№ 26
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225000500005 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „Д.з.“АД се явява юрк. Т. с пълномощно по делото.
За ответника „И.“ООД се явява адв. Б. с пълномощно по делото.
Юрк. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
Обжалвано е решение № 260216/4.10.2021 г. по гр.д. № 401/2020 г. на
ОС-П., с което е осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на основание
чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ на „И."ООД-гр.П. сумата 299 095 лв. по
частичен иск от претенция в общ размер от 325 857,12 лв., представляваща
застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 109
142,88 лв. по застраховка „Пожар“,обективирана в полица №
0871190047000529 със срок на валидност до 23:59 часа на дата 07.06.2020
1
година, за претърпени имуществени вреди от увреждането на собствения на
ищеца недвижим имот - ресторант „В.“ в гр.П.,бул.“Х.Б.“ №** в резултат на
настъпил на 19.08.2019 г. пожар, ведно лихва за забава, считано от
02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата на подаване на исковата молба в размер на
16 948,72 лв.-частично предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от иск в
размер на 17 288,52лв., както и дружеството е осъдено да заплати на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на „И." ООД сторените по делото съдебни
разноски в общ размер от 22 678,20 лв., от които 1 300.00 лв. заплатена
държавна такса за образуване на делото, доплатена ДТ в размер на 11
378,20лв., депозит за възнаграждение на вещо лице – 500,00лв. и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв.
В жалбата са заявени доказателствени искания – за приемане като
доказателство по делото на снимков материал на основание чл. 266,ал.3 от
ГПК, за назначаване на тройна СТЕ, а при неприемане на снимковия материал
– за допускане на един свидетел. Изложени са и съображения, че окръжният
съд в нарушение на процесуалния закон не допуснал поискания от
дружеството допълнителен въпрос към втората СТЕ във връзка с
остойностяване на запазените части и тези, подлежащи на реализация като
вторични суровини.
От ответника по жалбата „И.“ООД-гр.П. е подаден отговор на
въззивната жалба, в който не са заявени доказателствени искания и е взето
становище за неоснователност на заявените от жалбоподателя
доказателствени искания по изложени съображения.
Юрк. Т.: Поддържаме изцяло въззивната жалба. Оспорваме подадения
отговор. Поддържаме искането за приемане на снимков материал по реда на
чл. 266 ал. 3 ГПК, както и евентуалното искане, ако той не бъде приет, да ни
бъде допуснат един свидетел до разпит, аварийния комисар инж. Х.И.. Имаме
искане да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, изготвило
втората съдебно-техническа експертиза за остойностяване на запазените
части и тези подлежащи на реализация като вторични суровини. Утвърдената
практика за констатирани и описани такива големи застрахователни събития е
посредством оглед и заснемане. Точно това е сторено и в случая - когато
ищецът е предявил претенцията си пред нас, ние съгласно общите условия
към застраховката сме назначили независим оценител и в присъствието на
2
ищцовата страна сме сторили няколко огледа, оценителят е описал,
остойностил и е дал заключението си и на тази база ние сме изплатили
сумата. В момента по делото има приобщени три експертизи – тази, която е
на независим оценител по преписката при нас, и две съдебни, като едната
изключително си противоречи относно дадените размери, защото спорът
между страните е само размера на вредата, с другите две. В тази връзка,
понеже предполагам съдът и страните няма как да кажем едната или другата е
по-обективна, считаме, че за да преодолеем този проблем, е разумно да бъде
назначена тройна нова такава. Не съм правил такова искане пред окръжния
съд, но излагам доводи защо е направено в жалбата. Защото обектът вече е
заличен, доколкото ни е известно вече е построен нов обект там. Съдът не
прие снимковия материал и гради изводите си на субективни разкази на един
свидетел. Като цяло такава щета не може да се гради на субективни разкази
на свидетел, защото той не може в пълнота да преразкаже събитието.
