№ 10894
гр. София, 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
и прокурора Х. К. К.
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Частно
наказателно дело № 20231110207781 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. Б. С. - се явява. Доведен от Следствения арест на
„Г.М.Димитров”.
В залата се явява адв.К. от САК – служебен защитник на обвиняемия.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:
А. Б. С. - роден на **** г. в гр.София, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, основно образование, не работи, ЕГН: **********, жив.
гр.София, ****
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в наказателното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Ясни са ми правата. Има ли как да направим направо
споразумение?
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по хода на съдебното
следствие по чл. 275 от НПК. Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ ИСКАНЕТО НА СРП ЗА
ВЗЕМАНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража” по
отношение на обвиняемия С..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Не разбирам какво иска прокуратурата.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на обвиняемия съдържанието на искането на
прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Разбрах какво иска прокуратурата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по ДП № 966/2023 г. по
описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 26921/2023 г. описа на СРП.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че са налице всички кумулативно предвидени в
чл.63 от НПК предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ спрямо обвиняемия А. С.. На първо място престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, а именно кражба, извършена в условията на
опасен рецидив е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предвиденото
наказание е лишаване от свобода за срок от две до десет години. На второ
място са събрани толкова и такива доказателства, при преценката на които
може да се изведе обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. На трето
място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК дава
последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение в
условията на алтернативност, а именно при наличие на реална опасност от
укриване или наличие на реална опасност от извършване на друго
престъпление. Действително от събраната до момента доказателствена
съвкупност не може да се изведе наличие на опасност от укриване, предвид
обстоятелството, че обвиняемият С. е български гражданин, с установена
самоличност и има известен адрес на територията на гр.София. Въпреки това
считам, че е налице другата алтернативно дадена предпоставка - наличие на
3
реална опасност от извършване на друго престъпление, като съображенията
ми за този извод са следните: От приложената по делото справка за съдимост
на обвиняемия е видно, че същият е многократно осъждан, както като
непълнолетен, така и като пълнолетен. По настоящото наказателно
производство обвиняемият е привлечен в това качество за извършването на
престъпление еднакво по вид с част от престъпленията, за които вече е бил
осъждан, а именно такива против собствеността. Повдигнато му е обвинение
за кражба в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „б“,
тоест предходните осъждания и наложените му наказания не са постигнали
целите на чл.36 от НК. Очевидно обвиняемият е личност с трайни престъпни
навици, наложените му наказания не са изиграли превантивната си роля и не
са го възпряли от предприемането на поведение в разрез с наказателния
закон. Съдебното му минало и упорито продължаващата му престъпна
дейност, сочат на завишената му обществена опасност, както и на
необходимостта от защита на обществените отношения от евентуални
последващи посегателство от негова страна, като бъде ограничено правото му
на свободно предвиждане. Предвид изложеното считам, че целите на мерките
за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се
постигнали единствено при вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ спрямо обв. А. С., поради което ви моля да се произнесете с
определение в същия смисъл.
АДВ.К. – От постановлението за привличане на обвиняем на А. С. не
става ясно дали от обективна страна е осъществен или е изпълнен състава на
чл.194, ал.1, към който препраща чл.196, ал.1, т.1 от НК. Не е изрично
посочено дали намерението на обвиняемия С. е било противозаконно да
присвои посочените вещи. В постановлението за задържане за срок до 72 часа
положението е също. От тази гледна точка моля да не му бъде взета никаква
мярка за неотклонение, респективно, ако прецените, че пропускът не е
съществен моля да имате предвид следното. Считам, че искането на СРП за
вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия С. е неоснователно от гледна точка на това, че
същата е прекалена тежка за престъплението, за престъплението, в което е
обвинен. Формално погледнато за това деяние би могъл да получи такава
4
мярка за неотклонение, но считам, че в случая е неадекватна и мисля, че една
по-лека мярка като „домашен арест“ ще постигнат целите. Все пак
престъплението, за което е привлечен като обвиняем не е с най-тежка степен
на опасност, няма пострадали хора, няма проявено насилие, става въпрос за
кражба на 17 облекла и принадлежности. Както и прокурорът посочи,
обвиняемият има постоянен адрес, същият съвпада с адреса на баща му и би
могла да бъде взета като мярка за неотклонение „домашен арест“, който да се
изпълни на него адрес, няма данни да е налице опасност да се укрие. Бих
искала наистина да мога да изтъкна някаква защита с оглед другите
предпоставки на закона, но за съжаление наистина не мога и се уповавам на
това, че обвинението, така както е записано в постановлението за привличане
на обвиняем е действително непълно и не може да се прецени дали имате
основание да му вземете постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Искам да си ходя по-бързо в килията.
На осн. чл. 297 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ – Не съм ял нищо, гладен съм.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.
5
Производството е по реда на чл.64 и следващите от НПК.
СЪДЪТ е сезиран с искане на СРП за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А. С.. В днешното
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането като
счита, че от събраните по делото доказателства може да бъде формиран извод
именно обвиняемият С. да е автор на инкриминираното деяние.
Защитникът на обвиняемия счита, че в тази насока съдът следва да
отбележи наличието на пропуск в постановлението за привличане в
качеството на обвиняем, което рефлектира върху правото на защита на С. по
начин, че е възпрепятствал възможността на съда да установи в какво
престъпно посегателство е обвинен. От тук доводите на защитата са
концентрирани върху разбирането доказателствата да не могат да се ползват
по начин, че да установят фактите, които прокуратурата би следвало да
инкриминира. И двете страни считат, че не е налице реална опасност С. да се
укрие, тъй като същият има установен адрес, на който фактически пребивава.
В тази насока защитата на обвиняемия иска от съда да приеме, че в случай на
необходимост от вземане на мярка за неотклонение адекватна и
пропорционална би се явявала по-лека мярка за неотклонение от поисканата
от прокуратурата „задържане под стража“.
СЪДЪТ след като изслуша доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства прецени, че искането на прокуратурата следва да
уважено.
Досъдебното производство е било образувано на 10.06.2023 г., като на
09.06.2023г. А. С. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. На
10.06.2023г. на С. е връчено постановление за привличане в качеството на
обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК. Съобразно
дадената правна квалификация, в случая се касае за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Съдът не намира за верен
извода на защитника, касаещ правната квалификация на повдигнатото
обвинение в степен, осуетяваща възможността да се прецени в какво
прокуратурата обвинява С. и конкретните факти действително да сочат
6
престъпен състав, наказуем с лишаване от свобода. Тъй като се касае за
първоначално обвинение и ранен етап от развитие на процеса ръководно -
решаващият орган разполага със законоустановени способи, за да прецизира
квалификацията на повдигнатото обвинение. На този етап обаче същата се
явява достатъчна, за да очертае рамките на това обвинение и като се прецени
обстоятелството, че С. е изправен пред съд в рамките на изтичане на
законоустановения срок на задържането, искането на прокуратурата съдът
преценя като формално допустимо и законосъобразно. От момента на
образуване на производството до настоящия етап са събрани множество
гласни доказателствени средства, от които може да бъде формиран извод
именно С. да е извършил инкриминираното престъпно посегателство. Към
свидетелските показания следва да се приобщи и свеждащото се от протокола
за оглед на местопроизшествие, приобщените писмени доказателства, в това
число и свидетелство за съдимост на С., от които ясно се установява, че
обвиняемият е осъждан, в това число за престъпни посегателства, стоящи
извън дадената правна квалификация. Данните, касаещи съдебното му минало
на този етап от развитие на процеса са достатъчни, за да се формира извод, че
се касае за личност със завишена степен на обществена опасност, спрямо
която пропорционална и адекватна се явява единствено мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Съдът не споделя довода на защитата,
касаещ възможността за налагане на мярка за неотклонение „домашен арест“.
Тази мярка не се явява по-лека, а съобразно последиците на същата,
предвидени в НПК, е приравнена на мярка за неотклонение „задържане под
стража“. За да прибегне към нея съдът следва в производството да се
установи от събраните доказателства, че се касае за наличие на социален или
здравословен критерий, които прави състоянието на обвиняемия
несъвместимо с условията на арест и който надделява над закриляния
обществен интерес. В процесната хипотеза такива доказателства по делото
липсват.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
7
На основание чл.64, ал.5 от НПК взема спрямо А. Б. С. с ЕГН:
********** - мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП
966/2023 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр.№ 26921/2023 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 3
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото за
разглеждане пред СГС в открито съдебно заседание на 20.06.2023 г. от 10.00
ч., за която дата страните уведомени от днес.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 15,10 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8