№ 28852
гр. София, 05.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110166942 по описа за 2024 година
Производството е предявен установителен иск от С. Д. П. и Т. В. К., срещу АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА – София, с искане за прогласяване нищожност на вписване на
постановление за възлагане на недвижим имот, извършено от съдия по вписванията въз
основа на постановление от ЧСИ Кавакова.
Твърдят, че вписването на постановлението за възлагане е нищожно и извършено
в нарушение на законовите изисквания;
Твърдят, че не са страна по изпълнителното производство, но са засегнати от
правните последици от това вписване – например като трети лица с права върху имота;
Не оспорват самото постановление за възлагане, а само вписването му – т.е.
атакуват оповестителното действие, не самото материално право;
Искат съдът да установи, че вписването не поражда правни последици и/или е
извършено нищожно, както и евентуално да бъде заличено.
С разпореждане съдът е оставил исковата молба без движение с указания, които ищците са
изпълнили, като са внесли уточнения, които според допълнутелна молба ищците:
1. Не оспорват самото постановление за възлагане, а оспорват вписването му в
Имотния регистър, извършено от Агенцията по вписванията (АВ) чрез съдия по
вписванията (СВ) – тоест предмет е самото вписване, а не актът, който се вписва.
2. Ответник е само Агенцията по вписванията (АВ-София), не и ЧСИ, като според
ищците:
вписването е незаконосъобразно, защото:
е извършено при наличие на възбрана върху имота;
липсва посочване на продавача по сделката в самото вписване;
не са спазени задължителни изисквания по Правилника за вписванията –
1
напр. липса на скица, идентификация на имота, неправилно отразени
страни и данни.
3. Според ищците:
ЧСИ е извършил вписването без правно основание, по прекратено вече
изпълнително дело;
взискателите нямат притезателно право, защото вече са удовлетворени;
вписването е самоцелно, и не изпълнява функцията си в изпълнителния процес.
4. Нарушен е принципът на правовата държава (чл. 6 от Конституцията), защото:
според ищците действията на съдията по вписванията са в грубо противоречие
със закона;
вписан е „бивш собственик“, без правно основание;
липсва идентичност между възбранения имот и имота в постановлението.
5. Ищецът твърди, че е реален собственик, чийто имот е отчужден чрез
незаконосъобразно вписване, без възможност да го защити по друг ред.
Съдът съобразно горното счита, че ищците твърдят, че вписването на постановлението за
възлагане е нищожно; съдията по вписванията (като орган на АВ) е нарушил
императивни изисквания на закона;това действие накърнява техни вещни права;
следователно имат правен интерес да искат прогласяване на нищожността на самото
вписване като самостоятелно действие.
След анализ на направените твърдения и представените уточнения, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим, по следните
І. Липса на допустим предмет на установителен иск
1. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, допустим е установителен иск, когато ищецът твърди,
че съществува или не съществува правоотношение или вещно право, което го засяга
лично и непосредствено.
2. В случая, предмет на иска е „вписването“ на постановление за възлагане, което по
своята правна същност не представлява самостоятелен правен акт, който поражда,
изменя или погасява права или задължения.
3. Вписването по смисъла на чл. 496, ал. 2 от ГПК и чл. 4 от Правилника за
вписванията (ПВ) има декларативно и оповестително действие – то не прехвърля
собственост и не създава правни последици, които да могат да бъдат прогласени за
нищожни.
Така ВКС в Определение № 355 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1969/2019 г., IV г.о. приема,
че: „Вписването има оповестително и удостоверително значение и не представлява
конститутивен елемент на правото на собственост, придобито с постановление за
2
възлагане.“
Същата позиция е застъпена и в: Определение № 611 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д. №
3837/2018 г., IV г.о.Определение № 170 от 28.04.2020 г. на САС, гр.д. № 3772/2020 г.
Следователно самото вписване не подлежи на самостоятелна съдебна проверка за
нищожност, тъй като не е правен акт, който да подлежи на установителен иск по чл. 124
ГПК.
ІІ. Липса на правен интерес
1. Допустимостта на всеки установителен иск предполага наличие на правен интерес,
т.е. необходимост от съдебна защита спрямо засягане на лично, пряко и актуално право
на ищеца.
2. В настоящия случай, ищците не сочат как конкретно вписването нарушава тяхно
субективно право.
3. Те не атакуват самото постановление за възлагане, нито твърдят нищожност на
изпълнителното производство, нито искат възстановяване на собственост или
отмяна на надлежно извършен акт.
Така ВКС в Определение № 246 от 06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1779/2018 г., IV г.о.
подчертава: „Липсата на правен интерес води до недопустимост на иска. Вписването е акт
на формално отразяване и не накърнява правна сфера.“ В допълнение, САС с Определение
№ 1575 от 04.11.2021 г. приема, че: „Правен интерес от оспорване на вписване е налице само
ако се засяга признато от закона материално право, което не може да бъде защитено по друг
ред.“
В случая, ако ищците считат, че постановлението за възлагане е издадено при липса на
вземания, те разполагат с други средства за защита – напр. иск по чл. 435 и сл. ГПК или
иск по чл. 124 за собственост спрямо лицето, придобило имота.
ІІІ. Липса на пасивна процесуална легитимация
1. Ответникът по иска е посочен като Агенция по вписванията. Съгласно чл. 4 ПВ,
вписванията се извършват от съдия по вписванията, който е самостоятелно действащ
орган, не подчинен на Агенцията.
Според практиката на ВКС в Определение № 214/21.06.2016 г., по ч.гр.д. № 2672/2016 г., IV
г.о.: „Съдията по вписванията е независим орган, който не е подчинен на Агенцията по
вписванията, нито на ЧСИ.“ В този смисъл, и САС с Определение № 507/22.02.2023 г. по
в.гр.д. № 1128/2023 г. приема: „Агенцията не е страна по материалното правоотношение, не
издава вписвания и не носи отговорност за действията на съдията по вписванията.“
Следователно, Агенцията по вписванията не е надлежна страна, поради което искът е
предявен срещу ненадлежен ответник.
3
По всичко гореизложено, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната като
недопустима, на основание:
чл. 130 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – поради липса на допустим предмет на
установителен иск;
чл. 130 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК – поради липса на правен интерес;
чл. 130 вр. чл. 122 ГПК – поради предявяване срещу ненадлежна страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийкси районе съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от С. Д. П. и Т. В. К. срещу АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА – София, като недопустима, поради липса на правен интерес, липса на
надлежна страна и поради това, че вписването не подлежи на установителен иск.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с ЧЖ в 1-седмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4