Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2190 06.11.2018 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI
– ви граждански състав
На девети октомври две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното от
съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №1143 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в
гр.Б.,
ул.”Ген.В.В.” №..., ет...., представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., уточнена с молба,
вх.№25552/19.06.2018 г., против С.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира
установяването дължимостта на сумата от 65,16 лева, представляваща задължение
по издадени фактури в периода 25.03.2015 г., произтичащи от потребени ВиК
услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 22.01.2015
г. – 18.03.2015 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в
размер от общо 19,95 лева, считано за периода от 26.04.2015 г. до 24.10.2017
г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед
№4916/30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№8142/2017 г. по описа на РС-Бургас.
Основанията за
дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е клиент на
„ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по
силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото
дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в гр.Б., кв.“М.Р.“, ул.“П.В.“ №....., за който има открита и
заведена партида с абонатен №............... Твърди се, че съгласно показанията на измервателните
средства – водомер, монтиран в шахта до оградата на имота, ответникът дължи
сумата от 65,16 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за
периода 22.01.2015 г. – 18.03.2015 г., която сума не е заплатена от последния,
поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода
26.04.2015 г. – 24.10.2017 г. в размер на 19,95 лева, за които ищецът се е
снабдил със Заповед №4916/30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8142/2017 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения
си процесуален представител – адв.П., която поддържа иска, претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен
представител на ответника – адв.Т.,
уточнен с молба, вх.№21889/28.05.2018 г., в който иска се оспорва като недопустим
и неоснователен и се иска спиране на производството до отстраняване
нередовностите на исковата молба, оставяне без разглеждане на иска като
недопустим, отхвърлянето му като недоказан и неоснователен на изложени в
отговора аргументи.
В
съдебно заседание отговорът се поддържа от адв.Т..
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е
приложено като доказателство ч.гр.д.№8142/2017
г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано
по заявление на „ВиК“ ЕАД,
въз основа на което има издадена на 30.10.2017 г. Заповед №4916 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му
на длъжник да заплати на кредитора сумата от 85,11 лева, от която главница в
размер на 65,16 лева – неизплатени суми по фактури, издадени в периода от
25.03.2015 г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена, пречистена вода
за абонатен №............. в отчетния период 22.01.2015 г. – 18.03.2015 г. и
лихва за забава в размер на 19,95 лева за периода 26.04.2015 г. – 24.10.2017
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по
гражданско дело №1143
по описа на Бургаски районен съд за 2018 г., против длъжника в заповедното
производство С.Х.П. е
подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 22.01.2018 г., съгласно чл.415 от ГПК
и указанията, дадени с разпореждане от 10.01.2018 г., от лице, легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която
става ясно, че водоснабдения имот е жилище, находящо се в гр.Б., кв.“М.Р.“,
ул.“К.П.в.“ №....., в което има монтиран един измервателен уред – пет-кубиков
водомер, който се индивидуализира с виртуален №**********, абонатен №964771,
карнет 1317, страница 16, както и че за периода 22.01.2015 г. – 18.03.2015 г.,
общото количество вода, преминало през индивидуалния водомер е 30 куб.м. Видно
от заключението, отчитането се извършва от служител на дружеството - отчетник
измервателни уреди (инкасатор), а за регистриране на отчетените данни се
използва индустриален мобилен компютър, който е със записващи функции за деня
на отчитането. Данните се отчитат от инкасатора визуално и се въвеждат ръчно в
мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, от
където се прехвърлят автоматично и осчетоводяват в системата на дружеството, в
която за всеки клиент има заведена партида с клиентски номер и е създаден
електронен карнет за обработка на подадените данни, а всеки водомер е
регистриран с абонатен номер, индивидуален баркод номер, виртуален номер, номер
карнет, номер страница, адрес. В същия смисъл са показанията на разпитаната в
качеството на свидетел Д.В..
По делото е изготвена и
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството
на ищеца е редовно водено, издадената от него фактура с №00315664183 на
стойност 65,16 лева е с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в гр.Б.,
кв.“М.Р.“, ул.“П.В.“ №..... и не е платена.
Спорен
между страните
е въпросът
дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги и в това си качество е потребявал такива в периода 22.01.2015
г. – 18.03.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
В съответствие с доказателствената
тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 20.06.2018 г., неоспорен
от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявения главен иск е неоснователен. Ищецът не проведе успешно доказване, както легитимацията на ответника
като потребител на ВиК
услуги, така и размера
и изискуемостта на процесните парични вземания.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004 г., потребител на услугите В и К са собствениците или
носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или
нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото не може да се
установи, че през процесния период С.Х.П. е
бил собственик или ползвател на водоснабдения жилищен обект, където е предоставена
услугата на ищцовото дружество, като този факт по никакъв начин не се установява от приетата
справка за адресна
регистрация на отвитника.
Тази липса на доказателства изключва материално-правната легитимация на
ответника като длъжник по цитираната наредба, поради което и изводът, който
се налага е, че за
С.Х.П.
не е възникнало
паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури.
Предвид изложеното, съдът намира
главния иск за неоснователен, а това налага отхвърлянето му, ведно с
обусловените претенции за обезщетение за забава.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.”Ген.В.В.” №...., ет....., представлявано от инж.Г.Т., за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът С.Х.П.,
ЕГН **********, с адрес ***,
му
дължи сумата от
65,16 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.03.2015
г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода
през отчетния период 22.01.2015 г. – 18.03.2015 г., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху главниците в размер от общо 19,95 лева, считано за
периода от 26.04.2015 г. до 24.10.2017 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена Заповед №4916/30.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8142/2017 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж. С.