Р
Е Ш Е Н И Е
……………
гр. София, 29.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
Председател: ЕЛЕНА РАДЕВА Членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 6642 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 66954/09.07.2020
по описа на СГС на З.Б.В.И.Г. срещу постановление на ЧСИ С.П.по изп. д. №20209210400218, с което ЧСИ е отказал да намали
приетия по делото адвокатски хонорар на взискателя до
размер на сумата от 200 лева – минимума на сумата по чл.10 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Сочи се, че в процесния случай е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, който размер се явява
прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото, като единственото
извършено от пълномощника на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство, а самото плащане е било извършено в
срока за доброволно плащане.
Взискателят Б.АД оспорва искането. Сочи
, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение e резултат на договорната свобода на страните.
Частният
съдебен изпълнител С.П.е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело д. № 20209210400218 е образувано на 19.02.2020 г. по молба на Б.АД чрез адв. Л.Р.срещу
ЗАД В.И.Г.въз основа на изп. лист по гр.д. №
25584/2017 г. на СРС, 67 състав и гр. дело 619/18.10.2019 г. на СГС за събиране
на суматаот 10 000 лева – главница, законна
лихва от 26.04.2017 г. , 1350 лева – разноски за държавна такса депозит за вещо
лице и 1200 лева – адвокатско възнаграждение. С молбата е възложено на ЧСИ да
направи пълно проучване на длъжника, да се направи сметка за дълга, да се
изпрати ПДИ и други подлежащи на връчване актове. Посочени са изрични всички
видове изпълнителни способи – запори/възбрани, описи и продажби на движими вещ и имоти, запори на банкови сметки.
Към
молбата са приложени пълномощно за АД К.и Партньори и адвокат Л.Р., както и
договор за правни услуги и съдействие по
изпълнително дело от 10.02.2020 г., в който е уговорени адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, което е отбелязано, че е заплатено в брой.
По
изпълнителното дело е изготвена постановление за образуване на изпълнително
производство и за включване на сумата от 2000 лева– адвокатско възнаграждение
(стр. 8 по изпълнителното дело).
На
21.02.2020 г. е изпратена ПДИ до длъжника, получена на 24.02.2020 година. В същия са посочени сумите за
събиране, сред който е и сумата от 2 000 лева – адвокатско възнаграждение.
На
26.02.2020 г. е постъпила молба от адв. Р.с искане за налагане запор върху банковите
сметки на длъжника.
На
02.023.2020 г. е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения за прекомерност
на адвокатския хонорар и искане за неговото намаляване до минимално дължимия по
наредбата.
С
разпореждане от 09.03.2020 г., след като е взето становище и от ответната
страна, ЧСИ С.П.е оставил без уважение искането
При
така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от
правна страна:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има разпореждане от 09.03.2020 г., с което е оставено без уважение
възражение от02.03.2020 г. по делото на длъжника за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя
(аргумент
от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 200 до пълния присъден размер
от 2000 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Видно
от намиращата се по делото молба за образуване на изпълнително дело, взискателят претендират адвокатски хонорар в размер на 2000
лева като разноски по изпълнителното дело.
Към
момента, отбелязан в договора за правна помощ – 12.03.2020 г., е сила редакцията на чл. 10 от Наредбата Nо 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 28/2014 г.),
съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело е 200 лева, като след 15.05.2020 г. в сила е предходната
редакция на същата разпоредба, съгласно която минималният размер е 100 лева.
Във връзка с позоваването от страна на взискателя и в мотивите на ЧСИ на разпоредбите на чл. 10,
ат.1 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че тази уредба в конкретния случай
не следва да се прилага, поради следните съображения:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение в конкретния
случай е 200 лева за образуване и 30
лева, ако бе поискано извършване на друго изпълнително действие, освен
посоченото в молбата за образуване по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално
запитване е задължително за всички съдилища и учреждения
в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно
възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално
определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се
съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и
С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение
в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с
които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се
считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която противоречи
на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от
решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с
позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II
106/77).
По изложените съображения, с оглед
данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния представител
на длъжника, съпоставима с дейността по подаване на молба по дело, като се
съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране, липсата на доброволно
изпълнение, а събиране на сумата именно в резултат на наложен запор на банковите
сметки на длъжника, справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим
на взискателя, според настоящата съдебна инстанция следва да се определи 550
лева.
С
оглед диспозитивното начало, частната жалба следва да се уважи за сумата
над 550 лева до пълният присъден размер от 2000.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 50 лева.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане
от 09.03.2020 г. на ЧСИ С.П.по изп. д.
№20209210400218, с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски
хонорар на взискателя В ЧАСТТА, относно
определеното адвокатско възнаграждение за сумата над 650 лева до 2000 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление
за разноските от 21.02.2020 г., включено в ПДИ от 21.02.2020 г. по изпълнително
дело № 20209210400218 по описа на ЧСИ С.П.като НАМАЛЯВА
определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до
сумата от 550 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер 66954/09.07.2020 г. по
описа на СГС на З.Б.В.И.Г. АД, срещу постановление на ЧСИ С.П.по изп. д. №20209210400218, в частта, с която ЧСИ е отказал да
намали приетия по делото адвокатски хонорар на взискателя
до размер на сумата от 200 лева.
ОСЪЖДА
Б.АД, ЕИК ******, съдебен адрес: гр. София, ул. *****АД „К. и п.“ ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД Б. В. И. Г. АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, пл. ****** на основание чл. 78 от ГПК сумата от 50 лева –
разноски по производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.