Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 07.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Румен Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 98/2022г.
по описа на АС
Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №92 от 31.05.2022г., постановено по НАХД № 999/2021г.,
Ловешки районен съд, първи наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № Р-0049135 от 15.10.2021г. на Директора на Регионална
дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД
„Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите (КЗП) – Русе, с
което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „Нетуоркс-България”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ №
18, ет.1, представлявано от С.Р.М., е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Нетуоркс-България” ЕООД гр.
Русе, страна по НАХД №999/2021г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно издадено е при съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на своето решение
съдът е нарушил чл.3, ал.2 от ЗАНН, като не е съобразил, че с ДВ бр. 23 от
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище чрез упълномощен
юрисконсулт се развиват съображения за правилност и законосъобразност на
решението на първоинстанционния съд, като се иска оставянето му в сила.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че към датата на
издаване на обжалваното Решение №92 от 31.05.2022г. на РС Ловеч, нормите на
чл.113 и на чл.222а от ЗЗП са били отменени и е налице приложение на
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН.
Административен съд Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на
17.08.2021г. e бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0049135 от св.В.Ч., в
присъствието на св.Г.Б. и св.К.И. срещу „Нетуоркс-България” ЕООД, гр.Русе,
представлявано от С.Р.М. за нарушение по
чл.113, ал.2 от ЗЗП, тъй като до 12.05.2021г. продавачът
„Нетуоркс-България” ЕООД не е привел потребителската стока в съответствие с
договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията
от потребителя.
Преди
съставяне на АУАН от служители на КЗП е извършена във връзка с постъпила в КЗП
РД Русе, звено Ловеч, жалба от потребител Р.Н.И. от гр.Ловеч, заведена с
вх.№Р-03-539/07.06.2021г., относно предявена рекламация за слушалки „Gaming Redragon” пред продавача „Нетуоркс-България” ЕООД в търговския обект в гр. Ловеч,
ул. „Търговска” №101.
Потребителят
е заявил, че закупените от него слушалки в началото на 2021г. са се повредили
при ползването им, и през месец април 2021г. е предявил рекламация в търговския
обект в гр.Ловеч, ул.”Търговска” № 101, но и към момента на подаване на жалбата
07.06.2021г. няма информация кога стоката ще бъде приведена в съответствие с
договора за продажба.
От
изисканите с КП № К-2713760/09.06.2021г. и приети с ППД № К- 0124386/21.06.2021г.
документи се установява, че потребителят е предявил рекламация на 12.04.2021г.
В изразеното писмено становище във връзка с жалбата, търговецът
„Нетуоркс-България" ЕООД заявява, че не е могъл да спази законовия срок -
едномесечен от предявяването на рекламацията на потребителя. Предоставил е акт
за удовлетворяване на рекламацията №1/12.04.2021г. с дата на удовлетворяване
11.06.2021г. чрез замяна на стоката с нова.
АУАН
е съставен в отсъствие на търговеца при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е
връчен на адв.А.Ж., пълномощник на касатора, който е записал, че ще представи
възражения допълнително. Писмени възражения по акта не са постъпили, постъпило
е становище по съставения при проверката КП. Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта. За да приеме
законосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че нарушението е безспорно
доказано от събраните доказателства, правилно е подведено към относимата
законова норма, безспорно е установен и нарушителят. Съдът приел неприложимост
в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за което изложил съответни доводи. С
горните мотиви РС потвърдил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
Като е стигнал до
цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени аргументирани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
оспореното НП, които се споделят от настоящия състав.
Касационният съд намира първоинстанционното решение за
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че решението на районният съд е постановено в съответствие
с материалния закон. При
пълно установена фактическа обстановка
съдът е достигнал до правилния извод за законосъобразност на оспореното пред
него НП.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че с
постановеното решение въззивният съд е нарушил чл.3, ал.2 от ЗАНН, като не е
съобразил, че считано от 01.01.2022г. са отменени множество правни норми от ЗЗП,
включително правната норма, която АНО е счел за нарушена – чл.113 от ЗЗП и
санкционната норма – чл.222а от ЗЗП.
Отмяната на чл.113, ал.2 и чл.222а, ал.1 от ЗЗП (ДВ
бр.23 от 19.03.2021г., в сила от 1.01.2022г.) в случая не води до основание за
отпадане на административнонаказателната отговорност на нарушителя в хипотезата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като по правилото на чл.34, ал.1 от Закона за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
(обн., ДВ, бр.23 от 19.03.2021г., в сила от 1.01.2022г.) търговецът носи задължение
при предявена рекламация да извърши ремонт или замяната на стоките безплатно в
рамките на разумен срок, считано от уведомяването му от потребителя за
несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат
предвид естеството на стоките и целта, за която са били необходими на
потребителя. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна
санкция по чл.70 от същия закон - за физически лица - глоба в размер
от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв. Тоест в случая не са налице по-благоприятни
разпоредби за нарушителя, които да изключват съставомерността на деянието или
неговата наказуемост. Промяната третира единствено елемент от фактическия
състав на вмененото правило за поведение, без да засяга санкционната норма като
предпоставка за приложимост на реда по чл.3, ал.2 от ЗАНН. Този ред не се
отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната
санкционна норма. В този смисъл §9 от ПЗР на ЗЗП посочва, че висящите
съдебни производства по дела, образувани по реда на глава пета, раздел ІІ
„Гаранция на потребителската стока“ и раздел ІІІ „Рекламации“ на ЗЗП, се
довършват по реда на този закон. Разпоредбата на чл.113/отм./ от ЗЗП попада в
глава пета. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото,
което е било в сила при извършване на деянието (арг. от Постановление №1 от
17.01.83г. по н.д. 8/82г. на Пл. на ВС). Още повече, в случая бездействието на
нарушителя се е развило в период от два месеца, който без съмнение не може да
се приеме и за разумен срок за извършване на ремонт или замяна на стоката.
Иначе казано, фактическата обстановка, при която е извършено процесното деяние,
отнесена към настъпилата законодателна промяна, не обосновава извод за наличие
на по-благоприятен правен режим като предпоставка за отпадане на
административнонаказателната отговорност на дееца, нито сочи недоказаност на
деянието.
Правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че
случаят не е маловажен, т.к. той е типично за вида си нарушение, такова на
просто извършване, и не съдържа във фактическия си състав изискване за
настъпили вреди. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, с оглед
конкретните обективни и субективни условия. Въпреки, че на 11.06.2021г.
търговецът е удовлетворил рекламацията, като е заменил стоката с нова, това негово
действие е извършено след определения в закона срок и е следствие от подадената
жалба на потребителя и извършената проверка от КЗП.
Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Цитираната разпоредба,
която е в сила от 23.12.2021г., дава легална дефиниция за „маловажен случай“,
която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на
съдилищата до изменението на ЗАНН (ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.),
когато в практиката се ползваше чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11
от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че първоинстанционният
съд правилно е събрал и обсъдил всички факти и обстоятелства, като е приел, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, т.е. доказаното
нарушение не представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
основание действащата редакция на чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Размерът му с оглед правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че ответникът чрез упълномощен юрисконсулт е ангажирал писмено
становище по същество, касационната инстанция определя на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 31.05.2022г., постановено по НАХД № 999/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА „Нетуоркс-България“
ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от С.Р.М. *** сумата от 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: