Решение по дело №34/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260058
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20204500900034
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №260058

гр.Русе, 19.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 21 април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

при участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 34 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.422  от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Юробанк България“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,район Витоша,ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и М. В., придобила търговското предприятие на „Алфабанк - клон България“ ЕИК *********, чрез адв.В.П. ***, срещу С.В.И. ***.

Твърди,че по силата на сключен между „ „Алфабанк - клон България“  и С.В.И. Договор за  кредит №256-222/2007 от 13.12.2007г. банката е предоставила на ответника кредит в размер на 34 000 евро, от които 10 000 евро за покупка на следния недвижим имот:Апартамент №3, находящ се на *******, и 24 000 евро за ремонт на същия апартамент. Сумата е осигурена по сметката на кредитополучателя. Кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката законна ипотека на недвижимия имот. Съгласно чл.2 от сключения договор, срокът на кредита е удължен до 30 години, включващ гратисен период от 12 месеца, през който се дължат само лихвите и 348 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се заплаща 1 месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период. Уговорено е задължението на кредитополучателя да заплаща дължимите такси за управление и обработка на кредита в размерите и сроковете, посочени в договора.

На 22.12.2009г. страните сключили Анекс №1 към договора,съгласно който се променя и удължава срокът за погасяване на дължимите суми до 22.10.2039г., на 346 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. Съгласно чл.3 от Анекс №1 в случай на просрочие при издължаването на която и да е вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, кредитополучателят   следва да заплаща обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка 10%.

На 17.12.2010г. страните сключили Анекс №2, съгласно който срокът за погасяване на кредита е 17.10.2039г., включващ гратисен период от 6 месеца, през който се дължат само лихвите, общо на 340 месечни вноски, от които 6 по време на гратисния период и 207 вноски,с фиксиран лихвен процент  в размер на 5% за първите две години. След изтичане на 2-годишния период кредитополучателят заплаща лихвен процент в размер на тримесечен Юрибор, чиято стойност се актуализира на всеки трети месец, считано от датата на която изтича 2-годишният период с фиксираната лихва по предходното тримесечие, съгласно публикуваната от Ройтерс стойност към съответната дата плюс надбавка в размер на 7.50 % за оставащия период на кредита. Съгласно чл.5 от Анекс №2,в случай на просрочие при издължаването на която и да е вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски кредитополучателят трябва да заплаща обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка 10 %.

Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си за изплащане на кредита,съгласно договора и анексите към него, на основание чл. 29.1.3 вр. чл.28.1.1. от Общите условия банката не обявила кредита за предсрочно изискуем, а подала Заявление по чл. 417 ал.2 от ГПК / само за просрочените към този момент суми/, въз основа на което по образуваното ч.гр.д. № 6904/2013г. на РРС била издадена Заповед за изпълнение, и изпълнителен лист, по който било образувано изп.д. № 916/2013г. на ЧСИ В.М..

 

Ответникът продължил да не изпълнил задълженията си за изплащане на вноските по кредита, поради което на основание чл. 29.1.2 вр. чл.28.1.1. от Общите условия банката  обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, връчена лично на 25.09.2019г.

Банката подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,по което било образувано ч.гр.д.№ 6297/2019г. на РРС,  частично за изискуемата сума.По това производство било издадена Заповед за изпълнение на задължение за вземания за парични суми по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, присъединени към вече образуваното изп.д. № 916/2013г. на ЧСИ В.М..

 В законния срок ответникът възразил срещу издадената Заповед, поради което е предявена настоящата претенция по чл.422 от  ГПК с искане съдът да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на С.В.И., че дължи на „Юробанк България“ АД, съгласно т.9 от Заявление по ч.гр.д.№ 6297/2019г. на РРС  сумата от 15 000 евро - част от цялата дължима главница, ведно със законната лихва върху нея от подаването на Заявлението – 18.10.2019г., както и 586,75 лева – д.т. за заповедното производство и 1 164,07 лева адвокатско възнаграждение за същото, и разноските по настоящото дело.

Ответникът С.В.И., чрез адв.И.И., в двуседмичния срок по разпореждането по чл. 367 ал.1 ГПК  е подал писмен отговор на исковата молба. Същият счита, че искът е процесуално допустим, но по същество е неоснователен. Счита,че претенцията на ищеца е погасена по давност, твърди и че в договора за кредит има неравноправни клаузи, които са нищожни.  Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от „Юробанк България“ АД, каквато възможност дава чл.372 от ГПК, със становище, че е неоснователно твърдението на ответника, че претенцията е погасена по давност.

Ответникът е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6297/2019г., Русенският районен съд на основание Заявление от „Юробанк България“ АД по чл.417 от ГПК е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 3072/22.10.2019г. и изпълнителен лист срещу С.В.И. за сумата 15 000 евро – част от главница по договор за  кредит  № 256-222/2007г. и анекси към него, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019г. / датата на постъпване на Заявлението в съда /, както и 586,75 лева – д.т. за заповедното производство и 1 164,07 лева адвокатско възнаграждение за същото.

Длъжникът С.В.И. подал Възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, след което била депозирана искова молба с иск по чл.422 от ГПК.

Видно от представения Договор за кредит за покупка, строителство и ремонт № 256-222/2007г., “Алфа Банк“ АД-София е предоставила на С.В.И. кредит в размер на 34 000 евро, за покупка и ремонт на недвижим имот. Учредена е в полза на банката законна ипотека върху  недвижимия имот.

 На 22.12.2009г. страните сключили Анекс №1 към договора,съгласно който се удължава срокът за погасяване на дължимите суми до 22.10.2039г., на 346 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. Съгласно чл.3 от Анекс №1 в случай на просрочие при издължаването на която и да е вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, кредитополучателят   следва да заплаща обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка 10%.

На 17.12.2010г. страните сключили Анекс №2, съгласно който срокът за погасяване на кредита е 17.10.2039г., включващ гратисен период от 6 месеца, през който се дължат само лихвите, общо на 340 месечни вноски, от които 6 по време на гратисния период и 207 вноски,с фиксиран лихвен процент  в размер на 5% за първите две години. След изтичане на 2-годишния период кредитополучателят заплаща лихвен процент в размер на тримесечен Юрибор, чиято стойност се актуализира на всеки трети месец, считано от датата на която изтича 2-годишният период с фиксираната лихва по предходното тримесечие, съгласно публикуваната от Ройтерс стойност към съответната дата плюс надбавка в размер на 7.50 % за оставащия период на кредита. Съгласно чл.5 от Анекс №2,в случай на просрочие при издължаването на която и да е вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски кредитополучателят трябва да заплаща обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка 10 %.

Заради неизпълнение от страна на длъжника на задължението за погасяване на месечните вноски, съгласно погасителния план, на основание чл. 29.1.3 вр. чл.28.1.1. от Общите условия банката подала Заявление по чл. 417 ал.2 от ГПК / само за просрочените към този момент суми/, въз основа на което по образуваното ч.гр.д. № 6904/2013г. на РРС била издадена Заповед за изпълнение, и изпълнителен лист, по който било образувано изп.д. № 916/2013г. на ЧСИ В.М..

Въпреки предприетите принудителни действия ответникът в качеството си на длъжник по кредита продължил да не изпълнява задълженията си за изплащане на вноските, поради което на основание чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции и чл. 29.2 вр. чл.28.1.1. от Общите условия банката  обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем, изпратила покана, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост с посочена дължима сума от 49 496,89 евро, връчена лично на 25.09.2019г.

По подаденото от банката Заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 6297/2019г. на РРС, срещу издадената по което Заповед за изпълнение било възразено и съответно образувано настоящото производство по чл. 422 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, с правно основание чл.422 ал.1 вр. 414 ал.1 от ГПК. Предявен е от заявител, в законния едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Ответник по иска е оспорилият Заповедта длъжник. 

При разглеждането на положителния установителен иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, както и размера му, а ответникът – длъжник следва да докаже възраженията, които го погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен за предсрочно изискуем. Моли съдът да уважи установителния иск както е предявен за описаната сума – частично претендирана от цялата дължима главница.

