Решение по дело №242/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20237240700242
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

277                                                 12.12.2023год.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                        Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Стефка Христова 

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия Г.Динкова КАН дело № 242 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, подадена чрез процесуалния представител Р. С. – главен експерт /юрист/, против Решение № 168 от 27.06.2023г., постановено по АНД № 188/ 2023г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ГБО-0079/ 09.02.2023г., издадено от зам.председателя на ДАМТН.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа, че в съдържанието на процесното наказателно постановление са описани всички съставомерни признаци на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Не съществувала сочената от въззивния съд неяснота в изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение, тъй като в случая имуществената отговорност на санкционираното дружество била ангажирана в качеството му на „разпространител на твърди горива“ по см. на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ, доколкото същото е осъществявало дейност по „разпространение“, легално дефинирана в §1, т.44 от ДР на ЗЧАВ. Сочи се, че понятието „разпространител“ е по-широко от понятието „разпространение“, т.е. при едното понятие се говори за субект, а при другото за вид дейност, поради което, а и логически погледнато, нямало как да се извършва разпространение без субектът на това действие да не попада в обхвата на понятието „разпространител“. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗАНН.

 

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „С. **** – С. К.“, не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище от процесуалния му представител – адв. С., в което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, тъй като в даденото с §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ определение за „разпространител на твърди горива“ се включва както дейността „разпространение“, така и „продажба“. Това били две отделни дейности  и правилно районният съд е възприел, че разликата между тях е съществена, което обстоятелство обаче не било съобразено от АНО при описване на изпълнителното деяние, тъй като в НП било посочено, че дружеството е извършвало „разпространение чрез продажба“.  Констатираното от съда несъответствие и неяснота при описание на деянието правилно е било квалифицирано като нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довело до ограничаване възможността на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си. В условията на евентуалност се поддържа, че в случая нарушението можело да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, доколкото се явявало първо за дружеството, а освен това то се е сдобило с Удостоверение за регистрация на обекта, издадено от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, преди съставянето на АУАН. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се присъждане на сторените по делото разноски съгласно приложен списък. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на ЕТ „С. **** – С. К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от С. В. К., против Наказателно постановление № ГБО-0079/09.02.2023 г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-ЮЦБ-004/02.12.2022г., на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на  чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ. Административно наказателното обвинение се основава на следните факти: На 03.11.2022г. е извършена проверка в обект магазин“, находящ се в ******, управляван от ЕТ“С. **** – С. К.“, отразена в Протокол от проверка и вземане на проби от горива за битово отопление № ЮЦБ-Х-046/03.11.2022 г., и от представените документи – фактура № ****001035 от 21.06.2022г. за доставка на 2 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, фактура № ****001036 от 24.06.2022г. за доставка на 2 тона твърдо гориво за битово отопление - въглища, фактура № ****001037 от 24.06.2022г. за доставка на 2 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, издадени от „Адванс – Спас Костадинов“ ООД, придружени с Декларация за съответствие № 57 от 29.10.2021г., за партида 21-Б, издадена от „Адванс – Спас Костадинов“ООД на основание протокол от изпитване № 2110655 RUS Az от 27.10.2021г., издаден от Incolab Services Russia S.C, декларация за складова наличност на твърдо гориво за битово отопление – въглища към 03.11.2022г., фискален бон – копие № 028939 от 02.11.2022г. за разпространение на твърдо гориво за битово отопление – въглища, и декларация за уточняване на код „енергийни продукти“ по посочения фискален бон, е установено, че ЕТ „С. **** – С. К.“, в качеството му на „разпространител“ по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ, на 02.11.2022г. е разпространявал, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление – въглища, без търговецът и проверяваният обект да са вписани в „Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива“ по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ.

С обжалваното съдебно решение РС Казанлък е отменил наказателното постановление на процесуално основание. Приел е, че при издаването му  са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като не е спазено изискването на императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  В случая липсвало ясно и точно описание на изпълнителното деяние, чрез което е осъществен състава на твърдяното административно нарушение по чл.34, ал.1 ат ЗЧАВ. Изложени са съображения, че с цитирането на определенията за „разпространение“ на твърди горива и „разпространител“ на твърди горива, е допуснато противоречие относно извършеното от търговеца, тъй като обвинението е за разпространение и едновременно с това за извършване на продажба, третирани като две различни дейности. Прието е, че  описанието на изпълнителното деяние като „разпространява чрез продажба“, е довело да неяснота и противоречие в обвинението, тъй като не ставало ясно коя точно дейност – разпространение или продажба, или и двете, е извършил търговецът. Според съда при така неточно и неясно формулирано обвинение, е възпрепятствана възможността да бъде осъществен съдебен контрол по същество, а така също е ограничена и възможността санкционираното лице да упражни свои основни процесуални права – да научи в какво е обвинен и да организира защитата си.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона. 

 

Настоящият касационен състав на Административен съд Стар Загора не споделя изложените от районния съд съображения за наличие на неяснота относно посоченото в НП описание на извършеното нарушение, съответно за допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Пълнотата на описанието на административното нарушение, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая на ответника по касация – ЕТ „С. **** – С. К.“, е наложена имуществена санкция на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ, регламентиращ, че лице, което разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ е забранено разпространението на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Оттук изпълнителното деяние по чл.34, ал.3 ЗЧАВ се изразява в дейност, която отговаря на признаците на определението за „разпространение“ по § 1, т. 44 от ДР на ЗЧАВ. Законодателят ясно е посочил, че съдържанието на понятието „разпространение“ включва всички дейности с твърди горива по верига от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително. Съгласно § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ "разпространител на твърди горива" е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление. Въз основа на тази легална дефиниция не остава място за съмнение, че разпространител е и търговецът, който продава твърдите горива, след тяхното въвеждане на пазара.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на установеното при извършената проверка, че санкционираното лице е получател по доставки на въглища, съгласно описаните в НП три броя фактури, издадени на 24.06.2022г., както и извършена последваща продажба на част от тях, установено от представен фискален бон – копие № 28939/ 02.11.2022г. Отразено е в съдържанието на НП и обстоятелството, че към 02.11.2022г. /датата на извършване на продажбата/, а така също и към момента на проверката, нито търговецът, нито обектът, са били вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ.

Следователно всички релевантни за съставомерността на деянието по чл.34, ал.3 от ЗЧАВ факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП  -– обосновано е разпространение на твърдо гориво за битово отопление, чрез покупка и продажба на въглища от санкционираното лице, при не спазено изискването на закона лицето и обекта да са вписани в нарочен регистър.

Отразеното в обстоятелствената част на НП, че „търговецът е разпространявал, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление“, противно на възприетото от въззивния съд, не може да се квалифицира като неяснота и противоречие в описанието на изпълнителното деяние. След като дейностите на разпространителя, посочени в §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ, сред които попада и продажбата на твърди горива за битово отопление, се включват в съдържанието на термина "разпространение", то се налага извода, че и продажбата е разпространение по см. на §1, т.44 от ДР на ЗЧАВ.

При изведеното точно и недвусмислено описание, както от фактическа, така и от правна страна, на извършеното нарушение по ЗЧАВ деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. 

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Съдът не е разгледал, преценил и отговорил на оплакванията на жалбоподателя, че съставения АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от лице, не притежаващо компетентност да съставя актове от този вид; не е обсъден и наведения довод за наличие на обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението по чл.чл.34, ал.3 ЗЧАВ като такова с по-ниска степен на обществена опасност и съотв. предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.  Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да изясни спорните обстоятелства, като се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП. 

При новото разглеждане на делото, на основание  чл. 226, ал. 3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 168 от 27.06.2023г., постановено по АНД № 188/ 2023г. по описа на Районен съд – Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

        

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            2.