Адв. Б.: Поддържам отговора. Поддържам съображенията за
неоснователност на доказателствените искания. Искам да добавя, първо, по
отношение на снимковия материал обръщам внимание на съда, че ние още с
исковата молба сме помолили да задължат ответника да представят
преписката в цялост. Така че за снимков материал с въззивната жалба, при
положение, че ние сме го искали многократно, те не са го представили, да го
сочат като процесуално нарушение, не го приемаме. Второ, моля да имате
предвид, че след приемането на втората експертиза ответникът по делото и
жалбоподател в настоящата инстанция заяви, че няма никакви други
доказателствени искания, прие експертизата, каза, че е компетентно
изготвена. При положение, че не е направил тези доказателствени искания,
било за тройна или каквато и да било друга експертиза в първа инстанция,
сега като е недоволен от решението няма как, преклудира се възможността да
иска нови експертизи или нови доказателствени средства. Същото е и за
изслушването на свидетел. И последното нещо, за допълнителния въпрос за
вторичните суровини. Видно от самия протокол, ответната страна не е
поискала такава експертиза, но дори и да беше поискала, тя е абсолютно
недопустима и неотносима, тъй като възражението за прихващане, заради
това че има вторични суровини е трябвало да бъде направено в отговора по
чл. 131 от ГПК, а това не е направено.
3
Юрк. Т.: Във връзка с указанията на апелативния съд посочвам, че
снимковият материал е отказан да бъде приет в открито съдебно заседание на
16.12.2020 г. и от 09.06.2021 г., като допълнително също сме го поискали.
Ние сме представили становище с приложения във връзка с указанията на
съда и съдът е отказал да приеме снимките. Другото е от 09.06.2021 г., също
сме правили искане, но съдът е отказал да приеме снимковия материал. А във
връзка с указанията, че няма поставени въпроси към експертизата, съм готов
да ги поставя, ако се допусне нова експертиза.
Адв. Б.: По отношение на въпросния снимков материал, видно от
посочените протоколи, за първи път по наше искане съдът е отказал повторно
да изисква снимков материал, а и във връзка с този протокол, който посочи
колегата, там съдът не се е съгласил експертизата да работи по снимки на
ответника, тъй като не са част от доказателствения материал. Но ние, пак
отбелязвам, три пъти сме искали цялата застрахователна преписка в пълнота.
Във връзка със заявените от жалбоподателя доказателствени искания
съдът намира следното:
С исковата молба е направено от ищеца искане ответникът-
застрахователното дружество да представи пълната преписка по посочената
щета от 19.08.2019 г., която да бъде приета по делото, както и е направено
искане да бъде назначена съдебно-техническа експертиза с посочени три
задачи. С отговора на исковата молба от страна на ответното дружество също
е посочен въпрос, който да бъде поставен на техническата експертиза. С
определението на окръжния съд от 04.09.2020 г. е допусната СТЕ и е
задължен ответникът да представи цялата преписка по щетата от 19.08.2019 г.
В съдебното заседание на окръжния съд на 21.10.2020 г. задачата на СТЕ е
допълнена с въпроса, поставен от ответника в отговора на исковата молба. С
молба от 20.10.2020 г. ответникът представя препис от документите по
щетата, като е заявено, че те представляват щетата в цялост. Към тези
документи не е представен снимков материал. На 02.12.2020 г. от страна на
ищеца е постъпила молба, с която се заявява, че преписката не е пълна,
включително че не са представени фотоснимки и е направено искане да бъде
задължен ответникът да представи всички фотоснимки към констативни
протоколи от 23.08.2019 г. и 14.10.2019 г. В съдебното заседание на окръжния
съд на 16.12.2020 г. съдът приема представени от ответника документи по
4
щетата, но оставя без уважение искането на ищеца да бъде представен
снимков материал, изготвен при оглед на увредения обект, като в тази насока
са изложени съображения от съда, без да има конкретен диспозитив на
определението.
Представено е по делото на 12.04.2021 г. заключение на СТЕ, което е
разгледано и прието от съда в съдебното заседание на 21.04.2021 г. При
приемането на заключението от страна на ответника е поискано да се
допуснат допълнителни въпроси към вещото лице, което да остойности
всички запазени части и детайли, които е приело, че могат да имат
последваща реализация, респективно тяхната пазарна стойност при предаване
за скрап. От ответната страна са изложени съображения, че не се налага
изготвяне на такава експертиза. Съдът с определение приема, че вещото лице
по втората експертиза трябва да отговори на въпросите, на които до сега е
отговорило вещото лице, изготвило първата СТЕ, като въпросът за посочване
количествата повредени материали, които евентуално представляват
вторични суровини, подлежащи на предаване, не следва да бъде поставян към
втората експертиза, тъй като съдът приема, че няма заявено възражение с
оглед т. 58 от Общите условия към застраховката. Затова съдът допуска
изготвяне на повторна СТЕ само по въпросите, по които е била назначена
първата експертиза.
С молба от 29.04.2021 г. ответникът изпраща снимков материал, който
моли да бъде ползван при работата на новата експертиза. С молба от
29.04.2021 г. ответникът отново моли да бъде допуснат към повторната СТЕ
допълнителен въпрос във връзка с остойностяване на запазените части и тези
подлежащи на реализация като вторични суровини по изложени съображения.
В съдебното заседание на окръжния съд на 09.06.2021 г., съдът излага
съображения, без да постанови диспозитив, че не съществува основание за
произнасяне по двете молби на ответника, тъй като едната от тях съдържа
искане за допускане на допълнителни въпроси към експертизата, относно
което съдът се е произнесъл в откритото заседание, а с другата молба е
представен снимков материал, който не може да бъде използван от вещото
лице при изпълнение на поставените му задачи.
Било е изготвено на 17.08.2021 г. заключение на повторната СТЕ, което
е прието от съда в съдебното заседание на 08.09.2021 г., като не е било
5
оспорено от ответника и не са били заявени нови доказателствени искания.
При тези обстоятелства съдът констатира, че искането за приемане на
снимков материал е било заявено единствено от ищеца по делото. Такъв не е
бил представен от страна на ответника в изпълнение на това задължение, като
с молбата от 29.04.2021 г. ответникът не е заявявал искане да се приеме
снимков материал, а е изпратил такъв, за да бъде ползван при работата на
новата експертиза. Установява се при тези обстоятелства, че тъй като от
страна на ответника до съда не е било отправено искане за приемане на
снимков материал, съответно няма и произнасяне на окръжния съд по такова
искане, респективно не се констатира наличие на нарушение по чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което се явява неоснователно искането на жалбоподателя да се
приеме снимков материал, както и евентуалното искане, ако не бъде приет
такъв, да се събират гласни доказателства, като се допусне разпит на
свидетеля Х.И.. Отделно следва да се посочи, че и такова искане за събиране
на гласни доказателства чрез свидетелски показания въобще не е било
заявявано пред окръжния съд и съответно не може сега да бъде уважавано, с
оглед хипотезата на чл. 266 ГПК.
По отношение на искането за поставяне на задача към назначената
повторна СТЕ, съдът констатира, че искането касае обстоятелства, които са
относими за делото и следва да бъдат установени. Тъй като искането е
своевременно заявено при приемане на първоначалната експертиза, но не е
било уважено от съда, съдът преценява, че е налице хипотеза на чл.266, ал. 3
ГПК, поради което следва да бъде назначена СТЕ, която да се изготви от
вещото лице, изготвило втората СТЕ по делото, а именно вещо лице Б.Г., и
която да даде заключение по въпроса остойностяване на запазените части и
тези подлежащи на реализация като вторични суровини.
По отношение на искането за назначаване на тройна СТЕ съдът намира,
че няма основание за неговото уважаване, тъй като не е налице хипотеза на
чл.266 ГПК. Такова искане вече е преклудирано и не са налице предпоставки
за служебно назначаване на такава експертиза, като се отчете, че страните
спорят относно размера на обезщетението, респективно относно вида и
стойността на щетите, т.е. спорът не касае приложение на императивна правна
норма, а дотолкова, доколкото страните са търговско дружество и
застрахователно дружество, те не са уязвими правни субекти, които да бъдат
6
подпомагани в процеса на събиране на доказателства от съда.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателя искане за
приемане на снимков материал при условията на чл.266, ал. 3 ГПК, както и
евентуалното искане, ако първото не бъде уважено, да бъде допуснато
събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел Х.И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на
жалбоподателя за допускане на тройна експертиза, заявено във въззивната
жалба.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза със задача да изготви
заключение по въпроса „Остойностяване на запазените части и тези
подлежащи на реализация като вторични суровини“, което да бъде изготвено
от вещото лице Б.З.Г.в при депозит в размер на 400 лв., вносим от
жалбоподателя в седмодневен срок от днес.
Адв. Б.: Възразяваме и молим да не бъде определено това вещо лице, а
да бъде назначено друго. Не възразяваме да бъде вещо лице от Пловдив.
Относно вещото лице Б.Г. имаме две съображения. Имаме информация, че
той е трайни отношения с ответника, защото много често му се възлага
работа. В неговата експертиза в първата инстанция, както можете да видите
от протокола, той сам се отрече от написаното и призна, че това, което е
оценявал, не е било пазарна възстановителна стойност на имота.
Юрк.Т.: Не ми е известно нито едно от обстоятелствата, изложени от
насрещната страна, досежно назначеното от съда вещо лице. Доколкото си
спомням, първоинстанционният съд замени 4-5 вещи лица, докато намери
такова, което да изготви заключение. Не зная да сме в търговски отношения с
това вещо лице. Нито съм го познавал преди това, нито по щетите, които са
минавали през мен съм виждал негови заключения. Ние използваме „Б.Е.Е.“,
които са експерти-оценители. Във връзка с допуснатата допълнителна задача
към експертиза, считам, че ще бъде полезно на вещото лице, за да може да
изготви отговор в нужната пълнота, да бъде приобщен снимков материал.
Адв. Б. /реплика/: По принцип няма нищо в П.. Всичко е бутнато и
7
построено. Това, което се намира, е в кориците на делото. И вещо лице от
Пловдив спокойно може да работи.
Юрк. Т. /дуплика/: Във връзка с допълнителната задача, моля да бъде
приет снимковия материал по щетата. Считам, че същият е нужен на вещото
лице, за да изготви заключението.
С оглед заявеното от ответника по жалбата възражение относно
поименно определяне на вещото лице, съдът преценява за уместно
експертизата да бъде възложена, при тези обстоятелства, не на вещото лице
Б.Г., а на друго вещо лице.
Във връзка със заявеното днес отново искане на жалбоподателя да бъде
приет снимков материал, който да бъде ползван при изготвяне на сега
назначената експертиза, съдът намира, че то не е основателно, тъй като
попада под преклузията на чл. 266 ГПК. Следва да се отбележи, че вещото
лице при работа по заключението при необходимост може и следва да работи
с цялата документация по щетата, която се намира при жалбоподателя.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си за поименно определяне като вещо лице по
назначената експертиза Б.Г..
ДЕЛОТО да се докладва след изготвяне на протокола за поименно
определяне на вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното допълнително в днешно
съдебно заседание искане на жалбоподателя за приемане на снимков
материал.
За изготвяне на заключението, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 13.04.2022 г. от 14.00 часа, за която
дата страните са уведомени, а вещото лице да се призове след поименното му
определяне и само след внесен депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
8
Заседанието се закри в 14.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9