дружество в сравнение с времето отпреди пандемията. От друга страна обаче,
както беше посочено по-горе в цитираната съдебната практика, от съществено значение при
това уволнително основание е как се съотнася намаляването на обема на работата към
конкретната дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. От показанията на
свидетеля Л.Л. се установи, че реално намаляване работата на видео отдела, в който е
работел и ищецът, е имало само през времето на локдауна, когато игралните зали били
изцяло затворени. Тогава пак да се налагало да се гледат видеозаписите, но не е било нужно
да се осъществява 24-часово видеонаблюдение. През останалото време залите били
отворени, макар и с ограничено работно време, и видеонаблюдение се извършвало
постоянно. Това обстоятелство се потвърждава от приложената към отговора на исковата
молба отчетна форма за месец октомври 2021 г. Следователно, въведените
противоепидемични мерки може да са оказали влияние върху работата на пряко заетите с
игралните зали служители, като крупиета, салонни управители, контрольори казино (каквито
длъжности съществуват в ответното дружество, видно от представеното щатно разписание
към 25.02.2022 г.), но работата на видео отдела не е била пряко свързана с това дали е имало
или не и колко са били клиентите в игралните зали. След като последните са отворени, се е
извършвало 24-часово видеонаблюдение на живо, защото такава е била организацията на
работа в ответното дружество през този период.
Индиция за липсата на пряка връзка между намаляването на обема на работа,
причинено от въведените противоепидемични мерки, и изпълняваните от ищеца трудови
функции е обстоятелството, че същият е бил назначен на работа в ответното дружество на
01.07.2020 г., т.е. след въвеждането на първите и най-ограничителни противоепидемични
мерки. Една от тези мерки е затварянето на игралните зали за периода от 29.03.2020 г. до
14.06.2020 г. Въпреки пълното преустановяване на посещенията на игралните зали през този
значителен период, работодателят е счел за необходимо да назначи нов служител на
длъжността „техник електронна техника“. Освен това, както отбелязва и ищецът в
депозираното на 02.06.2022 г. становище, няколко месеца преди уволнението трудовото му
възнаграждение е било увеличено, което не може да бъде свързано с твърденията за намален
9
обем на работата му.
От изслушаните по делото свидетелски показания може да се направи изводът, че
причината за извършения подбор и уволнението на трима служители, заемащи длъжността
„техник електронна техника“, се корени не в намаления обем на работа в ответното
дружество, а в желанието на работодателя да оптимизира дейността на видео отдела. След
преструктуриране на работния процес се оказало, че контролът върху дейността на
игралните зали може да бъде осъществяван само от един човек, без да е необходимо 24-
часово видеонаблюдение на живо. В този случай обаче относимото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните би било съкращаване на щата.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не зависи от обусловилите го причини и
при оспорване на законността му, предмет на доказване е извършено ли е реално
съкращаване на щата, без да се изследват причините, които са го наложили. Намаляването
на обема на работа, макар и съвместимо и много често свързано със съкращаването на щата,
е самостоятелно основание за уволнение. Когато съкращаването на щатна бройка за
определена длъжност е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението
на работника е по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, при оспорване на законността му предмет на
установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това
намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ. дали
премахването на съответната щатна длъжност е обусловено от намаления обем на работата
на предприятието (вж. Решение № 236 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV Г.О.,
ВКС). Следователно, намаляването на обема на работа като фактическо основание засяга
определен кръг работници и служители. Но когато се отнася до премахване на само една
длъжност, както е в случая, е налице „съкращаване на щата“, което макар и близко до
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е отделно и различно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, с различен правопораждащ фактически състав. Съвсем отделен
е въпросът, че от представените по делото писмени доказателства не се установява и
реалното съкращаване на трите щатни бройки, за които комисията по подбора е дала
предложение за прекратяване на трудовите правоотношения със служителите.
Съдът намира, че в настоящия случай работодателят не установи съществуването на
обективна връзка между намаляването на обема на работа и изпълняваната от ищеца
трудова функция. Направените в тази насока възражения в исковата молба са напълно
основателни. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената
тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да
установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
Ответникът не доказа, че намаляването на обема на работата е засегнало трайно и в
значителна степен трудовите функции на ищеца, въпреки че с доклада по делото беше
разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посочените обстоятелства.
При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
10
чийто юридически факт е недоказан. След като работодателят не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че е налице намаляване на обема на работа, свързано с
изпълняваните от ищеца трудови функции, то следва да бъде прието, че за него не е
съществувало основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовия му договор.
Това обуславя незаконност на уволнението, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на следните
предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението. Настоящият съдебен състав намира, че с приетите по делото
писмени доказателства бяха установени по несъмнен начин всички предпоставки за
възникване в полза на ищеца на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По отношение
размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец
преди уволнението, както беше посочено по-горе във фактическите изводи по спора, съдът
намира, че същият възлиза на 1790,14 лева. Следователно, дължимото на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за целия исков период е в
размер на 10740,84 лева, до който размер искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. За разликата над
уважения размер от 10740,84 лева до пълния предявен размер от 11505,78 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Тъй като по делото има данни, че през исковия период на ищеца е било изплащано
обезщетение за безработица в размер на 41,65 лева на ден, и за пълнота на изложението
съдът намира за необходимо да посочи, че същото не подлежи на приспадане от
присъденото обезщетение по чл. 225 КТ. В Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по
гр. д. № 3/1995 г., ОСГК, ВС е прието, че отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1
ГПК е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и
произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя.
Следователно, за дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението е без всякакво значение обстоятелството, че за същия период му е отпуснато
парично обезщетение за безработица от НОИ. Получаването на последното е на друго
основание – плащане по осигурително правоотношение. В резултат на незаконното
уволнение и оставането си без работа ищецът не е получавал трудово възнаграждение и
правопораждащият факт за това плащане е именно признаване незаконността на
уволнението (вж. Решение № 542 от 09.06.2009 г. по гр. д. № 256/2009 г., ІV Г.О., ВКС ).
Следователно, полученото от А. М. обезщетение за безработица не подлежи на приспадане
от присъденото обезщетение за оставането му без работа поради уволнението.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
11
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Посоченото обезщетение по естеството си замества
неполученото вследствие противоправното поведение на работодателя трудово
възнаграждение за съответния период. Ето защо съдебната практика последователно приема,
че обезщетението по чл. 225 КТ представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.
242, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., ІІІ Г.О.,
ВКС, Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., ІІ Г.О., ВКС,
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., ІV Г.О., ВКС).
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените в производството разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В
последния е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като към списъка
са приложени доказателства за реалното му заплащането в пълен размер. С оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ФИРМА следва да бъде осъден
да заплати на ищеца А. Д. М. сумата в размер на 1128,03 лева, представляваща направените
в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете (съдът е използвал като критерий за определяне на
съотношението размера на дължимата за исковете държавната такса).
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото няма доказателства за
реалното извършване на такива.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
ФИРМА следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата
държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 479,63 лева и
разноските за възнаграждение на вещото лице в размер на 280,06 лева или всичко общо в
размер на 759,69 лева съразмерно с уважената от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. АДРЕС,
извършено със Заповед № 444/15.11.2021 г. на управителя на ФИРМА, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. „С. Ш.“ № **** (буква
„з“), АДРЕС, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на
работата е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Р.И-Т., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. „С. Ш.“ № **** (буква
„з“), АДРЕС, да заплати на А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к.
12
АДРЕС, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата 10740,84
(десет хиляди седемстотин и четиридесет лева и 84 ст.) лева, представляваща обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението за периода от 15.11.2021 г. до 15.05.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 10740,84 лева до пълния предявен размер от 11505,78 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ФИРМА, ЕИК *********, представлявано
от управителя И.Р.И-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“,
бул. „С. Ш.“ № **** (буква „з“), АДРЕС, да заплати на А. Д. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж. к. АДРЕС, сумата 1128,03 (хиляда сто двадесет и осем лева и
03 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ФИРМА, ЕИК *********, представлявано
от управителя И.Р.И-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“,
бул. „С. Ш.“ № **** (буква „з“), АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата 759,69 (седемстотин петдесет и девет лева и 69 ст.) лева, представляваща дължимата
държавна такса за образуване на настоящото производство и разноските за възнаграждение
на вещото лице съразмерно с уважената от исковете.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 24.10.2022 г., а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение – с частна
жалба в едноседмичен срок от днес – 24.10.2022 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13