№ 1351
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100502834 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от Е. Г. В.- длъжник в изпълнително
производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело №
20128440401644 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ и район на действие- СГС,
обективиран в Постановление от 2.12.2022 г. С довод, че изпълнителното дело е
перемирано по отношение на жалбоподателката- длъжник- съгласно чл.433, ал.1, т.8
ГПК, същата моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде
разпоредено прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея.
Взискателят по изпълнителното дело- „ЕОС М.“ ЕООД- гр. София /частен
правоприемник на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира
следното:
Подадената от длъжника в изпълнителното производство Е. В. жалба е
депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което
1
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното производство по изпълнително дело № ********* 01644 на
ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД- гр. София, подадена на 15.05.2012 г., с приложен към нея Изпълнителен
лист от 30.03.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
гр. дело № 14878/ 2012 г. на СРС, 32 състав, с която е разпоредено длъжниците Т.С.С.
/ЕГН **********/ и Е. Г. В. /ЕГН **********/ да заплатят солидарно на кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД- гр. София сумата 2 578.46 лв.- главница, ведно със
законната лихва от 26.03.2012 г. до изплащане на вземането, сумата 981 лв.- договорна
лихва, и сумата 194.78 лв.- разноски по делото.
Въз основа на молба на частния правоприемник на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД- „ЕОС М.“ ЕООД /цесионер/, ЧСИ е конституирал същия като взискател
в изпълнителното производство с разпореждане от 7.01.2016 г. В молбата за
конституиране се съдържа изявление за упълномощаване на ЧСИ за предприемането
на изпълнителни действия по чл.18 ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело през 2012 г. от съдебния изпълнител са
предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжниците са изпратени
покани за доброволно изпълнение, извършено е проучване на имущественото им
състояние, изпратени са запорни съобщения и т.н. Покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника Е. В. на 21.05.2012 г.
С Разпореждане на ЧСИ от 18.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Е. Г. В., получавано от „П. 2011“ ЕООД, като запорното
съобщение е получено от това трето лице на 6.08.2014 г. Ежемесечни плащания към
ЧСИ от работодателя на длъжника В. са извършвани през периода 6.10.2014 г.-
14.07.2017 г. Последното извършено от посоченото дружество плащане по специалната
сметка на ЧСИ датира от 14.07.2017 г., видно от преводно нареждане за сумата 229.94
лв. от същата дата /л.440 от приложеното изпълнително дело/. След тази дата не са
извършвани погашения от получавано от длъжника В. от „П. 2011“ ЕООД трудово
възнаграждение.
По предприетото от ЧСИ изпълнително действие- запор върху трудово
възнаграждение на длъжника Е. В., получавано от „Р.***“ ЕООД, запорното
съобщение за което е връчено на третото задължено лице на 16.04.2019 г., не са
извършени никакви плащания по специалната сметка на ЧСИ. Други изпълнителни
действия по отношение имуществото на Е. В. след горепосочената релевантна дата-
14.07.2017 г., не са предприемани и извършвани по изпълнителното дело. Молбите на
взискателя „ЕОС М.“ ЕООД и предприетите след тази дата изпълнителни действия
касаят имуществото на длъжника Т.С..
2
Посочените в мотивите на ЧСИ по чл.436, ал.3 ГПК изпълнителни действия,
относими към периода 15.07.2017 г.- 2.12.2022 г., касаят имуществото на длъжника
Т.С., поради което и са ирелевантни за приемане изводите на съда относно настъпване
на перемпцията по отношение на жалбоподателката- длъжник по изпълнението Е. В..
С Постановление на ЧСИ от 2.12.2022 г., обективирано върху молба на
длъжника Е. В. от 2.12.2022 г. /л.562 от изп. дело/, е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на нея.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да
бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването
на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ
от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период
от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство
по право. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни
действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е
от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на
визираното прекратително основание.
В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че
поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е налице- в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
Видно от книжата по приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело №
3
20128440401644, след образуване на изпълнителното производство по молба от
15.05.2012 г. и след последното извършено от трето задължено лице плащане по
специалната сметка на ЧСИ, датиращо от 14.07.2017 г., последващи действия по
отношение имуществото на длъжника Е. В., насочени към събиране на вземането, не са
поискани от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД- частен правоприемник /цесионер/ на
първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД, конституиран с разпореждане на
ЧСИ от 7.01.2016 г., нито са предприети от ЧСИ въз основа на упълномощаването по
чл.18 ЗЧСИ. Следователно към 2.12.2022 г., когато длъжникът В. е направила искане за
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея, са изтекли повече
от 5 години след последното извършено по делото изпълнително действие, имащо
значение за преценката относно перемирането на изпълнителното производство.
Липсват данни и доказателства по изпълнителното дело да са извършени
процесуални действия от взискателя и от ЧСИ, обосноваващи извод за прекъсване на 2-
годишния период по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Налагането на запор върху получавано от Е.
В. трудово възнаграждение от работодател „Р.***“ ЕООД не е довело до реализация на
принудителното изпълнение- няма данни по специалната сметка на ЧСИ да са
постъпили суми от този работодател на длъжника В., поради което и няма основание за
приемането на извод за прекъсване на релевантния 2- годишен период.
При съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага
приемането на извод, че в продължение на две години, считано от 15.07.2017 г. до
15.07.2019 г., взискателят не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане
висящността на изпълнителното производство по отношение на длъжника Е. В., като
не е отправил искане до съдебния изпълнител за извършването на нови действия по
изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него
изпълнителен способ. В рамките на посочения 2- годишен период по изпълнителното
дело не са извършвани изпълнителни действия. Подадените от взискателя след
изтичане на 2- годишния период по чл.433, ал.1, т.8 ГПК писмени молби, касаещи
имуществото на другия длъжник по изпълнението, в случая нямат правно значение,
поради което и на 15.07.2019 г. изпълнителното производство по отношение на
длъжника Е. В. е било прекратено по силата на закона, т.е. не е било висящо и по него
процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител не би следвало
да са извършвани.
Поради изложеното посоченото от длъжника по изпълнението Е. В. основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случая е
налице, което обосновава извод за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати
същото по отношение на нея и за неговата отмяна.
В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство /т. нар. перемпция/ настъпва по силата на закона, независимо от това
4
дали и кога е издадено постановление за това от съдебния изпълнител, което има
декларативно, а не конститутивно действие, и с него само се прогласява вече
настъпилото прекратяване по силата на закона. Поради това и в случая след отмяната
на обжалваното постановление на ЧСИ от 2.12.2022 г. като незакоонсъобразно следва
да бъде прогласено настъпилото на 15.07.2019 г. по силата на закона прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя- длъжник Е. В..
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по изпълнението Е. Г. В. /ЕГН **********/
Постановление от 2.12.2022 г. на ЧСИ, с което е отказано прекратяването на
изпълнително дело № 2012 ********** на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ и район на
действие- СГС, по отношение на длъжника Е. Г. В., и
ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на производството по
изпълнително дело № 20128440401644 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ и район на
действие- СГС, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на длъжника по
изпълнението Е. Г. В. /ЕГН **********/ на 15.07.2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5