Р Е Ш Е Н И Е
№
**
Гр. Сливница,
28.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд град Сливница, ІV
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март, през две хиляди и осемнадесета година,
в следния състав:
Районен съдия: Г.Н.
при
секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 613
по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „Г.
Ищецът твърди, че с ответника се
намирали в облигационни отношения, като той му продал голямо количество дини,
които закупувал и внасял от Гърция. За доставените му през месец юли 2016г.
количества, ответникът превел дължимите суми, но за тези през месец август
2016г. въпреки многократно отправяните му покани отказал да заплати. За месец
август били издадени 13 броя фактури на обща стойност 23925.79 лева с ДДС, за
които ищецът заплатил съответния ДДС на НАП.
За процесното вземане, ищецът на
основание чл. 410 от ГПК подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 492/2016г. по описа на РС гр.
Сливница. Предвид постъпило възражение от страна на ответника по делото, било
образувано настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства досежно твърденията на ищеца, че се е намирал в
облигационни отношения с него през месец август 2016г. твърди, че не е получил
стоките описани в приемо – предавателните протоколи към приложените 13 броя
фактури, като в тях липсвал подпис на представляващия ответното дружество.
В съдебно заседание ищецът редовно
уведомен се представлява от управителя на дружеството и процесуалният си
представител адв. В. Караджов от АК гр. М.. Последния поддържа исковата
претенция, ангажира доказателства и излага съображения по същество на спора.
Претендира разноски.
Ответникът редовно уведомен се представлява
от адв. М. Пандов от САК, който оспорва иска. Излага съображения за
недоказаност на исковата претенция.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че
страните в процеса са се намирали в облигационни отношения помежду си в периода
юли – август 2016г. Те са били обвързани от неформален договор за продажба на
стоки по силата на който ищецът е доставял в склада на ответника количества
дини внос от Гърция, а последния се е задължил да заплаща тяхната стойност. Не
се спори, че през първия месец, търговските взаимоотношения между страните
протичали нормално, като ответникът заплащал редовно доставените му количества
стоки, съобразно стойностите по издадените фактури.
Установява се от представените по
делото приемо – предавателни протоколи, че в периода 01.08.2016г. –
15.08.2016г. ищецът е направил 17 доставки на стоки, за които са били издадени
процесните 13 броя фактури на обща стойност 23925.79 лева.
От събраните в хода на
производството гласни доказателства се установява, че доставките са били
извършвани от свидетеля на ищцовата страна К. И., който бил пълномощник на
ищцовото дружество. Този свидетел твърди, че цялото количество дини, което било
внасяно от фирмата в Р Б., било доставяно на ответника. Първите доставки били
извършени през месец юли 2016г., като търговските отношения вървели нормално. Ответникът
заплащал редовно доставените стоки, като понякога парите били давана на ръка, а
друг път превеждани по банков път. За доставените количества се издавали
фактури от страна на ищеца. През месец август доставките продължили, но на
ищеца била заплатена частично стоката само по първата издадена фактура. Цялата
стока били разтоварвана в склада на ответника на стокова борса „Слатина“, като
първо се изготвяла кантарна бележка с която се предавало доставеното количество
дини на представителя на ответника – св. Г.Ю.. След това се подписвал приемо –
предавателен протокол и се издавала съответната фактура. Всички протоколи били
подписвани от свидетелката Ю..
Тъй като доставките били
извършвани почти ежедневно, а някой път и повече от една на ден, за период от
около десет дни се натрупали незаплатени задължения от страна на ответника,
като според свидетеля И., не били заплатени последните 10-12 камиона. При
проведени разговори между този свидетел и управителя на фирмата – А. Г.,
последния заявил, че стоката ще бъде заплатена след 14.08.2016г. т.к. била
предоставена от фирма „Сияна“ на големите търговски вериги и от там очаквали
заплащането й. След посочената дата последвали църковни празници и при
проведени нови разговори с Гагов, той заявил, че стоката ще бъде заплатена в
края на месец август. Той не отричал първоначално задълженията си, но след това
започнал да твърди, че не дължи пари, т.к. не му били доставени стоки.
Свидетелката Г.Ю. е работила в
ответното дружество на длъжност „отчетник – счетоводител“ в периода в който
били налични търговски взаимоотношения между страните по делото. Тя не отрича
да е подписвала приемо – предавателни протоколи за доставени количества дини от
страна на ищеца, но няма спомени какво количество е приела и колко камиона са
били доставени. Всички протоколи свидетелката разписала в качеството си на
отчетник на ответника, а не в лично качество, като твърди, че същите й били
донесени на свидетеля И. наведнъж и тя ги подписала по указание на А. Г..
Свидетелката твърди, че стоките са били получавани от А. Г. – баща на
собственика на фирмата, а тя е извършвала плащанията и е подписвала
протоколите. Същата не оспорва, че положените под тях подписи са нейни.
Двамата свидетели бяха
съпоставени в очна ставка с оглед преодоляване на противоречието кога са били
подписани протоколите и кой е получавал стоките.
