Разпореждане по дело №45602/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 143651
Дата: 15 ноември 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110145602
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 143651
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20231110145602 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
**** срещу Н. Ц. Н., с което се претендират от него следните суми: 500 лв. – неплатена
главница по Договор за кредит № ****/09.12.2019 г., ведно със законната лихва от
21.07.2023 г. до изплащане на вземането; 50.03 лв. – договорна лихва за периода от
20.12.2019 г. до 05.06.2020 г.; 175.05 лв. – законна лихва за периода от 20.12.2019 г. до
21.07.2023 г.; 180.96 лв. – възнаграждение за услуга „Динамично плащане“; 114.01 лв. –
възнаграждение за услуга „Бързо разглеждане“; 720 лв. – разходи.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, договорната лихва и мораторната лихва се претендират и
възнаграждения за закупени допълнителни услуги и разходи.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит, в който е уговорено и
предоставяне на допълнителни услуги, които се изразяват в бързо разглеждане на искането
за кредит и във възможност потребителят да поиска от кредитора осигуряване на
представител, който да получава плащането на вноските на място, различно от настоящия
му адрес. Касае се за единен договор за предоставяне на заемната сума и допълнителните
услуги, като възнаграждението за тях е разсрочено заедно с погасителните вноски по
кредита.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
1
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че услугата „Бързо
разглеждане“, описана в т. 7.3. от Общите условия, представлява действие по усвояването
на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита. Следователно налице е нарушение на закона – чл.
10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на клаузата за тази
допълнителна услуга на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че така описаната услуга по съществото си не представлява реално
предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него,
за да обосновават заплащане на възнаграждение в определения размер, защото изначално
липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на кредита, в случай че не бъде избрана
допълнителната услуга, т. е. не се установява конкретна полза или преимущество за
кредитополучателя.
В действителност съгласието на потребителя за ползване на услугата „Бързо
разглеждане“ е неизменно свързано с отпускането и усвояването на кредита, което е видно
от т. 7.3. от Общите условия. В нея е предвидено, че сумата се дължи, само когато кредитът
бъде усвоен, и не се дължи, ако искането за отпускане на кредит не бъде одобрено, като
точният размер на сумата зависи от кредитния продукт, което сочи, че не се касае за
допълнителна услуга. Следователно възнаграждението за „Бързо разглеждане“ е
възнаграждение по самия договор за кредит и следва да бъде включено в годишния процент
на разходите /чл. 19, ал. 1 ЗПК/, което в случая няма данни да е сторено. Същевременно с
така уговореното задължение е възможно да се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
относно предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита, защото е
възможно сборът от уговорения размер на възнаграждението по договора и цената на тази
услуга да надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На следващо място, претендираните разходи в размер на 720 лв. очевидно се
основават на чл. 12 от договора и Тарифата на кредитора, т.е. те се претендират като вид
такса. Срещу тази такса обаче не е установено да се дължи някакво поведение от кредитора,
поради което съдът намира, че това вземане няма характер на такса, защото не се дължи
заради извършени разходи. Истинската цел на тази клауза е да служи за обезщетение за
вреди в случай на забава от страна на длъжника. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е
лихвата за забава, която се претендира със заявлението. Процесната клауза преследва
забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава. Същата
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна.
След като клаузите за възнаграждение за услуга „Бързо разглеждане“ и за разходи по
Тарифата на кредитора са нищожни, съответното възнаграждение и такса не са дължими от
потребителя. По тази причина вземанията, произтичащи от тези клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, поради което не могат да бъдат защитени
по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от **** срещу Н. Ц. Н., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 45602/2023 г. – в
2
частта, с която се претендират следните суми по Договор за кредит № ****/09.12.2019 г.:
114.01 лв. – възнаграждение за услуга „Бързо разглеждане“; 720 лв. – разходи.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3