Решение по дело №534/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 от ГПК.

С Решение №56 от 07.03.2009г., постановено по гр. д. N52/2008г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от С. З. К. от Момчилград против И. И. С., Е. Ф. Х., С. М. Ю., Д. Ю. М., Х. М. М., Л. М. М., Т. М. М., Н. М. Е., З. А. К., М. Е. С., С. М. Е., Ф. И. Х., М. И. Х. и Д., представлявана от М. на З. и продоволствието-София, иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване по отношение на последните, че наследодателката на ищеца Ф.С.С. е била собственик на нива с площ 4 дка, находяща се в землището на Г., местността „И.К.”, като недопустим.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят С. З. К., който го обжалва чрез пълномощника си А.С. като незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени атакуваното решение и да провъзгласи нищожността му, както и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуалния си представител, който поддържа жалбата.

Ответниците по жалбата, редовно призовани не се явяват. Ответниците Е. Ф. Х., С. М. Ю., Д. Ю. М., Х. М. М., Л. М. М., Тюркян М. М., Н. М. Е., З. А. К. и М. Е. С., се представляват от служебния си защитник А. А..

Ответниците по жалбата С. М. Е. и М. И. Х., уведомени при условията на чл.41, ал.6 от ГПК /отменен/, не се явяват и не изпращат представител.

Ответникът по жалбата Ф. И. Х., нередовно призован, не се явява. Постъпили са по делото книжа от Република Турция, в изпълнение на съдебна поръчка, от легализирания превод на които се установява, че ответникът е починал в Република Турция.

Ответникът по жалбата Д., представлявана от М. на З. и продоволствието, уведомен при условията на чл. 41, ал.6 от ГПК/отм./, не изпраща представител. Депозирана е писмена защита от ю.к. Еминова, с изложени съображения по същество.

Окръжният съд, при и по повод на направените във въззивната жалба оплаквания, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

В исковата си молба ищецът твърди, че майка му Ф.С.С., бивша жителка на Момчилград, притежавала преди образуването на ТКЗС нива с площ от 4 дка в землището на Момчилград, в местността „И.К.”, с подробно описани в молбата граници. Твърди, че с Решение №334/22.11.2006г. ОбСл „Земеделие и гори”-Момчилград на ищеца като наследник на Ф.С.С. било признато и възстановено правото на собственост върху процесната нива. Сочи още, че на ответниците по иска било възстановено право на собственост върху неговия имот, поради което за него съществувал правен интерес да бъде признато по отношение на тях , че наследодателката му Ф.С.С., бивша жителка на Момчилград, е била собственик преди образуването на ТКЗС на нива с площ от 4 дка в землището на Момчилград, в местността „И.К.”.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 334/22.11.2006г. на Общинска служба по земеделие и гори – Г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Г., на наследниците на Ф.С.С. са възстановени недвижими имоти – ниви, между които и нива от 4 дка в землището на Момчилград, в местността „Исба корусду”.

В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, ищецът е представил заверено копие на заявление-декларация, подадена от Ф.З.К. до председателя на ТКЗС – Момчилград, от 02.04.1956г., в която е вписано, че същата внася в ТКЗС 7 дка ниви. Доколкото имената на заявителката не съвпадат с имената на наследодателката на ищеца - Ф.С.С., нито е посочен единен граждански номер, или каквато и да е друга данна за идентичност на лице с различни имена, съдът намира това доказателство за ирелевантно за спора, поради което не следва да го обсъжда. Само за пълнота, следва да се отбележи, че общото посочване на внесените в ТКЗС от заявителката Кямилова имоти също не допринася по никакъв начин за установяване на относимост на това доказателство към процесния спор.

Прието по делото е и заверено копие на препис-извлечение на страница от данъчна книга – 1955г., от което е видно, че Е. С.М. от Г., м. Читаци, притежава непокрити земеделски имоти, изброени, между които в т.9 е посочена нива от 4 дка, в местността „И.К.”, като за част от имотите е посочено, че са отчуждени за блок на ТКЗС през 1956г., а за имот, описан в т.6 – нива в местността Ев алтъ е описано, че с пълномощно е дадена на Ф.С.С.. Допълнително и с различен шрифт е добавено „за всички декари, описани в преписа”. От това доказателство може да се направи единствено извод, че собственик на описаните имоти е бил Е. С.М., а не наследодателката на ищеца. Доколкото не може да се установи нещо различно, Ф.С.С. е била пълномощница на собственика Е. С.М. относно тези имоти; а за какво е била упълномощена, това не може да се установи от това доказателство.

В подкрепа на твърденията си ищецът сочи и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите М. И. М., З.А.И. и М. О. М., показанията на които не са оспорени от страните. От същите се установява, че познавали майката на ищеца; преди образуването на ТКЗС тя имала нива от 4 дка до бензиностанцията в града. Посочват различни имена за съседи на нивата. Не сочат данни за това към момента на обобществяване на земеделските земи в Момчилград била ли е наследодателката на ищеца собственик на нива от 4 дка, находяща се в местността „И.К.”.

Извършена е съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че вещото лице е направило изводи за границите на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС само на база твърденията на ищеца, поради което в тази му част заключението не се кредитира от настоящата инстанция. То не е обективно подкрепено от доказателства. В останалата му част, от заключението се установява, че към настоящия момент в имота, който се претендира от ищеца, попадали части от имоти на ответниците И. С., Е. Х. и наследниците на М. Е.. Като се има предвид, че Е. Ф. Х. и М. Ю. Е. или неговите наследници не са страни в това производство, то следва да се направи извод за неотносимост на заключението и в тази му част към спорното материално право. С оглед изложеното, въззивният съд изцяло не възприема заключението на вещото лице.

Приети по делото са доказателства - копие от Емлячен регистър за Момчилград, стр.****, копие от Данъчна книга за Момчилград за 1960г., касаещи наследниците на И. И.Х. и И. И.Х.; както и заверени копия на преписките по заявленията на И. И. С., Е. Ф. Х. и на наследниците на М. Ю. Е. – събрани по искане на пълномощника на ищеца. По съображенията изложени по-горе, а именно, че касаят лица, които не са страни в процеса и са неотносими към спора, съдът намира, че не следва да обсъжда същите.

В тази връзка следва да се отбележи, че по искане на адвоката на пълномощник на ищеца, направено в СЗ на 18.11.2008г. пред първоинстанционния съд, на същия е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от община Момчилград с удостоверение за родствени връзки между И. И. С., и Ф. И. Х. и М. И. Х.. Независимо от това, пълномощникът на ищеца не е представил в производството такова удостоверение.

От правна страна, съдът съобрази следното:

Доколкото първоинстанционният съд е развил съображения за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но се е произнесъл със съдебен акт, в който е отхвърлил иска, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е допустим. Това е така, тъй като спорът за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим във всички случаи, при които един земеделски имот е заявен за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ на името на различни лица и няма влязло в сила решение за отказ по отношение на ищеца. Дори да има приключило административно производство с две влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да се проведе успешно, за да се реши кое от решенията да остане в сила, и кое да бъде изменено по реда на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и константната съдебна практика – Реш. №1204 от 29.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 5268/2007г.; Реш. №778/20.08.1999г. на ВКС по гр.д. № 550/97г.; Реш. №1956/12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г.; Реш. №897/23.12.2004г. на ВКС по д. №421/2004г. Впрочем, в този смисъл е и ТР №1 от 1997г. по гр.д.№11/1997г. на ОСГК.

По същество съдът намира предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли. Като е стигнал до същият краен резултат, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, но по съображения различни от изложените в атакуваното решение.

С установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се решава спор за материално право върху земеделски земи по чл. 10 от същия закон, като се преценява положението на имотите към минал момент - момента на внасянето им в ТКЗС. Тук спорът е в чие лице да се извърши реституиране на собствеността на земеделската земя. При този иск ищецът следва да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ в лицето на наследодателя си и то към момента на внасянето на имота в ТКЗС. Собствеността върху внесените в ТКЗС земи се възстановява на техния собственик, а не непременно на лицето, което ги е внесло.

По делото не е събрано нито едно доказателство, от което може да се направи извод, че наследодателката на ищеца Ф.С.С. е била собственик на нива от 4 дка, намираща се в землището на Момчилград, местността „И.К.” към момента на внасянето на земеделски земи в ТКЗС.

Като съобрази данните по делото, настоящата инстанция намира, че не е налице процесуалноправна легитимация по отношение на ответниците М. И. Х. и Ф. И. Х., доколкото се установява, че през 2005г. и 2006г. те са продали на Е. Ф. Х. 2бр. ниви от по 1,5 дка, находящи се в местността „С.П.”, представляващи имоти с № ******** и № *******, и попадащи понастоящем в претендирания от ищеца имот. Очевидно е, че към момента на предявяване на иска М. И. Х. и Ф. И. Х. не са носители на спорното материално право и решението по делото не би се отразило на правната им сфера.

По отношение на отв. Ф. И. Х. с протоколно определение от 17.09.2010г. производството е било прекратено, макар на друго основание, а именно – поради непредставяне на доказателства за наследниците на същия с оглед конституирането им в процеса, доколкото се съдържат данни за смъртта му.

Следва поради което производството по делото да се прекрати по отношение на отв. М. И. Х..

Като взе предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца С. З. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК против ответниците И. И. С., Е. Ф. Х., С. М. Ю., Д. Ю. М., Х. М. М., Л. М. М., Т. М. М., Н. М. Е., З. А. К., М. Е. С., С. М. Е. и Д., представлявана от М. на З. и продоволствието-София, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо, и на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.194/2009г. по описа на КОС в частта му по отношение на М. И. Х., поради недопустимост на предявения спрямо него иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

ОСТАВЯ В СИЛА решение N 56/07.03.2009г., постановено по гр.д. N 52/2008г. по описа на Момчилградския районен съд .

Решението в прекратителната му част, което има характер на определение, подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7 дневен срок от съобщаването му.

Решението в останалата му част подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ÎЛЕНОВЕ: 1/ 2/