Р Е Ш Е Н И
Е № 260582
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7734 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на предявени от
„Лидия Спорт" ООД, ЕИК *********, адрес гр. Хасково, ж.к. Орфей бл. 34 вх.
Г против Земеделска Кооперация „ НОВ ПЪТ „ ЕИК *********, представлявано от Н.Т.М.,
с адрес с. Житница обл. Пловдив обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат
сумата от сумата в размер на 4320 / четири хиляди триста и двадесет/ лева
главница и лихва за забава в размер на 594 / петстотин деветдесет и четири / лева
за периода от 29.09.2017г. до 05.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3724/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се
и разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че между него и ответникът се възникнали търговски
взаимоотношения, същите материализирани във издадената и осчетоводена от
ответникът фактура № ********** от 28.09.2017г., като ищецът е доставил на
ответника препарат „ Фулвасит 24“ количество 300 литра, при единична цена за
литър 12 лв., като общото задължение по тази доставка възникнало за ответникът
е в размер на 3600 лв., без ДДС или 4320 лв. с ДЦС . От датата на издаване и
предявяване на посочената фактура ответникът не е заплатил дължимата сума
въпреки многобройните опити от страна на ищеца , за изчистване на
взаимоотношенията между търговците.
За събиране на горната
сума е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата по
фактурата и за обезщетение за забава. Искането е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
в срок. Това се сочи, че обуславя правния интерес от предявяване на исковете,
предмет на настоящото производство. Предвид изложеното ищецът моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор
на исковата молба от отговора.
След срока за отговор е
постъпило становище от ответника, като се оспорва предявения иск и описаната
фактическа обстановка и се твърди, че процесната сума не се дължи. Твърди се,
че препаратът е предоставен за ползване с цел да се промотира от ищеца.
Уговорката е била да се третира един от блоковете, засят с пшеница и да се
осигури възможност на ищеца да наблюдава как се повлияват посевите от
препарата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна
страна.
За да се уважи
предявеният иск ищецът следва да докаже
наличието на договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето
задължение като е предал стоките по договора в договореното количество и
качество и че от този момент за ответника е възникнало задължението за
заплащане на уговорената цена и респ. неизпълнението от страна на ответника на
поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и размера им.
Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е
достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху
ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право в това число и твърденията си, че не е
имало уговорка за заплащане на сумата по издадената фактура във връзка с
предоставения на ответника препарат.
В приетата по делото,
като писмено доказателство фактура от
28.09.2017 г. е отразено, че ищецът в качеството на доставчик е предоставил на
ответника в качеството на получател Фулсавит 24 – 300 лв. на обща стойност 4320
лв. с ДДС. Посочена е банкова сметка, *** събитие 28.09.2017 г.
От приетото по делото
заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че процесната
фактура е осчетоводена, както при ищеца, така и при ответника. При ищеца е
отразена продажба на стоки – препарат Фулсавит 24, както и вземане по сметка
Клиенти в размер на 4320 лв. При ответника е отразена доставката на препарата,
като е осчетоводено задължение към доставчика в размер на 4320 лв. и е ползван
данъчен кредит в размер на 720 лв. Вещото лице установява след справка в
счетоводствата и на двете дружества, че неплатената сума от ответника по
издадената от ищеца фактура № 38 от 28.09.2017 г. е в размер от 4320 лв.
Въпреки дадената
възможност на ответника, той не представи доказателства, установяващи твърденията
му, че не е налице сключен договор за продажба, а доставеният препарат е
ползван от ответника с цел промотирането му от ищеца и наблюдаване на
въздействието му върху посевите.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните две фактури са осчетоводени и в ответното дружество, включени са в дневника
за покупките и справка – декларация по ДДС с право на данъчен кредит,
което съгласно постановената по реда на
чл. 290 ГПК съдебна практика представлява недвусмислено признание на
задължението./В този смисъл Решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I
т. о. Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., Решение
44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, II т. о. Решение № 202 от
06.02-2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II т. о. и др./ Доколкото ответникът не установи възраженията
си за недължимост на претендираната сума, както и че е заплатил сумата по
издадената и осчетоводена фактура, то съдът приема, че искът се явява
основателен и доказан.
С
оглед основателността на иска за главница, то основателни се явяват и исковете
за присъждане на обезщетение за забава. Относно размера на претенцията, то същият
съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор в размер от 594 лв., който напълно съответства
на предявения такъв.
На
основание гореизложените доводи съдът счита, че предявените искове се явяват
основателни и доказани по размер и следва да се уважат.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно направеното искане за заповедното и настоящото исково производство. В
производството по ч.гр.д. № 3724/2019 г. по описа на ПРС са направени разноски
в размер на сумата от 98,30 лв.- платена държавна такса и сумата от 650 лв.- адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят
изцяло. В настоящото производство са
направени разноски в размер на 124,50
лв. – заплатена държавна такса и 150 лв.- депозит по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, като искането за присъждането им е изцяло основателно.
Относно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство
в исковото производство, то същото е неоснователно, тъй като липсват
доказателства за заплащането му. В договора за правна защита и съдействие е
уговорено възнаграждение в размер на 450 лв., платимо по банков път до първото
по делото заседание. В случаите, в които е уговорено заплащане на възнаграждението
по банков път, следва да бъдат представени доказателства за заплащането му, а
именно – платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ извършения банков
превод. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно
решение е прието, че само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. С оглед изложеното
искането на ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно. В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в общ
размер от 748,28 лв. и разноски в исковото производство в общ размер от 274,50
лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Земеделска Кооперация „ НОВ ПЪТ „ ЕИК *********, представлявано от
Н.Т.М., с адрес с. Житница обл. Пловдив
дължи на „Лидия Спорт" ООД,
ЕИК *********, адрес гр. Хасково, ж.к. Орфей бл. 34 вх. Г сумата в размер на 4320 / четири хиляди
триста и двадесет/ лева главница и лихва за забава в размер на 594 / петстотин
деветдесет и четири / лева за периода от 29.09.2017г. до 05.02.2019г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3724/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Земеделска Кооперация „ НОВ ПЪТ „ ЕИК *********,
представлявано от Н.Т.М., с адрес с. Житница обл. Пловдив да заплати на
„Лидия Спорт" ООД, ЕИК *********, адрес гр. Хасково, ж.к. Орфей бл.
34 вх. Г разноски, както следва: 748,28 лв. – разноски по ч.гр.д. № 3724/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 274,50 лв. – разноски по гр.д. №7734/2019 г. по описа на
ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