От доказателствата по делото съдът намира за доказано вземането като основание, по следните съображения :

Предоставеният на ответника по силата на  Договор за кредит № 256-222/13.12.2007г.  от „Алфабанк клон България“ АД кредит от 34 000 евро е усвоен от него. Поради необслужване редовно на кредита от страна на длъжника е сключен Анекс №1/22.12.2009г. към договора, впоследствие и Анекс №2/17.12.2010г. Въпреки предприети принудителни действия / издаване на Заповед за изпълнение, и изпълнителен лист, и образуване на изп.д. № 916/2013г. на ЧСИ В.М./ ответникът продължил да не изпълнява задълженията си за изплащане на вноските по кредита, поради което  банката  обявила  кредита за предсрочно изискуем, изпратила покана, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, връчена му лично на 25.09.2019г.

От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът към датата на подаване на Заявление по чл. 417 от ГПК – 18.10.2019г., съгласно клаузите в първоначалния Договор за кредит и Анекс № 1 и Анекс № 2, дължи просрочена главница в общ размер на 33 508,38 евро, от които :  редовно падежирала в периода 17.10.2013г. – 17.09.2019г. вкл. главница  2 928,87 евро, и предсрочно изискуема главница от 25.09.2019г. – 30 572,15 евро. Към същия момент са дължими и : договорна/възнаградителна лихва върху редовна главница – 14 551,31 евро, наказателна лихва/за забава – 1 129,91 евро, годишни такси за управление на кредита – 978,86 евро, застраховка имущество – 26,90 евро, съдебни разноски 535,44 лева.

Вещото лице е отразило, че са принудително събрани суми по изп.дело 916/2013г. на ЧСИ В.М. - от публична продан – общо 32 036,98 лева, от които банката се е удовлетворила с 13 417,58 лева/ преведени на 24.07.2019г. / и така е погасено изцяло присъденото по ч.гр.д. № 6904/2013г. РРС, а  остатъкът от 17 017,75 лева е заделен съгласно чл. 459 ал.2 от ГПК и преведен на банката на 06.12.2019г. за частично погасяване на присъденото вземане по ч.гр.д.№  6297/2019г. РРС.

Видно от гореизложеното, ответникът като кредитополучател не е изпълнил задължението си по договора за кредит и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е надлежно уведомен.

Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията на ищеца е погасена по давност,тъй като след подписване на Анекс №2 спрял плащанията по договора за кредит и от този момент са изтекли 5 години, а претенцията е заведена след този срок. Действително, за главницата погасителната давност е по чл.110 от ЗЗД - вземането се погасява с изтичане на петгодишен срок, но давността не тече от спиране на плащането, а от подаване на Заявлението пред районния съд. Поради което и вземането не е погасено с петгодишната давност.

В отговора на исковата молба е направено възражение за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит – за клаузи, определящи задължение за плащане на определена сума за включен пакет от възнаградителни лихви, мораторни лихви и наказателни лихви, за които се твърди, че като неравноправни са нищожни съгласно чл. 143  т.3 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита. Доколкото в настоящото производство се претендира само сума, представляваща част от неиздължена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, без да се претендират суми от възнаградителна или наказателни лихви, съдът намира, че не дължи произнасяне по това възражение, тъй като е извън предмета на спора по делото.

Изложените съображения обуславят извода на съда, че задължението на ответника С.В.И. към банката е в размера, посочен в заключението на вещото лице, поради което и установителният иск, с който се претендира частично дължима главница в размер на 15 000 евро следва да бъде уважен за тази сума, каквато е сумата и по заповедното производство. Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 18.10.2019г. - датата на депозиране в РРС на Заявление по чл. 417 от ГПК.

С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца разноските за настоящото производство, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК  – 586,75 лева д.т. и 250 лева депозит за в.лице, както и сторените в заповедното производство разноски : 586,75 лева – д.т. и 1 164,07 лева адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Окръжният съд

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  С.В.И., ЕГН **********,***, че дължи на „Юробанк България“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и М. В., сумата 15 000 евро - частично претендирана неиздължена главница по Договор за кредит № 256-222/13.12.2007г., Анекс № 1 и Анекс №2 към него, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6297/2019г.по описа на Русенския районен съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2019г.

ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********,***.  ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД гр.София ЕИК *********, разноските за настоящото производство – 586,75 лева д.т. и 250 лева депозит за в.лице, и разноските по заповедното производство - 586,75 лева – д.т. и  1 164,07 лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.

 

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: