Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47
гр.Свищов,
26.02.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 8.02.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 791/2018 година, за да се произнесе
взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от “Райфайзенбанк България”ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на
управление ***, Експо 2000,
представляван от A.В. A. – изпълнителен директор и M.T.П. –
прокурист, чрез юрисконсулт Г.С. против Ю.А.Я. . Твърди,че на 26.01.2017г. , съгласно договор за потребителски кредит № 1701252030092100 от 26.01.2017г.
“Райфайзенбанк България”ЕАД е отпуснал
на кредитополучателя Ю.А.Я. кредит в размер на 15 675,00 лева, който е напълно усвоен
на същата дата. Съгласно чл. 1 от договора, кредитът ще бъде използван за
потребителски нужди, като крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2027
г.. Съгласно чл. 4 от Договора, страните
уговорили редовна лихва като възнаграждение за отпуснатия кредит в размер на
4,95 % за първите 24 месеца, след което дължимата редовна лихва в размер на
6-меечен sofibor плюс надбавка в размер на 5,597 пункта, като редовната лихва
се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. При забава
в плащането на дължими вноски по кредита уговорили обезщетение за забава-
наказателна лихва,чийто размер се определя като към размера на дължимата
възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта годишно. Наказателната лихва се
начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня
на забавата до окончателното им погасяване. В чл. 5.2 от Договора, страните уговорили, че кредитът ще бъде
погасен на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 5-то число от
съответиня месец, считано от 05.03.2017г. до 05.02.2027г. . Размерът на
погасителната вноска, дължима за първите 24 месеца от действието на договора е
165,87 лева. Съгласно чл. 8.1 от договора, неплащането на погасителни вноски по
кредита представлява случай на неизпълнение. Съгласно чл. 9.2 от същия, при
настъпване на случай на неизпълнение, банката има право да обяви всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Кредитополучателят не е
заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати- 05.06.2017г., 05.07.2017г., 05.08.2017г., 05.09.2017г.,
05.10.2017г., 05.11.2017 г. и 05.12.2017г., с оглед което и на основание чл.
8.1 от договора, банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 03.01.2018г. с
писма, като на същата дата е осчетоводена предсрочната изискуемост на
вземанията на банката по договора за кредит.
За посочената сума - 15 360,56 лева /петнадесет хиляди
триста и шестдесет лева и петдесет и шест стотинки / главница – задължение по договор
за потребителски кредит № 1701252030092100 от 26.01.2017г. , от която 716,67
лева редовна падежирала главница и 14 643,89 лева предсрочно изискуема
главница; изискуема редовна лихва в размер на 427,85 лева /четиристотин
двадесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 05.06.2017г. до
02.01.2018 г. вкл., изискуема
наказателна лихва в размер на 181,83 лева/сто осемдесет и един лева и осемдесет
и три стотинки/ за периода от 05.06.2017г. до 25.01.2018г. вкл., от която
изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж – 41,97 лева и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница – 139,86
лева, законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението -
26.01.2018г. до изплащане на
вземането ищецът е подал заявление по
чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 103/2018г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№53/31.01.2018г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск . Моли съда да издаде решение , в което да приеме за установено, че
ответникът им дължи гореописаната сума и да им се присъдят направените в
заповедното и настоящото дело разноски.
При условията на евентуалност, в
случай че главният иск бъде отхвърлен
предявява осъдителен иск за същите суми на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният
представител на ответника адв.И.И. е
подала писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца.
Възразява относно възникналата предсрочна изискуемост и връчване на уведомлението на длъжника.В
съдебно заседание и в представената писмена защита основното възражение е, че
на ответника не е връчено уведомление за предсрочна изискуемост преди подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №53/31.01.2018г. по ч.гр.д. 103/2018г. на СвРС - Ю.А.Я. следва
да заплати на кредитора “Райфайзенбанк България”ЕАД ЕИК ********* сумата 15 360,56 лева /петнадесет хиляди триста и
шестдесет лева и петдесет и шест стотинки / главница – задължение по договор за
потребителски кредит № 1701252030092100 от 26.01.2017г. , от която 716,67 лева
редовна падежирала главница и 14 643,89 лева предсрочно изискуема
главница; изискуема редовна лихва в размер на 427,85 лева /четиристотин
двадесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 05.06.2017г. до
02.01.2018 г. вкл., изискуема
наказателна лихва в размер на 181,83 лева/сто осемдесет и един лева и осемдесет
и три стотинки/ за периода от 05.06.2017г. до 25.01.2018г. вкл., от която
изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж – 41,97 лева и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница – 139,86 лева, законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението -
26.01.2018г. до изплащане на
вземането.
По делото не се спори, че Ю.А.Я. е сключил с “Райфайзенбанк
България”ЕАД ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, Експо 2000,
представляван от A.В. A. – изпълнителен директор и M.T.П. – прокурист, Договор за потребителски кредит №
1701252030092100 от 26.01.2017г. Видно от приложения Договор е отпуснат кредит в размер на 15 675,00 лева, който е напълно усвоен
на същата дата, като
е преведен по банкова сметка ***. Кредитът е за
потребителски нужди,като ще се връща на 120 вноски ,а крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2027 г. Съгласно чл. 4
от Договора, страните уговорили редовна лихва
като възнаграждение за отпуснатия кредит в размер на 4,95 % за първите 24
месеца, след което дължимата редовна лихва в размер на 6-меечен sofibor плюс
надбавка в размер на 5,597 пункта, като редовната лихва се начислява върху
усвоената и непогасена главница на годишна база. При забава в плащането на
дължими вноски по кредита уговорили обезщетение за забава- наказателна
лихва,чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна
лихва се надбавят 10 пункта годишно. Наказателната лихва се начислява на
годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата
до окончателното им погасяване. В чл. 5.2 от Договора,
страните уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 120 анюитетни месечни
погасителни вноски, дължими на 5-то число от съответиня месец, считано от
05.03.2017г. до 05.02.2027г. Ответникът е усвоил сумата , което не се оспорва. Гаранция за това е и, че е започнал да си изплаща вноските , заплатил е 3 вноски, общо - 314,48 лева,
които са приспаднати, след което престанал да обслужва кредита си. Ответникът не е заплатил дължимите месечни погасителни
вноски с падежни дати- 05.06.2017г., 05.07.2017г.,
05.08.2017г., 05.09.2017г., 05.10.2017г., 05.11.2017 г. и 05.12.2017г. Гореописаното се потвърждава и
от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. С оглед неплащане
на 7 последователни вноски, на
основание чл. 8.1 от Договора, Банката се е възползвала от правото си да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми. Съгласно предвиденото в чл. 8.1 от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита
представлява случай на неизпълнение, според
чл. 9.2 , при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя ,
да обяви всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
В случая от Банката са изпратени две уведомления за предсрочна изискуемост
изх.№001-119406/4.12.2017г. и изх.№001-119405/4.12.2017г. Уведомление
изх.№001-119405/4.12.2017г. е изпратено с писмо с обратна разписка до посочения в Договор за
потребителски кредит № 1701252030092100 от 26.01.2017г. постоянен адрес ***. Видно от
оформянето на известие за доставяне-с пощенско клеймо от 2.01.2018г. пратката
не е потърсена от получателя. Уведомление изх.№001-119406/4.12.2017г. е
изпратено с писмо с обратна разписка до
посочения в Договора настоящ адрес ***. Видно от оформянето на известие за
доставяне с дата на връщане 17.12.2017г.-адресът не съществува. След получаване на тези обратни разписки , на 3.01.2018г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на
вземанията на банката по договора за кредит.
Във връзка с това са възраженията на особения представител на ответника, че
той реално не е получил уведомленията за предсрочна изискуемост, поради което
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 26.01.2018г.
Съдът приема, че банката -ищец е направила всичко
необходимо за надлежното връчване на
уведомително писмо и следва да се приеме , че длъжникът е уведомен. Съгласно предвиденото в чл. 11.8 от Договора, всички уведомления и изявления
във връзка с договора, трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса
за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомление за промяна на адреса.
Банката е изпратила уведомления до двата посочени в договора адреси с писма с
обратна разписка, които са върнати като непотърсени. Настоящия състав приема,
че е налице недобросъвестно поведение от страна на кредитополучателя. Налице е
съдебна практика на Гражданска и Търговска
колегия на ВКС, относима към въпроса. В решение № 180 от 23.11.2016 г. по т.д.
№ 2400/2015 г. на І т.о. и в решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015
г. на І т.о. е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника
на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем. Прието
е, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни
възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Действително в хипотезата на
връчване чрез пощенска пратка е прието, че когато пратката не е доставена на
адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския оператор
отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на пратката,
не презумира недобросъвестно поведение на получателя - укриване, отказ за
получаване, уведомяване за съдържанието на пратката. В решение № 25 от
03.05.2017 г. по т.д. № 60208/2015 г. на ІІ г.о., се възприема по принцип горепосочената
практика , че не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост,
което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на
подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от
които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя.
По настоящото дело , съдът намира че са налице
обстоятелства, които сочат на недобросъвестно поведение на ответника. Същият е
усвоил отпуснатия му кредит в размер на 15 675,00 лева на 26.01.2017г.,изплатил е
три вноски и от 5.06.2017г. е престанал да обслужва кредита си. Банката е предприела
действия по обявяване на изискуемост на целия остатък от сумата , след като са
били налице 7 просрочени вноски. Изпратила е уведомления до посочените в
Договора за кредит адреси с писмо с обратна
разписка , като едното е върнато на подателя като непотърсено, другото поради несъществуващ адрес. Няма данни
ответникът да е уведомявал банката за променен адрес, да е предоставил ел.поща
или факс. Същият няма други регистрирA.адреси , посочен съдебен адресат, или
регистриран трудов договор, където може да бъде намерен, което се установи и в заповедното и в исковото производство. Това
му поведение , съдът приема за
недобросъвестно спрямо кредитора,още
повече че Банката е положила необходимите усилия да му връчи уведомление по
предварително уговорен в договора начин, поради което счита, че
Банката е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост на 3.01.2018г. /когато е
осчетоводена/ и това е преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.01.2018г..
С оглед на
гореизложеното ,съдът намира, че искът с
правно основание чл.422 , вр. чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан , поради което следва да се уважи.
С оглед на решението по този иск,
съдът счита че не следва да се произнася по
предявения при условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде
отхвърлен, осъдителен иск за същите суми на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
изхода по
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
на 369,40лева, от които 319,40лева –ДТ и 50,00лева –юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в размер на 1449,02 лв., от които 395,02лева
–ДТ, 250,00лева-депозит за вещо лице, 504,00лева- депозит за особен
представител и 300,00лева –юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че към 26.01.2018 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд и към настоящия момент) в
полза на “Райфайзенбанк България”ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на
управление ***, Експо 2000,
представляван от A.В. A. – изпълнителен директор и M.T.П. – прокурист съществува вземане против Ю.А.Я. с ЕГН ********** *** за сумата 15 360,56 лева /петнадесет хиляди
триста и шестдесет лева и петдесет и шест стотинки / главница , от която 716,67 лева редовна падежирала
главница и 14 643,89 лева предсрочно изискуема главница; изискуема редовна
лихва в размер на 427,85 лева /четиристотин двадесет и седем лева и осемдесет и
пет стотинки/ за периода от 05.06.2017г. до 02.01.2018 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на
181,83 лева/сто осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от
05.06.2017г. до 25.01.2018г. вкл., от която изискуема наказателна лихва върху
вноски в настъпил падеж – 41,97 лева и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница – 139,86 лева,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
26.01.2018г. до изплащане на
вземането, съгласно Заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 53/31.01.2018 г. по ч.гр.д. № 103/2018 г. на Свищовския
районен съд.
ОСЪЖДА Ю.А.Я. с ЕГН **********
*** да заплати на “Райфайзенбанк България”ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на
управление ***, Експо 2000,
представляван от A.В. A. – изпълнителен директор и M.T.П. – прокурист сумата 369,40лева , представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 1449,02 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: