О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
гр. Велико Търново,
19.03.2024 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VI–ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ДОКЛАДЧИК : Росен Буюклиев
като
разгледа докладваното от докладчика адм. дело №173/2024 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Молителят, П.Р.А. ***, чрез
адв.И. от ВТАК, е поискал изменение на решение №482 от 12.02.2024 година,
постановено по делото в частта за разноските, представляващи присъдени на
ответника по делото и по настоящата молба разноски заюрисконсулнско възнаграждение.
Сочи, че тези разноски са
прекомерни, тъй като делото не се характеризира с прекалена правна сложност, а
с оглед пасивното процесуално поведение на представителя на ответника в
процеса. Позовава се и на решение на СЕС по дело С-438/22, а и присъдените
разноски са над определените в Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по тази молба, Директорът
на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез представителя си отрича
основателността и в представеният отговор.
Молбата е неоснователна.
Видно е от мотивите към
решението, съдът е приел, че при неоснователността на жалбата на ответника се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение от 2 897, 94 лв., като
те са съобразени с представеният списък на разноските /лист 172 от делото/.
За проведеното по делото
заседание на 22.01.2024 година, на която този списък е представен и са заявени
претенциите на ответника за разноски, представителят на жалбоподателя е бил
редовно уведомен. Срещу размера на разноските не е направено възражение в
открито заседание, нито е такова е депозирано в писмен вид до постановяване на
решението.
В чл. 78, ал. 5 ГПК е
предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско
възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи
възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена
възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може
да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която
е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече
определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време
на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените
разноски и възражение за прекомерност.
Както е посочил ВКС в цитираното в отговора на
ответника определение тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК
налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и
възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно
обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в
нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на
разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските,
който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае
и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като
основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по
делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за
прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си
по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на
устните състезания в съответната инстанция. След този момент в посочената във
въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може
да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. Това
обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната, която се
позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да иска изменение на
съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл. 248, ал. 1 ГПК важат
сроковете, посочени в тази норма. Искането за изменение на съдебния акт в
частта за разноските може да се основава на възражение за прекомерност, но може
и да не се основава на него, а на други съображения. С възражението за
прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко,
отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност
за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от
съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за
разноските. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност
на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата
допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК.
След като молителят не е
възразил в хода на проведено съдебно заседание срещу искането на ответника за
разноски, релевирайки към този момент, че те са прекомерни, неоснователно се
позовава на тази прекомерност едва в
искането си за изменение на вече постановеното решение по реда на чл.248 от ГПК.
Именно това е тълкуването на
ВКС, дадено в определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014
г., I г. о. на Гражданската колегия.
Следва молбата да се отхвърли
като неоснователна.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на П.Р.А. ***, ЕГН
**********, с която се иска изменение на решение №482 от 12.02.2024 година,
постановено по АД №173/2023 година по описа на Административен съд –Велико
Търново, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му.
ДОКЛАДЧИК: