РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на В. Д. ИД. от
г................................., с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Електронен фиш серия К № 4737360, с който е било установено, че на
16.04.2021г. в 10:13ч. в гр. София, бул.,,Цар Борис 3“, номер 447 (бенз.ЕКО), с
посока на движение от с.Владая към ул.,,Княжевска“, жалбоподателят В. Д.
ИД. управлявал лек автомобил СУЗУКИ БАЛЕНО с рег.№ ............със скорост
58 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В – 26 в
населено място от 40 км/ч., с което превишил същата с 16 км/ч., с което
извършил административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и издаден в нарушение на нормативните изисквания по
чл.189, ал.4 от ЗДвП и при неотразяване на съществени реквизити, изискуеми
за валидното съдържание на акта. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което електронният фиш да бъде отменен.
Жалбоподателят В.И., редовно призован, не се явява и не се
представлява. В депозирана писмена защита от упълномощения защитник се
1
навеждат аргументи за основателността на жалбата. Претендират се и
разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител .В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
16.04.2021г. в 10:13ч. в гр. София, бул.,,Цар Борис 3“, номер 447
(бенз.ЕКО), с посока на движение от с.Владая към ул.,,Княжевска“,
жалбоподателят В. Д. ИД. управлявал лек автомобил СУЗУКИ БАЛЕНО с
рег.№ ............със скорост 58 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В – 26 в населено място от 40 км/ч., с което превишил същата с 16
км/ч. Същата била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол
АТСС TFR1 - M 509. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, в който като нарушител по чл.21, ал.2 от ЗДвП бил вписан
жалбоподателя В.И., тъй като при извършената служебна справка да
собственост на заснетия лек автомобил е видно, че същият е бил регистриран
на негово име. Съставен бил Електронен фиш и клип, които били изпратени
на адреса на водача на МПС – то, който бил отбелязан при извършената
справка за собственик на МПС.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
2
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол АТСС TFR1 - M 509 на стационарен режим, т.е. да
няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от
ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава
електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете
страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното
производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото е депозирано като писмено
доказателство Протокол № 3 – 38 – 21 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол АТСС TFR1 - M 509, въз основа на които може да се направи
еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било
заснето нарушението.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно
нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
3
видеоконтрол няма това качество.
Съдът не възприема оплакването на защитника на жалбоподателя, че
обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията на закона.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 изр.2 от ЗДвП посочва минималните изисквания,
които същият следва да съдържа. Той се издава по образец, утвърден от
министъра на вътрешните работи. Следва да бъде направено разграничение
между АУАН, наказателно постановление и електронен фиш.Наведените в
жалбата и в писмената защита на защитника на жалбоподателя възражение
биха били относими ако санкционният акт беше наказателно постановление.
Законът за движение по пътищата не изисква електронният фиш да има
издател – длъжностно лице, тъй като такова лице обективно не съществува
към момента на извършване на нарушението.Длъжностните лица, които
обработват постъпилата информация няма как да бъдат посочени като лица,
издаващи електронни фишове. Законът изисква в електронния фиш да бъде
посочени данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.В случая в
обжалвания електронен фиш е отразено, че той е издаден от СДВР, което
покрива в минимална степен изискванията на закона.
На следващо място неоснователни се явяват и оплакванията, че
електронният фиш не съдържа място на нарушението.
Видно от обстоятелствената част на акта е, че управляваният лек
автомобил е бил заснет в гр. София, бул.,,Цар Борис 3“ номер 447 (бенз.ЕКО),
с посока на движение от с.Владая към ул.,,Княжевска“. Мястото на деянието е
приблизително определено и според настоящия съдебен състав е точно и
коректно посочено. Ето защо се явява неоснователно оплакването в жалбата
дали деянието е било извършено в или извън населено място.
Неоснователно е и възражението в писмената защита за непопълване на
всички графи на фиша, липсата на подпис от съответния служител по
издаване и дали техническото средство, което е заснело нарушението , е било
одобрено по съответния ред. Подобни изисквания не се вменяват като
задължителни за валидността на електронния фиш.
Характерно за производството по издаване на електронен фиш е, че то е
особено производство, което не е идентично с производството по обжалване
на наказателно постановление. Поради тази причина са налице и редица
4
специфики, част от които се изразяват в това, че нарушителят няма право на
възражения до издаването му, а след това той може да възрази само по
отношение на следните три обстоятелства: че моторното превозно средство е
било обявено за издирване, че нарушението е извършено с моторно превозно
средство със специален режим на движение и че нарушението е било
извършено от друго лице, на което собственикът е предоставил автомобила.
Принципът на изчерпателност на възраженията на нарушителя се извежда от
разпоредбата на чл.189, ал.6, т.1 и т.2 от ЗДвП. В цитираната норма изрично
са посочени хипотезите, при които жалбоподателят може да възрази срещу
издадения електронен фиш, относно неговото съдържание и форма.
Ето защо всички опити на защитата за правене на паралел с
изискванията по съдържанието на АУАН и НП по ЗАНН се явяват
незаконосъобразни.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В случая е била
налице въведена забрана за ограничение на скоростта в населено място с
пътен знак В – 26, която е фиксирала максимално допустимата скорост за
движение от 40 км/ч.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда при
превишаване на разширената максимална скорост в населено място от 11 до
20 км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба от 50 лева.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство, които да обосноват отмяната на обжалвания
електронен фиш.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което и същият следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4737360 издаден от
СДВР за налагане на глоба за нарушение, с който, на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП, на В. Д. ИД. от .............., с ЕГН:
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6