Решение по дело №318/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 122
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20195550100318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                       10.10.2019г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 02.10.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №318 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са два обективно съединени иска - с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗДза заплащане на сумата 525,00лв. за неизпълнение на Договор №17/19.01.2015г., и с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000,00лв. – неустойка по Договор №17/19.01.2015г. Претендират се и направените разноски по делото.   

Исковете са предявени от “Енергоремонт-Гълъбово” АД гр.Гълъбово срещу Н.Т.Г. ***. С исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение. Съгласно Закона за професионално образование и обучение, ищецът бил лицензиран да осъществява професионално обучение. Между страните бил сключен Договор №17/19.01.2015г. за обучение в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода РЕДЗ”, модули Е6, Е7 и Е8 на стойност 1500,00лв. Ответникът е завършил курса, разходите по който били поети от ищеца. Съгласно клаузите на договора ответникът е следвало да работи при ищеца минимум пет години, считано от завършването на съответния курс, като в случай на неизпълнение на това задължение, ответникът е следвало да заплати на ищеца съответната част от стойността на обучението съразмерно на отработения период, както и неустойка. Ответникът е следвало да работи като “Котляр”, тъй като при работа на тази длъжност се използвали уменията, придобити по време на курса. Трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 26.06.2018г. Въпреки, че ответникът не изпълнил задължението си да работи при ищеца пет години след завършването на обучението, същият не заплатил договореното обезщетение. Поради тази причина ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати дължимото обезщетение във връзка с проведеното обучение, което възлиза на 525,00лв. по Договор №17/19.01.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли да бъде осъден ответника да заплати и неустойка по Договор №17/19.01.2015г. в размер на 5000,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски. 

Ответникът, в срока за писмен отговор, не изразява становище по иска. Не оспорва представените доказателства, не прави доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

 

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Безспорно е установено по делото, че ответникът е работил в “Енергоремонт-Гълъбово” АД гр.Гълъбово. По делото са представени и приети като доказателства копие от Трудов договор №32/09.02.2010г.; Допълнително споразумение №894/31.03.2016г.; Длъжностна характеристика за длъжността “Котляр”, от които е видно, че ответникът е работил в ищцовото дружество първоначално на длъжността “Общ работник КО” на срочен трудов договор, а впоследствие – на длъжността “Котляр” на безсрочен трудов договор.

От представените и приети като писмени доказателства копие от Договор №17/19.01.2015г.; Удостоверение за завършени квалификационни курсове, е видно, че ответникът е преминал обучение в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода РЕДЗ”, модули Е6, Е7 и Е8 на стойност 1500,00лв., завършен на 30.03.2015г. 

Задължение на работодателя – ищец в настоящото производство, предвидено в договора, е било да осигури на работника – ответник в настоящото производство, подходяща работа, съобразно квалификацията му. Съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, която обстоятелство не се оспорва от ответника.

Безспорно установено е по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с дисциплинарно уволнение със Заповед №79/26.06.2018г.

Задължение на работника – ответник в настоящото производство, предвидено в договорите за обучение е било да работи при работодателя минимум пет години след успешното завършване на курса. Санкцията, предвидена в раздел ІV, т.2 от договора, за неизпълнение на това задължение се изразява в задължение на работника за заплати всички разноски по обучението си ведно със законната лихва съразмерно на отработеното време. По договорите е предвидена и допълнителна санкция – неустойка.

Въпреки че ответникът не изпълнил задължението си да работи при ищеца пет години след завършването на обучението по договора, същият не заплатил договореното обезщетение, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните.

Видно от заключението на вещото лице, ответникът е бил страна по Договор №17/19.01.2015г. с “Енергоремонт-Гълъбово” АД. Считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение размерът на дължимото обезщетение по договора възлиза на 525.76лв.

            Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора за обучение да работи при ищеца пет години от завършване на съответния курс, като не са налице предпоставките на обективна невъзможност за изпълнение на договорите. Поради тази причина съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договора съразмерно на неотработения период, а именно за времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 26.06.2018г. до изтичане на пет години от завършване на съответния курс за обучение – 30.03.2020г. е основателен за предявения размер от 525,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и следва да бъде уважен в този размер.

По предявения акцесорен иск за неустойка.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Дължимата неустойка се начислява, когато вземането е станало изискуемо. Съгласно клаузата на т.ІV.2 от Договор №17/19.01.2015г., при неизпълнение на задължението на работника да работи пет години след завършване на курса при работодателя, той има задължение освен да възстанови разходите по обучението и да заплати неустойка в размер на 5000,00лв. В конкретния случай, както вече се посочи, ответникът е неизправна страна по договорите - не е изпълнил задължението си да работи пет години след завършване на съответния курс в ищцовото дружество. Поради това за него възниква задължение да обезщети изправната страна по договорите така, както това е договорено с клаузата на т.ІV.2 от договорите. Искът за неустойка се явява основателни и следва да бъдат уважен в претендирания размер. 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 250,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 880,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Н.Т.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на “ЕНЕРГОРЕМОНТ-ГЪЛЪБОВО” АД, гр.Гълъбово, ЕИК ***, представлявано от прокуриста Е.В.С., сумата от 525,00лв. /петстотин двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор №17/19.01.2015г., сумата от 5000,00лв. /пет хиляди лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор №17/19.01.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1330,00лв. /хиляда триста и тридесет лева/, представляваща направените от последния съдебни и деловодни разноски.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: