Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260526
гр. Пловдив, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2190/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-000529/05.02.2020 г. на началник сектор към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Т.И.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 178д от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с аргументи за възникване на неотложност на събитие от
здравословен характер – паническа атака, което наложило автомобилът да бъде
спрян на посоченото в постановлението място. По съществото си това представлява
искане за приемане на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за
разглеждане, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № ****бил собственост на „Наполо“ ЕООД с ЕИК *********,
който на 09.01.2020 г. бил управляван от жалбоподателката Т.Г.. На същата дата
на територията на гр. Пловдив се провеждала специализирана пътна операция,
свързана със спазване на правилата за движение и неправилното паркиране на
автомобили на места предназначение за хора с увреждания. Около 13 ч. при обход
на бул. „Източен“ № 33 – паркингът на супермаркет „Лидл“, където знаел, че има
такива обозначени и маркирани места, полицейският служител А.Т. забелязал, че
върху едно от местата, определени за хора с трайни увреждания, обозначено с
пътен знак и маркировка, е спрян управляваният от жалбоподателката лек
автомобил. Уверил се дали на автомобила има поставен съответен стикер, даващ
право да се паркира на същото място, като не открил такъв поставен на видно
място в и на автомобила. Изчакал водачът на автомобила, жалбоподателката, да се
върне, попитали я дали има такъв стикер и поискали да бъде представен. Тъй като
последната не сторила това и нямала стикер, преминал към съставяне на акт.
Бил съставен АУАН №
3 и бл. № 775334 от 09.01.2020 г., в който е квалифицирано нарушение на жалбоподателката
по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателката подписала акта без възражения
и без да посочи наличието на обстоятелства, налагащи паркирането на автомобила
на констатираното място. Не постъпили други възражения в 3-дневния срок за това.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била
наложена глоба в размер на 200 лв. за установеното нарушение.
Описаната
фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите А.Т. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Изяснява, че актът е
изцяло изписан от него и в подробности разказва, че в подобна ситуация се
изчаква водачът да се върне до автомобила и бива приканен да представи стикер,
даващ право да спира на мястото за хора с увреждания. Показанията му не
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от
страна жалбоподателя, на които съдът да се довери и които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Не се посочиха и факти, различни от
констатираните от актосъставителя, като не се отрича от жалбоподателката, че
същата не притежава съответния стикер. Затова съдът отчете презумптивната сила
на акта, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показания на
свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация. Въпреки дадените
многократни възможности не се установиха твърдените от жалбоподателката факти от
здравословен порядък, възникнали по спешност – настъпила паническа атака.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя,
свидетел и нарушителя, съставен е в присъствието на последния и му е връчен. Актът
е написан четливо и е разбираем. Съставен е от компетентно лице, за което
свидетелства представената заповед от министъра на вътрешните работи. Същата
изрично овластява младши автоконтрольорите към секторите „Пътна полиция“,
какъвто е актосъставителят, да съставят АУАН.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване
на правилата за движение, осигуряващи на лицата с трайни увреждания свободен
достъп да изпълняват дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек. Обжалваното
НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше
представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателката
за това, че е паркирала на място, предназначено за лица с трайни увреждания без
да има това право по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че паркирането
е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. От обективна и субективна
страна жалбоподателката е осъществила всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че Т.Г. като водач на МПС „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, собственост на „Наполо“
ЕООД, на 09.01.2020 г. около 13:00 часа
в гр. Пловдив на бул. „Източен“ № 33, паркингът на супермаркет „Лидл“, е
паркирала управлявания от нея автомобил на място, определено за хора с трайни
увреждания, сигнализирано с пътен знак и обозначено с пътна маркировка, без да
е имала това право.
Следователно на посоченото място жалбоподателката е пренебрегнала
забраната да се паркира на място, предназначено за лица с трайни увреждания,
като не е имала такова разрешение или не е съпровождала лице, което има такова
разрешение, с което и е нарушила вмененото ѝ задължение.
Свидетелят е категоричен в показанията си, че в подобни ситуации
автомобилът бива проверяван за стикер за хора с увреждания, водачът се изчаква
и проверява и приканва да установи притежанието на такъв. Едва при
установяването на категорична липса на такъв, се съставя акт. Показанията му
изцяло съответстват на изложеното от жалбоподателката в жалбата, за това
действително същата да е спряла на място, предвидено за хора с трайни
увреждания.
От субективна страна нарушителката е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението ѝ да не
паркира на места, определени за хора с трайни увреждания, без да има
съответното право води до настъпване на общественоопасни последици – отнемане
на правото на тези лица на сигурен и свободен достъп, и е искала настъпването
на последиците.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 178д от ЗДвП. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 200 лв., което е в предвидените от закона рамки. Така
определено наказание съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Защитната
теза, че такива са налице бе опровергана при преценката на доказателствата
по-горе и поради липсата на доказване от страна на жалбоподателката на
обстоятелства, които биха могли да се приемат като извинителни и изключващи
административнонаказателната отговорност. Нещо повече, за съда нарушение от
този тип надхвърля нормалната рамка на обикновените нарушения по ЗДвП, тъй ясно
демонстрира липсата на каквото и да е уважение и съобразяване с по-слабите и
нуждаещите се членове на обществото, оправдавано с причини от незначителен
характер. Такова поведение и отношение е недопустимо и не се толерира.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление № 20-1030-000529/05.02.2020
г. на началник сектор към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Т.И.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 178д от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.