№ 7595
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20241110101625 по
описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 270, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 94330/17.10.2023г. на СГС /гр.д. №
11642/2023г. на СГС/, препратена за разглеждане на Софийския районен съд, уточнена с
Молба, вх. № 22986/24.01.2024г. на СРС.
Ищцата Т. Т. С. чрез адв. С. Й. – АК-Пловдив, е предявила срещу ответника Д. П. К.
иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване за нищожно Решение от
27.12.2010г. по гр.д. № 11879/2010г. на СРС, III ГО, 80 състав , с което е прекратен с
развод сключеният през 1967г. между страните брак. Ищцата твърди, че е с прекратени
съпружески отношения с ответника още от 2003г., като бракът им бил прекратен с решение
от 23.12.2003г. на Окръжния съд на Окръг Фредерик, щат Мериленд /САЩ/. На 05.03.2004г.
ищцата сключила нов брак в Окръг Фредерик, щат Мериленд /САЩ/ с К.И.К.. Независимо
от това, по иск на ответника Софийският районен съд постановил оспореното решение, с
което отново прекратил брачната връзка между страните. Така в крайна сметка се оказвало,
че съществуват два съдебни акта с идентично съдържание, свързани с гражданското
състояние на ищцата. Това ù създавало множество административни спънки, още повече, че
новият ù съпруг починал през 2023г. В тази връзка имала затруднения да реализира правата
си на наследник с оглед наличието на две съдебни решения по идентичен въпрос. Тъй като
бракът вече бил прекратен с акт на съда в САЩ, то бил налице процесуален порок при
постановяване на решението на българския съд, то било процесуално невалидно и поради
това нищожно. За насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява и
не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид /докладвано след
приключване на разглеждането на делото/, като предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. К. чрез адв. И. Г. – АК-Пловдив, е
подал Отговор на молба, вх. № 47868/14.02.2024г. на СРС. Признава, че бракът между
страните е прекратен още през 2003г. от съда в САЩ, както и че действително по този
въпрос съществува още едно съдебно решение – атакуваното като нищожно с исковата
молба. Заявява, че за него брачните отношения са прекъснати още през 2003г. с решението
1
на съда в САЩ. Между бившите съпрузи нямало спорове относно вината за брака, нямали
ненавършили пълнолетие деца и спорове за имущества. В тази връзка не възразява относно
недействителността на оспореното като нищожно решение на българския съд. За
насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Становище се
изразява в писмен вид, като се поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не
са налице процесуални предпоставки за отменяне на определенията, с които съдът е дал ход
на устните състезания по делото, съответно е обявил същите за приключени.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 270, ал. 2 ГПК е за ищцата. Същата следва да докаже наличието на
обстоятелствата, обуславящи нищожност на посочения в исковата молба съдебен акт. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е бил сключен брак, който е бил прекратен с
решение от 23.12.2003г. на Окръжния съд на Окръг Фредерик, щат Мериленд /САЩ/, че на
05.03.2004г. ищцата сключила нов брак в Окръг Фредерик, щат Мериленд /САЩ/ с К.И.К.,
че същият е починал на 09.08.2023г., както и че с Решение от 27.12.2010г. по гр.д. №
11879/2010г. на СРС, III ГО, 80 състав, е прекратен с развод сключеният между Т. Т. С. и Д.
П. К. брак. Обстоятелството, че тези обстоятелства са безспорни между страните, обаче не
обвързва съда за произнасянето му относно основателността на предявения иск, доколкото
валидността на съдебните актове подлежи на проверка по специфичен ред, предвиден в
процесуалните закони, не е предоставен на преценката на частноправните субекти и
страните по делото, съответно се касае за случай, аналогичен на този, при който е налице
право, с което страната не може да се разпорежда.
Видно от представеното по делото копие /с превод на български език/, със Съдебно
решение за окончателен развод от 23.12.2003г. по дело № С-03-2726 на Окръжния съд на
окръг Фредерик, щат Мериленд /САЩ/, ищцата Т. С. е получила окончателен развод от Д.
К.. Няма данни по отношение на това решение да е проведена процедура по признаването
му по реда на гл. 12 КМЧП.
С Решение № III-80-298/27.12.2010г. по гр.д. № 11879/2010г. на Софийския районен
съд, III ГО, 80 състав, е прекратен гражданският брак между Д. П. К. и Т. Теодосиева К.а
като дълбоко и непоправимо разстроен. Постановено е след развода жената да носи
предбрачното си фамилно име С., като съдът се е произнесъл и по разноските. Отбелязано е,
че решението е влязло в сила на 25.01.2011г.
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на съдебен акт може да се предяви по
исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не дефинира кога едно съдебно решение
е нищожно. Юридическата доктрина и съдебната практика приемат, че то е такова, когато е
постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната
власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано (Така ТР
1/2011-2012-ОСГТК). Оттук следва, че нищожни са съдебните решения в хипотеза на липса
на надлежно изявление и правораздавателна воля на държавния орган, защото съставът е
незаконен, излиза извън границите, в които съдът е овластен да правораздава, не е оформено
писмено или, ако и оформено, правораздавателната воля не може да се извлече, тъй като
решението е неразбираемо, дори и при тълкуване, или решението не е подписано и това не
се дължи на технически пропуск. Това отличава нищожността на съдебния акт от неговата
2
недопустимост, при която волята на съда е валидно и пълноценно изразена, но е резултат
или от ненадлежно упражняване на правото на иск, или от несъответствие между заявения и
решения спор (разгледан е непредявен иск), или от нарушаване на правилата, определящи
подведомствеността и подсъдността между различните видове съдилища, или е
постановено, въпреки че не са били налице предпоставките за решаване на делото по
същество (арг. ТП 1/2015-2016-ВКС/ВАС, ТР 13-1976-ОСГК). В този смисъл е и практиката
на ВКС - Решение № 60138/26.01.2022г. по гр.д. № 723/2021г. на ВКС, ІІг.о.
В настоящия случай оспореният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен
състав, съобразно чл. 20 ГПК. Не се установи разгледалият и решил делото магистрат
(районният съдия Таня Кандилова) да няма качеството на съдия и право да постановява
актове в първоинстанционен състав на районен съд. Волята на съда е упражнена в
границите на установената в българската правна система държавна и светска
правораздаватела власт за регулиране на гражданските правоотношения. Решението е в
писмена форма, мотивите и диспозитивите му са ясни и разбираеми, като са подписани от
съдията. В тази връзка липсват основания то да бъде прогласено за нищожно.
Изложените от ищцата доводи в обратна насока не са от такова естество, че да
обективират нищожност на бракоразводното решение на българския съд. Извън описаните в
предходния абзац предпоставки, всички останали евентуални закононарушения при
постановяване на съдебни актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол, какъвто
няма данни да е провеждан.
Наличието на бракоразводното решение на съда в САЩ от 2003г. не обуславя по
никакъв начин нищожност на решението за развод на българския съд. Ищцата С. е
участвала като ответница в производството по гр.д. № 11879/2010г. на СРС, в което е имала
възможност да представи решението за развод на съда в Мериленд, като така да осигури
инцидентното му признаване по реда на чл. 118, ал. 1 КМЧП, а и е можела своевременно
след постановяването му да инициира нарочно производство за признаването му в
Република България по гл. 12 КМЧП /арг. р.248/26.10.2012г.-гр.д.241/2012г.-ВКС,IIг.о./. И,
тъй като няма доказателства това да е сторено, то бракът между страните пред българската
правна система е продължил да съществува до прекратяването му със съдебното решение от
27.12.2010г. Дори и да се приеме тезата, че бракът вече е бил прекратен с решението на съда
в САЩ през 2003г., то това хипотетично би довела до недопустимост поради наличие на
влязло в сила решение по същия спор и между същите страни, а не до нищожност на
решението на българския съд. Освен по реда на инстанционния контрол, какъвто не е
провеждан, тази недопустимост е могла /ако се приеме тезата, че трябва да се съобразява
решението от 2003г./ да бъде отстранена единствено в производство за отмяна по реда на чл.
303 и сл. ГПК, каквото също няма данни да е своевременно инициирано. В настоящото
производство съдът няма правомощия да се произнася по допустимостта и правилността на
оспорения съдебен акт.
Изложените съображения са достатъчни предявеният иск да бъде преценен като
неоснователен и да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
оттветната страна, която обаче не е заявила претенция в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. С. , ЕГН **********, от град София, срещу Д. П.
3
К., ЕГН **********, от град Благоевград, иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК за
прогласяване за нищожно Решение № III-80-298/27.12.2010г. по гр.д. № 11879/2010г. на
СРС, III ГО, 80 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4