Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 5709 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 27728 от 31.01.2019г. по гр.д. № 15696/2015г. Софийски районен
съд, 50 състав осъдил „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, да заплати на М.М.П., ЕГН **********,
сумата 75 лв. - обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Експрес“, полица №
4706120240000020/12.04.2012г., за репариране на вреди по л.а. „Мерцедес ЦЛК
200“, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 25.03.2015г. до
окончателното плащане, както и сумата 250 лв. – разноски по делото за държавна
такса и депозит за вещо лице.
С определение № 80009 от 31.03.2019г., постановено по реда на чл. 248 ГПК
по същото дело и необжалвано, решението е изменено в частта за разноските, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 300 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.Б.В.И.Г.” АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, обусловило и материална незаконосъобразност на
решението, както и необоснованост. Районният съд не обсъдил релевираните от
ответника възражения и клаузи от ОУ на договора. В глава 4 от ОУ по застраховка
„Каско експрес“ – „Изплащане на обезщетение за частични повреди“, раздел І, т. 6 било предвидено, че при
невъзможност на застрахования да представи всички необходими документи,
доказващи застрахователното събитие, застрахователят приема заявление за щета
въз основа на писмена декларация-образец за обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие. В т. 6.1 и т. 6.2 било формулирано правило
за броя и размера на щетите, които застрахователят обезщетява, в случай че
застрахованият представи заявление за щета въз основа на писмена
декларация-образец. Съгласно т. 6.2 от ОУ на договора, застрахователят
обезщетява, както следва: „Щети по външните основни корпусни детайли (броня,
калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван), но не повече от 4
детайла от едно събитие и до два пъти в срока на действие
на застраховката“. В случая заявлението въз основа на декларация-образец било
четвърто поред – факт, който не бил оспорен от ищеца, поради което
застрахователят имал право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Освен това районният съд неправилно уважил иска в пълния му предявен размер,
който не почивал на никакви събрани по делото доказателства, а съгласно
заключението на САТЕ размерът на вредата по средни пазарни цени бил 69.90 лв.
Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, като за тези във въззивното производство
представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна М.М.П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за сумата 75
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад
Каско Експрес“, сключен във формата на застрахователна полица №
4706120240000020/12.04.2012г., дължимо във връзка с настъпило в срока на
действие на договора застрахователно събитие, установено на 27.03.2013г. –
причинена от неизвестно лице частична увреда по застрахования автомобил л.а.
„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****** – охлузена лайсна на задна броня. Претендирана
е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда на 24.03.2015г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове, вкл. с поддържаното в жалбата възражение, че не
дължи застрахователно обезщетение предвид уговореното в т. 6.2 от ОУ на
договора и обстоятелството, че процесната щета била четвърта по ред в срока на
действие на договора, при която ищецът представял писмена декларация по образец
за установяване на застрахователното събитие. Оспорил е иска и по размер. Искал
е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав го
намира обаче за частично неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 208, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.), с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия
да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно
събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените
на застрахованото имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня
на събитието. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който
не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207,
ал. 3 КЗ (отм.). Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако
са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона
или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ
от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени принципно в общата
разпоредба на чл. 211 КЗ (отм.) и се свеждат до умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице (т. 1); неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор (т. 2); други случаи, предвидени със закон (т. 3).
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.
208 КЗ (отм.), са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит
от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие. При въведено от ответника възражение,
че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение,
в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.
В случая не е било спорно и от приетата полица № 4706120240000020/12.04.2012г. се установява, че между
страните е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско” на МПС, с период на застрахователно покритие 12.04.2012г. –
12.04.2013г.; Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването в срока на договора на
застрахователно събитие, при което от неизвестно лице е причинена частична
увреда по застрахования автомобил, установена на 27.03.2013г. Последното се
установява и от приетия и неоспорен опис, изготвен от експерт на застрахователя
на 27.03.2013г.; Не се спори също, че застрахованият е изпълнил задълженията си
за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в деня
на установяване на събитието, като на същата дата е извършен оглед от застрахователя,
при който е установена увредата, а предвид невъзможността да представи
документи от рода на посочените в Глава четвърта, т. 5.4 от ОУ на договора, застрахованият
е подал заявление за обезщетение въз основа на писмена декларация по образец.
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите налице ли е било
основание за застрахователя да откаже плащане на застрахователно правоотношение
на основание клаузата на т. 6.2 от ОУ, а ако дължи обезщетение – в какъв
размер.
Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в приложимия за
спора КЗ от 2005г., сега отменен - чл. 189, ал. 4 , чл. 190, ал. 2 , чл. 206, ал. 3, чл. 207, ал. 2, чл. 211 . По общо правило правото на отказ за плащане на
обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на
застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение
към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните
проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и
дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение
освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо
от спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни
задължението си по чл. 193, ал. 1 вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), ако поведението на
застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска,
върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху
техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования,
което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите
условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им.
Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване
от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.). Освобождаването на застрахователя
от отговорност в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие е
позволено от закона само при условието, визирано в чл. 211, т. 2 КЗ - ако умисълът е свързан с
поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице.
Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на
застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието - пряко или
косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна
отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. В този
смисъл е трайната практика на ВКС по приложението на чл. 211 КЗ (отм.) - решение № 173 от 22.11.2013г. на ВКС по т.д. № 727/2012г., II
т.о., решение № 4 от 21.03.2012г. на ВКС по т.д. № 81/2011г., II т.о.
и др.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице соченото от ответника-въззивник
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Действително, в
т. 6.2 от ОУ е предвидено, че застрахователят обезщетява щети по външните
основни корпусни детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, панел,
страница и таван), но не повече от 4 детайла от едно събитие и
до два пъти в срока на действие на застраховката. Тази
клауза обаче следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.), като следва да се установи виновно
поведение на застрахованото лице или на трето ползващо се лице, или неизпълнение
на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на
страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя. В хипотезата
на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния
договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се
намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема
на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Предвиждането
на клауза за освобождаване от отговорност при трето по ред настъпване на покрит
риск по застрахователния договор, която изключва установяване на предпоставки,
предвидени в императивната разпоредба на чл. 211 КЗ (отм.), обосновава извод за
нищожност на тази клауза на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както е поддържал и
ищецът в исковата молба.
В случая не се установява да е
налице виновно поведение на застрахованото лице или на трето ползващо се лице,
вследствие на което да е увредено процесното МПС. Не се установяват и
предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), тъй като не се твърди да е
налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и предвидено в закон или в застрахователния
договор, в т.ч. и в общите условия. Дори да се приеме, че през периода на
действие на договора застрахователният риск, с оглед зачестилите щети по
външните основни корпусни детайли, значително се е увеличил, то застрахователят
е имал възможност, съгласно чл. 192, ал. 2 КЗ (отм.), да поиска съответно увеличаване
на застрахователната премия или прекратяване на договора, което не се твърди и
не се установява да е направил.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск е доказан по
основание.
Основателен е обаче релевираният в жалбата довод във връзка с размера, до
който искът е основателен.
Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието,
но не повече от действителната стойност на увреденото имущество. В разпоредбата
на чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) е дадено определение на
действителната стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а в ал. 3 се определя
възстановителната стойност - цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
без прилагане на обезценка.
В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ,
което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се
установява, че действителната стойност на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 69.60 лв. До този размер искът с правно основание
чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е основателен, а за разликата до пълния му предявен
размер от 75 лв. подлежи на отхвърляне.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен за разликата над 69.60 лв. до присъдените от СРС 75 лв. и
вместо това въззивният съд отхвърли иска за тази разлика.
При този изход, решението следва да бъде отменено и в
частта с която на ищеца са присъдени разноски за първата инстанция за разликата
над 232 лв. до присъдените с решението 250 лв. Определението по чл. 248 ГПК не
е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка, поради което не е в
правомощията на въззивния съд да го отменя.
В първата инстанция от ответника са претендирани
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразявайки, че освен подаване на отговор
на исковата молба упълномощеният от ответника юрисконсулт не е извършвал други
процесуални действия, съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв. Или,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 3.60 лв.
При този изход и изричните претенции, разноски за
настоящата инстанция се следват и на двете страни.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият е претендирал
да му се присъдят разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., а съгласно списъка по чл. 80 ГПК се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Видно от приложения
към отговора договор за правна защита и съдействие, уговорено е възнаграждение
в размер на 300 лв., като същевременно е посочено, че защитата се поема
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Така не става ясно уговорено ли
е възнаграждение или защитата се поема безплатно – в последния случай размерът
на възнаграждението се определя от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, а не от
страните с договора. Няма заявено и искане
от адвоката да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА,
поради което такова не следва да се присъжда.
Доказано направените разноски от въззиваемия са в размер
на 25 лв. – държавна такса. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразявайки извършените от упълномощения юрисконсулт процесуални
действия, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв., или
общо разноски в размер на 95 лв. Съразмерно с уважената част от жалбата,
въззиваемият следва да му заплати разноски в размер на 6.84 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 27728 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. № 15696/2015г. на
Софийски районен съд, 50 състав в частта,
с която „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на М.М.П., ЕГН **********,
по предявения иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) разликата над 69.90 лв. до 75 лв. - обезщетение по застраховка „Булстрад
Каско Експрес“, полица № 4706120240000020/12.04.2012г., за репариране на вреди
по л.а. „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху
тази разлика от 25.03.2015г. до окончателното плащане, както и в частта, с която „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, е осъдено да
заплати на М.М.П., ЕГН **********, разноски над сумата от 232 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.П., ЕГН **********, срещу „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******,
иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за
разликата над 69.90 лв. до 75 лв., равняваща се на 5.40 лв., представляваща
претендирано застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад
Каско Експрес“, сключен във формата на застрахователна полица №
4706120240000020/12.04.2012г., във връзка с настъпило застрахователно събитие
от 27.03.2013г., като недоказан и неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27728 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. № 15696/2015г. на
Софийски районен съд, 50 състав в останалата част.
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, на основание чл. 78 ГПК сумата 3.60 лв. (три
лева и 60 ст.), представляваща разноски за първоинстанционното производство, и
сумата 6.84
лв. (шест лева и 84 ст.), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.