От приетата основна и
допълнителна ССЕ се установява, че в счетоводството на ищеца са били
осчетоводени процесните 13 броя фактури, дължимите суми по които възлизат на
исковата претенция от 23925.79 лева. Тази сума е била осчетоводена по сметка
411 „Клиенти“ като задължение на фирма „С.94 – А. Г.“ ЕООД.
В счетоводството на
ответника е била осчетоводена само
първата фактура от месец август 2016г., а именно № 161/01.08.2016г. Останалите
12 фактури не са били осчетоводени. Според експерта, в случай че се докаже
получаването на фактурираните стоки от страна на ответника, то последния дължи
процесната сума от 23925.79 лева. С допълнително заключение е установено, че
свидетелката Г.Ю. е работила в ответното дружество на длъжност „отчетник –
счетоводство“ в периода в който страните са имали търговски взаимоотношения.
От заключението на изготвената и
прието по делото съдебно – графическа експертиза се установява, че процесните
17 броя приемо – предавателни протоколи са подписани от свидетелката Ю., като
лице удостоверило получаването на стоката.
Други относими към предмета на
спора доказателства не са ангажирани.
При така установените факти,
съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр.
чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
претендираната сума на посоченото в заявлението и в исковата молба основание.
Настоящият състав на Районен съд
град Сливница, като прецени допустимостта на предявените искове, намира, че
същите са процесуално допустими, поради което и следва да
бъдат разгледани по същество.
Спазен е и едномесечния срок за
предявяването на иска – указанието на съда от 07.11.2016 г. е съобщено на
заявителя на 10.11.2016 г., като срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК изтича на 10.12.2016
г. (чл. 60, ал. 3 от ГПК), като исковата молба е постъпила в съда преди тази
дата.
Разгледани по същество исковете
са основателни,
по следните съображения:
Предявеният иск
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК и е
във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ.
Във връзка със събраните по
делото писмени и гласни доказателства преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, решаващият съдебен състав намира, че така предявеният
установителен иск е основателен и доказан, както по основание, така и по
размер. Страните в настоящия процес са били обвързани от действието на
възникнало помежду им облигационно правоотношение свързано с доставката и
продажбата на дини през месеците юли – август 2016г. от ищеца на ответника.
Основният спорен въпрос в процеса
е дали ответникът е получил стоките предмет на спора. Според настоящият съдебен
състав, този факт беше установен по несъмнен начин. Безспорно свидетелката Ю.,
която в периода юли – август 2016г. е заемала материално отчетническа длъжност
при ответника е подписала приложените по делото в оригинал приемо –
предавателни протоколи. В хода на процеса беше изяснен механизма на предаването
на стоките и начина на заплащане на дължимите суми. Установено е, че Ю. именно
като представител на ответника е задължила последния да заплати доставените
количества дини полагайки подписът си под цитираните протоколи. В случая, кой
фактически е получавал стоката в склада е и релевантен за изхода на спора.
Тук е мястото да се отбележи, че
съдът дава вяра на изложеното от страна на свидетеля на ищцовата страна, т.к.
освен подробни, логични и житейски правдиви, тези показания кореспондират и с
наличните по делото писмени доказателства. В случая видно и за неспециалист е
от представените в оригинал приемо – предавателни протоколи, че същите са
разписвани от свидетелката Ю. по различно време, а не както твърди самата тя –
наведнъж. Това личи, както от различния цветови нюанс на химикала с който
същите са разписвани, така и от липсата на елементарна житейска логика - да
бъдат подписвани счетоводно – отчетни документи, значително след извършване на доставките
и осъществяване на плащанията. Ако бъде приета за правдива изложената от тази
свидетелка теза, то това означава, че същата е заплащала стоки без да е знаела
точните им количества и цена, което освен нелогично, противоречи и на характера
на заеманата от нея длъжност.
Допълнителен аргумент в подкрепа
на съждението, че процесните количества дини са били доставени на ответника се
явява и установения по делото факт, че ищецът е доставял този вид стоки само
във връзка с търговските си взаимоотношения с ответника и единствено на него.
Т.е. не е било възможно внесени от него количества дини в този период да са
били получени от друг правен субект, различен от ответника.
Всичко изложено до тук дава
основание на съда да приеме, че ищецът е предоставил на ответника съответните
материални ценности за което са били издадени процесните фактури. Ответникът е получил
стоките чрез свой служител, който е
оторизиран според трудовото му правоотношение да заема материално
отчетническа длъжност при него. В този смисъл те са били приети от ответника.
Несъмнено е установено по делото,
че ответникът не е заплатил на ищеца дължимите суми съответстващи напълно с
тези посочени в исковата претенция.
Изложеното по – горе налага
извода, че исковата претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
С оглед изхода на спора, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът в производството следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 3790.02 лева,
представляващи заплатена държавна такса за водене на производството, хонорар за
вещо лице и адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото
е в съответствие с размерите определени в наредбата за адвокатските
възнаграждения, характера и продължителността на производството и е в размер
към минималните такива, поради което не следва да бъде коригирано.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „С.94 – А. Г.“ ЕООД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Е.“, № ***, представляван
от С. А. Г., ДЪЛЖИ на „Г.
ОСЪЖДА на основание 78 ал. 1 от ГПК, „С.94 – А. Г.“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „Е.“, № ***, представляван от С. А. Г., да заплати на „Г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: