Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Пловдив, 10 януари 2024
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на дванадесети
декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
СИЛВИЯ
МИЧЕВА-ДИМИТРОВА,
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурора Гинка Лазаров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2853 по
описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Л.С.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, обжалва Решение №1696 от 12.10.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330204598
(4598) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., II-ри наказателен състав, с
което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №5417261,
издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на
жалбоподателката Д. е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Претендира се отмяна изцяло
на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на
решение по същество, с което да се отмени процесният ЕФ. На 12.12.2023г. по
делото постъпва молба с Вх.№24822 от жалбоподателката Д., с която поддържа
касационната жалба изцяло, представя практика на Административен съд- Хасково по
аналогични случаи.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание.
Чрез Районен съд- Пловдив е представена молба-становище (отговор) по
касационната жалба от юрисконсулт Ивелина Пенкова- пълномощник, за неоснователност
на касационната жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските
за адвокатско възнаграждение на жалбоподателката да бъдат намалени до минималното
възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 23.09.2021г., около 13:27ч., на път от
Републиканската пътна мрежа II-86, км.19+240, е прието за установено, че в посока от
гр. Пловдив към гр. Асеновград се движи моторно превозно средство (МПС),
представляващо лек автомобил “ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“, с Рег.№***, със скорост от 121 км./ч.
(всъщност със 125 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3% км./ч.), при въведено
ограничение на скоростта за движение в посочения участък от пътя от 90,00
км./ч., посредством пътен знак В26 “Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“ по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Движението и скоростта
на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), представляващо стационарна видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения, тип “MultaRadar SD580“ №00209D32ACE1, като за целта е
изготвено статично изображение (снимка) №354А. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№***,
е регистриран като собственост на “СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, клон Пловдив, ЕИК
1313913690030, (“ОТП Лизинг“ ЕООД, считано от 04.02.2019г.), а жалбоподателката
Д. е регистрирана като ползвател на автомобила.
Установеното движение на
посочения автомобил със скорост от 121 км./ч. се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
Според разпоредбите на
чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден
в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, противно на направеното в тази насока възражение
в касационната жалба.
По делото няма
ангажирани доказателства касаторът Д. да е упражнила правото си да декларира
писмено, че установеното на 23.09.2021г. движение на автомобила, като чийто
ползвател е регистрирана, с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП
е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно,
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш от собственика или този, на когото е предоставено управлението
на автомобила, то именно собственикът или този, на когото е предоставен
автомобила, се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ, се явява
необорена.
Нужно е да се посочи, че
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС-то. В тази връзка, липсва законово изискване статичното
изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране (идентифициране) на
водача, противно на възражението на жалбоподателката.
А съгласно чл.188, ал.2
от ЗДвП, Когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на МПС.
Според чл.4, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредба №I-45), в приложима редакция към 23.09.2021г., Физическо или юридическо
лице, което използва превозното средство по силата на правно основание,
различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация
като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
В случая, като доказателство по преписката (по
делото) е налична нарочна справка, според която справка процесният лек автомобил
“ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“, с Рег.№***, е регистриран като собственост на
“СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – КЛОН ПЛОВДИВ, ЕИК 1313913690030 (“ОТП Лизинг“ ЕООД,
считано от 04.02.2019г.), а касаторът Д. е вписана като ползвател на
автомобила.
Според настоящия състав
на съда, посоченото обстоятелство е достатъчно, за да се приеме за установено,
че правилно и законосъобразно процесният фиш е издаден срещу жалбоподателката Д.,
в качеството ѝ на ползвател на посочения автомобил, без да се издава ЕФ
срещу законния представител на “СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – КЛОН ПЛОВДИВ, (“ОТП
Лизинг“ ЕООД, считано от 04.02.2019г.).
Съответно, направеното в
касационната жалба възражение за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, предвид неспазване на установеното от нормата на чл.189,
ал.5, изр.2 от ЗДвП (приложима редакция към 23.09.2921г.), респективно, че
лицето, извършило нарушението (на което е предоставено управлението на МПС),
може да се установява единствено с декларация от собственика (на МПС), настоящият
състав на съда намира за неоснователно.
На следващо място, видно
от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване с №10.12.4888 от 08.12.2010г., издадено от
Български институт по метрология (БИМ), според което удостоверение
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип “MultaRadar
SD580“, с
производител JENOPTIK ROBOT GmbH, Германия, е вписана в Регистъра за одобрените
типове средства за измерване под №4888, с валидност до 08.10.2020г.
По преписката (по
делото) е налично и заверено копие на Протокол от проверка №27-С-ИСИС от
09.08.2021, издаден от БИМ (Отдел “Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ (О“ИСИС“) в Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди“ (ГД“МИУ“)),
удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “MultaRadar
SD580“, МАС
(фабричен) №00209D32ACE1, е преминала успешно проверка за съответствие с
одобрения тип и грешките не превишават максимално допустимите грешки за този
тип средство за измерване, поради което същата отговаря на метрологичните
изисквания. Следователно, процесната АТСС е годно средство за измерване за
период от една година, считано от 09.08.2021г.
По аргумент от
разпоредбата на чл.12, във връзка с чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.), не е нужно съставянето на протокол, съгласно Приложение
към чл.10, ал.1, при използването на статична АТСС.
Предвид гореизложеното,
процесният ЕФ е законосъобразен и правилен и като го потвърждава, районният съд
постановява решението си при правилно прилагане на закона. Следователно,
оспореното решение на районния съд е правилно, а също така е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, в полза на ОД на МВР- Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1696 от 12.10.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330204598 (4598) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2023г., II-ри наказателен състав, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №5417261, издаден от Областна дирекция
на МВР- Пловдив, с който на Л.С.Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 300,00 лева.
ОСЪЖДА Л.С.Д., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………