Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

 

гр.Русе, 05.03.2021 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

          Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                   Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева……..…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора: …………………………………………………………….

          като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2070 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.Д.Л. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-003411/ 22.10.2020г. на Началника Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русеq  с което за нарушения на чл.5 ал.1  т.1 вр. чл.185 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това на жалбоподателя били наложени наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.”а” от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 и ЛПУМПС за срок от един месец.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На  13.09.2020г. около 15,00 ч. жалбоподателят управлявал лек  таксиметров автомобил ”Дачия Логан“ с ДК№ ..... Бил спрян от св.И.Ш., който поискал да го откара до кв.“Тракцията“ в гр.Русе. Св.Ш. видимо бил употребил алкохол и при сядането си в таксито не си поставил предпазния колан. По време на движението пътникът продължавал да пие водка от шише, което носел със себе си. Движели се по ул.“Плиска“ в гр.Русе, като в един момент жалбоподателят натиснал спирачки предвид наличието на изкуствена неравност (легнал полицай). В резултат на това св.Ш. леко ударил главата си в таблото на автомобила и му протекла кръв от нея. Бил откаран на посочения адрес ,като жалбоподателят дал 100 лв. на негови роднини, за да го откарат до болнично заведение и си заминал. Тъй като на св.Ш. му прилошало, а и кръвта му не спирала, негови роднини повикали линейка, която го откарала до болнично заведение където му бил направен скенер на главата. В издадения лист за преглед на пациент в КДБ/СО било отразено, че не са констатирани обективни следи от травматично увреждане и бил насочен към ОПЛ за по-нататъшно наблюдение и лечение. От болничното заведение сигнализирали сектор „Пътна полиция“, като бил изпратен полицейски служител за проверка на случая. Той се свързал със св.Ш. и жалбоподателя по телефона и ги призовал да се явят в  този сектор. Двамата се явили и дали писмени обяснения. Няколко дни по-късно св.Станимир С. съставил АУАН срещу жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените административни наказания.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,но  неправилно е приложен  материалния закон по отношение и на двете нарушения. Неправилността по отношение на първото нарушение се изразява в това, че е следвало да се приложи закон за по-тежко наказуемо административно нарушение. Неправилността по отношение на второто нарушение пък се изразява в това, че извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП представлява маловажен случай на административно нарушение.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е натиснал спирачки, за да премине с по-ниска скорост върху изкуственото препятствие и именно в резултат на това пътуващият до него св.Ш. си е ударил леко главата в таблото на колата. По този начин действително е настъпило пътнотранспортно произшествие по см. на § 6 т.30 от ЗДвП, тъй като е имало нараняване на човек, като законът не поставя никакви критерии за интензивността му, т.е. достатъчно е дори и най-лекото възможно нараняване, като напр. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. При това положение доколкото е протекла кръв от главата / лицето на св.Ш., очевидно той е участник в ПТП по см. на § 6 т.27 от ЗДвП,  т.е. същият е пострадал дори само с факта на разкъсване на кожата по лицето. В този смисъл нарушението на жалбоподателя е следвало да се квалифицира, като довършено, а именно по чл.179  ал.2 пр.1 от ЗДвП, а не по чл.185 от ЗДвП. Това е така, защото очевидно жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост, макар и стойността и да не е била установена. Скоростта е била несъобразена, защото жалбоподателят при изборът и не е съобразил пияното състояние на пътника до него и особено в комбинация с непоставянето на колан с което последният е допуснал  нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Именно наличието на тези два отрицателно действащи фактора е довело до настъпване на съставомерните последици, т.е. налице е довършено административно нарушение и жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по чл.179 ал.2 от ЗДвП, който е специален по отношение на общия субсидиарен състав по чл.185 от ЗДвП. Правилото на чл.5  ал.1 т.1 от ЗДвП създава общо задължение за участниците в движението по пътищата, каквито без съмнение са и водачите на МПС, но по-същественото е, че тази разпоредба, посредством нормата на чл.185 от ЗДвП е административно нарушение на поставянето в опасност, а не резултатно (увреждащо) административно нарушение. Доколкото в случая е следвало да се приложи специалната норма на чл.179 ал.1 пр.1 от ЗДвП, а не общата на чл.185 от с.з. за съда няма възможност да приложи първата, т.е. за измени наказателното постановление, като го преквалифицира, защото се касае за закон за по-тежко наказуемо административно нарушение по арг.чл.337 ал.1 т.2 от НПК. 

По отношение на нарушението по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото на първо място причинените на св.Ш. телесни увреждания се отличават с изключително ниска интензивност, като показателно в това отношение  е обстоятелството, че в посочения лист за преглед на пациент не са посочени абсолютно никакви телесни увреждания, а единствено е отразено  в анамнезата, че пациентът съобщава за травма на главата. За сметка на това, като негово обективно състояние е посочено, че лъха на алкохол, говорът му е завален, походката му е нестабилна и леко завоалирана и най-вече без видими наранявания по тялото. Очевидно това води до извода, че нараняването на св.Ш., довело до кръвотечение е било съвсем леко и повърхностно, щом дори лекарят, който го е прегледал не го е установил. В този смисъл съдът намира, че основната причина да се получи това съвсем леко нараняване основно се дължи на поведението на св.Ш. – пияно състояние и непоставяне на предпазен колан. Не може да бъде пренебрегнато и последващото поведение на жалбоподателя след като го е откарал до заявения адрес е дал 100 лв. на роднините му, но не за друго, напр. да не съобщават на контролните органи, а за да го откарат за всеки случай до болнично заведение за преглед. Обобщено казано съдът намира ,че случая е маловажен с оглед критериите по чл.93 т.9 от НК предвид пияното състояние на пострадалия, извършеното от него административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП и липсата на обективни находки за полученото травматично увреждане.

 

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-003411/ 22.10.2020г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на Л.Д.Л. с ЕГН **********  са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 лв. по чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 и ЛПУМПС за срок от един месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                   

Районен съдия: