Определение по дело №303/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 40
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20211800600303
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
гр. София , 16.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600303 по описа за 2021 година
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с частен протест против определение по чл.248 НПК, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 282 /020г. по описа на РС- К..
С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна
отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на
защита на същия, изразяващи се в липса на посочване на инкриминирания
период на осъществяване на престъплението от подсъдимия Е. Т. и е
прекратил съдебното производство, като е върнал делото на РП- К. за
отстраняване на допуснатите нарушения.
Така застъпеното виждане не се споделя от РП- К., която атакува
определението с частен протест в законовия срок. В протеста се съдържа
оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон –
разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –
обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за
точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си
функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Протестиращият
прокурор поддържа, че обвинителният акт е изготвен в пълно съответствие с
1
изискванията на процесуалния закон- чл.246 НПК, както със задължителната
съдебна практика по приложението му- ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС с
докладчик Зам. Председателя Р. Н.. В същия се съдържа прецизно и точно
посочване на инкриминирания период –детерминиран с посочване на
конкретни дати като начален и краен момент.
Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и за
продължаване на съдопроизводствените действия по внесения обвинителен
акт.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за
установено следното:
Изводът на първостепенния съд, прекратил съдебното производство,
констатирайки противоречия и неясноти при посочване на инкриминирания
период на осъществяване на престъпното деяние, не намира опора в делото.
Същият е осъществен и в нарушение на разпоредбата на чл. 248,ал.1 т.3,
вр.чл.249, ал.4 – определящ кога едно нарушение е съществено и чл.246 НПК
регламентиращ изискванията към съдържанието на фактическата и на
заключителната част на обвинителния акт. Обратното- установява се
съставянето на внесения за разглеждане от РС- К. обвинителен акт в пълно
съответствие с изискванията на процесуалния закон за процесуална годност-
разпоредбата на чл.246 НПК.
В хода на досъдебното производство Е. Н. Т. е привлечен към
отговорност с Постановление от 29.04.2020г. за престъпление по чл.183, ал.1
НК, за неплащане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете в периода от
1.01.2014г. до 31.12.2019г. Впоследствие обвиняемото лице е привлечено
повторно с постановление от 26.06.2020г., при което инкриминираният
период е съкратен до м. май 2019г. Привличането е осъществено в
присъствието на адвокат А.В. от САК, като обвиняемият е заявил, че разбира
обвинението и е изложил аргументи по съществото му, оборвайки експертно
заключение, изготвено по делото. В този случай меродавно по делото е
второто по ред привличане и не е необходимо постановление за частично
прекратяване за отпадналата част от инкриминирания период на неплащане
на дължима издръжка. Същият период е посочен и в изготвения и внесен за
2
разглеждане от РС обвинителен акт, така че липсват каквито и да е
аргументи, които да обосновават приетата от РС К. неяснота по отношение на
периода на изпълнителното деяние- неплащане на дължима издръжка на
низходящ, определена по силата на съдебно решение.
Съдът е посочил като допълнително основание за приетото от него
процесуално нарушение, липсата на осъществена преценка от страна на РП
по чл.24, ал.1, т.3 НПК- за погасяване на наказателното преследване по
давност. По този начин съдът е смесил по недопустим начин две
производства – преценката по чл.248, ал.1 т.3 вр.чл.249,ал.4 НПК за наличие
на съществено процесуално нарушения, съставляващо основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП с тази по
чл.248, ал.1 т.2, вр.чл.250 НПК – за прекратяване на наказателно
производство. Прокуратурата е само страна в съдебното производство, а не
господар на процеса в съдебната фаза, поради което е недопустимо от
процесуална гледна точка да и бъдат възлагани повече функции и
отговорности. В проведеното разпоредително заседание, всяка една от
страните по делото би могла да изрази становище относно наличие на
предпоставки за прилагане на института на давността по чл.24, ал.1, т.3
НПК, но не и да го приложи, когато констатира наличието им. Освен това
преценката за изтекла погасителна давност не е лимитирана в рамките на
разпоредителното заседание, съдът би могъл да приложи института на
давността и в по-късен момент на съдебното производство и дори с
постановения по делото съдебен акт.
Във всички случаи обаче, преценката за наличие на основание за
прекратяване на наказателното производство по чл.24,ал.1 т.3 НПК
принадлежи единствено и само на съда в съдебната фаза и е недопустимо
съдът да се десезира, възлагайки я като отговорност на страните по делото.
Още по малко е допустимо тази преценка да бъде контролирана по
настоящия ред- по реда на чл.249,ал.3, вр.чл. 248,ал.1 т.3 НПК.
Изложеното по-горе обуславя и отмяна на атакуваното определение,
предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯВА определение от 20.04.2021г., постановено по НОХД №
282 /2020г. на РС- К., в частта му по отношение на постановеното от съда
прекратяване на съдебното производство, като ВРЪЩА делото на РС –К. за
продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4